За втория етап на Движението

В една от темите, изтрити заедно с много други Йордан издигна Идеята за втория етап на това Движение. Точната дата не съм записал, коментари почти няма (с изключение на някои пиянски подхвърляния). Но това е един имного важен момент. Защото за първи път беше директно казано, че това е Целта във втория етап на това Движение. Аз не мога да говоря от името на всички, убеден съм че ще има много несъгласни, обидени или сериозно обезпокоени. Но кучетата си лаят, кервана си върви.
Преди няколко години, още преди Атака да излезе на политическата сцена, този сайт вече съществуваше. С различни админи и различна цел. Тогава целта беше една, за която може да се каже, че вече е изпълнена. Да се издигне знамето на национализма, както и да се разкрие, макар отчасти истината за българите. Безспорно засглуга за това имаше Елтимир- Ангел Грънчаров. Осветен от древни знания, с помощта на колобър (за съжаление вече не между живите) - той направи невъзможното. Във време, когато национализъм беше лоша дума, която свързвахме с фашизъм, този сайт успя да промени общественото мнение. Погледнете сега, 7 години по-късно. Вече открито се говори за национализъм, Атака е парламентарно представена организация, има поне няколко сайта с открити националистични позиви и теми за древната и скрита история на Българите. Връщане назад няма и заслуга за това е именно от това невзрачно на пръв поглед Движение. Все повече хора носят Седмолъчицата по себе си, дори и маститите учени вече открито говорят, че историята на България е много по-древна от известната ни досега. Спор няма - Земята ни започна да открива своите древни тайни, за да смаем света с изящните си златни изработки, с невероятните астрономически знания и най-вече - за да се възроди древната Вяра - Тенгрианството

Сега вече достигаме до един нов етап, в който основните неща вече са казани и се обсъждат свободно на много други места. Истината за България вече е подета навсякъде, въпреки отчаяните опити на Режима да учат децата ни на юдейски обичаи и жалбите на мастити учени, че имало "прабългарски изригвания". Тези изригвания ще стават все по-мощни. Но много малко обаче се споменава за нещо, което вече изправя косите на враговете ни. Свещения Саракт. Единствено тук има конкретна информация какво е това и как може да се създаде. А скоро беше и обявено, че ние трябва да работим именно върху това. Единствено тук казваме, че е възможно създаването на Саракта. И то не от Йордан, а от други хора. Йордан просто оформи тези скромни точки, които са цели на Движението, които ние трябва да следваме. Защото те идват от Небето. Звучи високопарно, звучи налудничаво - но е така. Това са неща, които ни е казано че трябва да следваме. Ако искаме да имаме България. Вярвам че по тези 8 точки никой Българин не може да каже нещо напротив. Убеден съм, че ще последва неистов вой срещу него, срещу този втори етап. В него всеки от нас трябва да носи отговорност за постъпките си.

Ето ги и самите цели, преписани от темата за Саракта;

ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ НА САРАКТА

1. Да съхрани и защити Името на Българския Бог като личен живот на Българина и всемирна даденост на човечеството.

2. Да разкрие и защити древната история на Българите като автохтонно население на Балканския полуостров, неговото мисийно предназначение и път в Бъдещето.

3. Възражда Българската Държавност и Държава в техния изначален съвършен израз.

4. Защитава и развива еднонационалността на Българската държава, нейната териториална цялост и независима вътрешна и външна политика.

5. Работи за Обединението на Българите вътре и вън от страната в една обща държава на Духа.

6. Работи в общочовешки план за общопланетарна промяна на ценностите, човешките и междудържавни взаимоотношения, премахвайки диктата на глобалния интернационализъм – глобализма.

7. Задача на Саракта е биологичното, душевно и духовно съхранение и развитие на Българина и етничните групи съжителствуващи с него, стига те да не разрушават целостта на Държавността.

8. Саракта издига знамето на отговорността на личността към Цялото, споделена с нейните права.

