Маите и края на епохата

Напоследък много се нашумя с 2012г. и предсказанието на маите. В тази тема ще се опитам да отделя само фактите от хилядите небивалици, писани къде ли не.
Основните източници, които съм ползвал са от тук и от книгата Мистерията 2012 на Джон Дженкинс. Този учен не е само писател, защото е прекарал дълги години из джунглите на Гватемала и Мексико, изучавайки цивилизацията на маите

Накратко, какво знаем за техния календар и уникалните им астрономически знания? Календарът им, макар и не толкова древен като българския е също изумително точен. Двата основни календара, на които искам да обърна внимание са обикновения (използван за ежедневни нужди), в който има 365 дни и Тцолкин - този за свещенодействия, който е с 260 дни. Доколко точен им е 365 дневния календар съдете по това;
В съвременния грегориански календар годината има 365.2425 дни, като се има предвид високосната година, което за 10 000 години ни дава грешка 3.02 дни.
Майския календар обаче е 365.242129, който за 10 000 год. дава грешка само 1.98. Само този факт ни говори за невероятните им астрономически способности. На всеки 52 години двата календара 365/260 се синхронизират, подобно на две зъбни колела, по малкото в по-голямото. На всеки 52 години се е провеждал фестивал на новия огън в чест на това, че небесните тела все още се движат и живота продължава, които са били съпроводени и с човешки жертвоприноси. Над тези 52 години се е изчислявало по т.н. дълго броене. Тяхната математика е била различна от нашата и са използвали термини като бактун. В посочените сайтове е дадено точно обяснение как са се изчислявали, което не е предмет на темата. По интересните дати в календара им са;
0.0.0.0.0 , което отговаря точно на 11.08.3114г пр. Хр. От тогава им започва календара;
13.0.0.0.0 датата на 21.12.2012 когато и свършва.
Тези 13 бактуна преставляват големия цикъл на майската ера или 13х144 000 дни.
Календара Тцолкин е още по-интересен с това, че е базиран върху цифрата 26 000. Това е пълната прецесионна обиколка около Плеядите. Харакерното е, че на всеки 52 години Плеядите се подреждат точно в полунощ с Земята и Слънцето, пресичайки меридиана. Така 52 цикъла по 500 дават 26 000 години. Повече от ясно е, че няма как този народ да е притежавал подобни знания, ако не е имала сериозна намеса от по-висш разум.
За изчисляване на прецесионните цикли обаче маите са използвали Еднажден, а не както ние, българите пролетното равноденствие - Навруз.

И тук си идваме на думата за Плеядите. Маите са ги наричали Тцаб (Опашката на гърмящата змия). В питкоглифите им много често за използвали животни, символизиращи небесните тела. Например Млечния път понякога го дават като крокодил, а устата на крокодила - Тъмната зона на Млечния път. Еклиптиката на Слънцето - като нагъната змия. Самото нагъване символизира наскоро откритата осцилация около равнината на Млечния път. На всеки 36 млн. години Слънчевата система пресича галактическата равнина (екватора). Интересното е, че тези периоди съвпадат с времето на масово изчезване на цели животински видове, както и на климатични и геологични промени в планетарен мащаб. Според професор Напиер от Кардифския институт по астробиология ние сме недалеко от подобно пресичане на равнината. Според Дженкинс (изследователя на маите), това може да стане по всяко време между 1980 и 2016г. И пак според него, подреждането на Земята, Слънце и Световното Слънце (центъра на Галактиката) е отразено в глифовете на маите, като този, където световното дърво символизира Млечния път.
Плеядите от своя страна също ще завършат поредния 52 годишен цикъл през 2012.г Огромното внимание, което маите са отделяли на това съзвездие е свързано и с това, че според предците им, предавано от поколение на поколение, те идват именно от там. От Плеядите и по-конкретно от Алциона. Още една древна високоразвита култура като българската, която свързва произхода си с плеадианския ген.

