Напътствени писма, Елтимир

ТРЪГВАМ БЕЗ ДА СЪМ ДОШЪЛ


„Моята цел беше нещо възвишено” – се казваше в един разказ. Моята също. Но се налага да се върна, без да съм стигнал до Целта. Тръгвам си, без да съм дошъл. Помълчах преди тръгване, както е редно, съгласно стария обичай. Време е да проговоря. Нека по-малко бъде неизказаното. За какво дойдох и в какво не успях?
Преди години подготвих сборник, който така и си остана неиздаден. Сега разбирам, че не е бивало да се издава. Виждам, че съм надценил читателите си. Сега тук пускам предговора към него. Пускам и откъси от писма от един мъдър възрастен човек до мен. Както и няколко думи на раздяла. Това мога. Дотам ми стигат силите. Ако някой разбере – ще продължи. Ако някой притежава повече Сила – ще продължи. Ако някой е обзет от решимост – ще продължи. Ако ли не, Пътят свършва, пътеката е извървяна и всичко е само прах и пепел. Път или пепел – решавам не аз. Път или пепел – решавате не вие. Път или пепел – решава Небето. Нека бъде така.
Предговор на автора
Книгата пред вас е сборник от издадени и неиздадени текстове. От изопачени и неизопачени при публикациите послания. Искам да поправя злото, сторено от неразбиращи редактори, задаващи безмислени въпроси: "Коя е тая Маитрейя? Ами какво ще стане с негрите, когато Шестата Раса завладее света?".
Текстовете ми са подтик за отваряне на пукнатина в сградата на досегашния светоглед. Опит за начало в преобразяването на човешкото светоусещане. Бунт срещу Тъмнината. Въстание срещу Мрака. Веднъж чух: "Призовахте Бурята, и тя дойде! Кажи им, че ида Аз, и водя Ада със себе си!". Тези писмена са усилие да бъде преодолян Ада, предизвикан от човешката злонамереност и от намесата на Черните сили.
Напътствието във вашите ръце е послание на Жертвата, тръгнала на лов за ловеца. То е целенасочена Воля и осъзната Мощ. Желание и устрем към Светлина. Любов чрез ярост. Отрицание в името на Продължението. Книга за разбиращите. За различаващите. За усещащите. За можещите. За долавящите. За отправилите се към Умението. За властелините на бъдещата Епоха. Нека те извлекат скритото истинско съдържание. Останалите, другите, безразличните, безличните, отмиращите - те няма смисъл да четат. Написаното ще остане неразбираемо за духовно неживите.
Предупреждавам стремящите се към Вечност: не превръщайте Тенгрианското Знание в догматично учение, а Учението - в самоцел. Живейте съобразно откриващите се нови хоризонти на възвестеното, а не заради самите слова. Вземете съдържанието, същността; формата не е от значение. Промяната се изразява в разширено отношение към Реалността. Нека приеманото от тълпата, от сганта, от паплачта за свръхестествено бъде обичайно за вас. Щом го има, значи е от естеството на нещата. Не отхвърляйте възможностите, обявени за недостижими. Овладейте ги, внесете ги във всекидневието си, вградете ги в самите вас. Иначе как ще првъзмогнете изпитанията? И помнете: живот съобразно, а не заради Учението!
Деца на Отключеното Небе, поданици на Светлината - не издигайте думите ми в ранг на забранен за критика закон. Не ме канонизирайте. Аз самият бях рушител на канони и на догми. Искам да ви освободя от старите условности, а не да ви притисна между нови рамки. Предлагам ви не сковаващи правила, а изживяна опитност. Поднасям ви къс руда. Приемете рудата, очистете я от скалните примеси, отделете чистия метал и изковете от него своя меч. Не се стъписвайте пред Ужаса на Бъдното, учете се да го сразявате.
Деца на Огнения разум, потомци на Сияещия Тангра, не се молете, не се прекланяйте дори пред съвършенството на Твореца. Не хленч и вопли са Му нужни, а единодействие с Него. Не плач и разкаяние, а съзвучие с Божествените намерения. Не търсете в Откровенията и Заветите завършеност, в действителност те са Започване. Не към нов Кумир ви насочвам, ориентир съм ви донесъл. Не нова Вяра ви натрапвам, а ви зова - нека заедно сътворим законите на очакващия ни свят, за да бъдат те наши закони.
Или поне нека опитаме.
Властелини на Утрото, желая ви щастие!

ЗА ОТКАЗА ОТ МИСИЯТА





ЗА ТУХЛИТЕ



ЗА ТРЪГВАНЕТО



ЗА ИДЕЯТА



ЗА ИЗПИТАНИЯТА




ЗА КАПАНИТЕ



ЗА НЕНУЖНОТО



Никого от нищо не лиших. Дадох възможност. Донесох делвите с вода до мястото. Едни ритнаха поднесена им делва, други отпиха и се намръщиха, поискаха Кока-кола. Трети май отпиха, не видях добре. Опитах се да им кажа, а дали ме разбраха, то не зависеше от мен. Още веднъж го казвам, нека си спомнят.

