Покоряването на Саракта от римляните

Така, аз бих нарекъл, този исторически период, от нашата история, която наистина липсва и съвсем бегло се отбелязва в учебниците


http://kdimov.hit.bg/nowo.html

ПОКОРЯВАНЕТО НА "ТРАКИТЕ"


1. Бастарни
Това станало през 29 г. преди новата ера. Сурова и тежка бе зимата тогава. Силни снежни бури бушуваха навсякъде. Северният вятър фучеше, вилнееше и превръщаше всичко в лед. Замръзваха реките, замръзна и река Истър и двата й бряга се свързаха с безкраен бял мост. Трудно живееха хората оттатък Истър, завити с дебели кожуси. Виното замръзваше в глинените съдове и хората смучеха леда.
През февруари много коли, теглени от волове, потеглиха на юг. Ледената кора на Истър издържа хилядите волове, каруци и хора, които бягаха от негостоприемните области на север и търсеха нови жилища. Цялото племе на бастарните - и мъже, и жени, и деца, водени от своя вожд Делдон, се отправиха към непознати места, места, за които бяха слушали само легенди. Те се движеха бавно през земята на мизите и трибалите, които отстъпваха и ги пропускаха. Високият и непристъпен Хемус не ги спря и те скоро оставиха зад себе си и града на сердите /София/, разположен в широко и хубаво поле, под една планина, която местните хора наричаха Скомиос или Скомброс /Витоша/. Но когато стигнаха в плодородната земя на дентелетите /Кюстендилското поле/ и я опустошиха, те трябваше да спрат. Съюзник на римляните, слепият цар на дентелетите Ситос потърси помощ от своите могъщи съюзници и съседи, които отдавна бяха превърнали съседна Македония в своя провинция. Управителят на провинцията Марк Лициний Крас разбра опасността, която заплашваше границите на Македония. А това беше и повод, който отдавна търсеше, за да навлезе със своите войски в земите между Истър и Хемус и да подчини живеещите там племена. Така че той бързо вдигна войниците и с няколко легиона в пълно въоръжение се отправи срещу бастарните. Преследвайки отстъпващото племе, той скоро завладя Сердика и все по неговите следи, по долината на Тимок, достигна в земята на мизите.
Тук Крас наближил най-силната мизийска крепост и я обсадил. Храбро се защитавали обсадените. Няколко римски отряда претърпели поражение. Като видял упоритата защита, римският пълководец събрал всичките си войски и в ожесточено сражение завладял крепостта. Пътят към бастарните бил открит и той се отправил към р. Кеброс /Цибрица/, където се намирало племето. Бастарните проводили пратеници при Крас и го молели да не ги преследва повече, да им позволи да се заселят някъде, защото, твърдели те, не били извършили никакви несправедливости спрямо римляните, нито пък имали намерение да правят нещо лошо. Хитрият римлянин ги приел привидно приятелски. Той уредил голямо пиршество и до късно през нощта римляни и бастарни пили заедно. Крас им обещал, че на другия ден ще им даде отговор. Същевременно той изпратил свои хора при пияните бастарнски пратеници и те разкрили истинските си намерения. Още същата нощ Крас разположил легионите си в една гориста местност и изпратил свои съгледвачи да проверят какво правят бастарните. Бастарните ги убили, смятайки, че са сами, но попаднали на римската засада. Настъпила страшна сеч. Римляните не пощадили никого. Напразно се опитвали бастарните да запазят своите жени и деца, да се скрият зад своите коли. Лично Марк Крас участвувал в сражението, търсейки вожда на бастарните. Храбрият Делдон загинал от ръката на Крас. Една част от бастарните избягали в някакъв свещен лес, но римляните запалили гората и скрилите се вътре хора изгорели живи. Други се хвърлили в Истър, за да се спасят, но загинали в мътните му води. Малцина потърсили убежище в една близка крепост, но след няколкодневна обсада и тази последна съпротива на бастарните била сломена.

