Древнобългарският календар

Ясно е, че той е най-древният, най-точният и всичко най в положителен смисъл. Друг е въпросът, който ме вълнува, а изобщо не съм проучвал въпросите с въпросния календар.
Предполага се, че е напревен някъде около 8 хил години пр. Хр. или там някъде. Въпросът е, как българите сме направили календара след като са нужни няколко хиляди години за целта, само като време, да не говорим какви знания, посветеност и т.н., защото каквото и да си говорим, това да правиш календар означава страшно много мъдрост, знания, умения, знаеш къде си във Космоса, как се движат телета и т.н., което е нещо велико. Въпросът е календарът дали има някакъв божествен или извънземен произход или чисто научен за онова време.

Уточнение: никой не знае кога е 'направен' календарът; знае се, че за начална година се приема година 5505 по днешното летоброене. (Разумно е да се предположи, че в този си вид календарът съществува от по-късен момент). Това начало съвпада по време с геоложката датировка на Потопа в Черно море- средата на петото хилядолетие преди Христа. Дали за отправна точка във времето на българите е послужила самата година на Потопа или началото на разселването на дедите ни, натоварени със свещената мисия да разпалят искрата на цивилизацията навред, това не се наемам да кажа.

Въпросът е календарът дали има някакъв божествен или извънземен произход или чисто научен за онова време.
-----------------------------------------------------------------------------------
Според мен календарът е съчетание на двете, той е божие откровение въплътено в човешка наука.

Съвсем ясен пример

"Когато душата остави светлината на слънцето, върви надясно, като се пазиш добре от всичко. На ляво от дома на Хадес ще откриеш извор, до който има бял кипарис. До този извор ти не приближавай! По-далеч ще откриеш хладна вода, течаща от езерото на Мнемозина: над нея стоят стражи, които ще те попитат: "Защо идваш? Кой си ти? Откъде си?..." На тях им кажи много ясно цялата истина. Кажи им: "Син съм на земята и звездното небе. Но че съм потомък на небесните знаете сами. Изгарям от жажда и загивам, дайте ми бързо да пия от вечнотечащия извор, хладна вода от езерото на Мнемозина."

Вероятно основен принцип залегнал в календара е онова, което четем в Муртафларския надпис

"Подвижните светила са 7. Небесен господар /бог/ им е Слънцето. То /и/ Юпитер, Време - господарят управлява."

То е един пълен преобрат на ведическата доктрина за времето, посочена в Атхарваведа, защото поставя Господар, който да го управлява. А в Атхарваведа, времето е представено така

"Във времето (кала) е впрегнат коня.
Седем лъча, хилядооки, нестареещи, многобройни.
Заблуди се издигат, но мъдрите виждат през тях, кръга на всички светове.

Времето се движи от седемте чакри и достига седмото небе на безсмъртието.
Времето е породило всички тези светове, то е първият бог.

Времето поражда потомството,
в началото на времето е Праджапати.
Самият свят и костенурката са чрез времето,
жарта е родена от времето

А така човешката ни наука, започва да въплъщава божественото откровение




Ясно се вижда, че концепцията от Муртафларския надпис за Слънцецентричността много по- отдавнашно си стои тук, в календарът от Магура.

Не по-различна е ситуацията и от Байлово





Тук даже траекторията на слънчевото движение е отбелязана, така, както е на Палеокастро, Татул, Равен и на други места

Стремежът да се овладее времето и пространството, да се оразмери и усвои, става толкова натрапчив, че едва ли не се превръща в кауза за нашите предци. Календарните изследвания, отметки и изчисления се пренасят дори върху глинените съдове.







Върхът, обаче се достига с изработването на тези триъгълни и трикраки "култови олтари". Изброените черни и бели квадрати (шахмат), достигат числото 365, а самата триъгълна форма на "олтарите" говори вече за Троичното начало, което дава правото да се отвори "небесната порта" и да се премине през нея. Процес, описан много добре в "Книгата на Енох".



