Стефан Гайдарски представи Библия Бесика, Траките са българи

Юдействащите са много раздразнени и уплашени от дейността на братята Гайдарски, които срутват картонените кули на измамата и лъжата в историята. Мнението на един юдеин:

"Не знам дали траките са имали писменост.

Но знам друго, или поне така си мисля
Има нещо, което обединява всички тези народи, за които се спомена в тази тема - траки, пеласги, етруски, българи ... кой ли още не.
Общото между тях е нещо, не особено приятно - те са народи лузъри.
Hе ми е приятно да го кажа, но е факт. Всички те - ние - сме загубилите, неудачниците.
Всички тези народи са/сме интересни с това че са/сме имали такова големи възможности, а са/сме ги пропилели.
Ние сме загубили своите шансове тогава. Никoй не ни е виновен за това, освен ние самите.
Историята се пише от победителите.
Ние не сме от тях. Ние сме народите-непобедители.
Историята, каквато и да е тя, е написана от вече други - от победителите.
И на нас народите-непобедители не ни остава нищо друго освен да търсим нейн нов или друг прочит. Hещо, което да ни оправдае в нашите, а и в техните очи - и нии сме дали нещо на света...
Иска ни се да пренапишем историята, но това едва ли е възможно вече.
Историята, както казва Наполеон, е онази лъжа в които всички ние вярваме.
Тъжно е, но е факт.
Направили сме много, още повече сме можели да направим, а най-много е това, което не сме направили. И затова сме губещи.
Сега търсим стара слава там, в историята, а зaщо не си я създадем сами, тук и сега?
Бягаме от настоящето, бягаме от проблемите си днес, за да ги заменим с едни напразни мечти по отминало или изобщо небивало минало.
Аз някак си, предпочитам народа ми е да няма велика история, но да има добро настояще.
Не да е велик в миналото, а да е щастлив в настоящето.
Kакво значат миналите битки пред днешните поражения, славните победи пред срамните сцени днес...
Затова не искам да си създавам нови илюзии за блестящо минало - стигат ми тези, които вече имам.

По ме вълнува въпроса как днешното да стане по-добро, а не как да пренапиша историята на народа ни, както и да се е наричал той преди няколко хиляди години..."
Тракийското Писмо – Най-новите открития ! - Страница 5 - BGHelp.net

Аз някак си, предпочитам народа ми е да няма велика история, но да има добро настояще.
Не да е велик в миналото, а да е щастлив в настоящето.
Kакво значат миналите битки пред днешните поражения, славните победи пред срамните сцени днес...
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Когато изгоним всички евреи и комунисти от България, тогава ние ще отхвърлим материалистичния блян за "Добро настояще" създаван от тях и ще предпочетем да правим "велика история".
Срамните сцени днес са изстъпленията на еврейското робство в България.