Елтимир за съжаление вече го няма да помага, поне засега. Много хора, възможно и аз ще отпаднем в този етап. Които просто не вярват, които не могат да се справят с Егото си или които имат очаквания първо за привилегиите, а после за отговорността. Но този път си заслужава да се извърви. Защото накрая е така мечтания Български Саракт. Истинският! Където Седмолъчицата и затворената Свастика ще бъдат внесени в Кръглата зала. Където ще седне Канът със своите боили, а по средата ще е Свещения Огън на Тангра в Медното Гумно. До тогава има още време, дотогава има още много битки и път да извървим. Не е толкова далече обаче това време, стига ние тук да имаме решителността да стигнем до края. Ролята ни във втория етап е да разясним на Българите какво е Саракта и да им обясним защо тази синархична форма на монархия е идеалния модел на държавността. Тогава и Колобърският Съвет ще ни помогне, тогава и самата божествена Шамбала ще даде своя принос.
Засега сме много малко хората, които искрено вярват, че това е възможно. Пътят към Саракта, пътят към Шамбала върви първо през нас. През надмогването на личното си Его. През изчистването на Душата си. Защото Саракта е преди всичко държава на Духа. През откритието, че привилегиите и властта са нещо преходно и за да получиш трябва да дадеш. Че не само трябва да искаш, но и да даваш. Така беше и през първия етап - когато неколцина луди глави направиха този сайт. И успяха с променлив успех, но успяха да го запазят чист от външни намеси.

В този етап ние не призоваваме за насилие, ако реши българският Народ - той ще го направи. В този етап ние просто трябва да покажем пътя, да убедим българите че е възможно. Че пряка демокрация може да има само от тези, които произвеждат (или са произвеждали) благата на страната и които отговарят на определени образователни и социални критерии. Че тя ще бъде упражнявана само на местно ниво и за избор на боили (министри), но законите ще идват от друго място. От Небето. И че единствените говорители на Небесния Саракт са Колобърският Съвет и Канът.
Във вторият етап ние няма да сме сами. Тук вече ще имаме и намесата на този Съвет, преди окончателно да поеме функциите си като върховен законодателен орган на Държавата. В началото намесата ще е дискретна, с някои "случайни" напътствия, с нестандартни форми на комуникация. Но към края на този етап, който трябва да съвпадне и с края на Забранените години - тя ще бъде вече осезаема.
Ами това е засега.

СИМВОЛИ НА ПОБЕДАТА НАД СЕБЕ СИ - ВТОРИ ЕТАП ОТ ДВИЖЕНИЕТО "ВОИНИ НА ТАНГРА"



Нямайте врагове – бъдете свободни!

Говорим за символи на победата над себе си, във втория етап на Движението. Символи са, защото носят концентираната сила на този етап и визират стъпалата, които трябва да изкачим, за да отворим портите на Саракта вътре у нас и влезем през тях. Говорим за реални сили, а не за илюзиорни вещи, защото незримото е толкова реално, колкото и зримото, което улавяме с очите и слуха си.
Не извеждаме само един символ, защото човека е многопластов и на различно ниво на своето духовно развитие. Пласт по пласт трябва да бъде преодолян, за да се постигне победата над себе си.




Първия символ от пътя към победата над себе си – Орфей с Лирата. Изключително широко разпространен, но твърде малко разбран. Това е първият и най-важен символ, първото стъпало, битката- прощъпулник на Воина със Себе си.
В него стои идеята за себеовладяването, от което произтича промяна на отношението ни към човека отсреща и света като цяло. В този символ е сложена първата цялостна трансформация на съзнанието ни. Орфей, облечен в нашето древно национално облекло е седнал и свири на лирата си. Около него се е събрал и притихнал в хармония целия животински, растителен и минерален свят. Съвсем ясно е, че това е символ. От тъканта на всички тези светове сме изградени ние самите и те са неизменна част от нашия характер, от нашите инстинкти и отношение към отсрещния и света. Те са и в основата на нашето разбиране за всичко. Именно овладяването на този първичен природен импулс, сложен като сътворение у нас, извежда съзнанието ни от първичното и го устремява към висшето. Преодолява се всичкия негативизъм, който можем да родим към себе си и отсрещия – дивашкото грачене и дивашкото отношение. Ние все още гледаме на другия през себе си, но вече не виждаме в него враг.
Това е била първата клетка на нашето формиране като народност – Българската народност.
Всеки изкачил това стъпало не ще получи белега на Звяра.



Затова като допълнително пояснение е втората картина от символа – Орфей свири и пее (няма го варварския израз и грачене, кавгата и разправията, дребнотемието), а овчарите са се събрали и го слушат. Тук вече животинския свят е заменен с човешкия. Това е и първата стъпка на единството с другия, на взаимността, на победата и над човешкото у нас.



