Разкопаната България

привличайки тълпи от туристи в Лудогорието.
-------------------------------------------------------
Пфу, туристи, горкото Сборяново. А защо не поклоници и последователи?

ЗАГАДЪЧНИЯТ КАМЪК ОТ СВЕЩАРСКАТА ГРОБНИЦА

ХИПОТЕЗАТА за Сборя-ново като гигантски архео-астрономически комплекс се потвърждава и от т.нар. „Загадъчен камък" от преддверието на централната камера на Царската гробница в Свещари.
Върху лицевата страна на камъка има издълбана полусферична линия, две прави линии и няколко точкообразни вдлъбнатини. Мнозина учени, в това число и археолози не обръщат внимание на тези детайли и решават, че добре обработената скала е поставена на входа за сядане.
Астрономът проф. д-р Владимир Дерменджиев от Астрономическата обсерватория към БАН има съвсем друга, сензационна хипотеза. Ученият доказва, че резките по повърхността на „Загадъчния камък" всъщност е закодирана археологическа информация отпреди хиляди години.
Проф. д-р Дерменджиев посещава Царската гробница и след като се запознава с изображенията по „Загадъчния камък", е категоричен, че те са дело на човешка ръка, а не на ерозия, каквато не би могло да има в гробницата.
Ученият налага каменните резки от камъка върху карта на звездното небе и установява, че дебелата непрекъсната линия е линията на изместването на небесния полюс във времето. На нея са отбелязани съответните епохи през интервал едно хилядолетие. Трите дупки съвпадат съответно със звездата Тубан от съзвездието Змей и Кохаб и у от
съзвездието Малка мечка.
Геодезистът инж. Петър Вълев от Националния археологически институт, който прави цялостно геодезическо заснемане на Свещарската гробница, също достига до впечатляващи резултати. Той установява, че „Загадъчния камък" е основният, положен при строителството на гробницата, по който тя е ориентирана. Ученият открива, че централната ос на погребалното съоръжение е насочена към точката на хоризонта, където е изгрявало слънцето на 22 декември преди 6 хил. години. Това е датата на зимното слънцестоене, когато то е най-ниско на хоризонта. В „Загадъчния камък" са закодирани и други астрономически данни. Изображенията на него сочат две дати, споменати в китайските летописи - обявяването на звездата I от съзвездието Змей за полярна звезда през 2800 г.пр.н.е. и на звездата Кохаб от съзвездието Малката мечка за полярна звезда през 1097 г.пр.н.е. „Загадъчния камък" е неоспоримо доказателство за астрономическите познания на траките, които са далеч по-древни от тези на Вавилон", пише в експертизата си астрономът проф. д-р Владимир Дерменджиев. Ученият препоръчва „Загадъчния камък" да бъде официално изследван, но Националният институт за паметниците на културата отказва да даде разрешение за снемане на т.нар. естампаж -графичен отпечатък, който предава всички подробности на камъка.

Над 30 археологически обекта унищожени при строителство

България е известна като една от страните, най-богати на археологически паметници и културно-историческо наследство. От него обаче повече от половината се изкопава от иманяри, които изнасят най-ценното в чужбина, без българската археологическа наука изобщо да разбере. Гробниците, светилищата, селищата и некрополите пък остават вандалски разрушени след тях, понякога дори не може да се разбере какво точно е имало на това място преди тяхната намеса.

Зад граница излизат уникални монети, сребърни и златни съдове, бронзови статуи и какво ли още не, продават се за милиони, и тук чуваме за тях само от някой случаен аукцион. От половината археологическо наследство, което все пак остава по българските земи, една немалка част се унищожава при строителството на пътища и различни обекти. Въпреки че в Закона за паметници на културата има установен ред, по който всички строителни предприемачи са длъжни най-напред да извикат археолози, да се извършат спасителни разкопки, и едва тогава да се строи.

Над 30 археологически обекта обаче са напълно унищожени само за последните няколко години на територията на България. Няколко е заличило от археологическата карта строителството на автомагистрала “Тракия”, други няколко – прокарването на газопроводи на “Булгаргаз”, а една доста голяма група са пропаднали в Мини “Марица изток”. Някои от тях са уникални не само за българската история. Какви археологически паметници са унищожени и какво България е изгубила безвъзвратно с това?