Календарът обаче, освне пространствено-времеви, придобива и сакрален характер, в смисъла на вътрешното пътуване на човека към себе си, той става път и за собственото му опознаване, което е всъщност истинският смисъл и предназначение на самия календар. Оразмеряването и овладяването на времепространството само по себе си не ползва, ако не е съпроводено с един дълбок процес на вътрешното самопознаване. Затопва освен движението на Силите в макрокосмоса, той започва да отчита и динамиката на силите в микрокосмоса, т.е. в самия човек.
Така се ражда прототипа на символа Тао/Дао

И така тези два взаимопротичащи процеса на вътрешното и външното, довеждат до една проста необходимост, да се създаде ключ, който да отключва небесните порти и осигурява пътуването през времепространството. Това трябва да стане през Слънцето, което управлява и Времето. Затова се налага консолидация на много бройните му лъчи ( Магура и Байлово) в седемлъча, за да се премине през седемте порти и съответно да се разключат и седемте чакри, които движат времето. Всеки лъч придобива символ, който вибрира с пулсациите на всяка чакра и всяко едно фино енергийно поле. Символите са два, защото като отидеш, трябва да се върнеш, като усилиш, след това трябва да намалиш, като вземеш, след това трябва да дадеш.

Много хора погрешно приемат тази година за началото на българския календар. Според нея, сега трябва да сме 7514 г., докато на Еднажден миналата година ние се честитяхме с новата 6777 г. по българския ни календар. Откъде идва тази разлика. Всичко започва с проф. Златарски. Повече за Васил Златарски и манипулациите му с българската изтория е дадено тук.
Та той се позовава на един договор между Византия и България от 823 г. с Кан Субоги Омуртаг, където е записано, че е станало в 6328 година от сътворението на света. Оттам с елементарна сметка, той дава годината 5505 пр.н.е. като начало на календара. Това негово твърдение се приема безрезервно нататък, дори тук можете да видите как всичко живо го приема като начало на българския календар. Само че има едно обаче. Така отбеляано като начало на света идва от византийското летоброене. Не казвам и календар, защото те нямат календар. Те използват видоизменения Юлиански календар, с разликата, че началото на годината започва от 1.09 и завършва на 31.08 следващата година. Фанариотите някак си не приемат този "езически" календар и леко го променят. Също така, освен с "от началото на света", те използват и термина "индиктион", което ще рече група от 15 години. При всички случай, това не е българския календар, а поромейчен Юлиански календар. Въпросният надпис по договора с Кан Омуртаг е именно според тяхното си летоброене. Ето и типичен пример, как ромеите използват това летоброене.

Из “История” на Скилица – Кедрин:
“В 6508 [=1000] г., индикт 13, императорът (Василий) изпратил силна войска срещу българските крепости оттатък Хемус под предводителството на патриций Теодоракан и на протоспатарий Никифор Ксифий. Ромейската войска превзела Големия и Малкия Преслав, както и Плиска, и се върнала невредима и победоносна.”

Дори нарисуваният календар по-горе също е неточен. Ако обърнете внимание, месецът Докс (свиня) е даден от 22.11 до Еднажден. Което не е верно. Просто не е верно. С Докс започва българската Нова година. С докс започва поредният 12 годишен цикъл. Затова и тогава - в 3-те дни от неделя до сряда (Коледа) се е колело прасе, древна българска традиция, останала до днес. Всичко в този календар е изместено с един месец. Неслучайно, бих казал. Най-лесно можете да го изчислите като приравните Докс със зодиака на Козирог. И оттам нататък всеки може да направи другите изчисления. Годините Докс са 1971, 1983, 1995 и т.н. Който сам иска да провери това, може да използва като отправна точка не онзи договор, а един друг надпис от това време - Чаталарския надпис. В него директно са посочени двете летоброения - ромейското и българското. Годината е 821г. по съвременния грегориански календар или по истинския Български календар - шегор, елем. Година телец (3-та от 12 годишния цикъл), месец елем (22.09-21.10). Оттам нататък е елементарна математика, като имаме предвид, че Шегор е 2009 г. и разделим тези 1188 години оттогава на 12.