Втория символ от пътя към победата над себе си – Конникът. Той е втората част, която с първата – Орфей с Лирата образуват едно цяло. Конникът е триумфиращ, забил е копието си в барса, приковал го е към земята, в ръката си държи чаша или орел, а зад него свободно бяга кучето.
Този символ дава възможност на тези, които не могат чрез вдъхновението и поривът на Духа (Лирата) да победят първичните пулсации в своята същност да го направят чрез волеизлиянието. Импулсът на волята, представена чрез копието или жезълът приковава първичното в нашето мислене (барса), носител на егоизма, себизма и тщеславието. То е, което храни егото ни, уголемява го, изгражда го с мания за величие, за собствена ефимерна значимост, че светът се върти около нас и всичко трябва да ни се подчини и да го управляваме, вместо да живеем в хармония с него. Това е една лъжлива царственост, която трябва да бъде прикована към земята, за да бъде приземена и овладяна (затова барса не е с корона, той е диво животно). Това е да се победи кариеризма, амбицията и жаждата за власт, поклона пред властта и злоупотребата с нея.
Затова кучето – пазача пред портите на нашата съвест е освободено от своите задължения и ни следва свободно, а Конникът държащ в ръката си чаша или орел, все символи на духовната сила, може вече да ни причасти с нея, да я раздаде като храна на другите без да ги нарани или убие. Това е висше тайнство. Чашата е причастие, орела е висше духовно откровение. Може да ги даде само този, който се е победил в необходимостта да царства и неговото лично его е в служба и отговорност към другите. Но все пак е его, което вече не служи на себе си.
Взелите силата на този символ, ще бъдат защитени от съблазънта и изкушението да царстват със звяра и лъжепророка преди слизането на новия Йерусалим. Те са част от свитата бели коне, които слизат от Небето, заедно с Белия кон.



Третия символ – Колобър с огледало. Огледалото е един много важен атрибут. Това е един атрибут на вътрешното вглеждане. Най-смешното е, че всеки воин може да си помисли, каква е силата на едно нищо и никакво огледало пред копието и меча. Нека не забравяме, че Персей победи Горгоната медуза, точно с един такъв огледален щит.
Огледалото е оръжие, което обръщаме срещу себе си, срещу своето Его. Това е най-неудобното оръжие за Воина, но най-силното от всички познати ни оръжия. То разкрива вътрешната ни същност, такава, каквато е. Там, освен предимствата, много ясно се открояват недостатъците. То ни дава зримост на самите нас. То е, което ни прави анатомичен разрез и ние навлизаме в своя вътрешен свят. Всичко е наяве и нищо не може да бъде скрито. Първата реакция на човека е да наплюе огледалото или да го счупи, казвайки: ‘Това не може да съм аз”. Но, което и парченце да вземеш от него, ще видиш пак същото. Не е било виновно огледалото, ние сме точно такива, каквито се отразяваме в него и не ни остава нищо друго, освен да се победим и променим. Не отсреща другия е виновен, ние самите често сме се обръщали срещу себе си в бъдещето и сами сме затворили пътя си.
Време е да се влюбим в себе си, да се влюбим в образа си, за да умрем и да се освободим от него, умирайки, да се победим.
Този символ ни дава виждането на новия Йерусалим, слизащ от Бога, и е подготовка за влизането през Портите му.



Тогава идва четвъртия символ – Феникса. Символът на смъртта и възкресението. Тази птица, наречена още Бену в Египет се самозапалва и самоизгаря, за да може от собствената си пепел да се възроди и изгради отново. Именно това ни дава вглеждането в огледалото – на кладата да поставим самите себе си, не другия. Това е свещения огън на саможертвата. Нашето его е пречистено и трансформирано в огъня на Духа и от тази освободена и пречистена от човешкото материя, може да бъде изграден новия човек-Бог. Има ли нещо, което вече да ни спре, да отворим портите на Саракта и да влезем в него? Има ли Его, което да иска да седнем на прсстола на Бога там и да властваме? Не, няма. Всичко предишно е изгоряло, от него е останало само пепел, дима е отнесъл нашия предишен бит, нашето предишно аз. Феникса е великата алхимия на Духа, ан преобразяването на материята ни, на самите нас.
Осъществилите този символ, не ще ги засегне втората смърт.



