ДОМейна на една Идея

Във връзка с последните заплахи към хора от Движението пускам пак този изключителен постинг
"СИМВОЛИ НА ПОБЕДАТА НАД СЕБЕ СИ - ВТОРИ ЕТАП ОТ ДВИЖЕНИЕТО "ВОИНИ НА ТАНГРА"

Който има и връзка с момента, в който сме ние в частност. Забележете на една от снимките, където Орфей свири на свирепия звяр, вместо да насочи копие срещу него. И вместо звяра да е приклекнал в нападателна поза, той е подвил опашка и слуша заедно с другите животни. Забележете и на другата, където свири на простите овчари, а те го слушат омаяно. Висша степен на свещенодействие е това. На да се върнем на това - "победата над себе си". И конкретно с примери. Както знаем, в човешкото съзнание има няколко нива. Най-общо да го кажем има подсъзнание, има и надсъзнание. Точно както е в тенгрианската митология за трите свята, така е и в човешкия микрокосмос. Когато се отпушват някои канали ние ставаме подвластни на тези дормантни съзнания. Най-вече на подсъзнанието. То ни мотивира за много наши дейности. Като например жестокостта, амбицията за власт, егото. То, подсъзнанието също е необходимо обаче, защото ни и дава мотивацията. Проблемите започват, когато се наруши този здравословен баланс. Типичен пример е случая с Елтимир. Тогава човек изпада от висше озарение в черна дупка. Нагоре, надолу и ако амплитудата стане толкова голяма може да се стигне до саморазрушение. Случаи историята познава много, когато гениални творци, мислители, музиканти се самоубиват или полудяват. Или пък започват да служат на злото. Това е типичен пример, когато човек не може да победи себе си. Тук влиза и чувствтото за страх, което отново идва на подсъзнателно ниво или "инстинкт за самосъхранение". Тук влизат и проблемите, които човек сам си създава, когато е недоволен от физическата си обвивка - тялото, от материалния свят който го заобикаля, от липсата на разбиране от хората и т.н.

Като стана дума за мислители, тези които побеждават този вътрешен дисбаланс стават мъдреци. Тук вече влизат и колобърите. Хора, които могат да насочат тази своя енергия за съзидателни дела, за лечение или опазване на знанията. Тук обаче има и една тенденция на самоизолиране и капсулиране. Знанията, на които са носители не могат да бъдат достъпни за обикновените хора. И обикновено те се изолират в планините (било тибетските или манастирите из Балкана). За да чакат по-добри времена. Проблемът е, че понякога ходът на времето ги оставя там и се оказва, че тези знания вече са ненужни. Или пък новият световен ред постепенно им стеснява екосистемата, в която са живеели векове наред.

Тогава вече идва и най-висшия етап, за който говори Йордан. Саможертвата. Не става дума за физическата, а за предаването на Идеята и знанията си на хората. Дори и с риск да бъдат неразбрани, да бъдат осмяни от тълпата или екзекутирани. Много скоро ще празнуваме рождения ден на Помазания Есей. Който левитите разпънаха на кръста, за да възкръсне като Феникс. Така е било и с Васил Врача, изгорен на хиподрума в Константинопол, за да възкръсне на безопасност в България. Така е било и със самия Орфей, който слиза в царството на Хадес за да спаси любимата си.
Разбира се, ние не можем да ходим по вода или да възкресяваме мъртви. Но можем да изпълним някои от тези елементарни правила. Да живеем начисто със себе си и в баланс със собственото си Его. Не случайно някога преди да влезе човек в светилище е трябвало да се пречисти. Дори едно ходене до Аркаим налага да се мине през няколко места, където да се прочисти духа. Веднъж направили го, ние ще бъдем непобедими. Веднъж насочен огледалния щит накъдето трябва и враговете сами ще се изпоизядат.

На всички трябва да ни е ясно, че идеята за Саракта е много взривоопасна за режима. Така че е напълно нормално да сме свидетели на много по-яростни атаки. Които някои като Пламен Пасков все още смятат за "междуличностни отношения". Естествено е носителите на режима - тези свързани с него, мутрите, червената номенклатура и службите им да искат да се запази сегашното статукво. Българите преди няколко години бяха уповавани с края на прехода, после с влизането ни в ЕС. Сега се надяват на поредните избори, с които да променят нещо. Много скоро и тази илюзия ще замине. Дори Волен Сидеров признава, че така няма да може да стане. Всъщност може, ако се удари в точната пукнатина, но не е това темата тук. Става дума за Идеята. Ние нямаме материалните ресурси дори като на една "Атака". Но имаме една Идея, а за нея някога католиците са горели хора по кладите. Щото са знаели отлично, че земята е кръгла. И Идеята на Джордано Бруно и Галилей е много опасна за каузата им. И в момента, в който и илюзията за "демократични избори" се изпари тук ще имаме страшно много посещения и от приятели и врагове и трябва да сме готови за това.