Кражбите на артефакти

Както знаем още от времето на Живков в България действаше организирана мафия за кражби на древни артефакти. Тази мафия беше под закрилата и тогава и сега на службите за сигурност, която е толкова мощна, че жертва падна дори самата дъщеря на Тато, Людмила Живкова. Сега за нея работят хиляди иманяри, екипирани "отгоре" с най-съвременна техника и сателитни снимки с разделителна способност далеч над тази на Гугъл Мап. Тия отгоре в България също са известни - шефове организираната престъпност, масони, кукловодите на властта. За тях работят археолози и историци, те имат цяла мрежа от хора, които слеят интернетите и ходят по места, за да чуят приказки от местните за по необичайни места. С особен интерес се ползват древнобългарските светилища. Най-вече тракийски и беласгийски. Няма светилище, покрай което да не видите характерните ямички. Най-важните пък направо са обявени за затворена зона, като това при Мишкова нива. Но къде отиват откритите артефакти? При опит да се укрие открит артефакт от иманяр, той бива наказван жестоко. Пълно е със случаи на убити иманяри или изчезнали техни деца. Плячката отива нагоре по каналите, някоя от тях остава в частни музеи на колекционери като Черепа или братя Бобокови. Но най-важната заминава извън България. Именно от тия, които плащат за нея. Кои са тия "Те"? Много ясно - евреи-кабалисти. Те не се интересуват толкова от злато, колкото от някои артефакти със стратегическо значение.
Във форума на Атака един запознат с тези методи беше споменал, че ако се разбере например, че в Народната библиотека се държат все още неунищожени документи, доказващи мисията на българите, то съвсем случайно може някоя заблудена крилата ракета да падне именно там.
Ето и конкретния му постинг;

"Нека да оставим нещата да си дойдат със съответното време.
А времената днес са толкова несигурни, близката история изпълнена със странни събития, и това даде повод на един наш съмишленик да пусне на шега следното: "утре може да стане грешка и вместо ядрена инсталация в Сирия, да се удари Народната библиотека в София.
Като си помисли човек, колко му е ... ще дойде президента по голф, ще погледа, ще поцъка с език ... и ще каже, че е станала голяма грешка. И до там."

Интересното в случая е, че това става не само в България. Но и в други страни, които имат древна история и падат под контрола на евреите. Най-фрапиращия случай е Ирак или по-точно Багдадския музей, който бива разграбен още в първите дни от превзимането на Багдад от американските войски. 8 и 9 април 2003 година.

Историята на грабежа я описват очевидци и работници на музея. След като американските танкове заемат позиция около музея вътре влизат заедно с морските пехотинци и цивилни които чевръсто започват да действат по инвентарен списък. Очевидно те знаят много добре разположението на музея, защото за кратко време проникват навсякъде, дори в подземните хранилища. Интересното в случая е, че те действат избирателно. Някои от златните предмети например ги оставят, а вземат само разни глинени вази, древни таблетки с шумерски пиктоглифи. На призивите на работниците от музея към американските войници да се намесят онези отговарят с мълчание. Явно са били там да охраняват не самия музеи, а "мародерите".
Най-интересното е, че тези мародери освен, че действали избирателно имали и време да извършат някои интересни "жертвоприношения". Като например да извдят очите, издълбаят носовоете или отрежат ушите на древни акадски, вавилонски или шумерски царе. Като се има предвид откъде е Набуканезар и какво е направил на евреите, лесно можем да се досетим каква е била и причината за тази чудата "мъст". И разбира се какъв е бил етническия състав на тези мародери. Ето и една отрязана случайно от мародери глава, пак така случайно с отчупен нос. Пурим отвяскъде!

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Ето и още едно копие на някакво рептилоидно божество с явен извънземен произход. Най-вероятно Лилит, който по-късно се превръща в масонския дявол Бафомет. Статуетката се намира в Лувъра, а оригинала е измежду останалите 170 000 артефакта, откраднати от багдадския музей през тези драматични дни.
Повод за тази тема е руски сайт, който беше намерен от един наш бивш съфорумец и даден от Елтимир.


