Изборите - За кого да гласуваме?, Ще спре ли Геноцида след изборите?

Чети "Шареният мост", там съм описал.

Докато ти си позволяваш да хвърляш обвинения, за какво ли не, върху множество от хора, които с нищо не са ти виновни , до тогава все ще се намира кой да ти напомня, че това не е Справедливо нито по човешките нито по-Небесните Закони.

Ще го прочета, благодаря за насочването.

Отчет ли да напишем, за това, кой с какво се занимава, изхождайки от желанието си да е полезен на себе си, на семейството си, на народа си...? Как ще е по-удобно, официално или формално? А подпис, печат и лични данни нужни ли са?

П.П. Май е време да се почистят няколко теми от ненужните замърсявания за да може да се продължи по същество.

Никого за нищо не съм обвинил, освен Спас. Обвиненията ми към него бяха твърде конкретни. Подплатени с доказателства. А другите, вие... Не мога да ви бъда Съдия. Аз не съм и немога да бъда Съдия.

Георги_НЗ на 6-та страница от темата е дал конкретни цитати, в които ти визираш Всички Нас, като виновни за нещо си. А и други безбройни цитати без проблем могат да се дадат само да има на кой да му се занимава, но то си е и безсмислено губивреме...
С нещо да не си съгласен? Или смяташ,че ние не можем да четем и да правим разлика между персонално обвинение и обвинение към всички?

"Шареният мост" има ли го някъде из твоите блогове и форуми? В този сайт не го открих този материал / книга/.

Шарения мост

Какво се случва с човека след като смъртта обземе физическото му тяло? Основните възможности за следсмъртно съществуване са три.

Първата: човек продължава своето индивиду?лно развитие. Макар изграден от друга материя и намиращ се в друго време, макар и престанал да бъде човек в прекия смисъл на думата, той притежава себе си, своите знания, паметта, неповторимостта си. Такъв човек е стъпил на следващото разумно стъпало. Придобил е нова, по-висша свобода, получил е друга, немечтана досега власт.

Това е пътят на Продължението

Християните имат смътна представа за този път, те мислят за него като за Рай. Будистите го наричат Нирвана. Наистина, в сравнение със земното съществуване следващата фаза е блаженство, но истинското усъвършенстване предстои.

Втората възможност е човек да загуби своята уникалност и да се слее с общата маса на безликия Разум, наричан от непосветените Свети Дух. Или пък съхранявайки основните си качества, след известна почивка да се върне прероден в ново тяло. Но вече лишен от спомените и житейския си опит.

Това е пътят на Съхранението

В Християнските представи този път отговаря на Чистилището. Да, така е, ако се разбира като проверка на Годността.

При третата възможност човек задълбоч?ва своята деградация, душевността му закърнява, животинските качества вземат връх, моралните добродетели изчезват, докато Божественото в него умре напълно и окончателно. Зловещите задгробни създания /позволете ми да не ги изброявам/, са именно такива умиращи души на бивши човеци.

Това е пътят на необратимия Светлинен Разпад

В Християнството този път отговаря на Ада, но християните се заблуждават, като мислят, че адските мъки са вечни. Адът е смърт без надежда за възкресение.

Доскоро човеците умираха, но човешкият свят продължаваше да живее. Душите на мъртвите поемаха предимно по един от първите два пътя - на Продължението или на Съхранението. Хората знаеха как да не се погубват приживе. Знаеха и как да се грижат за своите близки след като ги напуснат. Защото тръгналите по пътя на Продължението са най-могъщите закрилници на човешкия род. Тази истина е намерила място в Християнството, в Хиндуизма и Будизма, в Исляма и древните езически вярвания като вяра в светиите и техните възможности, както и за мястото им в нашия земен живот. А въртящите се в кръга на Съхранението души са гарант, че човешкият род все още е нужен на Тангра. За жалост, днес в огромната си част оскотените човекоподобия предпочитат пътя на Разпада. Затова светът, човешкият свят умря. Той вече не е нищо повече от един неизстинал труп на мъртвец.

