Икономика за масите ли беше или ... ??

За тези които искат да разберат повече какво представлява паричната система по цял свят. Как е започнала, какво е сега и как да я променим, защото в сегашния и вариант ние само затъваме. Повечето хора тук знаем за какво става въпрос, но предполагам че и на тях ще им е интересно.
Скоро ми попадна едно анимационно филмче на 5 части е в youtube близо час. Направен е за децата да ги образова, защото ако днешните поколения не се справят с паразитите, то поне идните да имат шанса. Да знаят още от деца кой кой е в играта наречена живот.
Ето връзка към първата част:
http://www.youtube.com/watch?v=vVkFb26u9g8

Още кръстих темата така, за да грабна вниманието на Ангелов и неговия сайт "икономика за масите", който преди време отправяше покани тук към участниците да отиват там да обсъждат икономиката на бъдеща България. Та ето я и самата тя "икономиката" изнесена тук в тази тема. В техния сайт не видях толкова подробно описание, което това анимационно филмче ни предлага. Документални филми на тази тема излизат в публичното простанство в последните няколко години. Голяма заслуга за това има Арън Русо, който преди около година почина/или пък беше убит/.
Но в това филмче фактите са изнесени много по-лесно за възприемане и за това реших да го преведа.
На вниманието на икономисти - поправете ме ако греша някъде, за да я разберем тази глупост икономиката в днешня и вариант трябва да я обсъдим.

Текста е доста дълъг, но е като детска приказка и си заслужава прочита.