На всеки българин е известно, че София, Пловдив и Варна в най-буквалния смисъл лежат върху богати пластове археологически находки още от най-древни времена, през античния и средновековния период, та до съвременния град.

Да се строи в тези три най-големи български градове е сложно. Преди всяко строителство трябва да се прави проучване на терена. Съдбата на откритите в него археологически паметници се решава от комисия, в която влизат представители на Националния институт за паметниците на културата, специалисти от Националния археологически институт в София, общините и местните музеи.

В София и Пловдив археологическите резервати съвпадат с идеалния център на града, в морската столица – с Гръцката махала – все места, апетитни за строителство. Когато се проучва теренът за строителство, обикновено не е възможно да се определи точната дълбочина, и доста често именно на дълбочината на изкопа за сграда едва започват да се появяват находки. Повечето така и остават запечатани под основите на сградата, и от този момент вече е невъзможно да се разкрият.

Ако находките са по-ценни, това налага промяна, забавяне и съответно оскъпяване на проекта. Затова честа практика е върху находките да се насипва пясъчна възглавница, отгоре да се лее бетонната основа на сградата, и находките, каквито и да са те, остават запечатани отдолу.

Когато обаче се открие нещо действително ценно и уникално, започват конфликти с инвеститори, собственици на терена и предприемачи, сипят се взаимни укори, и съдбата на историческия паметник остава под въпрос. Така в Пловдив например голяма част от античните находки в центъра на града на практика са унищожени.

Преди няколко десетилетия е ликвидирана част от Форума на античния град. Унищожени са и археологическите разкопки на Димитър Цончев на Джендем тепе, най-високия хълм в града, сред които основите на една от най-древните християнски базилики. Всичко е залято с бетон. Сринато е Ясъ Тепе, където друг археолог, Петър Детев, е проучвал неолитно селище. В края на 90-те години бизнесмен взривява праисторическо светилище в Стария град в Пловдив, за да оформи терен за строителството на хотел.

Също преди години е унищожена и римска баня с уникален хипокауст – система за подово отопление. В по-близки години пък общината предприе продажба на терени с археологически находки. Повод да се заговори отново за вандалското унищожаване на ценно историческо наследство обаче стана фактът, че под шапката на Изпълнителна агенция "Пътища" при строителството на автомагистрала “Марица” булдозери заринаха току-що разкритото най-старо ямно светилище в Европа в местността Дана Бунар до гр. Любимец. Уникалният обект свидетелства за праисторическа култура по нашите земи отпреди 7400 г. Строителите унищожават завинаги 1600 кубически метра културен пласт и над 100 обредни ями.

Министърът на културата Стефан Данаилов предприе светкавични действия, сезирани са министърът на регионалното развитие Асен Гагаузов, главният прокурор Борис Велчев и изпълнителният директор на Агенция "Пътища" Веселин Георгиев. Хасковската окръжна прокуратура вече е образувала следствено дело.

А екипът на Националния археологически музей в София започна описването в черен списък на унищожените археологически обекти. Най-големият разрушител на старини се оказват Мини “Марица изток”, на чиято съвест по този списък тежат цели 17 разрушени археологически обекта, затрупани при минните разработки.

Строителството на автомагистрала “Тракия” също причинява тежки щети на археологията. На 8-ия километър от магистралата след Пловдив строителните булдозери и фадроми са унищожили нискоселищна могила и са отнесли половината от светилища от бронзовата епоха. По-нататък за строителството на същата магистрала “Тракия” строителите са вадили камъни от надгробни могили край Чирпан. А още по-нататък, южно от Карнобат при прокарването на трасето на същата тази магистрала миналото лято е разрушено две трети от тракийско селище от Второто хилядолетие преди новата ера.

При пътно строителство е разрушено праисторическото селище Дервишов оджак. Напълно разрушена е римска вила до харманлийското село Доситеево. Разрушена е и една трета от праисторическа селищна могила до Свиленград. Много са заличените от археологическата карта ценни обекти в района на град Любимец. Освен унищоженото при строежа на автомагистрала “Марица” праисторическо селище с археологическо название на двата обекта от него Дана бунар 1 и Дана бунар 2, при строеж на паркинги северозападно от Любимец са сринати средновековно селище и некропол към него, а над града в района на Курткале е взривена стена на средновековна крепост.