Предговор към Книга Втора

Пътешествието продължава


С цялата сериозност на учен - практик, любознателни читателю, ще изложа пред теб новия епизод на моето продължаващо приключение в издирването и откриването на Тракийската Атлантида, което започнахме заедно в първата книга от поредицата "Тракийското Писмо Декодирано", и надявам се отново заедно ще преоткрием и "вкусим" още от чудесата на тази най-древна уникална цивилизация.
Свидетели сме на все повече новооткрити артефакти, които потвърждават значимостта на древната култура на нашите прадеди за развитието на европейското и световно човечество. Наскоро се потвърди и това което ние отдавна твърдяхме и заявихме в интервюта в националните медии и при срещи с българската общественост, че освен плочките и артефактите изложени в музеите из страната, съществуват и множество други подобни, които не са обнародвани, поради това, че са в частни колекции, или укрити от определени "анти-тракийски" лобита в науката. Новопоявилите се "на бял свят" плочици, потвърждават вече безспорния за нас факт, че сакралната жреческа писменост на тракийския елит не е изолиран факт във времето и пространството, но е традиция просъществувала всред богоизбраните посветени в продължение на хилядолетия, за да ни удивлява и днес със своята концептуална мъдрост, проницателност и духовна сила. Естествено, покрай тези "преоткрити" за широката общественост находки, направени в минало време, възниква въпросът за установяването на автентичността им, при положение, че не се знае, или се укрива умишлено местонахождението на артефактите и историческите пластове, в които са открити. Считам, че за да се избегнат спекулации и фалшификации, е необходимо да се обясняват методите на научните ни работници, по които те в тази затруднена от иманяри ситуация, определят възрастта и автентичността на находката. Това е необходимо, за да не "залитат" някои слабо информирани журналисти по медийните "финтове" на определени колеги. Работата на археолозите е тази - да откриват артефакти и добросъвестно да ги класифицират, вместо да се държат като някаква "привилегирована каста", която, без да обяснява методите си, като недосегаема, безотговорна и последна инстанция може да
си позволи лукса да заявява: "Находката е автентична ... защото аз казвам така, и защото съм сигурен, че е така.
След декодирането на тракийското писмо, което обстойно изложих в първата си книга със същото заглавие, аз продължих работата си по пиктограмната писменост на траките, като заедно с екип от специалисти от различни научни области издирвахме други доказани за автентични артефакти, с цел да ги разчетем чрез метода на Гайд. От това се роди и настоящата книга -продължение. От собствения си опит в процеса на работата, както и от неуместните интерпретации на някои наши траколози и археолози върху "енигматичните" за тях образци на древнотракийската култура, разбрах колко е безценен и незаменим интер-дисциплинарният подход в Трансцендентната Наука, и в частност - в Трансцендентна-та Тракология - по отношение на предмета на нашето изследване. За нейните методи и инструментариум накратко споменах в първата книга от настоящата поредица и ако някой желае да се включи в екипите на Института по Трансцедентна Наука със своите експертни знания и тясна специалност, е добре дошъл сред нас. Бъдещето на науката е в синтеза на нейните достижения, в интегрирането на древните науки и модерните авангардни достижения, за да се отключат неподозираните и безгранични възможности на човешкия потенциал и творческия дух. За да може изследователят да "прогледа" за смисъла, употребата и културното място на дадена находка в света на древната цивилизация и нейната културна среда, той трябва подобно на супергероя Индиана Джоунс от филмите на Лукас, да има освен широка култура и задълбочени познания, също и духовно просветление. Само така е възможно да бъдат разбрани концепциите и светогледът на предците ни. За иманяра находката си остава предимно средство за печалба, за политически сервилния - инструмент за нагаждане мисленето на старите хора по днешните суетни нрави и повсеместната корупция на ценностите. Затова можем днес да чуем всякакви смехотворни твърдения от устата на "академици" на държавна заплата, опериращи с финансови средства подсигурени от нас данъкоплатците, чиито "научни" становища повече напомнят на цитати от комерсиални романи, плод на художествена измислица, отколкото на сериозни научни доводи и аргументи. Така звучи и неотдавнашното изявление на един нашенски "корифей" в археологията,
че изобразените върху съдове и глинени плочици геометрични фигури са "полови триъгълници". От къде черпи тази информация въпросният "учен" не казва, а мълчи упорито, като героя от стихотворението на Антон Страшимиров. Може би черпи "вдъхновение" от романа на Дан Браун и се надъхва заедно с други горещи привърженици на хиерогамията? Явно не му е известно на "фройдиста", че древните са записвали на сакралната си писменост Тайните на Всемира и Божествения свят, все непознати за непосветените (както и за набедения "траколог"), а не са разказвали в драсканици, пикантни еротични подробности от сексуални изживявания, фантазии и фе-тиши, нито са споделяли собствените си суеверия и профанни вярвания, подобно на "бележития" археолог. Така "натуралистично" и обезпокоително простичко звучи също прочитът на изобразените върху тракийски пръстен грозд, костенурка и грифон, от още един известен нашенец, който в качеството си на "експерт"-археолог "обществено-отговорно" твърди, че посланието гласи: "Който пие вино ще живее дълго като костенурка и ще бъде силен като лъв..." Как да не възкликнеш "О времена, о нрави!" Явно човекът съди за древния притежател на пръстена по своята сладка зависимост от алкохола и по съвременните битово-махленски нрави на колегиалната си среда. И на ум не му идва, че в древността тези изображения, както и самите им първообрази, са били носители на дълбока мистична символика и възвишено учение. Сигурно не е и чувал за Божествената Лозница - орфическа идея, намерила своята пълна реализация в Християнството, нито за духовните концепции скрити зад грифона -тайнственото същество - пазител на невидимите светове, както и за костенурката - един от най-сложните и редки пиктограми, ползвани от жреческия елит в древността. Не се е родил никой научен, но когато човек се гордее с невежеството си и претендира, че неговите измишльотини са неопровержими факти, обладан от амбицията да ги превърне в "научни" догми нетърпящи възражение, това вече е опасно и престъпно спрямо Истината! Нека все пак бъдем снизходителни, като отдадем значимото и на развинтеното подсъзнание, от където на светло излизат скритите желания и недотам скритите по-пълзновения на нашите "герои" в мирно време. Прекомерно въздържание или порочна злоупотреба може би обясняват бръщолевенията за "полови триъгълнициЖ за "ползата от пиянството" и други ме-дийни "изцепки" на инд^ медийно възвеличаваните "велики уче-
ни", на които се привиждат все екзотични (или по-точно "еротични"), уж "завещани" от траките поуки и практики. Повече от странен е обаче ентусиазмът, с който се нагьрбват да правят култови възста-новки по "описание" при положение, че сами признават некомпетентността си дори за посоката и разположението на текстовете върху керамиката, поради което допускат всякакви вариации на противоположни и взаимно-изключващи се хипотези. Ако бяха специалисти било в лингвистиката, било в глъбинната психология, разбирам, но вместо да си гледат работата на археолози (или може би на по-подхождащото им - иманяри!), те са се завтекли да се правят на мъдреци, за каквито явно им липсва и дарование, и обучение. Това им поведение много напомня историята за оня гениален художник, който се вслушал в препоръките на един обущар и променил някои детайли в рисувания от него портрет. Когато, обаче, занаятчията не се задоволил да дава напътствия само за рисунъка на обувките, а се завтекъл да коригира и лицето, и цветовете, даже цялостната картина, тогава бил поставен на място от майстора-творец с думите: "Обущарю, гледай си обувките!". Подобно на този, иначе способен в тясната си област специалист, дето се опитал да "даде акъл" в чуждо за него поприще, така и тези по-горните, се надпреварваха да ми казват как трябва и как не трябва да разчитам тракийското писмо! Затова е необходимо и на тях да отговоря по подобен начин: Господа, гледайте си разкопките!" Бях упреквай след излизането на първата част от "Тракийското писмо декодирано", че съм бил подхождал прекалено "религиозно" към третирането на древните пиктографски текстове. Ами, че те са писани от религиозни хора, не от материалисти и безбожници! За да разбереш духовните, трябва да имаш духовна отправна точка. Не бива да правим умозаключения за логиката на древните жреци, съдейки по въжделенията и низшите страсти на "дребнавия" и "малък" човек. Естествено на любителите на примитивизма сред траколозите им се нрави оргиастичната варварска интерпретация на тракийската култура и в частност на орфизма, като "умират" да представят за автентичен измисления от тях образ на "дивия езически жрец" пред неподготвения за медийна агресия - лековерен слушател. Може би зад тези техни свободни интерпретации и съчинения просто стоят съвременни спиритични наклонности, практикувани измежду самите тях. с които искат да узаконят и оправдаят пред своите студенти
последователи, съмнителните си "научни" практики. Защо е толкова неприемлив за тези "модерни езичници" възвишеният образ на тракийския праотец, покланящ се на троичния Бог и Всемирния Логос, и следващ духовните добродетели, които по-късно преоткриваме в Християнството? Може би най-вече заради враждата и неприязънта си точно спрямо Християнската Вяра, която постулира, че душата на всеки е сама по себе си "християнка", че изначалната религия на най-ранните ни предци е била Истинското Богопоклонение? Защо им са толкова чужди възвишените пориви, ентусиазмът към красотата и задълбочените духовни концепции на жреците - царе на Тракия? Сигурно не могат да ги понасят, тъй като разкриват личната духовна посредственост и порочност на съвременните езичници. Явно величествените образци на човешкия духовен полет са несъвместими с ограничените възгледи на тези тесногръди "учени", които с тяхната "приматска" теория за човешкия произход и фанатизъм, присъщ за войнстващия атеизъм, отричат съществуването на високоразвитата интелектуално и технологично (разбира се в друга парадигма и посока на духовния прогрес) цивилизация и култура на мегалитните хора, както и неразривната връзка на същата с нашите предци - траките. Защо? Не е толкова трудно да се досетим. Ами защото като обявяват мегалитните хора за "първобитни", те ги лишават от идентитет! Та нали "първобитните хора" са безродни и без духовно отечество! Така и нашите "учени" безродници защитават своя пещерен интернационализъм! Може би изхождайки от "догмата" за произхода на човека от маймуна, те - "прогресивните учени", не могат да допуснат, че високоразвитата древна духовна цивилизацията се появява най-напред локализирано, (и то именно тук на Балканите!), от където се и разпространява по целия свят! Разказите на древните народи за Златния Век на човечеството, за Хиперборея, Атлантида и Едем, не са безпочвени фантазии, а имат своите основания в действително съществуваща първична цивилизация с единен Език, Писменост и Религия. Шлиман, библейските археолози и още много други търсачи на изчезнали градове, са били обвинявани в авантюризъм заради предоверяване на древните източници. Но ако не бяха те, и досега щяхме да четем в учебниците, че Троя не е никога съществувала освен в главата на Омир, а Ерихон, Ур Халдейски и други градове, описани в свещените писания, щяха да си останат за нас само "плод на човешко митотворчество". Мегалитна Тракия е реалност, която сега изплува пред погледа на нашите съвременници с пълното си величие и красота! Не могат повече да ни заблуждават, че хората, имащи сложна пиктографска писменост, високо развита металургия (с първото обработване на злато в света -Старозагорско - неолитните жилища; съкровището от Варненския некропол - 6000 г. пр. н. ера), мегалитни съоръжения и удивителни астрономически познания и технологически умения, са били "първобитни", неинтелигентни и бездуховни! Нещо повече
- налице имаме всичките белези на една световна (космополитна)
цивилизация, разпростряна на няколко континента, притежаваща
широк търговски и културен обмен, вътрешни територии и външни
колонии с културни и икономически връзки между тях, единен елит
със свой език, своя религиозна и философска надстройка, и всички
останали фактори, свидетелствуващи за превъзходство спрямо по-
късните нейни производни местни култури, възникнали в Египет и
Месопотамия, и поели щафетата на прогреса.
В етногенезиса на всяка нация съществуват два основни стълба
- произходът на рода и произходът на езика (и съответната му пис
меност!). За съжаление в българската историческа наука има същес
твени бели петна точно по тези възлови моменти, и родните ни "ака
демици" се стремят всячески да "систематизират" тези бели петна,
но не и да намерят липсващите брънки. Такава е нарочната, "отгле
дана" липса на свързващо звено в официалната ни наука между ме
галитните хора и племената, наречени траки. Другата прекъсната
(или нарочно прекалено "заплетена") нишка е приемствеността
между тракийския етнос и българската нация. (Неотдавна чрез ДНК
анализ се потвърди безспорното ни генетично (кръвно) родство с
автохтонното тракийско население по нашите земи!) Защо толкова
яростно се отричат тези две връзки? Във всеки случай, не поради
научно аргументирана последователност! Мегалитната космополит
на цивилизация, разпростряна върху целия европейски континент, с
нейните уникални мегалитни съоръжения, пиктографски ~знаци, ре
лигиозни концепции и грандиозни мащаби, не може да изчезне
"просто ей така"! Днес никъде по тези земи не можем да намерим
други грандиозни паметници и артефакти от цивилизация - прием
ник на тази древна мегалитна култура, освен тези на нашите предци