Процесът на създаване на пари е толкова прост, че мозъка ни първоначално го отхвърля като вариант. Ако хората разберат каква игра играят банките и правителствата те биха се ядосали до таква степен, че биха погнали да трепят банкерите и политиците по самите улици.
Повечето хора смятат, че правителствата създават парите, но не са напълно прави. По-голямата част от парите се създава в огромни количества от частни организации наречени „банки”.
Те ги създават буквално от нищото. Парите се явяват един вид нашия дълг към банките. В момента в който ищецът се подпише дава гаранция, че ще плати на банката парите плюс лихвата. Ако ли не то ще загуби колата си, къщата си, изобщо всичко което има някаква материална стойност влизащо в договора.
Приказката за златаря, който станал лихвар, ще ни запознае как е започнало всичко това:
Някога много много отдавна почти всичко е било използвано като пари, просто е трябвало да бъде лесно преносимо и мнозинството от хората да считат, че притежава достатъчно голяма разменна стойност. За да може да се размени за храна, дрехи, строителни материали и др. Това са били да речем: красиви камъни, морски украшения, та дори и пера от птици са се ползвали като разменна монета. Но златото и среброто са били предпочитани измежду всички други, със своят блясък и красота, както и с мекота на метала и лесната му обработка. Така златарите се специализирали в обработката на тези метали и започнали да изработват златни монети като универсална разменна единица, която била приемана от всеки. Но не след дълго те решили да създадат сейф, където да държат своето богатство на сигурно място. По-заможните хора от обществото разполагащи с повече от тази разменна еденици започнали да търсят златаря/лихваря по-късно вече банкер/, за да могат и те да опазят своето злато. В трезорът на златаря било сигурно и срещу скромна такса, която му давали се възползвали от услугата. Годините минавали и банкера забелязал, че тези чиито злато той държал в сейфа си рядко допирали до собствените си богатства. Те разчитали на него да им наглежда златото и не го местели в друг сейф. Дори в случаите, когато отивали до сефа за да вземат част от собственото им никога не били заедно всичките, а така златаря винаги разполагал с повече злато в трезора от колкото неговото собствено.
С времето златарят пуснал друга разменна еденица за удобство, с която всеки бил съгласен – хартиеани пари. Тези пари се използвали навсякъде/пазар и т.н./, така че физическото злато стояло недокосвано в сефа му и станало тежко неудобно и излишно в търговията. Така той започнал да раздава на собствениците на злато хартиени пари, като заместител. Хартиените пари били удобни/сумите били просто написани на тях и не толкова тежки/.
Но междувременно банкера направил друг бизнес - започнал да дава назаем златото си срещу определена такса/лихва/. Но за удовство търсещите заема не взимали самото физическо злато, а хартиените новосъздадени разменни единици/парите/. Бизнесът му се разраствал и все повече и повече хора го търсели за заеми. Така у банкерът се родила нова идеа – знаейки че притежателите на злато в неговия сейф много рядко допират до своето собствено той решил да дава назаем и тяхното злато/разбира се под формата на хартиени пари/. С годините той се замогнал, но подозрението нараствало. Хората със златото в неговия сейф решили и го потърсели за обяснение. Отишли до сейфа и със собствените си очи се убедили, че златото им е там непокътнато. Не били глупаци и разбрали каква е играта на приятеля им златар/лихвар/. Тогава те решили да му дадат благословията си да продължи, но като им дава процент от сделките. Или той да им дава такса, за това че те си държат златото при него, а не обратното.
Така се създало лихварстово. Лихварят можело да плати с ниска лихва за използването на парите на собствениците с по-голямата лихва, която заемащите щели да му дадат след време. Така разликата се явила чиста печалба за златаря вече и банкер.
Но и това не е начина по-който банките работят днес.
Алчният банкерът не бил доволен. С разрастването на търговията в цяла Европа и самите заеми се търсели повече, но златото в сефа му не било достатъчно да ги покрие. Така му се родила още по-еврейската идея - след като само той единствено знаел колко злато има сефа, то той можело да дава хартиени пари на искащите заеми, дори и те да надвишават физическата стойност на златото в трезора му. Единственият начин да го разкрият бил ако всичките собственици на хартиени пари отидат едновременно в сейфа му и се обедят с очите си, че стойностите не отговарят. Така банкерът станал изключтелно богат печелейки от лихви, които се трупали от даването на хартиени пари без реална стойност. У някои хора се родили подозрения, но идеята банкерът да създава сам парите била прекалено предизвикателна и фантастична за да е истина. И все пак с времето някои хора започнали да се усещат и да искат заеми в реално злато вместо в хартиени пари. Появили се и собствениците на злато, които поискали да си вземат своето от сефа му. И какво се оказало, оказало се че банкера нямал толкова налично злато, колкото му поискали в замяна срещу хартиените пари.
Стигнало се до т.нар. „бягство на банката”. Този процес представлява сриване на индивидулни банки и падането на доверието в цялата банкова система/имало е и други златари, след време лихвари, а по-късно превърнали се в банкери - не е бил един/. Хората решили да съдят алчния банкер. Но големите кредити, които банкерите отпускали навремто се оказали важни и печеливши за развитието на европейската търговия в средновековието/някои хора станали много богати за сметка на чужди нации/. Така вместо да го задържат решили да легализират тази дейноста на банкера. Банкерите се съгласили да сложат ограничения на парите които могат да създават за нужните заеми. Било решено съотношението да е 9:1 - напечатани изкуствени пари към реалната налична стойност. Били назначени инспекции, които да следят това печатане на пари. Още се стигнало и до създаването на закон, който задължава централната най-голяма банка да дава част от своето собствено злато на по-малките банки в случай, че те имат заплаха от ново „бягство на банката”. Така само в случай на едновременно „бягство на банката” на всички, само тогава златото дори и в централната най-голяма банка не би стигнало да покритие всичките искания и тогава системата би се срутила.