Като превъзходни астрономи, маите са могли да изчисляват слънчеви затъмнения, както и движенията на други небесни тела от Слънчевата система като Марс и Венера. Това са все неща, които нашите предци също са умеели. Например, знаейки за предстоящо затъмнение са могли да го използват като оръжие в битката. Но за мезоамерика и за култура, значително по млада от нашата, тези знания наистина са наистина уникални. Най-важното обаче си остава предсказанието за 2012 г. Има и още подобни предсказания, касаещи този период като тези на Нострадамус, св. Йоан Богослов и дори Ванга. Но в нито едно от тях не е посочена с точност не само годината, но и деня. Съвпадение или не, края на 13-те бактуна (майската епоха) идва точно в деня Еднажден. Който пък ние го свързваме с Отключеното Небе и Новата Година от българския календар.
Разпространеното мнение сред хората е, че на тази дата, 21.12.2012 просто свършва календара на маите. Но не е само това!

В древния град на маите Тортугеро, провинция Табаско, Мексико преди години беше открит един каменен надпис, известен като Паметник 6. На него има някои изтрити от времето глифове, но най-важната част от текста е четлива. Разшифроването на майската писменост става неотдавна, в средата на миналия век. Този надпис обаче категорично посочва датата 21.12.2012 като последната дата в техния календар.
Ето и самия текст;

"Tzuhtz-(a)j-oom u(y)-uxlajuun pik
(ta) Chan Ajaw ux(-te') Uniiw.
Uht-oom ?
Y-em(al)?? Bolon Yookte' K'uh ta ?.

"Тринадесетият бактун ще свърши на 21.12.2012.
? ще стане.
(И то ще бъде) спускането (??) на Болон Йокте (Бога на деветте опори?) към ?"

Въпросителните са местата, на които глифите не се четат. Датата Еднажден е точно изчислена спрямо техния календар.


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Съвпадението на някакво астрономическо събитие и "спускане" от Небето с отключеното Небе на Еднажден - българската Нова година е повече от случайно. Отделно според българския календар, епохата на Водолея, огнената епоха на Агни вече е започнала, макар не и в пълна сила все още. Горе-долу по това време свършва и колобърското Проклятие от 864г. Тогава пък според хазарската вещица Джуна Давидашвили, кабалистите няма да могат да виждат (и предсказват) нататък бъдещето, което ги прави неспокойни. Остават ни още 3 години да разберем както ще стане - края на света или края на една епоха и промени в глобален мащаб.

А някой нещо да знае за светилището Баткун в България? За последен път ходих там през лятото на 1978 година.

Преди време прочетох един разказ относно "2012" и много ми хареса, затова ще го постна тук. Приятно четене.

"2012



Алън беше обсебен от мисълта за 2012 година. Тя бе парализирала и последното кътче на съзнанието му с отровните си пипала. Той търсеше и изчиташе всички материали по темата, нямаше филм или видео клип, който да не знаеше наизуст, даже беше направил и сайт – 2012.com, където публикуваше своите теории, пишеше статии и обсъждаше предстоящата катастрофа със съмишленици в популярния си форум.

Над опустялата му, широка спалня, на която дори не спеше вече, беше закачен с крив пирон лист хартия. 21.12.2012 – това пишеше, с леко неравни, лилави цифри.

Вече почти две години жена му живееше при родителите си. Не се бяха развели, но почти не му даваше да вижда детето, за да „не му размъти мозъка”, а и ги разделяха над 700 км.

Алън беше напуснал и добре платената си работа, за да се отдаде изцяло на изследванията си. За негов късмет, беше намерил наематели за горните два етажа на наследствената му къща, и така се издържаше.

Бяха се разбягали и старите му приятели, но сега той приемаше за другар всеки, който споделяше вижданията му за края на сегашния свят, за големия катаклизъм. „Казусът 2012” вълнуваше все повече хора и Алън водеше чести разговори на тази тема. Но все пак, повечето събеседници, не можеха да приемат с лека ръка, че земята изведнъж ще промени посоката си на въртене:

- И така ще се обърнат полюсите – завършваше авторитетно с глухия си глас и за по-убедително размахваше една от библиите си – “Пророчеството на маите”.

Друг път разясняваше явленията фотонен лъч и кристалните черепи, но слушателите му рядко успяваха да разкрият мистерията около тях, защото не умееше да се изрaзява съвсем ясно. Въпреки това, около него винаги имаше хора, жадни да научат всичко за тази съдбовна година. Но най-интересни си оставаха теориите за различни извънземни цивилизации, играещи главна отрицателна роля в предполагаемите събития. На немалка група хора най-много допадаше версията за духовното възнесение и раждането на нова раса. Единственият неприятен момент в последната теория беше, че с духовното възраждане задължително вървяха или вулканични изригвания, или вечна зима и подивели хора, зачитащи само правото на силния.