2. Мизи **
Тежката участ на бастарните не уплашила мизите, които живеели в Северозападна България. Те не се страхували от нищо, събрали значителна войска и Крас бил принуден да вземе специални мерки. Двете войски се разположили сред равнината една срещу друга. Блестели копията, мечовете и броните на римляните, сурови и свирепи стояли отсреща лошо въоръжените мизи. И всред настъпилата тишина един от мизийските вождове излязъл пред бойните редици, обърнал се към римляните и ги запитал: "Кои сте вие?" И преди да продължи, за да узнае с какво право са дошли в земята, която не е тяхна, нито пък някога им е принадлежала, се чул дръзкият и самонадеян отговор на тези, пред които нито Картаген, нито гръцките градове, нито наследниците на Александър Велики могли да устоят: "Ние сме римляни, господари на света". Не трепнали, не се смутили от това суровите жители на крайдунавските земи. Гордо и дръзко те заявили: "Така ще бъде, ако ни победите". Те заклали кон пред наредените си бойци и пред жертвеното животно обещали да принесат в жертва свои врагове. Тежки и с променлив ход било сражението. Въпреки своето превъзходство, въпреки своята бойна опитност римляните не могли да покорят напълно мизите. Настъпвала вече и зимата, която обещавала да бъде пак така тежка и студена както миналата. Крас побързал да се върне в провинцията, откъдето бил потеглил. Труден бил неговият път. Не само рано настъпилите студове тежели на завръщащата се войска. Сердите и медите, тези смели тракийски племена, не прощавали на минаващите римляни и непрекъснато нападали техните колони. С много условия Крас най-после успял да се завърне в зимния си лагер.

3. Серди и меди ***
Използвайки своята победа, Крас се отправил срещу тези племена, които предишната година му бяха създали трудности при завръщането. Сердите и медите обаче се готвели на тази среща. Навсякъде строели крепости, обхванати от войнствени настроения. Заклевали се пред своите богове, че живи не ще се предадат на завоевателите. Римляните знаели това. Но те знаели и помнели и нещо друго. Те помнели, че само преди 46 години един тракиец от същото това племе - на медите - Спартак, бе вдигнал всички роби в Италия на въстание. Борбата с него продължила четири години в тежки сражения против робите, а Спартак едва не завладял Рим. И действително трудна бе сега борбата на Крас. Едва след като напрегна всичките си сили и след като жестоко се разправяше с траките, на пленените серди и меди по негова заповед бяха отрязани ръцете - той можеше да сломи тяхната героична съпротива и да утвърди властта на Рим в тази област.

4. Одриси ****
Няколко десетилетия продължила борбата на траките срещу чуждото нашествие. И в областите между Истър и Хемус, и във все още несъществуващата южно от Хемус държава на одрисите те ожесточено се борели, за да запазят свободата си. Покорени на едно място, те на друго се бунтували. Римляните разбрали, че само силата на оръжието не помага. И пуснали в действие своя стар и изпитан метод: почнали да настройват племената едно срещу друго. Населението уплашено избягало от римляните и се скрило в грамадна пещера, която те наричали Кирис. Тя била защитена добре, имала много входове, някои от които били трудно достъпни. Хората скрили тук и многобройните си стада. Крас обградил пещерата, постепенно издирил всички входове и ги зазидал. Страшна била участта на тези безпомощни хора, заровени живи всред скалите.