Паричната система днес е стигнала до толкова уродливо развитие, че реалната физическа стойност на „парите” е като игла в купа сено в сравнение с електронните пари днес. Преди време щатските долари са били възможно заменими за себестойността им в сребро. Днес обаче те могат само да бъдат заменяни от други долари издавани от Федералния Резерв.
http://www.flyawaycafe.com/wp-content/uplo...dollar-bill.jpg
/преди време имаща сребърно покритие/
http://en.wikipedia.org/wiki/Image:United_...ll,_obverse.jpg
/днес имаща покритието единствено с друга такава банкнота/
Преди време индивидуалните банки издавали парите като чекове, те били различни за различните банки и било възможно да ги отказваш, както днес можеш да откажеш чек от частно лице. Сега обаче се е създал монопола в паричната система. В днешно време парите са установени с указ от всички правителства и не можеш да откажеш парите като разменна единица. Ако не ги приемеш като разменна единица/или дълг/ законодателството не би се наело да те защитава за каквото и да е било. Ако някой получава възнаграждеение то е в днешните пари Ако някой получава възмездие, то също се изразява в стойността на пари, които лицето трябва да изплати.
Идва въпроса ако правителствата и банките печатат „пари” заедно /защото банките не могат да оперират без помоща на правителствата/ тогава какво е тяхното реално количество. Преди време количеството на „парите”/златото/ не можело да надвишава количеството на стоките и услугите, които обществото можело да разменя. Така за да се увеличи количеството злато трябвало да бъде открито самото то, да бъде изкопано в някоя златна мина примерно. В настоящето обаче парите буквално се създават с даването на заеми или като ДЪЛГ /веднага с подписа на искащия заем/. Колкото повече заеми дават банкте, толкова по-богати стават самите те. И така лимитът на количеството „пари” може да е само един – сборът на всички дългове на хората, а те са постоянно нарастващи.
Днес правителствата заедно с банкерите слагат ограничение на създаването на пари, което само те си знаят какво е, но със сигурност надвишава 9:1 многократно. Банките не могат да работят самостоятелно без подкрепата на правителствата. Правителството позволява частни кредити да бъдат изплащани с държавна валута, законодателната система налага плащането на дългове с пари и т.н.
Да речем, че се създава чисто нова банка и в нея все още няма депозити. Но инвеститори в банката правят начален депозит да речем +$1111.12 и ограничението наложено за създаването на пари от централната банка е 9:1.
Стъпка 1: Вратите се отварят и идва първия клиент искащ заем от $10,000 за да си купи нова кола. При ограничението 9:1, новата банка има законното право да умножи наличните си средства девет пъти. Така се получават нужните „пари” за заема. Това не са реални пари, а просто няколко натискания на бутоните по клавиатурата. Заемащия пише тази сума на чек и получава колата.
Стъпка 2: Идва клиент, които депозира $10,000. Тези пари за рализка от началните средства, с които банката започва по закон не могат да бъдат умножавани. Но могат да бъдат делени по т.нар. правителствено ограничение 9 :1 или 9,000/за нов възможен заем/ : 1,000/за резерв/.
Стъпка 3: Ако тези $9,000 бъдат депозирани от трето лице, в която и да е банка/дори и в същата новооткрита/ те стават законно средство за издаване на кредит/заем/. Този път по техните „закони” получаваме $8,100/за нов възможен заем/ : $900/резерв/. Или всеки нов депозит съдържа потенциал за издаването на заем малко по-малък от самия депозит. Така от заемите, които банките издават, се създават парите: 10,000 + 9, 000 = 19,000 + 8,100 = 27,100 + 7,290 = 34,390 + 6,560 = 40,950 и т.н. Не след дълго достигат почти $100,000.
Обаче ако парите, които се създават не бъдат депозирани, то този процес на умножение в банките ще спре. Това е непредвидима част която те не искат и се стараят да не бъде допусната. И така след време всичките тези пари в новата банка биват създавани благодарение на един депозит от $1111,12 стоящ непокътнат в централната банка, всичко с любезното съдействие и подпомагане от страна на правителството. Друго относно тяхната система е че техните документи трябва винаги да сочат депозити 10% повече от отпусканите заеми. Това ги прави привлекателни за депозити и отклоняващи обществото от истината, че заемите идват от депозитите.
Ако обаче банката беше една единствена и печалбите от отпусканите заеми биват депозирани в същата банка, тогава ефекта няма да е толкова голям. Или онези отпуснати $1111,12 няма да има как да се превърнат в почти $100,000. За жалост банките работят като едно – заемите отпускани от една се явяват депозити за друга. Теоретично те са пак една банка, но ефекта е различен.
А ако това ви звучи странно и трудно за възприемане, какво ще кажете за следното:
През последните години като резултат от стабилното лобиране на банкерите изискванията от нечии национални централни банки буквално са се изпарили. Ограничението за създаване на пари не е дори и 9:1. Така определени индивидуални банки създават парите от нула, не им трябва даже онзи $1111,12 депозит. Реалноста е че банките създава толкова пари, колкото ние можем да заемем. А чрез медиите нашите нужди непрекъснато биват увеличавани /купете си това, купете си онова/.

