СЛЕД ДЕСЕТ ГОДИНИ

[Eлтимир]

РАВНОСМЕТКАТА
Събитията се стекоха така, че през лятото на 1998 година няколко души решихме да създадем Движение „Воини на Тангра”. Отначало замислите бяха други, значително по-скромни. После Някой насочваше събитията и те тръгнаха по своя неумолим път. Сега, десет години по-късно е време за малка равносметка. Не какви проценти сме „спечелили”, не каква „електорална маса” сме набрали, а с какво сме помогнали на България и на българите. Ние не приличаме на никоя партия или организация и вярвам, че всички сте се убедили в това. Какво представляваме в общи линии е ясно. А какво предизвика нашата неповторимост и дали тя е оправдана?
***
Един въпрос не ми дава мира напоследък. Защо след цели 500 години турско робство се съхранихме като народ със своята самобитност и култура, а сега след 20 години демокрация сме на път да се затрием? Казват, че тогава ни спасила Църквата. Донякъде е вярно, само че не е цялата истина. Църквата е помогнала дотолкова, доколкото с нейна помощ сме се осъзнавали като нещо чуждо, нещо различно от Системата на една ислямска империя. А след като сме се осъзнавали като чужди и различни, ние не сме вярвали на поробителите. И все пак сме търпели прекалено дълго. Не казвам, че сме търпели безропотно, имало е безброй опити за съпротива и освобождение. Като цяло обаче сме търпели. Значи освен недоверието, е нужно още нещо.
Кога сме спрели да търпим? Кога наистина решимостта за Освобождение е станала масова? Когато повечето българи почнали да осъзнават, че Системата на Османската империя не е вечна, че тя може и трябва да рухне. Когато човек знае, че нещо не е възможно, той търпи и чака; научи ли, че е възможно, търси начин да го направи. Затова в началото е просветата. В началото е създаването на вяра и убеденост. Да видим как са се развили нещата преди Освобождението.
Хайдушки чети е имало, имало е и въстания. Припламващи пламъчета сред тъмата на робството. Само че е бил нужен един Паисий със своята „История Славяноболгарская”, за да повдигне народния дух. За да покаже на българите, че ние имаме по-славна история от турската, че сме били по-велики от тях, и че пак можем да бъдем, ако поискаме. Едва по-късно начинът бил потърсен и намерен. Осъзнаването обаче е първата и задължителна крачка. Я си представете как Васил Иванов Кунчев, наричан Левски тръгва да се кандидатира за депутат в турския Меджлис с мисълта, че по тоя начин ще подобри положението на раята? Я си представете как Христо Ботйов Петков, когото днес познаваме като Ботев се записва в Съюза на султанските писатели и тръгва да търси от тоя съюз признание за своята поезия? Осъзнаването, истинското осъзнаване се състои в проумяване на простичката истина, че Системата ни е чужда, както и ние сме чужди за нея. Че тая Система е създадена да ни експлоатира, да ни граби, а накрая да ни затрие. Ние можем да си помогнем не като накараме Системата да работи за нас, това е невъзможно. Това е напълно изключено, то е в противоречие с всичките принципи на Системата. Ние можем да си помогнем само и единствено, ако разрушим Системата. Запомнете го! Колкото добруването и процъфтяването на българската нация е било възможно в рамките на Османската империя, толкова е възможно и в Империята на юдео-американските глобалисти.
Стигнахме до днешния ден. Не знам дали някой си дава сметка за огромната работа, извършена от Движение „Воини на Тангра”. Ние променихме разбиранията на десетки хиляди българи. Отворихме им очите за истинското положение на нещата, умъртвихме лъжата, отравяща умовете и сърцата им. Дори тези, които вече не влизат във форума, дори тези, които ни псуват и ругаят – и те започват постепенно да мислят като нас. Изключвам агентите и предателите, те отдавна са духовно мъртви, никой и с нищо не може да им помогне. Но мнозина търсещи Истината, я намериха именно при нас. Демокрация няма, след 1989 година ние не бяхме освободени, а отново поробени. Това е факт, който малцина се осмеляват да отрекат. Промяната в мисленето на огромното мнозинство българи вече е голяма победа за нас. Първата победа в дълга поредица от минали и предстоящи битки.
Ще бъде несправедливо, ако не спомена и победите ни в битките с наша и чужда агентура. Спомнете си разгрома на групата ЛЕМС, подчинена на руското ГРУ и ползваща се с покровителството на „българската” НСС. Не беше лесно, признавам. Затова пък нашата победа струваше поста на тогавашния шеф на НСС ген. Иван Чобанов. В някакво телевизионно предаване един палестинец, български гражданин го заяви в очите на депутата от БСП Младен Червеняков. Прощавайте, ако бъркам името на червения капиталист, тоя път не го правя нарочно. Разобличенията, подети и от други хора, засягащи преименуваната ДС доведоха в крайна сметка до нейното преобразуване в ДАНС. Дори само това да беше, то съвсем не е малко за едно неформално културно-просветно сдружение като нашето.
Не мислете, че лаская себе си с някакви заслуги. Заслугите са наше общо Дело. Идеята, в началото с все още размити очертания постепенно почна да се облича в плът, да се избистря. Тази велика и безсмъртна Идея е съществувала преди хилядолетия, но всяка епоха изисква внасяне на съответни корекции. И те бяха внесени посредством съзнателните и целенасочени усилия на стотици наши приятели и съмишленици. Новото време, новата Епоха изискваше нов начин на възприемане и нова методика за борба със Злото. Вярвам, че ние успяхме да го направим. Сега обяснявате ли си необяснимата наглед злоба, с която се сблъскваме навсякъде из виртуалното, пък и не само из виртуалното пространство? Само ще напомня, че съдебното дело срещу Мещера е продукт именно на тази злоба. Но това пък показва техния истински лик. Когато загубят честта си, те се преструват, че то не се отнася до тях и почват да плетат интриги срещу напълно невинни хора само заради тяхната българозащитна позиция. И все пак нас ще ни бъде!