- траките. Само тракийските многобройни племена, с техните уникални съкровища, изработени с ювелирна прецизност, смайващи храмови комплекси с архитектурно-вградени сложни орфически концепции и мистерии, с градове и пристанища, говорещи недвусмислено за дълговековна хегемония по море и суша, те единствено отговарят на визията за достоен приемник на "мегалитните хора", които именно затова са именувани и от мнозина авторитети като "прото-траки"! Не трябва да забравяме, че дори според старите гръцки автори, елините наследяват строителните си умения и изкуства именно от автохтонното население на Балканския полуостров. Тук е моментът да уточня, обаче, че тракийската цивилизация не започва летоброенето си от момента на коментарите на гръцките хронисти, но нейните най-ранни времеви предели напълно съвпадат с тези на мегалитната цивилизация из Европейския континент. Мегалитните постройки и храмове са били за техните автори мистично скеле на света, "костите" на физическия свят, който е дрехата за невидимите реалности. Както подробно изложих в първата част от книгата си, самият най-древен тракийски йероглиф - Пиктограмът на Тракия, отразява именно тази същност на топонима като "гръбнак на света", "четирите подпорни колони на света", "мегалити, мегалитни храмове" и т.н. (виж гл. "Тракийският цар Тцер в Египет" в "Тракийското Писмо Декодирано - I") Това допълнително потвърждава хипотезата, че понятието "Тракия" и "тракийски", освен конкретно географско значение и народностно самоопределение, представлява също и ДЕФИНИЦИЯ за културните граници на цивилизацията на древните хора, построили внушителните мегалитни съоръжения и храмове, навсякъде из древния свят. Затова името "траки" освен етническа принадлежност представлява самоназоваване на майсторите - мъдреци и жреци, които са били "посветените" пазители и деятели на древните изкуства, науки и религия.
Затова съвсем основателно мнозина считат, че Тракия е названието на общочовешката цивилизация на мегалитните хора, която не се ограничава само до една географска област, въпреки че центъра на тази високо развита култура намираме в Европа, с най-древните й поселения именно тук - в Българските земи - по крайбрежието на Черно море и в Подунавието, те. където са ос
танали най-уникалните свидетелства за предшестващата я - т.нар. "пред-потопна цивилизация на древните хора" (за която говори и проф. Петко Димитров от Института по Океанология към БАН, в научната си публикация "Черно Море, Потопът и древните митове"). За съжаление, обаче, се убедихме, че такъв древен космополитизъм е омразен на днешните византийски възпитаници в нашите научни среди. Те четат избирателно древните авторитети и хроникьори, както когато трябва премълчават, така и когато трябва изваждат спекулативни теорийки, но все в полза на чужди интереси. Те "не познавали" всеизвестния древен историк Йосиф Флавий, нито неговия световно-приет автентичен труд "Юдейски Древности" ("Античност на Юдеите"), където пише за произхода на Траките от древния цар Тирас (Терес, Тцер). За подробен анализ виж главата "Тракийският цар Тцер в Египет" в книгата "Тракийското Писмо Декодирано - I". Затова нека не се учудваме на пълното "академично" мълчание относно агресията срещу нашата история, когато в чужди енциклопедии се пишат откровени лъжи относно "руския" произход на нашата Кирилска Азбука, а гърците продължават да проглушават света, че нашият тракийски пра-отец Орфей е техен герой, и че те са дали на Европа цивилизацията, за което имат мълчаливото съгласие на нашенските комплексирани (или подкупени), и страхуващи се да не обидят своите чужди "благодетели" историци. Дотам се стигна, че да чуя такава реакция по отношение на моята първа книга, разкриваща тракийската пиктографска писменост като предшестващ първоизточник на египетската, от наш "най-виден" траколог в БАН, който на всеослушание на пресконференция заяви, не без ирония, следното: "Та ако това, което Стефан Гайд казва, е вярно, то тогава египтяните трябва да си направят сепуко!" Жалко, наистина, ако такива са "научните" критерии и мотиви, които ръководят нашите академични "авторитети". Така е, днес националната култура е зависима от лобитата в науката и политиката, а повече от ясно е, че про-гръцките такива са далеч по-силни от тези, отстояващи българските интереси, щом даже сред нашите попове и учени има толкова чуждопоклонници! За съжаление, това, че старателно в миналото и днес се унищожават, или укриват явни доказателства за нашата древност и духовна култура, минава в графа разни, загубва се в лавината от братоубийства и кражби в сегашната ни действителност, която е неслучайно и просмукана от абсурден нихилизъм, отглеждан преднамерено от нашата "родна" привнесена наука! Тогава трябва да е разбираемо за все още мислещите хора защо преките доказателства толкова старателно се унищожават от родоотстъпници, или крият от родолюбци, за да не попаднат в ръцете на нашите "доброжелатели". Да не говорим пък на какво е способен платеният медиен хор от клакьорите и "словесните проститутки" на платените и подкупени "жълти медии"! Достатъчно е да си припомним някогашните византийски хроникьори, колко бълвоч, откровени лъжи, безумия и небивалици изсипват към нас българите. Тук и сега се разчита на способността на парите да повторят една лъжа хиляди пъти, та дано тя да стане "истина"! Но уви, това е невъзможно, защото в нашия геном, в родовата ни памет, е запечатана Истината, която никой не може да подмени с нейния фалшификат. Всеки непредубеден изследовател или дори просто природно интелигентен човек, който чете тази книга, е способен да проникне в истината, стига да не е обременен от подвизаващото се днес "академично" мислене, както някои му викат на бездарното и безплодно чуждопоклонничество. Чрез декодирането на тракийския пиктографски скрипт, от писмените извори на самите траки, пред нас изплуват неопровержими доказателства и изводи за непреходността на древната цивилизация на Тракийската Атлантида. Защото новите разкрития запълват празните места от пъзела за произхода и развитието на човечеството и отварят вратите към съкровищата на Знанието, което се пази ревностно от всички български патриоти. Сегашните казионни "авторитети" са се самозабравили от позициите на разни постове и длъжности в научните институции и мислят, че историята и науката започват от тях и завършват с тях. Не те, обаче, са съзидателите на историята и родната наука, а точно обратното - тя ги храни, пои и ги е създала като общественици! Затова, крайно време е тези "авторитети" да започнат да творят наука, в интереса и ползата на своя собствен народ, който е източникът на всички техни блага с цената на своята кръв и пот, вместо да се поддават да служат на "чужди интереси" за някакви привременни дребни изгоди! От моя страна, аз бих желал да уверя многобройните си почитатели, които спечелих вследствие на разгарялата се полемика след излизането от печат на първата ми книга за тракийското писмо на български език, и които ми писаха в знак на подкрепа, че независимо от удобната, бледа и посредствена научна догматика, пленила умовете на цели поколения, въпреки враждебните рифове на нейните "непоклатими" остарели догми, родени от чужди интереси, и инерцията на националния нихилизъм, аз и моите научни сътрудници към Института по Трансцендентна Наука сме твърдо решени да продължим научно-изследователската си мисия в морето на тракийските съкровища и загадки.
Надяваме се, че следващите глави в книгата ще бъдат също приключение за творческия и откривателски дух на всички тези наши поддръжници, които очакват изплуването на Тракийската Атлантида с всичките нейни чудеса пред очите на целия свят.
"Защото няма нищо ново под слънцето, което вече да не е било... (Еклесиаст)"
И "който търси - ще намери, който хлопа, ще му се отвори, защото всеки който търси - намира, и на когото хлопа - ще се отвори" (Св. Ев. Матей 7:8)
И тъй, в ръцете ви е вече втората книга от поредицата "Тракийското Писмо Декодирано". Трудно ми е да си отговоря на въпроса защо продължих да пиша по тази тема, след като първата ми книга по нея доведе до толкова конфликти и разделения в научните среди в България. Чудех се дали е наистина полезно да видя толкова съкрушени колеги, които считаха, че съм "съсипал" кариерите им създадени с многогодишен труд в "доказване" на "свещената безписме-ност" на траките. Не можех да повярвам, че почти никой измежду множеството траколози в БАН не се радваше да научи, че е разкрита древната писменост на дедите ни и излиза на бял свят, че те са дали начало на цивилизацията на фараоните с тяхната писменост и религия, които и до днес смайват милиони почитатели по целия свят. В БАН в София сякаш никой не се радваше. Всички бяха унили и обезсърчени, някой казваха, че безотговорно съм "хвърлил бомба" и сега те трябвало да се чудят "как да оправят нещата". Нищо не разбирах. Не мисля, че съм очаквал някой да ми връчи медал или орден за някакви заслуги, но бях потресен когато Нов Български Университет покани в България един от кураторите по Египтология от Британския Музей да "обори" теорията ми и предварително му връчи почетна Докторска степен "за специални заслуги към българската наука"! За съжаление на колегите български египтолози, обаче, на своята прес-конференция в София, Д-р Паркинсън не можа да каже нищо повече от това, че "не е важно кой е измислил писмеността първи", но че "ако питаме египтолозите, те са склонни да твърдят, че тя е възникнала в Египет, а ако питаме тези учени, които се занимават /,рея:шя Шумер, те биха твърдели, че началото е в Шумер". По неговата логика, траколозите би трябвало съответно да твърдят, че най-древното начало на писмеността е в древна Тракия, но британският куратор "целомъдрено" пропусна тази логична добавка, още повече, че българските траколози не само мълчаха, но го бяха повикали да "докаже" точно обратното, и по този начин ако е възможно да ги "отърве от историческата отговорност" да покажат, че творят наука в интересите на своя собствен народ.