НЕПОЗНАВАЕМОСТ


Твърдя. Не доказвам нищо. Оставям доказателствата за друг. Тълкуванията - също. Изричам. Какво? Каквото е нужно. Защо? Защото е нужно. Истини ли изричам? За някои да, за някои - не. Приелите, че изреченото е истина ще имат една съдба; неприелите - друга. Кой измежду родените ще отсъди?
Осветлявам. Но светлината може и да затъмни. Какво става със звездите след изгрева на Слънцето? Слънчева ли е моята светлина? Преценете по затъмнението, предизвикано от нея. Не съм ли твърде самоуверен? Не. Аз съм само вестител. Не са ли твърде самоуверени моите послания? Нима твърдя, че съм първоизточникът на посланията?
Променям ли? Всяко слово променя. Към добро ли са насочени предизвиканите от мен промени? А какво е добро?
Твърдя, защото зная. Част от знанията оставям неизречени, неизписани. Не всичко може сега да се съобщи. Не доказвам. Защо да доказвам? Доказва се пред съд. Кой ще ме съди? Кой е годен да ме съди? Ще ме съди Врагът. Ако победи - бездруго ще ме осъди. Ако бъде победен - осъденият ще бъде той. Не тълкувам. Процесът на тълкуване засилва могъществото. Оставям ви го. Не отнемам, а давам. Не тълкувам. Защо? Свети Йоан Богослов не разтълкува своето Откровение. Защо?
Променям. Желателно е дори най-малкото изменение. Блясъкът на Огъня се усилва с всяка прибавена Искра. Не подценявам. Но нямам и време. Нима започвам, без да зная дали ще завърша? Не, има и скрито време. То се дава за нуждите на човешкия дух. Раздава го Владетелят на Времената. Ето, ще кажа как става това. Започвам работа над текста през 1.48 през нощта. Текстът е завършен. Отново е 1.48. Не, часовникът ми не е спрял. Време е дадено.
Защо ви уча? Не уча, а насочвам. Показвам възможностите. Кои възможности показвам? Тези, които сте способни да проумеете. Кой е източникът на Учението? Ако някой не разбира - и милион пъти да повторя, пак няма да разбере. Пък и време няма. А скритото време? То е от Бог и в името на Бога. Заради частицата от Тангра, скрита в нас. Малко време, прибавено към Вечността. Неразбиращите са мъртви духом, те не носят Тангра в душите и сърцата си. Смъртта няма бъдеще. Тя остава извън Движението. Не участва в Баланса, на нея нищо не се дава.
Не обяснявам. Нима вече не обясних?
Какво ви давам? Компас. А посоката? Дарени сте със свобода на волята. Всеки избира сам. Какво прибавям? Частица духовност към човешкия дух. Дали наистина прибавям? Ще оцените по настъпващите последици. Ще научите от своята човешка същност. Нали тя е част от диханието на Тангра? Проверете.
Но помнете, че времето за проверка също е ограничено.

ЗА ДРЕВНИТЕ ЗНАНИЯ



ЗА ПРОВАЛА



Нямаше кръв, но и щит не се намери. Не успях да намеря щит, провалих се и при опитите ми да го изработя. Мечът се прибира в своята ножница. До следващата Битка. И когато слънцето отново огрее неговото острие, това вече няма да бъде същият меч. Ще бъде друг. По-милостив или по-безпощаден, кой знае? Кой, освен Небето знае?

