184 години от рождението на Васил Левски

Накратко
Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова.
Има двама братя - Христо и Петър и две сестри - Ана и Марийка.

Васил Левски, известен още като Дякона, Апостола, Главният книжар, Тропчо, Ефенди Аслан Дервишооглу, В. Лъвский, Аслан Дервишооглу Кърджалъ, Драгойчо, Дякон Игнатий, е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

Васил учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира от мозъчен кръвоизлив и тримата братя сами остават да се грижат за семейството.

От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора.
Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници.
На 24 ноември 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон.

Три години по-късно обаче под влияние на Георги Сава Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.
През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград.

Именно там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски.

След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.

През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България.
Отказва се от монашеския сан през 1864 г и до 1866 г. е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (до 1867) в Еникьой, Северна Добруджа.

Като учител Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание.
Ноември 1866 г. се среща с Раковски. През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов.
В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 - 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора.
Освободен, Левски се прехвърля в Румъния. След това отново се връща в Зайчар и пак заминава за Румъния.

След неуспеха на четническата тактика Левски стига до идеята, че за успешния изход на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести в България чрез изграждане на мрежа от революционни комитети.

На 11 декември 1868 г. започва първата си агитационна обиколка из България, която завършва през февруари 1869 г. Март-април 1869 г. се връща в Румъния.

Започва втората си обиколка из България на 1 май 1869 г., по време на която основава революционни комитети. На 26 август 1869 г. се връща в Румъния през Русе.

Убеждава за преместването на революционния център в България, но не среща подкрепа. В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило.

Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО - „Привременно правителство в България". През 1871 г. за помощници на Левски са изпратени Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров.

Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния.

На 26 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на смърт чрез обесване.

На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София.

*(По omda.bg)

18 юли 1837г. Ние винаги ще помним тази дата. На тази дата Българското Възраждане, успява да извика на живот, да вгърне в своята плът, един от най-светлите духове в българската и човешката история - Васил Лъвский. Той е една емблема, един реален небесен знак на това, че, когато един народ е готов, когато е буден, и когато най-вече ратува за Свободата, Небето откъсва една от своите звезди и я праща на земята. А Българското Възраждане свали не една, а цяла плеяда от звезди, в които звездата на Лъвский бе пътеводната.
Защо започвам с Възраждането ни, ще запита някой. Именно за да подчертая изключително Българския образ на тази личност и да се противопоставя на все по-ярко очертаващите се тенденции, той да бъде глобализиран, да бъде превърнат в икона на идеите за толерантността, търпението и взаимното съжителство на вълка и овцата. Или още повече, да бъде наречен предшественика на Ататюрк. Едни съвсем неуместни твърдения и престъпни аналогии. Защото Лъвский е възродител на идеята за Българската държавност и отхвърляне на турското робство, а Ататюрк е реформатор на ислямската държава. Има огромна разлика между двете.
Обаче днес, все по-често в образа на този човек ни се натрапват избирателно някои негови изказвания и мисли, като "чиста и свята република" и "република, в която всички ще живеят на едно - и турци, и българи, и евреи", казва ни се, че той е борец против Османската империя, която не била просто турска, ами била конгломерат от най-различни народи (че то в коя империя ги няма), демек, той не е борец, против турското робство, тъй като то не е "робство", а "присъствие".
Съвсем се забравя факта, че когато и последното Българско царство - Видинското, пада, тя пада под ударите на селджукските турци и еврейския Синедрион, който трайно се загнездва в ядрото на Втората българска държава още във времето на нейния зенит.
Е, тогава, срещу кого е борбата на Лъвский? Трябва да се има впредвид, че почти всички деятели на нашето революционно движение тогава, вол или неволю, са повлияни от ширещата се и тогава в Европа юдо-масонска пропаганда за промяна на обществените строеве и икономически отношения. такова влияние усещаме, дори в Ботев, който говори за "светъл комунизъм", а Лъвский за "чиста и свята република", без обаче самият той да е живял в такава!
Ясно става, че това е един идеал и една утопия, чиито резултати съвсем ясно се видяха във Франция, а много по-късно и в Русия, и още по-натам и у нас. Републиките не могат да бъдат нито чисти, нито свети. Затова съвсем естествено, след Освобождението оцелелите след въстанието и войната, забравиха за "за чистата и свята република" и тръгнаха да си търсят цар за Третото българско царство. Това е естествения ход на историята, без в нея да има изкуствена намеса. Още повече, фразата, че "в тази република наедно ще живеят и турци и българи и евреи" е едно кръстосване на идеята за върховната справедливост ( и точно това отразява тази фраза), която е съществувала в древната българска държава с юдо-масонските идеи за смяната на царствата с републики.
Както се видя и това е един идеал и една утопия. Турците днес искат отново да владеят България,а евреите, почти без прекъсвания я владеят от 1396 г., насам.
Ето защо, аз въставам срещу опита на Левски да бъде отнета Българската аура и той да бъде накичен с глобалистки и либералистки атрибути. За нас, той трябва да остане символ, на Българския Дух, Българската държава и древния Български бит и законов ред, защото рече: "Свобода и всекиму своето"; "Ако и печеля, печели цял народ, ако губя - губя само Мене си".