Чудна работа, си мислех аз, ако бях доказал пред американски учени, че най-древната писменост е възникнала в Америка (казано хипотетично, защото това е напълно невъзможно), сигурно щях вече да съм почетен член и докторант поне на няколко видни щатски университета и със сигурност основният ми проблем щеше да е как да структурирам графика си, за да включа в него всички покани за интервюта и срещи с конгресмени и филантропи, от чиито хонорари щях да плащам на счетоводител да завежда деловодството по масовите постъпления от продажби не само на бестселъра си, но и от правата и лицензите от всичките продукти свързани с него, като се почне от ювелирните произведения под формата на разчетените плочици, та се стигне до сценариите на филмовите продукции, произтичащи от откритието. Помислете си за спечелилата над един милиард щатски долара (до днешна дата само!) откривателка на Хари Потър! Но тук има повече от Хари Потър! Хотелските вериги, увеселителните корпорации начело с "Дизни", казината, винарните, компанията "Кока-кола" и прочее, и пр. и пр., всички те щяха да искат да имат свой дял в най-новата атракция за света - земята на Първата Писменост, създала мегалитите на Европа и родила Орфей, дала начало на египетската цивилизация и държава, и религията на фараоните. Академиите щяха да се надпреварват за лекторските ми часове и екипи от "американо(трако)-лози" щяха да повтарят и препов-тарят предложената от мен научна постановка, и да "откриват" и "преоткриват" всичките изводи от нея, докато и последният скептик
не стане вярващ в нея - от Ню Йорк до Маями, от Лос Анжелис до Сиатъл, и от там до краищата на света!
Колко жалко наистина, че не американците, а ТРАКИТЕ са създали първата писменост на света и че именно аз имах (не)щастието да открия този факт. Защото и до днес за потомците на траките звучат злокобно думите на древния гръцки историк "И ако ли имаха траките един цар, щяха да надделеят над всички народи...", но както се казва на модерен български език и изписано с модерни букви днес, "в България има много вожд, а малко индианец!" и още "ако от казана в ада тръгне да излиза един българин, няма нужда да го пази пазач, останалите българи ще го дърпат с всички сили обратно в казана"! Но какви ги говоря? Малко повече от година съм вече в България и ето че за малко щяха да успеят и мен да направят нихилист! А—а-а, не! Стоп, господа, не сме се договаряли така! Искрено се надявам с идването на американските бази в България да дойде и поне едно добро американско НЕЩО - ОПТИМИЗМЪТ! Този оптимизъм, който кара човек да прекоси океана, да забие знаме отвъд и да каже: "Veni, vidi, vicci!" ("Дойдох, видях, победих!"), и след това да се завърне в точката на своя произход със знанието, придобито от личния опит, което потвърждава, че "който търси - ще намери, и който хлопа - ще му се отвори, защото всеки който търси - намира, и на когото хлопа - ще се отвори!" Та относно мен и сътрудниците към Института по Трансцендентна Наука, нека ви призная следното: ние ще търсим докато намерим, и пак ще търсим докато намерим още, и още, и още, чак дотогава, докато съзнанието на нашите сънародници се отвори... и съзрее да прозре истината за своите предци. А "многото вожд" (дето се е навъдил досега) е добре скромно да си заеме мястото на "индианец", за да опази своя "индианец", та да има и занапред "индианец", над когото кога дозрее да може да бъде "вожд"!
След като първата книга от поредицата "Тракийското Писмо Декодирано" излезе от печат, тя бързо се изчерпа, претърпя нови препечатки и се превърна в бестселър. Това засили неимоверно интереса на широк кръг от читатели към тракийското древно минало, а също и към разчитането на други съществуващи артефак-ти-носители на древното пиктографско тракийско писмо. Навсякъде из страната ме канеха на приятелски срещи, конференции и предста-
вяния на книгата, и това ми даде възможност да се срещна лице в лице с множество почитатели, съмишленици и дори заклети фенове, които не пожалиха нито сили, нито финансови средства да организират големи приеми, пленарни зали, и многобройни медийни интервюта с една единствена цел - събуждането на българския дух и разпалването на заслужено самочувствие и гордост сред нашите съграждани от нашето славно минало и древна тракийска цивилизация. Мнозина измежду моите почитатели често ме посрещаха с въпроса: "Д-р Гайд, кога ще декодирате още и още плочки като тези от Градешница и Караново? Ние искаме да знаем какво още са ни завещали нашите деди Траките!" Трябваше малко да охладя ентусиазма им, но исках те да са наясно с реалните факти около другите съществуващи находки - вероятни носители на Тракийското Писмо и затова е полезно и за моите читатели да разбират добре реалната ситуация със съществуващите досега артефакти, до които имаме достъп да разполагаме като обект за нашите изследвания при департамента по Трансцендентна Тракология, към Института по Трансцендентна Наука.
А ето как стоят нещата в настоящия момент до издаването на тази втора книга от поредицата "Тракийското Писмо Декодирано":
Оказва се, че достъпът ни до ценни артефакти като плочките от Градешница и Караново е засега силно ограничен. До настоящия момент, пълен достъп за изследователска работа и съдействие са ни оказали само колегите от Врачанския Регионален Исторически Музей, поради изключително професионалната и силно независима политика на Директора на Музея - историка Ст.н.с. Иван Райкински, въпреки недоброжелателните и некоректни конкурентни нападки към нас от някои стари номенклатурни кадри в БАН. Други ръководства на други музеи се оказаха силно възпрепятствувани от такъв един натиск от страна на свои предубедени колеги от анти-тракийски лобита и затова не успяха до настоящия момент, въпреки желанието си, да ни отворят врати за архивите и находките си, за да можем да ги изследваме.
Освен в националните ни археологически и исторически музеи към БАН, по данни от достоверни източници, съществуват и немалък брой други плочки, подобни на тези от Градешница и Караново,
но в по-голямата си част те се намират в частни колекции, законно или незаконно придобити в миналото от различни известни или неизвестни лица, повечето от които имат основателни опасения да излязат публично със своите находки, поради възможното им подвеждане под наказателна отговорност за присвояване на собственост по право принадлежаща на националните исторически и археологически музеи, а не на частни лица!
За голяма наша радост имаше и прецеденти, при които артефак-ти от такива колекции бяха най-после доведени до общественото достояние и сега подлежат на изследвания от страна на специалистите от музеите към БАН за установяване на тяхната автентичност и датировка. Тук е мястото да спомена, че моят екип, в това число и аз. приветствуваме един такъв процес на възстановяване на "изчезналите" артефакти обратно в музеите, където колективи от учени ще могат отново да ги изследват и анализират за съдържание, значимост и евентуално разчитане. Необходимо е, обаче, моите читатели да са напълно наясно, че един такъв процес може да се окаже доста бавен, мъчителен и не винаги успешен, поради ред обективни причини. Един от основните проблеми, които възникват в подобни случаи, е този, че когато един артефакт загуби връзката си със своето уникално място в цялостната археологическа находка и не е задоволително документирано кога, на какво място, в какъв археологически пласт и в какво отношение спрямо другите намерени на археологическия обект находки е бил установен, вече става изключително трудно и проблематично доказването на неговата автентичност и точна датировка по повечето всеобщо приети конвенционални научни методи. Много често дори след многобройни целенасочени технически изследвания с различни методики, артефактът запазва известна сянка на съмнение относно произхода, датировката и автентичността си. В такива случаи, допълнителни изследвания, като например анализиране на стила на писмените знаци (ако такива има върху него), експертизата за технологията на изписването им, и смисловото им съдържание (при възможност за прочит) могат да се окажат решителният допълнителен фактор, който да установи окончателно тяхната датировка и автентичност!
Това е доста добре известен факт сред колекционерите на антики и затова аз не бях учуден, когато имах запитвания от трети лица
по време на моите обществени срещи и лекции, дали не бих могъл да разчета именно такива неидентифицирани артефакти, принадлежащи на "нежелаещи публичност колекционери", и по този начин дали не бих могъл "да удостоверя" дали въпросните артефакти притежават "същата писменост" като тази от разчетените от мен плочки от Градешница и Караново, което по някакъв начин да подсили ве-рификацията на тяхната автентичност и датировка.
Излишно е да отбелязвам, че ние към Института по Трансцен-дентна Наука по правило винаги избягваме да се заемаме с подобни случаи поради множество фактори от най-различно естество, не най-маловажен между които е именно този, че за нас на настоящия етап, приоритет номер едно е методът, който употребяваме при разчитането на древното тракийско пиктографско писмо (Методът на Гайд), да не бъде компрометиран по никакъв начин, но да докаже своята ефективност и влезе в широко научно обращение, като работи винаги именно с вече доказани като автентични по произход и датировка артефакти, от други работещи независимо от нашия институт специ-алисти-изследователи. Освен това, тук е мястото категорично да се подчертае, че с Метода на Гайд могат да се прочетат НЕ ВСИЧКИ И ВСЯКАКВИ древни текстове, но точно определен тип такива, а именно - тези, които принадлежат към Древното Тракийско Пиктографско Писмо, така както е установено то при находките при Градешница и Караново! Това не трябва да създава подвеждащо впечатление, че всички плочки от всякакъв род, с всякакви писмени знаци, които някога бъдат намерени на територията на Древна Тракия, ще са непременно представители все на този тип тракийско писмо. На територията на остров Крит, например, са намерени и установени, паралелно съществуващи в една и съща епоха или в застъпващи се епохи, плочки с надписи с различни и несходни писмености! Крайно ненаучно би било ако всички те бяха обявени за разновидности на едно и също писмо! Въпреки че досега нямаме данни за подобно явление на територията на нашата страна, много важно е нашият читател да бъде наясно, че подобно явление не е непременно изключено и относно цялата обширна територия на Древна Тракия! Това означава, че ако се изследват плочки, които не могат да бъдат разчетени по Метода на Гайд, това съвсем не анулира силата или валидността на този метод. Това просто би означавало, че при таки-