Човешкият свят няма идеология, няма светоглед, няма религия, няма вяра и мисъл, няма морал, няма памет и вярност. Човечеството няма Цел. То замени Устрема със стремеж към натрупване на все по-лесни и по-големи печалби. Човечеството забрави за радостта от Живота, остана му само едното удоволствие. Човечеството не разбира нито защо живее, нито защо и как да запази връзката със Създателя, нито как да продължи Пътя. Вгледан в Малкото, цял потънал в Дребното, човекът изгуби Голямото и Великото.

Човекът ослепя, той престана да вижда Дъгата, той разруши като ненужен шарения Мост, по който душата му минаваше, за да поеме към просторите на Отвъдното. Над цивилизацията се спусна безлунна и беззвездна Нощ, а огньовете угаснаха. Кой ще разрови пепелта, кой ще извади неугасналите въглени, кой ще освети истинската картина на Реалното? Земните властници не знаят как се строят Мостове, а на можещите не позволяват да го правят. Кой Посветен ще се заеме с посвещение на околните, щом те приемат посветителството за най-страшно престъпление?

Три възможности се откриваха пред човешката душа след нейната раздяла с тялото. Имаше кой да учи човеците как се тръгва по пътя към Тангра, към Бога. Много Учители бродеха по Земята и учеха на мъдрост. Сега са малко и все по-малко остават. И са все по-мълчаливи, все по-трудно им е да говорят. Все по-малко са желаещите да ги чуят, все по-малко са готовите да ги послушат. И още една причина за мълчанието на Посветените има. Когато светът беше жив, и правилата му бяха живи. Сегашните правила са мъртви. Те изискват от човека да извади на показ цялата си душевност, за да получи официално признание. А Посветените не са като останалите, те са като цветя: докато коренът им е под земята - цъфтят. Извадите ли корените навън - увяхват. Скоро на планетата няма да остане нито един, който да знае как се тръгва към Тангра. Тогава ще умре и последната възможност.

И няколко допълнителни думи за променените правила:

Сливането на народите в някакво си "единно човечество" е най-голямото злодейство срещу човешката Раса, което може да се измисли от човек. Ако това се случи, ще настъпи явлението, познато като "Черната зора". Народите са цветовете на Дъгата. Нима Дъгата може да бъде само зелена, само червена или само синя? Какъв смисъл е вложен в многото националности, каква мисия имат те да изпълняват със своята многобройност? Скоро ще има Буря. Когато Бурята отмине, всеки народ трябва да излъчи своя цвят, така ще се образува Дъгата и Слънцето отново ще изгрее. Преминали през многоцветния Свод, хората ще съзрат спасителната пътечка, водеща извън територията на Унищожението. Хората щяха да съзрат. Те трябваше, но няма да съзрат... Вместо ярко многоцветие, след Бурята ще останат само мятащи се сиви прашинки. Какво казват посветените за себе си и за своята Мисия?

"Ние не сме нито сини, нито червени, нито зелени, нито оранжеви... Ние сме шарени! Шарени... Значи много и малко. Значи всичко и нищо. Думата отпраща към древното "шарка", боя. Към Шар планина и коня Шарколия. Шар... За руснаците е топка, кълбо. За англичаните прилича на името Шарън. На маджарите напомня за Шаракана, техния змей. Шар, багра, цвят... Нашата шарения идва да замени техния "добър" сив тон. Ние сме неопределими, ние сме шарени, ние сме многоцветни, ние сме всичко! Ние сме слънчевата Дъга, която се явява всеки път, когато Бурята отмине." Дали обаче ще се случи така, както Посветените казват? Според мен, ние ще пренебрегнем мъдрите слова, и Дъгата няма да се разстеле над нас

Тогава ще дойде Зимата, много, много дългата Зима. После и тя ще си иде, но човекът вече няма да го има, за да посрещне пролетта.