Да, не създадохме „законна” и регистрирана партия, каквато се опита да регистрира един, продал се на евреите и на Службите дребен доносник. Още през 1998 година писах, че ние няма да строим сграда, а ще трупаме могила. Щастлив съм да видя, че малката могила днес е висок хълм и се готви да прерасне в планина. Дори най-добре построената сграда се руши сравнително лесно. Обаче я се опитайте да разрушите една планина? Организацията, която дребният доносник се опита да създаде бе замислена като ясно изразена структура. Със своя програма, устав, ръководно тяло и членски внос за „редовите членове”. Ако бе успял, ние днес нямаше да съществуваме. И ако още ни има, то е благодарение на формулата „Не съм Водач, ние сме заедно”. Благодарение на идеята за делокрация, при която не личността със своите действителни или мними минали заслуги, а делата, конкретните дела определят твоето място в Движението. С пълна увереност мога да твърдя, че няма друга организация в България, пък и не само в България, която да е обединена не около някоя конкретна личност, не около конкретно ръководство, а около Идеята. Организация, в която няма приемане-неприемане, включване-изключване, а има непрекъснато доказване. Организация, в която никой не е по-голям от другите, и в която всеки оставя делата му да говорят.
***
Обвиняват ни, че във форума на нашия Интернет сайт сме „нетолерантни”. Те не разбират, че този форум никога не е бил, не е и няма да бъде място за неангажиращ обмен на мнения като другите форуми. При нас няма себеизтъкване, няма показност, няма стремеж към проява на самоцелно остроумие и спортно наддумване. Никой не се опитва да покаже, че е повече от останалите. Вярвам, че всеки от нас осъзнава своята незначителност пред хилядолетния път на Нацията. Този форум не е, и няма да бъде говорилня. Той е средство за просвета. Той е начин да отворим очите на хилядите посетители, които го четат всеки ден. Защото само допреди няколко години почти всички си въобразяваха, че „демокрацията” /в този й отвратителен човекоубийствен вариант/ е била неизбежна. Въобразяваха си, че американският модел няма алтернатива, и че глобализмът е неизбежен. Днес мнозина осъзнават, че не е така. Нещо повече, днес мнозина са почнали да убеждават близки и приятели в истинността на своите прозрения. Само че дали същите прозрения за скорошния край на глобализма и на юдеизираните САЩ щеше да ги има, или поне дали щяха да бъдат така масови, ако не съществуваше Движение „Воини на Тангра”? Ако ги нямаше Севар и Запознат, които да възродят съсипания от някой си бивш Есхар бивш Интернет сайт tangra.org и по този начин нашите идеи да стигнат до колкото може повече хора? Дали гласовете ни щяха да бъдат достатъчно мощни, ако не бяха хората, поддържащи активността на форума, даващи отпор на провокаторите, сигнализиращи при всеки удар и хакерска намеса? Ако ги нямаше безкористните Българи, помогнали сайтът да се премести на недостъпна за многоименната Държавна сигурност територия? Или онези, внасящи всеки ден полезни знания? Та заслуги има, но те не принадлежат на един или двама. Заслугите са многобройни и всички те са дело на многобройните наши поддръжници и приятели. Само че войната е в разгара си, рано е да говорим за заслуги.
Вече много пъти е ставало дума, че измеренията на последната битка срещу Българите са най-вече духовни. Дори икономическата война, и тя е със силно изразен духовен характер, тъй като при нея първите жертви са духовно издигнатите личности. Това е така, тъй като най-голямата Българска сила е именно духовната. От тази Сила враговете ни най-много се боят и се стремят първо нея да ликвидират. Ненапразно говорят за България като за „най-строго пазената тайна на Европа”. Ненапразно Ватикана създаде печат с надпис „Донесена от България” и с него белязваше забранените книги. Ненапразно още през 19 век пишат за „новата форма на една вечна Вяра”, която ще властва над света. Ненапразно талмудистите твърдят, че не друг, а ние, българите сме техният най-опасен враг. Затова са ударите, от страх пред неизбежното предстоящо.
Очаквам след тези думи разни мърши, плъхове и други подобни насекоми да запитат как още сме живи. Живи сме и ще бъдем живи, защото има и невидима Закрила. В книгата на Григор Симов „Срещу течението” открих следните редове: „Бай Илия разказа, как на два пъти, по време на предишния му затвор, са го изнасяли мъртъв, в книжен чувал, но и двата пъти се съживявал, "преди Циганина да го зарови"! –"Ето така", – казваше Бай Илия, – "сгъват те на две, и в чувалчето"! (А по разказ на Христо Цачев, в Белене с брадва отсичали краката на недоубитите лагеристи, за да се поберат в чувалите")! Такава е била погребалната практика.” Случките са напълно достоверни, Илия Минев и на мен ми ги е разказвал, а ги знам и от още негови съзатворници. В своя живот и аз съм получавал подобна Закрила, знам го от собствен опит. Само че трябва да предупредя: Закрилата идва, едва след като сме положили достатъчно усилия. И най-важното: Закрилата винаги идва на предела, винаги едва след като са изчерпани всички други възможности. Чудесата идват само, когато са неизбежни. Същото е и с България. Да, България ще получи Закрила, само че Закрилата ще дойде едва след като достатъчен брой българи са положили достатъчно упорити усилия и видимо усилията им са останали без резултат. Едва тогава, когато враговете ни доволно ще потриват ръце с мисълта, че не ни е оставен никакъв изход, едва тогава Помощта ще дойде, както нееднократно е идвала през последните хилядолетия. В мига, когато повярват, че са ни победили, победените ще бъдат те.