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Но да се върнем обратно на българската иманярска мафия. Ето какво казва Иля Прокопов, бивш директор на НАИМ (където се пази Розетата) и участник в експедицията до Градище с Людмила Живкова през 1981. Като оставим настрана другите работи, за които се говори в това интервю, ето тези абзаци заслужават вниманието;
"интервюиращ;
-Освен Царичина, която е печално публично известна, екипи – едните корпоративни другите са на най-високо ниво, знам за Котленския балкан. Чувал съм само, че там с много сериозна техника са издирвани неща, но не толкова съкровища и такива следи, а по-скоро са търсили следи от големи пещери, в които са укрити книжнината на Българското царство и нещата, които са спасени.
И.П.
-Да, но и много артефакти и неща, които по билото някаква група, специално там с такива техники са работили, от службите са били, в Котленския балкан са засекли кухини и такива неща. Второ – те откриха нещо във Врачанско и то само по случайност, работили са по няколко други. Например Кубадински си е държал цял негов район там в Североизточна България. Имаше случаи с български археолози: пристигат джиповете и им казват: „Напускайте обекта”, които работят на законен обект, буквално взривен. Нещо търсят, крайно непрофесионално, крайно иманярски подходи! Говори се и за други големци – генерали, за Балев се говореше, но специално това, което се намери във Врачанския балкан, остана в дълбока тайна и секретност и е покрито някъде в секретни фондове, защото може би не е било на цар Шишман и не знам на кой си, а изглежда е било на крал Стефан, но чисто по политически причини потъна вдън земя, както трябваше да влиза в залите на Националния музей. За една нощ всички дежурни, колегите, уредниците ми разказаха: „Ние стояхме будни и чакахме”. Покойният мой колега Анчо Анчев – предишният директор на Националния музей, е казал всички главни уредници и уредници, да стоят и да чакат – „Колите и контейнерите ще дойдат”. След което се дава отбой и никой никога повече не проговори за тях.

-Какво може да са търсили службите на такива места?

И.П.
-Ще дам един пример. Юрий Венелин – големият учен, е резидент на руското имперско разузнаване за Балканите. Той е имал програма, хората, с които е работил, преди свещениците и учителите, всеки документ, всяка след от някаква старина специално в този район, както разбира се цялата територия на България, е била прибирана. Манастирите са имали инструкции всяко старинно нещо, предмет, всеки артефакт, който е по-различен от днес, се е събирал, опаковал се е, те са им давали подаръци, църковни книги, одежди. Систематично, векове наред всичко по-специално, което се е показвало, е било засмуквано. Това е факт. "

През 1999г. Прокопов е потърсен пак от чужденци, които му предлагат отново да им покаже накъде да търсят;

"-Никога не съм ги виждал, не съм ги чувал, но когато отидох в Националния музей, един ден ми се обадиха и казаха, че искат да се срещнат с мен. Човекът, който ми се обади, говореше с акцент. Не можах да му преценя възрастта. Според мен малко по-голям от мен. А вторият човек си беше американец. Аз казах „Съжалявам”, така беше в Съдебната палата и долу в Гудис има една закусвалня и казах: „Да. За едно кафе време…”
-Кога се случи това?

-1999-та година. Тези хора ми звънят. Намерили са ми данните, което в общи линии можеше лесно да се случи, и казах „Вижте, тук е лудница. Аз не мога да ви поканя” и на кафе, слизам в Гудис долу. Човека каза: „Вижте. Ние сме неправителствена организация, но имаме подкрепата на солидните институции в САЩ. Искаме да подпишем официален договор с България и преди да отидем на разговори на високо ниво искаме да чуем специалиста.” Тоест това, което вие ми казвате сега ми го казаха и те. „Искаме да направим съвместна експедиция, да я обезпечим технически, да подпишем договор и това, което излезе, да стане достояние на всички.” Не казаха на Америка, на България и така нататък. Каза ми: „Вие сте бил на едното място. Близо до него.”, което е така. Аз бях в Странджа. „Има още едно място в България. Това са много големи депозити.” Думата „депозит” я помня и днес. „…големи депозити"

И пак руснаците...;
"-Ръководителят на моята секция в Института по културата, където работих от 1981 до 1988 г., се казваше проф. д-р Ива Любенова – една много деликатна жена архитект. Аз й казах, „Ще отида пак в тази Странджа, където ми е толкова странно да отида”. Тя ме подпита и аз много бегло й разказах някои неща. Мина време и с нея отиваме на друга експедиция, някъде надолу от Пловдив, и тя: „Сетих се за твоите преживявания в Странджа. Ако знаеш на мен какво ми се случи. Дойдоха трима съветски академици, които започнаха със среща с Ванга, и през цялото време трябваше да ги водя в този район по гледачки, врачки и ясновидци. И от Сакар до Странджа района го обиколиха баба по баба, дядо по дядо. Единият астрофизик, другият психолог"

А какво е толкова важно, че така неистово да се интересуват руски академици, шефове на имперски разузнавания и американци с вехтозаветни имена? Ами Иля Прокопов и на това дава отговор;