Много си задават въпроса - с какво тогава българският календар е най-стар и най-точен? Отговор на това можем да дадем веднага. Ромейското летоброене не Е календар. Те използват Юлиянския, като променят само новата година. Защо приемат 5505 като сътворението на света? Допускам, че това наистина съвпада с края на последния черноморски Потоп, което е останало от преданията на гърците, които пък са го заимствали от тракобългарите и предците им - беласите. Разликата от сътворението на света - 5505 пр. Хр. и началото на българския календар - 4768 г. пр Хр. е само 737 години, което си идва в същата епоха. За сравнение по еврейския календар сега сме 5770, което е над хилядолетие по-късно. Следващият най-точен календар след българския - този на маите е значително по-късен. За неговата точност е дадено повече тук. Техният е слънчево-плеадиански, започва от 3114г. пр Хр. и свършва след 3 години. Грешката му спрямо тропическата слънчева година е само 1.98 дни за 10 000 години. Грешката на грегорианския календар, приет в България на 31.03.1916г. е 3.02 дни. Грешката на българският календар за това време е ... 0.02 дни. Сами си правете изводите. Другото огромно предимство според него е, че всички дати през цялата година съвпадат на точните дни от седмиците. Така че ако сте роден в неделя, ще знаете, че винаги ще си празнувате рождения ден в неделя. Затова през 1976г. ЮНЕСКО приема нашия календар като най-точния и дори тогава е имало опит да се приеме наместо грегорианския. (с разликата, че са искали да Новата година да си остане на 1.01). Нашата Нова година обаче неслучайно започва именно в неделя, Еднажден. Денят на зимното слънцестоене. Българският календар най-добре може да бъде описан като слънчево-Юпитерски. Древните ни предци много добре са знаели, че Юпитер е газов гигант и са го отнасяли като слънце, а не планета. Което е и правилното. Както Канът е имал наместник, Капкан - така и Еньо си е имал наместник - Янкул. За ориентир като начало на новата година са използвали в кой двор от Зодиака е бил Юпитер в деня на зимното слънцестоене. Точно както за ориентир за началото на новата епоха са използвали в кой двор ще отиде Слънцето при залез в нощта на пролетното равноденствие. Сега първото изгряващо съзвездие на 21.03 вече е Водолей - епохата на Агни. Преди 6700 години обаче Слънцето е отивало при съзвездието Телец, където са и Плеядите.

Българският календар добавя Еднажден към обичайните 364 дни, разделени на 4 по 91 дни. Всеки сезон с два месеца по 30 дни и първия с 31 дни. Златно математическо деление, което не спира дотук. Тези дни могат да се делят на 7 и дават 52-те седмици в годината. Веднъж на 4 години се е добавял още един ден както сега. Той се е добавял през лятното слънцестоене, диаметрално противоположен на Еднажден. Наричали го Слънчев ден - бехти, който се добавя преди сегашния Еньовден. По този начин седмицата е започвала от неделя. В кумранския календар, както и този на Енох, седмицата започва от сряда. При българския след Еднажден в 3-те дни на ОтклЮченото небе до сряда е било забранено да се работи. А тогава се е чествало Рождеството на Млада Бога - Коледа. Цикълът от 12 години е групирал в по-голям от 5 по 12 или 60, редуван както Ин и Ян с женско и мъжко начало. Сравнете го с 52-годишният на маите. При нас не Плеядите, а Юпитер го е обуславял. Според техните изчисления, на 10 080 години е трябвало да извадят 3 дни, които премахват и 3-те дни грешка между календарната и тропическата година. 10 080 е кратно на 3, а 3360 е кратно както на 12, така и на 5. Виждате сами с каква неземна точност са разполагали като махат дори тези 3 дни отклонение, което има при грегорианския календар. Откъде са ги имали тези знания - Йордан го е казал;
"Божие откровение въплътено в човешка наука." Като всяко нещо, което са правили древните ни предци. Българите!
Аз лично смятам, че е близко времето, когато ще възстановим отново българският ни календар. Защото Времето ни дава възможност в Саракта да се извършват свещенодействия. Точното време е толкова важно, както точното място и точната символика.

Сравнителна таблица е дадена тук

Полезни и достойни за уважение отговори на зададените от теб въпроси би могъл да получиш от книгите на Димитър Съсълов:
Българите отпреди две хилядолетия и
Пътят на България
http://www.helikon.bg/books/author/9927/
За съжаление лицензите на книгите в този линк са твърде бедни...от тях не се разбира духа на този безценен труд и заряда който носи за поколенията БЪЛГАРИ.
Заедно със "Славянобългарска история за българския народ, царе и светии и за всички български деяния и събития" на Иеромонах Паисий Хилендарски, "Пътя на България" от Димитър Съсълов е Свещената книга на българския народ.

"Изработването на календара е първата длъжност на владетеля към Небето,Бога и народа."
(из книгата на Д.Съсълов "Пътят на Българите отпреди две хилядолетия"
стр.188;глава 7:Звездоведство и Времечислене

Здравейте!
Съгласен съм, че Българският календар е Слънчево-Юпитерски и е най точният,
но искам да уточня нещо относно Книгата Енох спомената от Йордан_13.