5. Беси *****
Особено упорито се бранели бесите, едно от най-храбрите и боеспособни тракийски племена. И когато през 13 г. от н. е. Луций Пизон успял да покори част от тях, пленниците беси постъпили по съвсем неочакван за римляните начин: навързаните с вериги хора, за да бъдат изпратени и продадени по робските пазари, яростно се мъчели да прегризят със зъби желязото и били непримирими в своята ненавист към робството. Необходими били мерки, които непрекъснато да намаляват съпротивата на траките. Особено опасна била тракийската младеж, смела и непокорима, и ударът трябвало да се насочи срещу нея. И римската власт наредила: за в бъдеще подлежащите на военна служба траки, които служели в помощните войски, трябвало да изкарат военната си служба извън пределите на Тракия заедно с младежи от други племена. Тази вест развълнувала тракийското население. Хората разбирали, че това е стъпка към тяхното окончателно поробване. Траките се събрали и изпратили свои пратеници при римския управител Попей Сабин. Те заявили, че "ако искат да им натрапят робството като на победени, то у тях има оръжие, младежи и решителност да защитят свободата си или да умрат". Те припомнили своите яки крепости в планините и заплашвали, че ще се борят докрай.
Попей Сабин не посмял нито да им откаже, нито да ги нападне веднага. Неговите войски били твърде малко. Дал им уклончив отговор, а в това време извикал подкрепления. И едва след като пристигнал цял легион и помощни тракийски войски под командата на зависимия от Рим тракийски цар Реметалк, който вдигнал оръжие срещу собствения си народ, римлянинът потеглил към теснините на Хемус, където високо горе се издигали крепостите на траките.
Планинците били решени на отчаяна борба. В непристъпна местност, където се намирала и тяхната най-яка крепост, те прибрали цялото население и многоброен добитък. Крепостта обхващала високо скалисто възвишение, което се спускало стръмно от три страни и било почти непревзимаемо. Дълбоки пропасти зеели наоколо. Имали достъп само от една страна - през една седловина от запад. Но там била издигната защитна стена, дълга към 120 крачки и дебела към 3 м. Тя била изградена с ломени камъни. В центъра на крепостта се издигало светилището, а наоколо били жилищата.
Странна била картината, която римските войници видели, когато се изкачили наравно с височината на крепостта. Тракийските бойци пеели и скачали в такт по свой обичай. Презрели всяка опасност, те с песни се готвели да умрат за своята свобода.
Няколко дни продължила неравната борба. Положението на обсадените било отчаяно. Върху тях се сипели непрекъснато стрели, копия, камъни, но те страдали преди всичко от липса на вода. В крепостта имало само един извор, но той бил недостатъчен. Нямало вече храна. Наоколо мрели хора и добитък. Навред се носела миризма на кръв и на гнило. Обсадените не издържали. Появили се и раздори. Един от ръководителите, Динис, заедно с част от възрастните и по-голяма част от жените се предал на римляните. Раздвоили се и младите. Едни последвали повика на Тарс и масово се самоубивали. Към това ги тласкало отчаянието пред неизбежното заробване. Повечето обаче начело с Турес решили да пробият римската обсада и да се измъкнат. Те предпочели смъртта пред робството. През следващата тъмна нощ в тежко сражение, в което трудно се различавало кой е враг и кой свой, всред виковете на мъжете и писъците на жените и децата малцина успели да се измъкнат, а останалите загинали или се предали...
Заглъхвала постепенно съпротивата и на най-отдалечените планинци. Това било последният опит да отстоят срещу завоевателя. Загинали хиляди хора, унищожени били селища и крепости с вероломство и желязо, а за всичко това древен римски историк написал: "Когато бяха консули Лентул Гетулик и Гай Калвизий, бяха дадени триумфални отличия на Попей Самин, понеже сразил тракийските племена, които водели по планинските висоти суров живот и затова били много упорити".

Велизар Велков Из "Записано на камък"

Аналогиите и паралелите с османското нашествие, което се случва в един много по-късен исторически период, съвсем не са случайни. Същите случки и събития, същото поведение на завоевателя към нас, срещаме и по време на османското нашествие, което говори, че в тези случаи от нашата история имаме намесата на историческата съдба. Причините, тя да е такава, трябва да търсим само вътре у нас и измежду нас.

ОТГОВОРЪТ
=====================================
http://balgarite.interbgc.com/p2-3.htm

Отговорът за това покоряване на нашите деди на Полуострова и попадането им под римска власт не закъснява. Той идва от Завръщащите в Родината си Българи.
Аз ще разгледам нещата малко по-различно от това, как ги разглежда Боно Шкодров, защото имам друга гледна точка. След покоряването на разпокъсаната древнобългарска общност на Балканския полуостров, Рим се опитва да запази своето владение атакувайки авангарда на завръщащата се в Родината си, Българска орда. Това е отбелязано в аналите като "войната на римляните със сарматите", която се води с променлив успех. Разбира се, като всяка империя и Римската, както сега еврейската е много нагла и заплаща винаги за наглостта си. Завръщането на Българската орда, отбелязана исторически отбелязано като "великото преселение на народите". Стратегията на това Завръщане е твърде проста: приложение на вероломния принцип на Империята: "разделяй и владей". Империята е разделена на две части: Западна и Източна. Западната е напълно унищожена, а от Източната постепенно е отнета територията, населявана от древнобългарското население, отбелязано в комунистическите учебници по история като "славянско" и че Българите, воювали с Византия, заради "славяните".

СТАРОРУСКИ ЛЕТОПИСЕЦ ОТ 1672Г. Съхранява се в НБКМ под № 774. Превод от руски на български: Константин Каменов

Цитат № 78
При сем Константине царе придоша блъгари чрез река Дунав к братьем." („При този цар Константин (Брадати; Погонат) при своите братя дойдоха българите през река Дунав.)

Някой чел ли измежду вас началото на "сага за Инглингите" на Снури Сторлусон?? И причините за миграцията на Асите " на север'!

Така наречената Киевска рус е особено държавно формирование плод на съюз между древнобългарски и древнонормански елит и масата народ от венедски, балтийски и угоркси произход.
И всичко е ОК до момента на покръстването по византийски тертип по време на Владимир. След това всичко става гръкоманска помия...