Разбира се, никой не бе сигурен какво точно ще стане. Убедени бяха само в едно –ще се случи нещо голямо. Но неизвестността ги плашеше и ужасяваше, лепкавият страх парализираше волята им, а сънищата пресъздаваха истински страховити апокалипсиси.

Победени от параноята, много хора отказваха да имат деца и да мислят за бъдещето си, а по-лабилните дори слагаха край на живота си. Имаше и такива, които „насищаха земната аура” с молитви и мантри и се готвеха за голямото благословение, което ще се излее върху земята през тази „свещена” година.

2012-а наближаваше и вече почти не беше останал човек, който да не е чул за поне една от теориите. Правителства, научни и религиозни организации също не останаха равнодушни, а признаците на масова психоза се срещаха все по-често. Много от учените сочеха необичайната слънчева активност, като вероятна причина за евентуалния катаклизъм, други твърдо вярваха в масово изригване на вулкани или гигантско разместване на земните пластове. Въпреки, че светът никога не е бил по-мирен, много окултисти ревностно напомняха, че Нострадамус е предрекъл трета световна война именно около 2012 година. Но имаше и хора, които освен че поддържаха научните теории за различни бедствия, ги обясняваха като неизбежна необходимост за духовна промяна на човечеството. Те бяха убедени, че „грешната земя” ще се прочисти, а достойните хора ще получат шанс да заживеят в един по-висш и ефирен свят. За съжаление, участта, отредена на всички останали, които не бяха сред избраните, никак не бе завидна.

Алън беше жертвал всичко, за да проникне отвъд булото на тази загадка, да надзърне няколко години напред и разбере смисъла на многото пророчества.

Липсваше му семейството, малката, руса главичка на дъщеря му, смеха на съпругата му. Спомняше си работата, колегите, адреналина от предизвикателствата и дългите и протяжни отпуски на море през лятото. Но Алън вярваше, че тази жертва не е напразна и безмислена, защото винаги бе чувствал, че е роден за нещо велико и голямо. И когато преди повече от 5 години прочете кратка статия в градския вестник, озаглавена „2012 – начало или край”, той разбра всичко. Сякащ за един миг му просветна защо се е родил и каква е мисията му.

Всяка сутрин той медитираше и се молеше за просветление, както и за сили, за да изпълни задачата си. Твърдо вярваше, че Бог го е натоварил да изведе хората отвъд прага, наречен 2012.

Времето препускаше, сякаш и то нямаше търпение да разбере какво ще се случи през тази година. Алън бе сигурен в себе си, че ще загине в идващия апокалипсис, но го приемаше като възкресение и спасение. Всъщност, това, за което най-много се молеше последните месеци, беше, когато умре и се събуди в новия свят, да срещне там съпругата си и малката им дъщеричка. Още обичаше жена си. Не беше спирал.

2012 година настъпи и се изниза бързо. Дългоочакваният ден – 21.12.2012 – беше настъпил. Алън не беше мигнал цяла нощ, обикаляше в стаята като вълк в клетка, а ръката му не изпускаше телефона. Жена му отдавна си беше изключила своя, защото Алън не спираше да й звъни. Не получи и нито от един многото му смс-и, които й изпрати. Не помнеше какво и беше писал в началото, но последните няколко бяха – “Obicham vi i dvete!”. Беше го страх. Не – беше ужасен. Представяше си как тъмнината го поглъща, как се изгубва и изчезва в мрака. Усещаше как мъката по близките го раздира бавно и дълбоко. Искаше си пак живота. Стария живот. Как мразеше всичко – и 2012, и пророчествата, и апокалипсиса. Привиждаше му се огромна експлозия, сякаш слънцето падаше на земята, чувстваше как го поглъщат пламъци, и той гори, гори…

Искаше си живота и семейството обратно.

Звънът на будилника прекъсна мъртвешката му дрямка. Беше го навил за 7.30 сутринта.

Скочи и погледна през прозореца. Беше още тъмно, а и много облачно. Направи си кафе и набра жена си. Телефонът беше изключен. Навън присветна. След малко се чу гръм.