Нищо не може да спаси залязващия свят. Но той няма да умре навреме, ако не го убиете вие. А когато започнете да изпитвате жалост - спомнете си за млечните зъби у децата. Изчакат ли ги премного - постоянните израстват накриво.

Стоманени пилони над вълните. Върху тях - жилища. Близо до брега, но неопиращи се в него. На широка площ. Не е пестено място. Много жилища с малко жители. Плуващият участък обхваща и пясъка от дъното, като вълнението по някакъв начин е парирано, сведено е до размерите на малки, едва забелязващи се вълнички. Уютен и спокоен е животът в наколното селище, но уютът е за самотници. Липсват каквито и да били обществени сгради. Всички постройки са еднакви по размер и силно приличащи си по външен вид. Във временното убежище за спасени, първоначални разлики няма. То е за достойните, но незаслужили правото да избират.

Градация на възможности!

Освободените от паразитната опека човеци се залавят със собственото си доусъвършенстване. Но оттук нататък те трябва много да внимават. Разширяването на възможностите води до ограничаване периметъра на безсъзнателните и полусъзнателни действия. Увеличаването на едни права намалява други. В бъдещия свят отговорностите растат заедно с правата. Законите вече не са еднакви към всички.

Воините на чародейството се съобразяват с действащите условия, без обаче да се примиряват. Винаги се стремят към промяна в желаната посока. Не се хвалят, не демонстрират промените. Правят го незабележимо. Чародеите са нещо, което никога не е било част от този свят. Те са новопристигнали, приемани от хората като завърнали се. Те са екзекутори, пратени да изпълнят присъдата над осъденото човечество. Те са възкресители, дошли да подарят нов живот на достойните човеци. Те са, които влизат в безпощадна война с поробителите на човешкия род. Системата за преследване на талантливите хора била организирана от евреи още преди Френската революция. Чиготите изградиха Противосистема. Чиготите атакуват злите, лошите, лекомислените, негодниците, престъпниците.

Страната на сънищата изсмуква нормалната човешка активност. Заменя разсъдъка с програма. Чародеите са разрушители на програмата. Те отнемат властта от онези, които отказват да действат по разум. Но не помагат на самозабравилите се врагове да се опомнят. Не бива врагът да си спомни кое е смъртоносно за него.

Чиготът не пита защо преминава през изпитание. Целият ужас, цялата мъка и жал на човечеството трябва да бъдат осмислени. Чародеят може да има съвършеното познание за тях, но не го ли почувства, не го ли понесе в сърцето си - все едно нищо не знае. Мъдростта не се дава даром. А само тя противостои на низките ловни подбуди, затова умните нечовеци я мразят. Мъдростта е най-яростният враг на нечовешките деяния. Чародеят е поданик на Мъдрата страна. Иначе не би бил чародей.

Очите на истинското Изображение ще се отворят и хората ще Го познаят, ще разберат Кой всъщност е Той, на Кого са се кланяли. Но само чародеят осъзнава предстоящото. Още отсега той казва:

"Светът се е превърнал в Бездна. Денят не достига до нея. Ние носим вялата, която ражда плод. Ние вярваме в нашата Вяра! Ние чухме дълбокия полунощен Зов и му отвърнахме. Горко на пребиваващите в несъучастие!"

Моделът на Глобалния свят се проваля. При смесването на расови типове се получават определен вид кръвни съставки. А щом има храна, значи ще се намери нещо, което да я яде. Появява се вирус, поразяващ мелезите. За останалите хора вирусът е безвреден. Дремещ в латентно състояние, той се активизира само в обкръжението на благоприятна за него среда. Ето как децата плащат за греховете на родителите.

"Държавата като човешко творение не бива да е бездуховна!" - препоръчва колобърът Абрек - Бол. - "Не с насилие, а с убеждение се покорявайте!"

- Деца на Тангра, господарите сте вие! Не позволявайте на робите да се гнусят от вас, да ви презират. Днес те ви тъпчат, но утре вие ще им заповядвате. Бъдете горди!