Направеното е много, предстои още повече. Следва най-трудното. Да доведем същината на нашия светоглед – идеология и Вяра до възможно най-голям брой сърца и умове. Идеята и Вярата са по-важни от интересите и от икономиката. Интересите са човешки и временни; Вярата е Божествена и вечна. Не бива да се подценява и пренебрегваната напоследък идеология. Именно тя обяснява защо процесите протичат по един, а не по друг начин. Идеологията, а не икономиката казва къде свършва избрания път. Ще дам пример. Съществуват два вида държавни структури – национални държави и империи. Какво друго, освен империя е „мултинационалната” държава, с която ни проглушиха ушите? А какво представлява империята? Тя е държава, в която една нация, един етнос господства над останалите и им налага своите закони и своите правила. Според идеологията на национализма, Историята е борба между раси, нации и държави, плюс четвърти елемент – религиозен или идеен. Или браниш своя дом от чужди посегателства, или те, чуждите идват в него, настаняват се, а теб те гонят. Оттук всеки сам може да си направи извода защо България престана да бъде държава на Българите и защо ни управляват типове с небългарски произход. Съсипването на България идва не от една или други личност, от една или друга партия, а от заобикалянето на основния въпрос – дали ще бъдем национална държава или чужда империя. Тук съм длъжен да спомена разказа на Абрек Бол колобър, според когото ние хилядолетия сме градили империи, докато сме осъзнали, че те са смърт за Българина. Затова когато се връщаме в нашата Земя Завинаги, създаваме малка по размери, но само наша, Българска Държава. Ние създаваме тук нашия Саракт, основан върху Небесните закони и го запазваме такъв чак до падането на християнската мъгла. Макар че ако се вгледаме внимателно ще забележим, че Българските закони често вземат връх над чуждите, докато идва някоя си Сара и нейната зловеща намеса предопределя падането ни под робство.
„Ама чакайте сега, в 21 век сме, ама не може да отнемаме правата и свободите на другите, ама никой в 21 век няма да отнеме и нашите права и свободи, ама нали е демокрация…” – и още подобни глупости очаквам да чуя. Ето какво ще отговоря на моите бъдещи опоненти: - под византийско робство сме имали много права и много свободи, права и свободи сме имали и под турско робство. Все някакви права и свободи сме имали, щом са останали живи българи. Но правата и свободите не отменят факта, че сме били под робство. И сега имаме права и свободи, но дали се чувстваме свободни? Дали ние, българите се чувстваме пълноправни господари на своя живот и на своята земя в условията на чуждата либерална демокрация? Възниква въпросът за живеещите на наша територия лица от чужди народности, дали ние искаме те да бъдат под българско робство. Не, не искаме. Ние не сме завладели техните земи, не сме ги докарали насила тук като роби, те сами, доброволно са дошли сред нас. А щом са дошли доброволно, значи доброволно са се съгласили да спазват нашите правила и нашите закони. Това вече не е робство. Това е доброволно приемане на един вече установен от стопаните начин на живот. Когато обаче същите доброволно пристигнали и заселили се сред нас лица настояват ние да живеем по техните правила и по техните закони, ние трябва да знаем, че на практика те искат да ни поробят. Без танкове и авиация, без сражения. Такава е същността на Етническата война. И ако за Студената война през ХХ век се говореше много, за етническите войни и досега се мълчи.
Дадох един пример. Подобни примери може да предложи всеки от вас. Всеки от нас! Следващата цел е да помогнем на заблудените българи да осъзнаят реалностите на света, в който всички сме принудени да живеем. На второ място идва задачата да докажем, че реалностите не са непроменими, и че тяхната промяна зависи от нас. От нашите действия или бездействие. Време е също да формулираме ясно и във възможно най-сбит и разбираем вид нашите конкретни намерения. Какво искаме, към какво се стремим, какви стъпки трябва да предприеме българското правителство, когато наистина това правителства бъде Българско. Осъществим ли тези стъпки, после никой и нищо не може да ни спре. Тогава нашите желания се превръщат в намерения на Тангра, а кой ще устои на Небесната Воля?
***
Разговорът ще продължи. Ще дойде ред на конкретната програма за действие. Ще дойде ред за конкретни цели и конкретни искания. Ще дойде ред да кажем как ще осъществим набелязаното. Сега само исках да направя кратка равносметка за изминатия път. Навършваме юбилей, все пак!
Преди десет години тръгнахме. Продължихме, не успяха да ни спрат. Вярвам, че постигнатото е достатъчно, за да не може и занапред да ни спрат. И че поели по Българския път, ще стигнем до победата!