Така се стига до петия символ – Орелът. Орелът това е надчовешкото, онова, което не подлежи на обяснение и определение, съвършения символ на Свободата. Той е четвъртото животно, което стои пред престола на Бога, който прилича на Камък, и което говори именно за това, че сме победили себе си. Преобразената материя от огъня на самоизгарянето на Феникса ни прави небесни и божествени и наше обиталище става Небето, Саракта – новия Йерусалим, откъдето можем да ядем плодове от Дървото на Живота. Само Орелът може да стои на върха на Световното Дърво.

Три дни след големия празник Архангеловден, трябва да поговорим за един Воин. Мисля, че след всичко казано за обредите по християнски в този ден не се акцентува върху най-същественото, върху Воина Архистратиг Михаил или св. Рангел по нашему.
Ние сме свикнали в нашето мислене да говорим за земните воини, за техните подвизи, изключителни прояви на смелост и безстрашие, но забравяме, че има и Небесни такива, без които земните не могат да направят нищо.
Най-жалното е, че в сайта на Движение Воини на Тангра, никой не отбеляза поне с ред Архистратега. Но когато кажем за пътя на Воина, всеки се сеща за Дон Хуан и Карлос Кастанеда, никой, обаче за архистратиг Михаил, който е изключително важен в двубоя със себе си във втория етап на Движението.
Този етап не може да мине без Архангела Михаил.
Защото Архистратега е част от поюдейчената наша седмолъчица, представена в християнството така: в центъра е Бог Саваот, а около него в кръг са наредени седемте архангела, единия от които е Михаил, който в превод означавал "който е като Бог". А ние във втория етап искаме точно това: да надкрачим човешкото и да изявим напълно Богарското, т.е. Божието у нас.
Изобразяват го с копие в ръка, а с краката си да тъпче дявола. Е, не изпяхме ли ние в една песен: "Докле е мъничка змията, дайте да се съберем, с крака да и строшим главата, свободни, да се назовем"?
В крайна сметка тази негова иконография с копието, много ми прилича на символа Конник, който с копието си пронизва барса.
Но той има и още една - с Везни в ръка, какъвто е и Конника с врания Кон в Откровението на Йоан. Тази Везна, която свидетелствува за ненарушимостта на космичната хармония и ред, но която свидетелства за социалната и правова справедливост на земята е много важна. Казват, че претегляла душите, за да види къде ще бъдат пратени след смъртта им. Аз съм на мнение, че в двубоя със себе си, тя претегля нашите мисли и нашата съвест. Тя претегля и нашите дела и постъпки.
Тя не може да бъде обвинена в пристрастие и във вземане на страна. Най-важното е, че Архистратига не е Архангел на смъртта, не и за нас. В християнството повече го свързват с физическото умиране, но съвсем забравят, че неумолим закон е, че в нашия бит, нещо старо трябва да умре, за да дойде новото. Нещо в нас трябва да умре и това е нашето минало "Аз", трябва да умре отрицателното, с което се храним всеки ден или задържаме в нас. Така се осветява смъртта и тя става начало на нещо ново, а не неизбежен и фатален край. Архангела не убива, той ни освобождава, за да ни вдъхне нов живот. Затова е изобразен млад и красив, "душевадец", но и вдъхващ дихание.
Ако бих му дал птичи образ, то това ще е Феникса - умиране и раждане отново.
Без него ние не можем да влезем през Портите на Саракта, защото той е, който води онази космична битка, за да победи и свали войнството на Деница на земята. Това войнство е и вътре у нас. Тази битка днес е във нас. Архистратега и днес я води. Нека не приемаме всичко буквално. Ако Везните ни осъдят, то е, щото ние сме се осъдили, нашата събудена Съвест ни е осъдила, не някой друг.
Затова нека Архистратега не е душевадец, а душеводител, защото нашата душа е тази, която иска ние, да се освободим от себе си, за да може да литне нагоре към звездното небе, към своето небесно жилище, там, където са дедите й, там, където е Бога. Нека не се съмняваме: освен да води към небето, Архистратигът може да праща и на земята. Пример за това е Деница и войнството му. Те не са зло, но те трябва да освободят место на Небето, за онези, които са живели достойно на земята, а те да заемат тяхното място, да се научат да живеят достойно. Не правят ли това и клетките в нашето тяло? Това е космичния кръговрат. Това е качването към Върха и слизането към Основата.
Точно тогава на 8 ноември, Архистратигът забива своето копие в земята и то става стожер, кол, световна ос, която свързва Небето и Земята в техния изначален брачен съюз, а Плеядите в своя полунощен зенит, заемат централното място в тази ос.