Шалимму се разкайва заради построения град. Бранителите на живота тръгват срещу народа на смъртта. Преследват паразитите не само докато са силни. Чиготи и Багаини продължават да зоват Възмездието и след като наместниците на Тъмнината се преобърнат в жалки страдащи подобия на отминалата си слава. Гонят ги не само докато са живи. По дирите им са през всяко тяхно прераждане. Ето на каква участ се самоосъдиха ненаситните пиявици заради враждата си към Светлия човешки Храм, към човешкия У?трем и Божествена Воля. Безбройните удари изпълниха децата на Отключените Небеса с решимост да съсипят даже Тъмния, криещ името си племенен Бог, но да се докопат до своите мъчители. Народите по цялата Земя пожелават освобождение от паразитизма. Несправедливостта и нейните проводници изпаднаха в немилост пред Бога, пощада и съжаление няма да има. Какво значи да си милостив към този свят? Да прощаваш на Злото, да не съгласяваш с него, да обръщаш гръб на жертвите му? Не за да рушат, и не за да градят тръгнаха чиготите, а да разчистват! И на тяхното знаме пишеше:

Разум, спомни си Началото!

Сияние, завладей Пространството!

Заради нашата неблагодарност, заради преклонението ни пред грубата сила, заради съгласието ни с насилието, заради отстъпчивостта ни, заради мързела и нежеланието ни да тръгнем по пътя към Съвършенството, бяхме оста?ени на Узурпатор да ни управлява. Повярвахме на племето, в чийто език думите "Бог" и "нищо" звучат по еднакъв начин. Но Стопанинът отново влиза във владение на Своя Дом. Чертогът, съграден от Него приема обитателите, които Той посочи. Останалите са прогонени. Ще настъпи спокойствие, но ако вие не издържите, как ще издържат другите? Напрегнете се до мига, когато разрушители и разрушавани бъдат пометени. Съхранете се все така неподвластни на Разрухата. С усмивка демонстрирайте решителност.

Осъществено е Тенгрианското съзнание. То е проникнато изцяло от своето предназначение, станало е устойчиво. Сега Тенгрианите разбират защо е нужен периодът на самота. Те не роптаят срещу Бога, а вникват в Неговия замисъл. Те знаят, че иде

Обещаното разсъмване

Ще го дочакаме ли? Ще го видим ли? Или ще си остане мечта, недостижимост?

От нашия стремеж зависи. От вложения Устрем.

"Умните хора затова са умни, за да се ориентират

по-лесно в объркана ситуация."

Търсещият ще намери, но трябва да знае какво търси. Вървящият ще стигне, но трябва предварително да е наясно закъде се е запътил. Не е мит твърдението, че за човека невъзможното не съществува. Но е задължително да се познават предварителните условия.

Преодоляване на двойнствеността

Всяка Сила дърпа в своята посока. Не бива да има колебания. Нито неяснота. Нито непрекъсната смяна на избора. Нищо, нито на този, нито на онзи свят не е полезно едновременно и за Светлината, и за Тъмната страна, и за Мрака. На двама господари може да се служи само, ако същността им е еднаква. Трябва уверено да се върви по избрания път. Нужно е постоянство. Иначе събраната сила се обезсилва, постигнатото се обезмисля.

Преодоляване на мисловната леност

Преосмислете двуначалието на живото си съществуване. В човека клокочат Тъмните желания. Ако им позволите да избликнат, те ще залеят като със смола вашите Светли намерения, ще ги обездвижат и умъртвят. Бдете над вашата цялост.

Преодоляване на невежеството

Знанията са компас. Внимавайте, много внимавайте компасът ви да не се окаже повреден. Следете дали ориентирите ви са верни.

"Сложността трябва да се преодолява!"

Защото всъщност нищо не е толкова сложно, колкото ви се струва в началото.