ва плочки се касае за друг тип писменост, различна от Древното Тракийско Пиктографско Писмо, при което Методът на Гайд е единствено ефективен! Моля, не ме карайте да разчитам по Метода Гайд - Линеар А, Линеар Б, или клинообразни или пък фонетични писмености! Мисля, че досега на всички ни трябва да е станало пределно ясно, че този метод не е дезайниран за подобни неща и няма подобни претенции. Нека го ползуваме само за това, за което вече е доказал своята ефективност, а именно - разчитането на артефакти, съдържащи древно-тракийското пиктографско писмо, образците на което са представени в плочките от Градешница, Караново, а сега вече без съмнение и при Тартария (днешна Румъния)! Но нека сами да се убедите в това в следващите няколко глави! Преди, обаче, да преминем към фактологическата част на артефактите и лингвистичния им анализ, ми позволете да представя едно кратко резюме на това, което можете да очаквате да прочетете в тази книга, за да имате възможност да оцените още от самото начало смисъла на нейното съществуване, защото ако откритията описани в нея, не бяха се оказали от такова важно и съдбоносно за всички достойни хора естество, аз не бих чувствувал никаква нужда тя да бъде написана и да съществува!
Както вече споделих no-rope, достъпът на нашия екип за изследователска работа до ценни артефакти като плочките от Градешница и Караново беше повсеместно ограничен, с изключение на Врачанския Регионален Исторически Музей, където колегите ни оказаха ценна професионална помощ и съдействие, въпреки натиска, упражнен от старите номенклатурни кадри в БАН. В самото начало това ограничение на периметъра на възможностите за нашите изследвания ни се струваше доста неблагоприятно, тъй като във Врачанския Музей нямаше други точно такива плочки с цели текстови надписи като Плочката от Градешница и Печатът от Караново, (които вече бяхме изследвали), а вместо това, там се намираха множество далеч не така "атрактивни" фрагменти от съдове, дъна на съдове, и разни други на пръв поглед не така "забележителни" артефакти, като например - глинен модел на "къща" и "комплект маса и столчета" в "кукленски" размери, които затова и веднага "на шега" нарекохме "кукленската къщичка" и "кукленските мебели"!
Колкото и да се жалвахме помежду си, няма как, човек работи с това, което има на разположение, колкото и "малко" да му се струва то! Но затова пък толкова по-голямо беше нашето изумление от напълно непредвидената изненада, която артефактите от Градешница (експонирани във Врачанския музей), в процеса на нашата работа съвсем скоро ни поднесоха! Те буквално "възкресиха" пред очите ни една култура толкова напреднала във философско и духовно отношение със своето комплексно концептуално и парадигмално мислене (и писане!), и едновременно толкова древна в исторически план. че спокойно може да се каже, че с блясъка си прави всички други познати сравнителни култури да потъмнеят пред нейното безспорно превъзходство!
Както се оказа в процеса на изследователската ни дейност, върху повечето фрагменти от глинени съдове, техните дъна, различни антропоморфни фигурки, "кукленската къщичка" и др., се откроиха значителен брой пиктографски знаци, (а някъде и цели фрази от пиктографски текст!), които не само успяхме задоволително да идентифицираме и разчетем, но и да достигнем до изводи от изключително важно значение относно цялата философско-верска и обществена ценностна система на древните Траки. Именно тази "ценностна система" ни порази със своите високо абстрактни и изключително сложни концепции за вечност и време, за монотеистично-тринитарната същност на Божеството, за трансцендентността на творението, "изтъкано от Божественото естество", за важността на Божественото Слово и Познание, на Мъдростта и Пиктографското Писмо, за неприкосновената Сакралност на Живота на индивида и общността, за Свещена Територия и свещени градове, за потенциала, вроден в индивида и в обществото като цяло, за духовно Възраждане, Обновление и Трансформация, и т.н. и т.н...
Но апогеят на нашата научно-изследователска работа и "коронната" изненада, която завари неподготвени всички нас - от археолога до лингвиста и цялата неподозираща общественост, беше съвсем случайното "изтъкване" на няколко пиктографски знака, забелязани върху най-необичайния възможен артефакт, в лицето на "кукленската къщичка", както я бяхме шеговито нарекли преди да започнат изследванията ни именно върху нея! Каква ти 'кукленска къщичка"! Това се оказа нещо съвсем, съвсем друго -
нещо толкова неочаквано, толкова невероятно и толкова смразяващо дъха, и едновременно екзалтиращо съзнанието, че дори мисълта за приближаване отново по-близо до този артефакт, караше вече всеки да потръпва!
Първото нещо, което ме беше веднага впечатлило, още с първия допир до тази причудлива по форма находка, беше един уникален пиктографски символ, който се повтаряше с такава настойчивост върху нея, че непременно изискваше специално внимание. Но това, което ме накара веднага да притая дъх, беше фактът, че този символ не се оказа просто един обичаен пиктограм като другите, а можеше да се чете буквално (фонетически) и означаваше ... името... на легендарния... ОРФЕЙ! И макар най-общото символно значение на този пиктограм да е "Храм", неговото фонетично произношение на Бохарския (Северно-Египетски Коптски) Диалект, си остава "Орфей" ("орфе)" / "ep<|>ei "); колкото и да се взирате в речника за този диалект, и така се употребява и до ден днешен в литургията на Египетската (коптска) Православна Християнска Църква!
Още по-удивително е, че абсолютно идентичен пиктографски знак беше вече идентифициран при декодирането на Плочката от Градешница, където той също се чете едновременно като името на праотеца на Тракия - Орфей, както и като "Храм", но там се казваше (в четвъртия ред): "Боже, който си в храма" (или "Храмът Божий"), което в контекста на новите ни размишления, може вече да се преведе и по този начин: "Боже на Орфей" (или "Боже, който си в Орфей")! Но това не беше единственото нещо, което свързваше двата артефакта! При справка с архивните данни на музея относно местонахождението на двете находки при тяхното археологическо разкриване, се оказа, че и двата артефакта са намерени не само в един и същ археологически пласт и в близост - на един и същ археологически обект, но нещо повече - те са намерени в един и същ "сакрален .комплекс" (най-вероятно - храм)! Но почакайте да чуете още, преди да си правите прибързани изводи, защото историята не свършва дотук! Когато върху нашата "куклена къщичка" беше идентифициран втори пиктографски знак със значението "ковчег" или "кивот", ние знаехме вече със сигурност, че това, което е пред нас, е артефакт с колосално значение, както за България, така и за целия свят!
Третият идентифициран пиктографски символ само потвърди това, което вече интуитивно предусещахме. Значението на третия пиктограм беше най-близко до това на "завет", "пакт", "договор"! Не можехме да повярваме на очите си - пред нас беше 7000 годишен артефакт, на който пишеше буквално: "Кивотът на Орфеевия Завет" или "Орфеевият Кивот на Завета" или "Кивотът на Завета на Орфей"! Което и от трите да беше най-точното му и последователно превеждане, едно беше абсолютно ясно: Пред нас беше Първият намерен в света "КИВОТ (КОВЧЕГ) НА ЗАВЕТА", но той не беше Моисеевият - от времето на излизането на евреите от Египет (в около 1200 г. пр.н. ера, според Библейската традиция). Това беше Орфеевия Кивот на Орфеевия Завет с Бога, от едно много по-древно време от това на Мойсей, и това не беше Заветът на Бога с евреите, но Заветът на Бога с нашите деди - траките! И така, ето какво се беше разкрило пред очите ни:
1. Сред артефактите от енеолитна Градешница в Тракия, ние
"открихме" (или по-точно "преоткрихме") керамична "кутия" с при
чудлива форма, върху която има повтарящи се "декоративно" йерог-
лифни знаци, между които такива със значението "Орфей" ("Храм"),
"Кивот" ("Ковчег") и "Завет" ( "Пакт", "Договор"). Какво друго би
могло да бъде това освен "Кивот на Завета" ("Ковчегът на Завета")?
Затова и ние го нарекохме точно така, както го е нарекъл и древният
писар (жрец), а именно: "Кивотът на Орфеевия Завет".
2. Сред артефактите от енеолитна Градешница в Тракия, беше
декодирана и преведена (по-подробно в книга I на "Тракийското
Писмо Декодирано") Плочката на Завета, наречена Оброчната
Плочка от Градешница, която както става ясно от превода й (пак в
книга I и в следващата глава на този труд), представлява Първият
Завет между Бога и човека, записан в историята! Върху нея също
фигурира пиктограмът на "Орфей"! Тази археологическа находка и
"Кивотът на Орфеевия Завет" са намерени в непосредствена близост
в един и същ археологически пласт, и в един и същ "комплекс" със
сакрално предназначение. Това доказва, че двата по-горни артефакта
са свързани по време, място и контекст!
3. При по-прецизен оглед на горните артефакти и техните раз
мери и детайли, стана видно, че Плочката на Завета е с такива раз-