И продължението:

В истинския свят парите са излишни. Не можеш да услужиш на някой, който има нужда от дрелка за ремонт на апартамента си с дрелка нарисуван на хартия. Хартиените пари представляват касови бележки, които отчитат стойността на нашите дългове.
Чудели ли сте се понякога как правителства, коорпорации, фирми, семейства и прочие могат всичките да са в заема по едно и също време и то в астрономическо големи суми. Как може да съществуват толкова много пари, за да се дават на заем. Това е, защото фактически не съществуват - банките ги създават. Ако нямаме дългове няма да има и пари.
Как може хората, които произвеждат физическото богатство за живота/земеделие, животновъдство, фабрики и т.н./ да са длъжници на тези които не правят нищо. Повечето хора си мислят, че ако всичките дългове бъдат изплатени националната икономика ще се подобри/вярно единствено на индивидуално равнище/. Но ако всеки си изплати дълговете истината ще е именно, че няма да съществуват пари.
Оказва се, че сме зависими от кредитната система или ако не теглим заеми няма пари. Стигнали сме до такава деградация, че ако банките произвеждат пари ние сме в просперитет, ако ли не гладуваме?!?!
Но това не е всичко. Банките създават парите, но не и лихвите които се трупат, тях ги плащаме ние. И как след като те създават само парите ние трябва да връщаме не само парите, но и лихвите. Физически невъзможно. В дългосрочните заеми, каквито се отпускат за къщи или да речем държавните заеми/помощи/, се получава така че лихвите събрани надвишават самия заем. А това води до самото нефункциониране на икономиката.
За да има функциониране на такъв вид икономика просто самото производство на парите трябва да е огромно. Но това увеличава и дъглът и т.н. и т.н. или обратното все тая. И двата варианта са неприелмиви. Единствено проточването във времето спасява самата система от банкрутиране. До кога ли?
Парите улесняват производството и търговията, но с времето е неизбежно и те губят своята стойност. Освен в случай, че количеството производство на реалните богатства нараства с еднаква стойност с която и създаванеот на парите.
Да си зададем 4 въпроса:
1. Защо самите правителства избират да вземат пари на заем от частни банки, след като те самите може да създадат нужните им пари, като при това няма да има да плащат лихва?
2. Защо изобщо парите трябва да се създават като дълг? Защо да не циркулират постоянно, с което ще се избегне нуждата от постоянно взимане на заем/дълг/, за да може те да съществуват?
3. Как може система зависеща изцяло на такова вечно нарастване ..... се използва за създаването на стабилна икономика? Не е ли логично, че тези две страни на равенството са просто несъвместими?
4. Какво има нужда да се промени за създаването на стабилна икономика?
Преди много много време слагането на такса/лихва/ се е считало за използване и алчните хора/използвачи/ са били наказвани дори поякога със смърт. Тогава целта на „парите” е била само и единствено като необходимост от разменна единица. Всяка форма на правене на пари от нищото/без труд/ е била заклеймявана, а хората използващи тези хитрини се считали за паразити. Но с времето въпросът, че даването на пари на заем крие своите рискове от загуба е взел превес и така се създало лихварството. Само дето днес това е излязло извън всякакви норми, логика и морал.
Възможно ли е общество, което да съществува вечно със стабилна парична система – ДА. Това ще бъде възможно ако не плячкосва осноните си източници на енергия, а се ограничава до наличното за деня. Примерно да не се унищожават повече гори, от колкото фактически се възтановяват /растат наново/. Да се използват енергиини източници, които са обновими – Слънце, Вятър, Море, магнитни сили, гравитационни сили и т.н. Да рециклираме всичко и използваме това всичко наново. Популацията да е нито растяща нито намаляща, просто да се допълва от само себе си. Такова общество не би имало нужда от днешната парична система. Продължавайки да си представим, че хората с повече средства не дават на заеми надвишаващи техните реални физически богатства.