Ако гледате на мечтите като на мечти, никога няма да изпитате радостта от тяхното сбъдване. Винаги се стремете мечтите ви да станат реалност. Не оставайте без мечти и искрено вярвайте в тях. Претворявайте своите блянове, осъществявайте своите съкровени мисли в живата действителност. Вие искате да вярвате, но хората постоянно ви внушават безверие. Обществото иска да ви обезсърчи, но "обществото е малко, смесено и глупаво". Пък и как без сърце ще живеете, ако послушате зложелателите? Не слушайте обществото. По-добре чуйте повика на собствената си непрокудена съвест. Казват ми: "Но не всички хора имат съвест. Мнозина са я загубили. В съвременния свят преуспяват единствено безсъвестните, те стават политици, депутати, бизнесмени, юристи... Безсъвестните се множат, честните намаляват". Пиша за хората с непогубена съвест. Никой безсъвестен няма да прочете този текст. Дори да започне, няма да стигне до края. Написаното от мен не е предназначено за безсъвестни, към тях не се обръщам, те не ме интересуват, те са обречени, неосъзнаващи своята обреченост. Те ще умрат до един, сразени от самото Небе, и аз зная каква ще е тяхната смърт. Какво каза колобърът по повод някакъв празник, когато безсъвестните принудиха деца да танцуват сиртаки в чест на едно обесване: "Те празнуват годишнина от нечия смърт. Те приемат, че единствено смъртта е достойна за празнуване." Да, те единствено на смъртта се радват, и тях единствено смърт ги очаква.

Насочвам своя зов към човеците, в чиито сърца безнадеждността още не се е настанила. Обръщам се към естествено добрите хора, за които все още има надежда. Обръщам се към тези, които ще ме разберат.

"Време ви е. Вече гърми Бурята, вие чувате ли? Притъмнява. Конете ровят земята с копита, потръпва малката градинка. Прощавайте се с приземието, прощавайте се по-бързо."

Никога не казвайте: "Сега не му е времето". Винаги е време, та вие живеете във времето! Посочват ви вашите задължения, налагат ви какво да вършите. Не обръщайте внимание. Вършете вашата си работа. Работата, която само вие, единствено вие можете да свършите. Доверете се на "Огъня, с който всичко започна, и с който всички завършваме". Осъзнайте реалността на собствената си Огнена същност. Тя е по-трайна от физическата материалност. Отстранявайте пречките от своя път. Когато дойде мигът едно време да бъде заменено с друго, вече ще е късно, ако още не сте готови.

"Ще рухне храмът на старата вяра и ще се създаде Храмът на Истината."

Ще рухне изроденото, изопаченото, изкривеното. На прах ще се обърне съграденото с помощта на амбиции за деспотична власт. Сива пепел ще остане от събираното поради ненаситна алчност. Единствено Божественото ще пребъде. Съкровищата на сърцата, спестяванията на Духа, запасите на истинската, на неподправената Вяра, само те ще оцелеят. Тогава ще настъпи Разсъмването. С часа на Истината. За всеки от нас този час ще дойде в различно време. Не спирайте, не се отклонявайте от пътя си, не забавяйте ход. Иначе за вас часът може и да не настъпи. Живейте заедно с Живота. Животът е птица. Останат ли неподвижни, макар и разперени нейните криле, птицата кържи, но не за дълго. Отпусне ли ги - пада веднага. Светлината е могъща, докато е устремена и се движи. Спре ли - превръща се в Тъмнина. Покоят е присъщ на мъртвите. Законът е общовалиден за всички същности във видимия и невидим свят на нашата Вселена. Ако пък уловите различия - те са от безпределния свят на Мрака.

Има човеци, очакващи Утрото, подготвящи се да Го посрещнат. Независимо дали живеят сред обществото или в уединение, те са над общоприетите норми. Не ги укорявайте. Те знаят, че скоро нормите ще са други. Те знаят, че освен Радост, иде и Заплаха. Новият Пратеник приближава към нас. Призори Той ще напусне Своя дом и ще тръгне. Горко на срещналите Го, ако в сърцата им злото преобладава над доброто! Ще запитате: "Как да открием Пратеника? Как да различим Властелина сред толкова много властници?". Властелините са скромни. Слугите, те се пристарастяват към ненужния разкош. Надутите нищожества, те обичат излишния лукс. Пратеникът взема колкото му е нужно за из път. Умейте да отличавате нужно от ненужно.