ЗА РАЗДЯЛАТА
Пред вас са откъси от писма, отправени до мен и писани преди години. Малки фрагменти от една огромна и твърде интензивна кореспонденция, продължила повече от десетилетие. Кой ги е писал, не мога, не бива и няма да ви кажа. Какъв ги е писал - това вече някои от вас вероятно ще се досетят. Реших да ги пусна, защото като ги препрочитах, сам се учудих колко точно се е сбъднало предреченото. Но не само затова реших да ги пусна. Твърде дълго бях обвиняван, че съм измамник, самозванец и какво ли не. Омръзна ми да обяснявам и да доказвам. Омръзна ми да опровергавам клеветите, излъчвани непрекъснато от един мощен щаб клеветници, професионални дезинформатори и техните програмирани слуги. Пък и няма смисъл да опровергавам. Твърде скоро ще бъда далеч от тук и изобщо няма да ме интересува какво се говори и пише за мен. Не че сега много ме интересува. Казвал съм го и пак ще го кажа с риск да не ми повярвате. Не исках тази Мисия. Неведнъж опитвах да се откажа. Не се получи. Преди малко повече от месец пак имах разговор точно на тази тема – защо никой от нас не може да се откаже. Моят събеседник точно това се опитваше да ми внуши през цялото време, че няма никаква възможност да се откажа. Че след като съм се съгласил преди да дойда, няма как да се откажа. А аз все не искам да се примиря. Не ме блазнят нито славата, нито признанието. Не мечтая и името ми да премине през вековете. Имена много и често не знаем кой стои зад дадено име. Пък и да знаем – какво от това? Не ме интересува мнението на някой, който днес пее „Осанна!”, а утре с пяна на уста крещи „Разпни Го!”. Дори евентуалните облаги не ме блазнят. Понякога се чувствам като компютърен програмист в двора на Крал Артур. Знаещ… и безполезен. Не знам дали ще ми повярвате, но копнея единствено за спокойствие и за тишина. Пускам откъсите заради вас. По-точно за онези от вас, които са решени да продължат по Българския Път.
Защо беше целият този бяс срещу мен, цялата истерика? От какво бе породена омразата, ненавистта, какво предизвика нуждата на всяка цена да ме отстранят? Ето какво казва друг човек, намиращ се на две хиляди километра оттук: „Такава елитарна, квазиелитарна култура, било тя либерална или патриотична, ако тя не тръгне сред народа, сред подлия свят, тя ще умре. Всичките динозаври на културата при навлизането на метеорита в атмосферата са длъжни да умрат. Много ми е интересно какви предсмъртни стонове, звуци или думи ще произнесат тези динозаври. Но това изобщо няма да повлияе на живота на следващите поколения…” Знайте, че каквото и да си мислим, ние винаги ще си правим сметката без кръчмаря, ако не питаме Бог какво мисли за нас, Животът какво мисли за нас, Времето какво мисли за нас. Вие знаете ли? Защото аз изобщо не съм сигурен, че знам.
И така. Какво значат тези откъси, какво показват, с какво са важни те? Тези откъси показват какво бях. А аз бях звено от преминаваща през хилядолетията верига. Какво се случва с веригата, ако отнемете дори едно от нейните звена? Разпада се. Не мислете, че като ме отричате, отричате само мен. Да не се окаже, че всъщност отричате Нещо, в което уж се кълнете? Аз пак ще опитам да не изпълня последното нещо, заради което съм тук. Но знам какво рискувам и защо го рискувам. Винаги съм бил непокорен, винаги съм се опълчвал срещу Съдбата, срещу каноните и заповедите. Ще се опълча и сега. Може би за последно, но ще се опълча. Достатъчно непрекрачвани бариери прекрачих, защо да не прекрача още една. Или поне да опитам. За мен не мислете. Мислете за себе си. За своето бъдеще. За бъдещето на вашите деца и внуци. За бъдещето на вашите близки и на вашия род. За бъдещето на вашето племе, за бъдещето на народа ви.
Повече няма да казвам. За мислещите и това е достатъчно. А аз искам, много искам да вярвам, че броят на мислещите, на чувстващите, на решените да се обрекат на Българското няма да намалее под оная критична бройка, след която Веригата се разпада. Аз искам да вярвам, че Пътят на Българите ще бъде извървян и Кръгът най-сетне ще се затвори.
Останалото е Бъдеще. Какво точно бъдеще – решавате вие. И нека Тангра бъде с вас!

Елтимир

"Тук, рекъл белобрадият мъдрец са съхранени знанията на Атлантида и Миналото и Бъдещето на Света. След това поканил българина и го въвел в друга зала. Само българина. А тук рекъл, са съхранени знанията на българите. На български език. Те са по древни от тези на Атлантите."

Информацията е шокираща!
Трябва да насочим усилия към по-дълбоко разнищвате на случката.
------------------------------------

"Тук, рекъл белобрадият мъдрец са съхранени знанията на Атлантида и Миналото и Бъдещето на Света. След това поканил българина и го въвел в друга зала. Само българина. А тук рекъл, са съхранени знанията на българите. На български език. Те са по древни от тези на Атлантите."
------------------------------
Тук изникват два фундаментални въпроса:
1.Къде са се съхранявали знанията на Българите преди построяването на Сфинкса?
2.Кой в края на краищата е построил Сфинкса?...

По темата за знанията:
Има един превод на Изумрудените Плочи на Хермес, направен от някой си професор Дореал. Затова не знам колко е автентичен. Започва с "Аз, Тот, атлантидецът..." и после разказва и защо е построил пирамидите, вероятно покрай тях и Сфинкса?
Вече отделно от Плочките на Дореал.
Хермес Трисмагист (Hermes Trismagistus) или Тот е донесъл древните знания за природата, които познаваме като Алхимия. Дал ги е на древните египтяни. За съжаление покрай херметичните текстове (тези, които са намерили път в публичното пространство) досега не съм забелязал нищо за българите. Техните (нашите) текстове вероятно са съвсем отделно. Губя надежда, че някога ще се доберем до тях.