Ако някой обаче се изхитри и започне като познатия ни от началото златар, то неминуемо след време ще се окажем на сегашното положение. А един ден потомците на този златар ще притежават всичко материално що има по света.
Имаме нужда да променим системата. Трудно бихме убедили хората, че използването на банкови карти, книжни пари и подобни стимулират днешната система. Но как човек би се отказал от това и да мине отново на стока за стока/услуга/ и от сорта? Защото дори и да се върмен към системата жълтици, тези които нямат злато или сребро ще се окажат просто без пари.
Основния проблем не е ли в алчността и липсата на морал на множеството хора по света. И дали това може да се промени у хората? Дали може да се създаде система, която след време да стане монопол, само че в нея парите да не са дълг. В този случай заемането на „пари” да се извършва срещу замяна на стоки, услуги или труд.
Има нужда от промени в паричната система и избирателната система. Как гнидата да се превърне в пеперуда? Трябва обществото да го разбере и да започне да го изисква и то не от съседа си, а от управляващите. Това разбира се ще е трудно, защото интересите на банките са толкова големи, че чак минават хоризонта.
Парите са просто една идея и реалния свят парите може да бъдат каквото си поискаме. За да се създаде такава система трябва парите да бъдат първо контролирани от управлението на държавата, а не от частни лица. Система с постоянно циркулиращи пари, където да не съществува лихва. Тези пари да се създават като Полза, a не като Дълг. Евентуално нарастване на количеството „пари” да отговаря единствено на увеличението на материалните блага на нацията. Примерно да се създават за инфарструктура и да отговарят на материалното благо без да го надхвърлят. В този случай парите ще се развиват пропоционално и не би имало инфлация. Ако все пак се стигне до такава: Управлението може да се бори с инфлацията като наложи такса конкретно за ползването на материалното благо чието създаване я е довело. Примерно автомагистрала Тракия създаде инфлация Х% и ползването й ще бъде наложено с такса Y%. Така парите влезли допълнително в оборот постепенно ще бъдат изтеглени. А за да контролира дефлацията управлението ще трябва да харчи повече за нуждите на държавата.
Управленията ще използват парите от таксите единствено за нуждите на населението, а няма да ги ползват за покриването на лихвите към банките. Защото няма да имаме национален дълг.
„Банкерите притежават Земята. Ако ние хотата си Я върнем, но им оставим правата те за нула време ще Я купят отново” - сър Джошуа Стамп, директор на Bank of England 1928-1941, в същия този интервал от време определян за втория в категорията най-богат мъж на Англия.
Преди години канадския заместник премиер взел интервюта с хора от улицата, както и от предприятия и фабрики и с други професионалисти в своите дейности на труд, но не икономисти. Направил го с цел да разбере знаят ли те как и от къде идват парите. Оказало се, че понякога дори и самите служители в банки/тези които са зад гишетата/ не знаели за какво става дума.
Първата банка в Англия Bank of England отворила врати през 1694г. е започнала да работи с ограничението 2:1/за създаване на пари/, но това е било само началото за сегашното 30:1 или знае ли колко човек.
„Ние благодарим на всички международни медии, които са присъствали на наши срещи и спазиха обещанията си да не ни излагат на светлината на общественото внимание през последните 40 години. Ако те не бяха на наша страна нашият план за световен контрол не би се развил до такава степен. В момента вече нациите не са в състояние да се съберат на марш срещу световното правителство. Интернационалното суверенно управление от интелектуалният банков елит вече е за предпочитане пред Националните управления в изминалите векове” - Дейвид Рокафелрер 1991г. – той е най-възрастние от фамилията днес
„Само малка част от тайните е нужна да се пазят, по-голямата част са си така или иначе недостъпни и неразбираеми за ингнориращото оглупено общество” - Маршал Маклюам медиен „гуру”
Продуцент и Създател на филма Пол Гриньон
www.Moneyasdebt.net