Вече трети час валеше, но бедствие още нямаше. Алън не беше вкъщи, бяха се събрали десетина човека в големия апартамент на един от групата, и се молеха. Така мина целия им ден. Към 3 през нощта вече не издържаха и бяха легнали да спят кой където намери. На сутринта се събудиха. Живи.

Набра жена си. Телефонът беше включен. Не вдигна. Алън се разтрепера, но по новините никой не спомена за бедствие, катастрофа или каквото и да е. Е, имало 4 по Рихтер в Токио, но без последствия. Обадиха му се от местния телевизионен канал за коментарна рубрика, озаглавена „Минахме и през 2012”.

- Вие луди ли сте бе, викате дявола! Не мога да дойда, но сменете името на тъпото предаване! – Затвори им. Всички бяха будни, навън времето беше хубаво. Дъждът бе преминал в пухкав сняг и група деца весело подскачаха в близката градинка.

Крайно изтощен, Алън се прибра на следващия ден, кимна на единия си квартирант и седна на дивана в разхвърляния хол. Беше жив и сам. Чувстваше се празен и излъган, искаше да плаче, но не можеше. Риданието бе заседнало някъде в стомаха и не искаше да излезе. Извади от портфейла си снимка и я погали. Беше фотография на едно разбито семейство.

Алън нямаше как да знае, че в няколко космически лаборатории бяха регистрирали извънредна и необяснима слънчева активност, както и лъчи идващи от други звезди. След първоначалната паника, учените с облекчение бяха разбрали, че лъченията са безвредни за климата и живота на земята.

Той също не подозираше, че имаше хора, които се събудиха с ново, непознато чувство, което сякаш тръгваше от слънчевия им сплит, изпълваше ги със силна и безпричинна радост и желание да обичат всичко. И още на следващия ден близките на повечето от тях откриха, че са изчезнали. Но те не ги бяха напуснали – бяха сред тях – обичащи, помагащи и невидими.

Не, Алън, не знаеше за тях. Той взе телефона и набра номера на съпругата си.

Радислав Кондаков

Източник

Не мисля, че ще ни се размине така лесно. На Земята в момента живеят 6.7 млрд души като се очаква през 2050 да достигнат 9млрд. Като само в Европа жителите намаляват, най-масово разбира се в България. Ясно е, че самата планета няма ресурсите да издържа толкова народ по себе си и вече се задъхва. Отделно този Нов Световен Ред, който настъпва безмилостно и мачка цялата човешка свобода и духовност няма как да бъде допуснат да превземе цялата планета. Злото е нормален и поддържащ фактор в равновесието на мирозданието, но когато вземе превес се налага рестарт.
Според последните изследвания, дебелината на галактическата равнина е около 1000 светлинни години. Така, че пресичайки я целата, на Слънчевата система ще отнеме доста време, а хипотетичния екватор никой не знае къде се намира. Обаче в потвърждение на "устата на крокодила" от митологията на маите, тъмният сектор на Млечния път е нещо реално и според тази инфрачервена снимка на Млечния път, той е точно в средата. Снимката е направена от галактическия атлас, един проект на калифорнийския технологичен институт, като са синтезирани данни от обсерваториите в чили и аризона.Тук е дадена възможно най-добрата снимка на великите Плеяди, които някога съм намирал. Пак от този звезден атлас.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Здравейте. Ще помоля някой от вас да даде свое тълкувание за "мистериозното" изчезване на маите.Благодаря предварително.

Между другото, най-точните характеристики на типове личности съм срещала в хороскопа на маите, който е от 20 знака, всеки отговарящ на едно свещено число. Нямат нищо общо с измисления и нагласен вестникарски "модерен зодиак". Щом така добре са познавали Човека, явно ще да са познавали доста добре и Вселената... Аз мисля че не са изчезнали, и днес живеят техни наследници, в Гватемала и т.н. и даже езика им е запазен. Друг въпрос е доколко са запазили културата си. А доколко ние сме запазили нашата?...