мери, че влиза точно "по мярка" във вътрешността на "кивота", при едно условие: ако не е била поставена през малкото входно отверстие ("врата"), през което може да бъде гледана, докосвана, но не и да бъде изваждана (или вкарвана!), поради по-тесните му размери в сравнение с нейните "габарити"! Това означава, че Плочката е била "депозирана" в Кивота, преди той да бъде завършен (поради липсата на капак и това, че е изработен от едно цяло парче глина)! С други думи, "Кивотът на Орфеевия Завет" е трябвало да бъде завършен и '"изпичан" едва след като готовата "Плоча на Орфеевия Завет" е била вече поставена вътре в него. А това от своя страна означава, че самата Плоча е била изработена и "изпечена" (а може би и носена известно време като "амулет" или "ритуален нагръдник") в определен период, преди да бъде положена в Кивота. Това дава основание да считаме, че Оброчната (Заветна) Плочка от Градешница е с по-стар произход от Кивота на Орфеевия Завет, който вероятно е изготвен специално за нея и по нейните размери, така че тя да може да бъде гледана и докосвана през тясното му отверстие ("вратичка'), но не и да може да бъде извадена, освен ако първо не бъде счупен самият Кивот на Завета!
Следователно, причината днес ние да имаме Заветната Плочка от Градешница извън Кивота на Орфеевия Завет, е тази, че в някакъв исторически момент в миналото, КИВОТЪТ Е
БИЛ СЧУПЕН! Белези за това се виждат по стените на керамичната му повърхност и във факта, че една от страните му е замазана и е без каквито и да е декоративни или пиктографски елементи, за разлика от всички останали, които са пищно гравирани. Това, че счупване е имало, се потвърди и от прегледа на археолозите-специалисти към музея, които установиха, че при реставрацията ар-тефактът е бил слепен от няколко отделни фрагмента. Дали счупването е станало в дълбока древност, или в по-модерни времена, може би никога не ще узнаем„Едно е сигурно обаче: Кивотът на Завета е бил счупен и затова Плочката на Завета се намира извън него! Това белег ли е, че самият Завет с Бога е бил счупен (нарушен), подобно на времето, когато Мойсей счупил Плочите на Божия Завет, поради нарушаването на завета от народа? Това също може би никога не ще узнаем със сигурност. Едно е сигурно, обаче, и то е, че при енеолит-на Градешница в Тракия, ние намерихме отново изчезналия Кивот