Напълно разрушена при също такова пътно строителство е могилата Коджа Дермен до Шумен, епонимен паметник на къснохалколитна култура. При прокарването на газопровод край село Хотница, Великотърновско, е унищожено друго праисторическо селище. През 2001 г., с булдозер са унищожени тракийски светилища, намиращи се в терен за проучване край Крумовград.

При драгиране за строителни работи във Варненското езеро са сринати всички открити там наколни селища. Дори част от гробовете на Варненския халколитен некропол, прочут в целия свят с най-старото злато на планетата, са унищожени от по-късни строителни или селскостопански работи.

Така са унищожени цели културни пластове и са заличени голяма част от ценните обекти върху археологическата карта на България. В продължение на години са нарушавани българските закони и Европейската конвенция за защита на археологическото наследство. Сега вече не е възможно дори да се разбере какво е унищожено или останало под дебелия слой бетон и асфалт, каква историческа и археологическа стойност има унищоженото, и как то би променило учебниците по история на България.

Според Наказателния кодекс разрушаването на паметници на културата е престъпление и за него се предвижда от три до седем години затвор и конфискация. Досега обаче никой не е осъден. Археолозите сами си търсят спонсори за разкопки, за реставрация се дават 450 000 лв. годишно, което прави по 6 лв. на всеки паметник от регистрираните 38 000 в България.

Унищожено светилище в Любимец, както и все по-набъбващият списък на десетки други археологически обекти, унищожени от държавни структури, поставят въпроса, че самата държава няма политика за опазване на културно-историческото си наследство. Едва сега бе възстановен секторът за трафик на антики в ГДБОП, а прокуратурата подхвана разрушаването на светилището в Любимец.

Директорът на Археологическият институт към БАН Васил Николов обаче отбелязва, че държавата все още позволява нейни органи да разрушават археологическото наследство на България. Списъкът с унищожени обекти вече е даден на главния прокурор Борис Велчев и прокуратурата проверява извършените престъпления. Чуйте как допълва картината на унищоженото археологическо наследство Васил Николов.

http://images.google.bg/imgres?imgurl=http...l%3Dbg%26sa%3DN

В края на 90-те години бизнесмен взривява праисторическо светилище в Стария град в Пловдив, за да оформи терен за строителството на хотел.




Вероятно става въпрос за това уникално светилище, от което имам само този черно-бял фотос.

Ясно се виждат изсечените в скалата хоризонтал но цели човешки фигури в подробности - глава, торс, превръзка през кръста с кръгове, шарапани или соларни символи под тях.

Мисля, че и хотелът на този, към днешна дата е получил една голяма пукнатина.

Като се спомена за Свещари и турското Демир баба теке, попаднах и на тази статийка.
http://www.trud.bg/Default.asp?statid=5709
" Момчета, лейте бетона! Няма да допусна заради три-четири тракийски камъка да се срути алианска гробница"
Така викал тоя турски изрод, станал дупедат в български парламент. Така и другото светилище на Момчил връх са го бетонирали с текето на енихан баба. Много мразят джагалите древнобългарското ни минало и с основание.

Шибаният резньо, си мисли, че резашките им храмове са много по-важни от древнобългарските. Текето може да падне, но двата "тракийски" камъка ще останат. Те са по-важните - камъните. Пикам на текета, джамии, църкви, синагоги- и други такива приспособления, нарочно построени върху нашата древност.
Който иска да строи да направи проучване на терена, и ако под него, няма нищо наше древно, да си строи.
Нека Господ пак да порази, тоя самозабравил се резашки район!

WTF? Как така след египтяните?

Прав си!Тангра ще му прати "хабер"...
Изкараха от там два каменни саркофага,чието съдържание не се знае,натовариха ги на два камиона и ги насочиха в посока Русе...
пък ние,баламурниците,да гледаме ГОЛЕМИЯТ МОЛ....................

"През януари т.г. в пещера в областта Вале Даоста, Италия, беше открито праисторическо изображение на съзваздието Плеяди и това се превърна в световна сензация."