Цивилизацията им е доста по-нова от тази на инките. Както от самия календар се вижда, че тяхната култура възниква по същото време като египетската и шумерската. Това не е случайно, защото както древните египтяни имат предания за бели хора-жреци, дошли отвъд морето, така и при маите е същото. Така е и при индииците, които говорят за белите веди-арийци, дошли от запад, така е и при централноазиатските народи. Кой е този бял народ, който също е почитал Плеядите и се е разпръснал с настъпването на потопните води не е трудно да се досетим. Точно оттам е свързано и едно предсказание на маите, че белите полубогове ще се върнат обратно. Така с идването на конквистадорите и Кортес те са ги посрещнали с почести, заблуждавайки се, че това идват с добро. Наместо това испанците им донасят унищожение и непознати болести.
По-интересен е въпроса, защо маите са изоставяли цветущите си градове и са се местели на друго място. Явно там не е имало военна битка или някакъв природен катаклизъм. Тук Елтимир ако не беше се разсърдил можеше да каже нещо.

Като говорим за цивилизации..

http://www.media-bg.net/pdf/belogr_skali.pdf

Здравейте.
За 2012.Всичко е една добре режисирана реклама.Както и 2000 така 2012 живота си продължава,е ще има промяна но тя ще засегне най-много рекламодателите. Живота си продължава и е хубаво всеки да обърне внимание на работите които има да върши.
Живи и здрави.
P.s Сетете се защо рекламират толкова маите и календара им.Нашия кво му е?Защото тяхното е най-хубаво ( ), ама ако сме съгласни.

Меандър, по-горе съм показал конкретния източник на маите и точния текст. Едва ли преди няколко хилядолетия превъзходните астрономи са предсказали нощта на Еднажден, 2012г. да си правят реклама или да ни впечатляват. Иначе си много прав, живота ще си продължи и промяната ще засегне най-много рекламодателите. Как само ще ги засегне, бедна ти е фантазията! И няма спор, ще обърнем внимание на работите, които вършим. И още как!

Имало и втори запис на маите за 2012 година

Мексиканският археологически институт, който отрича теориите, че древните маи са предрекли нещо като апокалипсис през 2012 г., призна, че съществува второ назоваване на тази година върху тухла, извадена от разрушен храм в Южно Мексико, предаде АП.

Националният институт по антропология и история отдавна настоява, че слуховете за края на света или световен катаклизъм в края на декември 2012 г. са западна интерпретация на календара на маите. Снощи институтът повтори, че "западната месианистична мисъл е изопачила космовизията на маите".

Маите са гледали на времето като на серия от цикли, започващи и завършващи редовно, като краят на един цикъл не носи нищо апокалиптично, изтъкнаха специалисти от института. Повечето експерти се позовават на само едно назоваване на въпросната дата в текст с писмеността на маите - каменна плоча от обекта Тортугуеро.

Институтът обаче призна, че датата е посочена на още едно място върху тухла, намерена в обекта Комалкалко. Този храм е необичаен, защото е построен с тухли. Мнозина оспорват, че надписът се отнася за 21 декември 2012 г. или 23 декември 2012 г., датите, посочвани като край на света.

Датата на тухлата съвпада с края на 13-ия бактун. Бактуните са периоди от около 394 години, а 13 е значимо и свещено число за маите. Дългият календар на маите започва през 3114 г. пр. н. е, а 13-ият бактун свършва около 21 декември 2012 г.

Надписът на тухлата обаче може да съответства и на подобни дати от миналото, да се отнася за важно историческо събитие от класическия период. Всъщност третият глиф прилича на глагола "huli", който означава "пристига".

"Няма маркер за бъдеще време, както в плочата от Тортугуеро. Това според мен означава, че датата на тухлата от Комалкалко е по-скоро историческа, отколкото пророческа", каза Дейвид Стюарт от университета на Тексас в Остин

И двата надписа са изсечени преди около 1300 години, като и двата са криптирани.

На плочата от Тортугуеро се описва нещо, което вероятно ще се случи през 2012 г. с участието на Болон Йокте - загадъчен бог на маите, свързван с войната и сътворението. Заради ерозията и пукнатина в плочата обаче краят на текста е почти нечетлив. Според някои ерозиралите глифи означават "той ще се спусне от небето".

Тухлата от Комалкалко също е странна, защото излетите или изсечени лица са направени така, че да гледат навътре или са били покрити с гипс. Това означава, че не са били предназначени да бъдат гледани.