Отделете малко повече внимание на тази тема. Знам че повечето хора се дърпат от толкова дълги текстове, но може и да има връзка със Саракт. Разглеждането на проблема за днешните пари толкова дълбоко и на достъпен език ни подсказва някои отговори.

buden, темата ти е наистина интересна, и е добре да и се обърне внимание.

Не очаквай от тях смислени отговори. Те са обучени в чифутските институти...

Коментирано е тук и друг път.

http://www.voininatangra.org/modules/ipboa...ct=ST&f=2&t=754

http://www.voininatangra.org/modules/ipboa...t=ST&f=2&t=1618



Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Благодаря ти antijew!
Там е работата, че с този подробен анализ правен от хора, които са били в системата на банките близо 10 години, а са наблюдатели дори от повече, на икономистите ще им бъде трудно да си говорят техните глупости.
За това искам повече хора да обърнат внимание и да го прочетат. Всички от нас виждаме че има проблем, една част знаят какъв е проблема. Но колко от нас разбират решението му.

Да добре е да четат и да мислят. На който му е дошло времето ще мисли, за който е още рано, ще го прескочи без да се замисли и да остави следа в съзнанието му. Всичко с времето си.

Е това е също много важно! Всеки, който си е поставил за цел да мисли по разрешаването на проблема е достигнал до някъде. Някой са по-напред, някой по-назад в мислите и действията си. Но това е много относително, защото не се знае дали "по-напред" е наистина по-напред, а "по-назад" е наистина по-назад. Може и да се окаже, че тези които си мислят, че са по-напреднали, даже не са мръднали и милиметър напред. Който знае Истинската посока той може да каже дали пътя и стъпките са правилни.
Някой хора са достигнали до своята си Истина и Път за отскубване от жидовата хватка и се движат в тяхната си посока. Щом ми благодариш значи си прочел темите които ти дадох по-горе и знаеш общо взето мнението ми по въпроса. Твоето какво е?

Но докато ние с теб buden се опитваме да разчовъркаме една болезнена тема в световен мащаб, в банковата система се случват много интересни неща. Банките изкапват като гнили круши една след друга. Вече не остана една "читава" банка. От петте най-големи инвестиционни банки няма вече нито една на линия. Измряха! Дали жидовете не са измислили някаква нова финансова хватка с която да ни държат по-изкъсо и която ще бъде по болезнена от предишната с тези изкуствени техни финансови машинации? Или може би е поредното чифутско ограбване?




Краят на една епоха!

Темата е добра. Филмчето съм го гледал и мисля пак да си го пусна, щото от първия път не можах да схвана цялата картина на еврейските играчи. Направо ми скриха топката!

"Краят на една епоха", хм, хвърлих един поглед на статията. Всъщност не се учудвайте, механизмът ни е известен, този механизъм на еврейската игра беше проигран и то успешно у нас. Много банки фалираха, спестяванията на овцете в тях отидоха в други джобове.
Евреинът не е свикнал да върти мотика, не очаквайте това и от арменеца и гърка, но евреите са особено изкусни да цоцат "позлатените хартийки" наречени "пари".
Както се вижда, цялия смях, цялата патология, на извратения еврейски мозък е, че бедния отново ще спасява богатия; ще се вземе от бедния, за да може богатия да стане, още по-богат, а бедния, още по-беден. Това е патология, една изключителна извратеност. Откъде идва тя, в еврейската душевност. От Иаков, който не посмя да жертва сина си, а пожертва овен! Евреите, казват, че Господ го спрял и му дал овена за жертва. Това не е верно! Това остана като психология в жидовете и тяхната раса - те никога няма да жертват себе си, а ще пожертват другите заради себе си. Затова се създадоха "републиките".
И така, американските овчици, ще бъдат отново остригани и издоени, защото трябва по някакъв начин да се отблагодарят на овчаря за пашата. Така, както доят и българските овце. Овцете навсякъде по планетата са едни и същи. Те са си просто овце.