И ще видите Пратеника!

Но Князът на Мрака също приближава. Та неговите предвестници вече са тук! Внимавайте да не приемете Злото за Пратеник. Грешката ви никой няма да е в състояние да поправи, напразно ще се оправдавате с неопитност. Неугасимият Огън ще ви изпепели! Воинът на Ада ще пристигне, облечен в чужда плът. Но при среща с него, хората ще изпитват безпричинен според тях страх. Всъщност на подсъзнателно ниво те усещат нечовешкото. Разказали сме го подробно в други текстове, а сега нека продължим започнатия разказ. Кой, ако не ние трябва да ви подготвим за идващото? Знайте: Новият свят трябва да бъде построен върху чисто място. Познавате ли законите на Чистотата? Неживото е чисто; живото също е чисто. Мърсотията се създава от смесването. Изгаряйки, нечистото се превръща в чисто. Гаснещият огън твори Тъмна чистота; негаснещият - Светла. Не позволявайте на забравата да ви обземе. Помнете дадената ви надежда. Вие трябва да помните. Вие вече помните. И устоявате!

Отхвърлихте насилието и принудата, приехте Бога и доброто, а сега чуйте: "Смърт няма. Ние ще видим чистата вода от реката на Живота. Човечеството ще погледне към Слънцето през прозрачен кристал." Обещано е и ще бъде!

Но дали ние ще бъдем там? Дали нас тогава ще ни има?

- Чада на Тангра, накарайте хората да мечтаят! Подтикнете ги да повярват в мечтите си. Помогнете им да осъзнаят, че съкровените им желания, копнежите на чистите им сърца могат да получат плът. Да се претворят на дело в осезаемия свят. И самият осезаем свят да се разшири. Докажете им, че вие умеете да сторите чудото. И те ще бъдат ваши! От врагове ще се обърнат в приятели. От място за наказание, Земята ще се преобрази в Рай!

Но не по мирни пътища идва Промяната. Новата форма на обществото се утвърждава в сражение. В противен случай новороденият дух ще е твърде унил. Тенгрианите са известени, че Истината побеждава само, ако я представя по-силният.

В дните на всеобща радост организирайте Пиршество и на него поканете всички богове, почитани от вашите предци. Гледайте никого да не забравите!

... но победата е далече, а Битката едва започна! ...

Искри, слейте се в Пламък!

Звезди, преобразете се в Слънца!

Белязването на опозорените не е самоцел. Няма отминали дела. Човек зависи от всичко, което е вършил през живота си. По пътя на Славата няма място за позор. По пътя на Величието роби нямат право да стъпват. Сега е време за разчистване, за отстраняване и привличане. Сега е морален мор. Време, в което умират духовете. Телата ще ги последват по-късно. Сражавайте се без страх! Дори ужасните Ихиги престават да бъдат ужасни пред разбунтувалия се Урук.

"А когото не можете да приучите към летене,

научете го по-бързо да пада"

- Разстилайте около себе си подканящ мек здрач. Притъпявайте човешката подозрителност. Не се оправдавайте, когато ви упрекват, че умишлено сте ги объркали при тълкуването на свещените повели. отговорете им: "Щом така сте го разбрали, значи сте искали да го разберете така."

Езиците на различните народи водят до различно въприемане на Действителността. А колко повече това се отнася до Расите? Между хората, между народите и между расите съществува

Разстояние

В спокойствието на тишината се долавят звуци от друга, забравена реалност. В отблясъците на чистотата се забелязват нейните сенки. В простора на самотата се усеща ритъмът на невидимия и неосезаем за човешкото множество живот.

Изроденото човечество е враждебно към Реалността!