"Единственият жив свидетел ме потърси преди пет-шест години по телефон. Един, да не ви кажа гробовен глас, ама такъв измъчен глас, търси ме. Аз го питам кой сте вие?” Аз, казва, съм Стефан. Живея в Котел. Аз съм много болен, възрастен съм, майстор съм на музикални инструменти. Много съм беден, не мога да си позволя дълго да говоря по телефона, ползвам чужд телефон. Ще дойдете ли един ден при мен”. И аз един ден се организирах, с мен дойдоха и други хора, така странно ми стоеше. Отидох в Котел. Един човек, видимо болен, тежко дишащ каза, „аз искам на вас да ви кажа тези неща. Знам ,че на вас мога да ви го кажа, толкова години съм го пазил в тайна”. 1944 година септември го арестуват и го вкарват в Бургаския затвор. Вкарват като не знам какъв – буржоа. Директно го осъждат и този млад човек влиза в затвора в една килия с един земеделец, който всеки ден казвал, „срещнете ме с Вълко Червенков” и там кой беше с големите босове, „ще направя голям хаир на България”. Те го извадили бият го, върнат го, и този огромен мъж – двуметров, става един хъркащ скелет, който почва да плюе кръв и казва, „Стефчо, ела да ти кажа, моето момче, защото аз съм до тук. Аз тази сутрин няма да видя слънцето”. И му казва: „Ние живеехме в Странджа. Тате тръгна една сутрин с коня”.
И точно ми описа мястото, аз направо паднах, когато ми каза за конфигурацията на скалите. Това не може да се сбърка. И той ми каза: ти си бил там, бил си и продължава разказа..."
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=245046

Същото казва и за Людмила Живкова.
-"Идеята на Живкова, доколкото си спомням, че тя в един момент каза ние, ако това нещо е истина, ще станем много силни, ще бъдем независими. Очакваше се фундаментално значение да има това, което е укрито. Оказа се, че има две места в България с такава характеристика."
Все пак тя не е била случаен човек, за да си ги фантазира тия неща. Малко след убийството и от тези, които не искат България да станем много силни (ясно кои са) те се опитват да продължат работата там. Този път евреинът Александър Фол (под чиято диктовка учехме, че българите сме били диво племе, живеещо в конски шатри), който вече почнал да разкопава рудниците до Градище с булдозер директно ги изгонва. Малко след това самата група е разбита, някои са вкарани по затворите и така сагата приключва.
20 години по късно България не само че не става силна страна, но се превръща в еврейски протекторат. Пълната ликвидация на България е в действие.

Гледайте това интервю. Клипът е качен миналия месец и покрай повечето неща за Мишкова нива и Градище се казват и някои нови. Като това, че не само руснаците и фашисткото Аненербе са ровили там, но и гръцките фанариоти още по турско време.

А тук пък е даден един постинг, на който си заслужава внимание;

"Буквите вместо Аз, Буки, Ведя, ... Добро ... и т. н.
Учредили със закон да се казват А, Бе, Ве, Ге, Де и т.н.
Още ли не ти е ясно защо?
Ами защото като видиш думата л ю б о в ,
да си мислиш за ебане, а не за люди бога ведя ... (хората Бог познаха)
да четеи като пъпеш лъ ю бъ о въ и да се чудиш какво значи.
У нас през десети век направо сменили азбуката и буквите,
докато през същият този Златния век са горили книжнината ни
и са ни лишавали от история, култура, и съзнание кои сме...
Да пишели са се требници, сборници с религиозни псалми и молитвеници,
както и друга литература за религиозна служба.
Народът, каквото успял - скрил и пазил за по-добро време.
Дошло Освобождението. Едно от семействата (между Калофер и Казанлък)
извадило от вековното хранилище само две книги и се опитало да ги
предаде на новата власт - и ги размазали. Под предлог, че става въпрос за
скрито турско имане съсипали целия род - да каже къде е хранилището ...
Не казали! Устискали!
А книгите, които предали на власта се попиляли. Няма ги!
Едната книга била граматика (всичкология буквално - история, агро знания, занаятчийски умения, ноу-хау (по днешно му), поучения и басни и какво ли не.
Втората - древно (до християнско) откровение за контакт с Бога - актуализация на Вярата и житие
През цялото ни робство, жидовете-бирници и лихрари са ловували по нашинско и са слухтяли за подобни артефакти - плащали са луди пари и злато "

В подстъпите на Балкана до Калофер по турско време е имало някогашно дервенджийско селище, наречено Колоброво. Името говори по себе си.

Не е по темата за "Кражбите на артефакти", но като се спомена селище "Колоброво" се сетих , че преди седмица разговаряйки с една възрастна хърватка, тя случайно заговори на родния си език показвайки какви сувенири има от различни страни. Та тя спомена на родния се език думата "kolobar oko nebeskog tijela", която се оказа , че означава на съвр. хърватски "ореол на светец".
Интересно е, че думата "колобър" е запазена и в други езици и например мисля, че на словенски означаваше "кръг".

Над село Орехово, има една могила наречена "Колото", вероятно пак със значение на "кръг", но вероятно става въпрос за старо светилище. Още не съм я изследвал. Един ден, ще я посетя. Тя има видимост към светилището "Дуплево" с колобърската прорицателска пещера "Попова врата" на върха.