на Орфеевия (Орфическия) Завет и Първата Плоча на Орфеевия (Орфическия) Завет! (Пълното и подробно описание на горните свещени реликви ще намерите в глава седма на настоящия труд.)
Освен артефактите от Градешница, още един особено уникален артефакт, наречен от археолозите "Амулетът от Тартария" (намерен в енеолитни пластове на територията на днешна Румъния), също е разгледан в книга II. Прочетеният върху него текст е много сходен с този от Оброчната Плочка от Градешница и е също като нея със характер на "Завет" ("Договор"). В книгата също е приложен за сравнение и декодираният текст на Печата от Караново, който беше разгледан и в Тракийското Писмо Декодирано -1.
Вследствие на подробния анализ и декодирането на тракийския скрипт върху артефактите от Градешница, Тартария и Караново, представени в изложението на Книга I и Книга II на Тракийското Писмо Декодирано, можем да стигнем до основния извод, че ВСИЧКИ ТЕ СА ДЪЛБОКО ВЗАИМНО СВЪРЗАНИ И ПРЕДСТАВЛЯВАТ ЕДНО ЕДИННО ЦЯЛО, в което надяваме се, ще се убедят и нашите читатели!
Друг важен факт, който се изяви в процеса на това научно изследване, е този, че на всичките тракийски пиктографски знаци от всичките анализирани артефакти в него, отговарят идентични, или почти идентични аналози в йероглифното писмо на древен Египет! Нещо повече - фонетичните (звукови) произношения на декодираните от текстовете думи, показаха в своето мнозинство силно демонстрирана взаимовръзка и общ произход между Бохарския (Коптски) Диалект, говорен в района на Делтата на река Нил в Северен Египет, и диалектите на съвременния Български език! Тези силни езикови влияния и общ произход не могат да бъдат обяснени по друг начин, освен чрез техния общ предшественик в лицето на древния Тракийски език и ранно-Тракийското Пиктограф-ско писмо, което както сочат всички данни от изследването, е било пренесено в някакъв исторически момент, в региона около Делтата на река НиЯ, и така е разпростряло своето влияние от Балканския Полуостров към Северно-Африканския континент, и повлияло на Египетската цивилизация и език.