Йордан_13 написа:
„Изброените черни и бели квадрати (шахмат), достигат числото 365, а самата триъгълна форма на "олтарите" говори вече за Троичното начало, което дава правото да се отвори "небесната порта" и да се премине през нея. Процес, описан много добре в "Книгата на Енох".”

В книгата на Енох за движението на небесните светила се споменава за осем врати/порти, четири през които Слънцето започва своя ход и четири през които го завършва. И най-важното, Енох никъде не е писал, че през тях се преминава. Ако Енох беше описал преминаването през „небесните порти” би трябвало да посочи къде ще се озове преминаващият.

Книга на Енох:
"3. Видях четирите врати, през които Слънцето започва своя ход и други четири порти, през които то го завършва.
……………………
27. Следователно вървежът на Слънцето определя дължината или краткостта на дните и нощите през годината, която има 365,6 дни.
28. Такъв е законът на движението на Слънцето. То последователно върви напред и се връща назад, тъй като Земята обикаля в кръг около него. "

Йордан_13 написа:
„И така тези два взаимопротичащи процеса на вътрешното и външното, довеждат до една проста необходимост, да се създаде ключ, който да отключва небесните порти и осигурява пътуването през времепространството. Това трябва да стане през Слънцето, което управлява и Времето. Затова се налага консолидация на много бройните му лъчи ( Магура и Байлово) в седемлъча, за да се премине през седемте порти и съответно да се разключат и седемте чакри, които движат времето. Всеки лъч придобива символ, който вибрира с пулсациите на всяка чакра и всяко едно фино енергийно поле.”

За необходимост от ключ, с който се отключва нещо /в случая „небесните порти”/ пишат херметиците. С идеята на Йордан_13, че трябва да „се премине през седемте порти и съответно да се разключат и седемте чакри, които движат времето” не съм съгласен. „Небесните порти” не са били никога заключвани! От позицията на човека тук на Земята „портите” до центъра наречен Космическия Разум НЕ са седем. Времето не е присъщо само за нашата Слънчева система, то е присъщо за цялата Вселена. Много е важна отправната точка за разсъждения. От гледна точка на Микрокосмоса или от гледна точка на Макрокосмоса!

Книгата, в която ясно е написано, че нашето Слънце е портал към другите измерения се казва „Ти си това” на Румен Чорбаджийски. Авторът преди шест години е описал в нея целия процес. В книгата конкретно е казано, кой може да премине през Портала Слънце и в кои измерения ще попадне, ….. но в тези измерения следва друг Център/Портал/ по пътя към ………и т.н.
Така че Енох не обяснява в книгите си, преминаването в отвъдните светове през „небесната порта” нашето Слънце! Описанието на това преминаване през Портала-Слънце, който иска може да прочете в книгите на Румен Чорбаджийски и на тези линкове към форума „Ти си това”:
http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=...9933493d2628e0f
"Предполагам, че през годините си развил способности и си джиткал насам-натам из дебрите на Космическото съзнание. Ще ти дам насока. Избери си ден и излез от тялото си. Мини през слънцето, този път ще те отведе в световете на Манас.
....
Мини през центъра на Манас. Този път ще те отведе до световете на Брахман. Не след дълго ще го видиш.., няма как да пропуснеш този невероятен поглед, който е навсякъде. "
http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=...628e0f&start=10
"Хайде да се върнем към Звездния човек, за когото писах в книгата.
Какво казвам там? Казвам, че всъщност нашата слънчева система представлява една огромна чакра /като чакрата на био-енергетиците/. Още казвам, че както 9-те степени се въртят около своя център st 0/нула/, така и планетите обикалят около своя център Слънце.
В човека има пет нули или това са центровете на Прана в нас.
В Звездния човек също има пет нули, но в книгата казвам, че това са звезди като нашето слънце.
Когато будното съзнание започне да пътува, то преминава през своя център – в случая това е нашето слънце. Оттам може да отиде в друга подобна слънчева система като нашата.., на която да има някакъв живот… Но тази слънчева система пак ще е в Звездния човек… "

Идеята, че Слънцето е Портал към отвъдните светове, досега съм срещал единствено в книгите на Румен и затова Йордан_13, ако си чел на други места за преминаване през Портала-Слънце, ще се радвам да приложиш линкове т.к. темата много ме интересува.

С приятелски поздрав!