НАДХИТРЕНИЯТ ЛИХВАР

ПРИКАЗКИ ОТ СТАРИТЕ РАКЛИ

БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПРИКАЗКИ


Имало едно време един беден човек. Имал си той една малка нивица, един вол и една крава. С вола и кравата орял нивата и едва се прехранвал. Но не щеш ли, волът му умрял и трябвало да си купи друг, та да изоре и посее нивата. А нямал пари. Въртял, сукал, па накрая отишъл при лихваря и му поискал една жълтица.

- Ще ти дам, ама наесен ще ми върнеш две жълтици! - рекъл лихварят.

Какво да прави човекът? Съгласил се наесен да върне две жълтици и взел жълтицата, та си купил вол...

Ала за проклетия годината се случила сушава. Сиромахът не могъл да прибере дори и семето от нивата си. И нямало откъде да вземе, та да върне двете жълтици на лихварина. А той това и чакал. Веднага взел нивата на бедняка срещу дълга.

- Не е право, господарю, да ми вземеш нивата! От що ще се прехранвам! - рекъл бедният човек на богатия.

- А право ли е да не ми връщаш жълтиците? Върна ли ми ги? Не си! За тях ти вземам нивата!

Навел глава сиромахът. Почудил се какво да прави и как ще изхрани децата си. Па отишъл, та се оплакал на селския кмет.

Кметът, като го изслушал, взел страната на лихваря:

- Право е! Щом не си върнал жълтиците, с нивата да се наплатиш!

Навел глава сиромахът и се замислил. Мислил, мислил, па отишъл при съдията. И нему разправил каква била работата. И съдията отсъдил:

- Прав е лихварят! Върни му жълтиците, вземи си нивата!

- И тука няма правда! - рекъл си беднякът и си тръгнал.

Както си вървял по пътя и се ядосвал, съгледал, че насреща му се задал чуден човек: целият бил черен, само главата му била червена. И на гърба си имал две големи крила; като махал с крилете си, веел силен вятър.

Уплашил се сиромахът и се отбил от пътя.

- Какво, уплаши ли се? - изсвирил в ухото му чудният човек и така силно духнал с крилете, че щял да го отвее.

Сиромахът се сдървил от страх и не могъл дума да продума. Едва когато чудният човек свил криле, та поседнал край пътя, той се окопитил и го попитал:

- Ти дяволът ли си?

- Какъв ти дявол? Аз съм Вятърът.

- Вятърът ли? Ами защо си такъв черен? А само главата ти червена...

- Аз съм Черният вятър!

- Ами можеш ли да ми помогнеш! Аз търся съдия, който да отсъди право! А ти си справедлив! Духаш еднакво и за бедните, и за богатите... - и той разправил каква била работата.

- Не мога, човече, да ти помогна! Моята работа е вятър работа! Но... най-добре е да идеш при Месечината. Тя свети отвисоко и далеко вижда. И много знае! Тя може само да те оправи!

И вятърът си заминал, като посочил една Сребърна планина, там да дири Месечината сиромахът.

Тръгнал бедният човек натам. Вървял, вървял, най-сетне стигнал до палатите на Месечината. В двора видял две звездици. Те седели на сребърни столчета и пошивали със сребро дрехата на Месечината. И като чули, че на портите се чука, станали и посрещнали човека. Разпитали го накъде е тръгнал и защо му трябва Месечината. Но като чули, че ще иска от нея да му става съдия, поклатили глави и рекли:

- Нищо не може да ти помогне Месечината. Тя не смее от Слънцето, че само да научи то, ще я пребие! Нали е по-малка, страхува се от него...