Да онагледим със снимки каменната карта на Плеядите от Долината на Магьосниците, Алпите. Според изчисленията е правена преди 6200 години. Повечето от нанесените звезди не могат да се видят с просто око. Ориентировката на камъка също съвпада с хелиакалния им изгрев.
Тук пък е картата на Плеядите с имената на звездите. Такива звездни карти има не само в Алпите и Сборяново, но и в Родопите. Една такава беше открита в текезесарска свинеферма...

Същото или подобно изображение има и край светилището Ситовски надпис. Всъщност изображенията са две. Първоначално предположих, че са огледалните изображения на съзвездията Голяма мечка и Дракон, докато не видях преди време плочата с Плеядите от Вал Д' Оста, Италия. Идентична е с изображението от тази в Ситово.



http://1.bp.blogspot.com/_4WnfhvtzF_o/SSx7...i%2Bnadpis1.jpg



http://1.bp.blogspot.com/_4WnfhvtzF_o/Sgko...a+Pleiadite.jpg

След халколитния некропол с най-старото обработено злато в света изкочи изпод бетонното строителство още едно светилище. Този път до къмпинг Градина. Тук пък откриват най-старото обработено дърво и медни парчета. Скромно обявени за най-старите "само" в България. На няколко километра по на юг се намират останките на предпотопния град Ранули и светилището Беглек Таш, обявено от комунистическия професор Морозов за тракийско. Явно става дума за един огромен комплекс, простиращ се от днешно Приморско на север чак до Созопол. А колко на изток отива, това само морето може да каже.
Иначе ако питаме чужди археолози, те ще кажат, че най-старото светилище е Гьобекли теке. Което си е в ареала на същата предпотопна цивилизация - българската.

''Уникално тракийско светилище откри великотърновец близо до Дунав
Стилян НАЙДЕНОВВ пещерния комплекс се срещат 3-4-метрови каменни човешки фигури
Най-голямото тракийско светилище в Централна Северна България с уникална пещера-утроба и 4-метрови човешки фигури откри само преди броени дни великотърновец. Шефът на спелеоклуб „Дервент” Евгени Коев е пред разбулването на една от големите загадки на траките, свързани с нашия регион. „Досега подобен комплекс е намиран само на Перперикон, но не и в Северна България. В някои отношения това, което открихме, даже надминава находката на Николай Овчаров край Кърджали”, разкри Коев. Неговата експедиция се натъква на древните останки съвсем случайно, но след като оглеждат находките, правят цялостни теренни обхождания и пълно картиране на района. „Скоро ще се върнем пак, за да си допродължим проучванията. Заради иманярските набези не мога да ви кажа точното разположение на светилището. Само ще спомена, че то е в близост до Дунав. Опасявам се, че ако ви дам повече подробности и ги напишете, там ще се стекат иманяри. Тъй като участъкът е доста труден за достигане, вероятно това го е спасило от разграбване”. По предварителни данни артефактите са на поне 20 века. Цялостният тракийски комплекс е запазен в много добро състояние за радост на изследвачите. Към него има и множество скални ниши, които спелеолозите ще изследват допълнително. След първоначалния оглед на мястото, което е с диаметър от няколко километра, са установени конкретни податки за наличие на гробници. „Предполагаме, че са на богати владетели или жреци”, разказа Коев.Според него тракийското светилище има и своя пещера-утроба, която обаче е ориентирана на запад. Във вътрешността й се наблюдават много добре оформени олтарници и други култови детайли. Евгени Коев прогнозира, че пещерата е ориентирана и структурирана така, че жрецът да застава на входа, а срещу него да са разположени олтарите и гробниците. Комплексът е с няколко обособени скални ядра, има грижливо оформени могили, разделени с препятствия.
Коев и неговите спътници се натъкват и на 3-4 метрови фигури на хора от камък, разпръснати навсякъде в околността. „Направихме и доста снимки, наистина откритието е уникално и тепърва за него ще се говори много”, каза още Коев. Според археолози досега в района на Велико Търново е познато само едно тракийско светилище, което е открито в основите на църквата „Свети Димитър”. Тракийските селища в Централна Северна България обаче са доста по-слабо проучени за разлика от тези в Южна България.''