Прочетох,осмислих и видях,че аз няма как да го кажа това-горното,по-добре.Благодаря,Ангеле!Забърсвам сълзата в края на окото,за да ми е чиста мерната линия и...НАПРЕД!!!

[Tihichko]

Привет, Елтимир!

Твоят дух, ме зарежда със сила и оптимизъм, да се боря, да намеря смисъл в живота.Едва ли има човек,който да го опише по този начин,мислите, радостта и мъката които едновременно, напират в теб. Но същевременно с това да зарежда със сила и оптимизъм хората до теб........

Поздрави на семейството Ви и Бог да закриля Вашия мирен дом!

п.п Мещера! Няма проблеми брато,отдавна го забравих това.

[Eлтимир]

Благодаря и на двама ви!
А специално за те, Мещер. Сповних си, че преди около 15 години се опитаха и мен да набедят, че съм участвал в кражба на кола. Лошо нема, ама се оказа, че аз изобщо не мога да карам кола. Та нищо ново под слънцето. За набеждаването също ми е до болка познато. Знаеш случая, когато ме разкарваха по дело до Варна. Някой си Цветомир Георгиев Ъолов твърдял, че някой някога някъде из Интернет бил го нарекъл "глупак" и това беше достатъчно основание за нашето така наречено правосъди, което идва от "съдене на правия" да ми хабят нерви, време и пари за кретенски съдебни дела. Ето, затова толкова искам да им разобличаваме методите. Те се повтарят, едни и същи са.