- А бе, Звездички, пуснете ме в двореца аз да помоля Месечината! Може пък да се съгласи!

- Ух, каквато е студена и сърдита, само да те зърне, ще те умъртви! Бягай оттука, чичо, че тя ей сега ще се върне! Бягай, дорде не е станало късно!

- Брей, ами кой ще ми стане съдия? - натъжил се сиромахът. - Мене Вятърът ми каза, че Месечината може да ми стане съдия!

- Ех, остави го ти Вятъра! Приказката на Вятъра е вятър приказка. Ами ти по-добре отиди при Слънцето. Само то може да ти стане съдия! Ето, хвани тая пътека. Тя ще те изведе в една Златна планина. Там се намира Слънчовият палат.

Сбогувал се сиромахът със Звездичките и тръгнал по посочената му пътека. Вървял, докато стигнал Златната планина. Пред Слънчовите палати го срещнала Слънчовата майка - Ясната зора. Рекла му:

- Бягай оттука, човече, че скоро Слънчо ще дойде и какъвто е на залез кръвожаден, на един залък ще те лапне!

- Ама аз съм дошъл при Слънцето. Искам да ми стане съдия! - отговорил сиромахът и разправил на Зората неволята си.

Тогава тя казала:

- Скрий се в избата! Като дойде Слънчо, аз ще го нахраня и приспя. И като преспи един сън, той става харен и милостив. Аз тогава ще му разкажа за тебе и за молбата ти.

Послушал човекът Слънчовата майка и се скрил в избата на палата и зачакал.

След малко дошло Слънцето. Целият палат се сгорещил толкова много, като че ли пожар се запалил. Слънчовата майка се скрила зад вратата да не изгори. И чакала, докато Слънцето седнало покрай трапезата и си скрило огъня в желязната торба, окачена на стената. Па тогава се разтичала, наредила трапезата и нахранила сина си с девет пещи хляб и девет казана гозба. Сетне му постлала и го турнала да спи.

Спало Слънцето, колкото спало, посред нощ станало да пие вода. Тогава майка му разказала за сиромаха и за молбата му. Ала то се засмяло и казало:

- Ех, че е глупав тоя сиромах! Как да не знае, че където и да иде, който и да му стане съдия, все лихварят ще спечели! Може ли сиромах да спечели срещу богаташ?

- Ех, сине, ами що да чини бедният човек сега? - попитала майката.

- Ти, мале, утре заран да му кажеш да си върви и с хитрост да си вземе нивата от лихваря. Нека се хване на бас с него, че аз след три дни ще изгрея от запад вместо от изток!

Запомнила майката всичко, що й казало Слънцето, и на другата сутрин, след като го изпратила да грее на земята, викнала бедняка и му предала слънчовата заръка.

Сиромахът поблагодарил, целунал ръка на Зората и си тръгнал. Хванал една пряка пътека и за час се намерил в село. Отишъл право при лихваря и му рекъл:

- Голям грях стори, господарю, като ми взе едничката нивица! И заради твоя грях след три дни Слънцето ще изгрее от запад вместо от изток!

- Ти си полудял, бе! - провикнал се лихварят. - Де се е чуло и видяло слънце от запад да изгрява!

- Аз ти думам, че след три дни Слънцето ще изгрее от запад и да знаеш, че така ще стане!

- Добре! Ако това наистина стане, ще ти върна нивата! Ама ако не стане, ще ти взема и вола, и кравата! Съгласен ли си? - казал богаташът, като потривал ръце от радост, че пак ще измами бедняка и ще му вземе и вола, и кравата.

- Съгласен съм! - отговорил сиромахът и се хванал на бас.

На третия ден Слънцето, както обещало, така и сторило. Вместо да изгрее от изток, изгряло от запад.

И лихварят, видял не видял, върнал нивата на сиромаха.

http://liternet.bg/folklor/sbornici/rakli/nadhitreniat.htm

http://liternet.bg/folklor/sbornici/rakli/content.htm