Малко племе, криещо се зад име на многочислен народ си е въобразило, че изповядва единствената религия на Разума. Но никой друг не е така далеч от истината. Неподвижността и подредената застиналост не водят към равновесие.

Балансът винаги е динамичен.

Не жаля за предстоящата гибел на малкото племе. То е главната причина за спрелия възход на човешката Раса. Но заблудата се разпростира като епидемия, обхваща все повече същества от единствения разумен вид, населяващ планетната суша. Изсмуква човешката жизненародстност, премахва творческия устрем на Избраните, умъртвява Богоустремената им духовност.

Ако някой спи - разбудете го. Но не губете време да съживявате мъртви. По-добре умело ги насочвайте към самоизтребление. Тяхната гибел ще разчисти пространство за вас. Замлъкналите им уста ще отворят път за тишината. Освободете се от тяхното присъствие и няма кой да мърси дома ви.

Но най-добро от всичко ще е, ако подтикнете ненужните към безпощадна война с причинителите на Ненужността. Изтласкайте миналото от вашия свят и бъдещето само ще дойде.

Живата бездуховност е враждебна към духовния живот. Съвместяването им е смъртоносно за Духа. Компромис не е възможен. Изхвърлете от сърцата си всякаква жалост към самоумъртвилите се звероиди. Не бъдете състрадателни към тях.

Иначе вас може да ви няма, когато Бъдещето дойде.

Елтимир

край на Червената Книга

Днес най-после бях на леккар, не ретген. Попитах го как да се лекувавам, а той ми отговори: "Пий болкоуспокяващи". Готино ли ви е?

Категорично не ми е готино от това.
Извода е да не стъпваш при класически доктор повече. Щото не е способен да помогне.
Виж някое старче от някое близко или далечно село. По ще помогне.
Ако не старче - някоя баба.

Аз мога да ти препоръчам такъв човек, но в другия край на България.

На този сайт има една рецепта , която мога да потвърдя, че действа и много случаи са спасени от нея.

Благодаря, Гошо, но ти май не разбра. Докторът ми е приятел. Прегледа ме без пари. Просто не искаше да ми каже диагнозата. И аз сега послушах съвета му. Взех си половинка болкоуспокояващо, един друг приятел ми го даде. 65 градуса домчашно болкоуспокояващо. После ще спя. А после много искам да дойде дългият сън. А оня, който постоянно ми пише и ми пожелава разни работи, ще му припомня надписа на едно гробище: "И ние бяхме като вас, и вие ще дойдете при нас".

Oсобености на изборната ни система
http://www.monitor.bg/article?id=204638

Знете ли как се гаси пожар в гора или нива със жито?
Пали се от другия край,за да се срещнат двата огъня!
---------------------
В момента има два огъня-БСП/ДПС и ГЕРБ.Останалото е пламъчета...
Аз този път ще изляза да гласувам...

Преди много много години, един цар в една страна решил да изпрати най-сигурния си подчинен сред народа, за да разбере какви приказки се говорят за неговото управление. Изпратил го той и му заръчал хубаво да се услушва.
Минало не минало известно време върнал се подчинения притеснен при господаря си и му рекъл: "На зле е повелителю, народа за революция говори, роптае. Не са доволни и ти се канят хората." Но царя спокойно му отвърнал: "Няма място за притеснение, всичко е наред. Те така си говорят."
Минали година две и слугата отново бил изпратен да души сред обществото. С неспокойствие установил, че хората били по-изнервени от преди даже. А за учудване царя все така с приятна усмивка отвръщал на проблемите.
Но когато за трети път подчинения бил пратен сред народа, се върнал с различни новини: "Царю, хората са се умълчали, ядат и пият, изглеждат спокойни. Като че ли им е все едно!". "Така ли!?" изненадан отвърнал царят с уплаха в гласа. "Това ще е на много зле да знаеш. Да се плюем на петите, защото сега народа е вече наистина опасен и ако не предприемем нещо сме загазили сериозно."


Непокизмът в България се увеличи многократно за последните 5-6 години.