Данчо,благодаря ти!По-точно,едва ли би могло да се каже!
"Чиста и свята република" е една еврейска мантра,нищо повече.С такива мантри и днес ни заливат ежеминутно.
................
Друго просто няма какво да се добави.

Нека си спомним, че на днешния ден се навършват 172 години от рождението на Васил Левски.

Прилагам предсмъртното писмо на Апостола:



Байовци,

Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди” Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате” Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечествното ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви други му, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.


Предлагам на админите, ако преценят да сложат това писмо на по-видно място за да може да се чете от всеки Българин. В него има много истини, които са актуални и днес. Просто няма какво да се добави. Поклон пред този наистина изключителен човек и Българин.

"Предлагам на админите, ако преценят да сложат това писмо на по-видно място за да може да се чете от всеки Българин. В него има много истини, които са актуални и днес. Просто няма какво да се добави. Поклон пред този наистина изключителен човек и Българин."

Наистина няма какво да се добави, но има какво да се извади.

" За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт"

Ако погледнем уикипедията ще видим една лЮбопитна подробност. А тя е, че думата "етническа" е въведена в употреба след 1935, 62 години след времето когато го е писал. Ако някой разполага с оригинала на това писмо, нека го даде. Иначе аз това го приемам за гавра с паметта му и груба манипулация от професорите-безродници. Никъде на друго място от писмата на Апостола не съм срещал да я употребява отново. В допълнение, това не се връзва и с написаното в бележника му, който поне е автентичен.
"За тоя най-важен вопрос, ни един град сам за себе, ни войвода смее да подписва за някакво примирение с турчинът, като им предлагат някакви права. "
Толкоз с етническия буламач. Или ще се съобразяват след време с българските закони на Саракта или ще ходят на майната си.

Пребъдва този народ, който от величавото си минало е способен да създаде достойно настояще!

Рождението му е символ на нещо немислимо днес: национална свобода, неподарена от Великите Сили със свои собствени усилия, дух и действия. След това, той бе предаден в тази посока, не толкова физически, колкото идейно. Защото основното при него е идейността на национално-осовбодителната борба - със собствени сили и след това формата на управление на възстановената държава - демократска республика, което е вече, един друг контекст. И ние виждаме един Бенковски: " А Русия, тя, нека заповяда..." Именно това идейно предателство предреши историческата съдба на Третото българско царство - да бъде толкова независимо, че от него, нищо да не зависи!

България отбелязва 184 години от рождението на Васил Левски
Център на тържествата е родният град на Апостола Карлово

Прочети още на: https://www.dnes.bg/obshtestvo/2021/07/18/b...#comment-newest

Точно така. Берлинският договор е предшестван от Будапещенската конвенция още преди началото на Руско-турската война 1877г.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%...%86%D0%B8%D1%8F
В което съдбата на България е предрешена. Накратко - никаква независимост. Веднага след Освобождението, когато в Търново заседава Великото народно събрание отново априори е решено, че за княз (цар) трябва да е НЕбългарин. Което отключва омагьосания цикъл с довличането на австроунгарски издънки и кулминира при Фердинанд националната Катастрофа през 1919