След прочита на предговора на книгата на Гайдаров, който даде Йордан, почна да ми просветва защо са тези истерични писъци на евреина пишещ в Българското интернет простраство с никове-tankista, tankistabg, fadromata и др., който пуска теми от сорта на: "Траките са цигани", "Траките-подчовеци", "Орфей мелеза", "К*р за Орфей", "Орфей гръцкия педераст" и т.н.!

Не бях сигурен, че цитирания от ton които казва: "предпочитам народа ми е да няма велика история, но да има добро настояще" и други простотии е евреин. Оказа се, че е така наистина. Причисляващият се към Българите евреин в цитата пише под ник Antony.
Доказателството което намерих е тук

евреи... или шебец гои, все тая...!

Тук съм извлякъл най-интересните моменти, от така наречените "Тракийски послания", които засягат нашата история, реч, род и език.
Сложил съм също и едно послание на Михаил, където се славославя понятието "евреин" и "Авраам". Не, че му вярвам, но нека се знае за обща информация.
Въобще не съм привърженик на старозаветния и християнски стил на поднасяне на древните скрижали и древната история, но тези "Послания" са в точно в този стил и дух. Важното е, съществената информация, която ни поднасят някои от тях. Ние, не че не си я знаем, че е така, но нека го прочетат онези, които се считат за християнизирани, и вярват на професора Поптодоров,изявяващ се по СКАТ. че църквата е създала българския народ от траки, славяни и прабългари.

Прикачен файл ( : 81 )
 Iz_Trakijski_Poslania.doc

А това е Предговора към Третата книга на Гайдаров. Убийствена сеч на комунистическите историци и археолози. И аз обичам така да ги сеча. Затова го и публикувам.

Прикачен файл ( : 32 )
 Gajd_predgovor_kxm_kniga_Treta.doc

Нещо не се получава с изтеглянето на файла с предговора към кн 3. активен ли е още файла ? От къде другаде мога да го дръпна?

Заповядай
http://4storing.com/tq0p2v/61b29390193f026...a79380ac74.html

Заповядай
http://4storing.com/tq0p2v/61b29390193f026...a79380ac74.html

Благодаря. За съжеление получавам следното съобщение от 4storing.com като кликна върху файла:
" Файлът е временно недостъпен.

Моля опитайте отново по-късно.. "

Ето още едно място от където могат да се изпращат файлове, както такива като последния, така и с големина до 1000 MB :

http://tranz.it/

Линк за сваляне на файла:
Gajd_predgovor_kxm_kniga_Treta.doc

Сърдечно благодаря за отзивчивостта. От http://tranz.it/ се изтегли безпроблемно. Сега ще предговора към Книга Трета на Гайдаров с голямо удоволствие.