Ангеле, стига си се обвинявал. Недей се самоотравя по скорпионски.
Ние тук сме в същото положение като теб - тръгваме от себе си, пробуждаме се, пораждат се въпроси и търсим обяснения, намираме информация, отсяваме и продължаваме да търсим, после желаем да споделим с други българи, търсим българи, намираме ги, посочваме им основанията събрали ни заедно, търсим формата и дозата на информацията, която да им предложим, понасяме последствията от всичко това.

Плачем със сърцето си (тия, които не можем с очите), заобичваме цялото човечество. Колкото повече информация получаваме, толкова повече се питаме какво да правим с нея. Мечтаем за вътрешен скок. Виждаме как правителствата на всички страни се окопават под Земята, превръщайки я в швейцарско сиренце със своите хиляди подземни укрития, снабдени с фантастични технологии и всичко това постигнато с труда на хората пъплещи по повърхността и не мечтаещи нашата мечта за скок.

Ангеле, кажи ми защо се отделяш от нас, заявявайки, че си имал мисия - нима ние нямаме? Нима искаш да се почувстваме виновни за неща, представяни от теб, като твой провал? Ние кого да обвиним за пропадането на нашата мисия, на нашия живот и този на децата ни?

А можем да изберем да гледаме този отиващ си свят. Да гледаме без съжаление, без обвинение. С широко отворени очи, пълно до горе сърце и ръка на рамото на близък приятел.

Хленченето тук започва да ми идва малко в повече..!!! Не можете ли да приемете, че някой просто може да е уморен..?!! Да му е писнало..?!! Да си е задал въпроса: - Струваше ли си...?! Критиките няма да помогнат!!! Ще погнат ВЯРАТА, ВОЛЯТА и СИЛАТА, които всеки един от нас трябва да открие сам за себе си..!! Не вярвам в универсалните откровения! И Ангел го е написал... Просветлението не се постига, като си купим билетче. Така се ходи на кино...

Приемам, PARADOX, не само приемам, ами знам, че е така, защото не само Елтимир си задава тези въпроси и не само той така се чувства. Прав е Иван, че задава въпроса "защо", защото наистина всеки има мисия на тази Земя, всеки един от нас се е питал "Струваше ли си?" и според мен отговорът трябва ясно да се каже- да, струваше си всичко до последната тръпка. Това са неща, които един 25 годишен младеж едва ли ще разбере, защото животът тепърва започва, но когато стане на 50 пак ще си приказваме, само живот и здраве да е

http://www.xnetbg.com/new/content/view/523/1/

Ха прочетете това.

И това е много показателен текст:

Автор Flydragon

Една от типичните заблуди, които се поддържат, е тази, че властта е всесилна и вие нямате никакъв шанс. Едно от главните средства за контрол е създаването на мотивация у вас да не се противопоставяте. В действителност, без наличието на тази мотивация за подчинение властта би била много слаба. Дори на места с най-крайна форма на насилие срещу личността, каквито са затворите, властта разчита извънредно много на съдействието на самите затворници или поне на част от тях за удържане на статуквото.

Във Вселената един от свещените принципи е ПРИНЦИПЪТ НА СВОБОДАТА. Според него волята на отделните същества е безгранична и нищо не може да я прегражда по никакъв начин. Ако някой пожелае да премине, следва да може да го направи; ако пожелае да не е способен да преминава, следва да бъде оставен в неспособност. Друг свещен принцип е ПРИНЦИПЪТ НА ИСТИНАТА. "Истината ще ви направи свободни!" - казва един български философ, за да изтъкне специалната връзка между Истина и Свобода. Никой няма право да прегражда достъпа до знание - информацията в реалността е свободна. Само земните правителства поддържат уродството на засекретяването и на ограничаване с "авторски права". Ако някой във Вселената пожелае да знае, Вселената ще му предложи източник на знания; ако пожелае да бъде невеж, Вселената ще му затъмни разсъдъка. Този разказ е даден още в първите минути от човешкия живот, описани алегорично от Библията с дървото на Познанието за нещата. Никой не може да скрие Истината, нито да я измени. Който иска да я има, е свободен да я получи. Още един свещен принцип на Вселената е ПРИНЦИПЪТ НА НЕНАМЕСАТА. Това е друга форма на въпроса за свободата. Никой не може да се намесва против вашата воля в свободата ви да имате истината за себе си и за света около вас. Но ако вие искате да търпите намеса, ако искате да бъдете доминирани или държани в робство, ще бъдете държани - по същия начин, никой няма право да ви лишава от желаното от вас ваше робство. Ето как човешките желания и намерения се претворяват в реалности, които ние разпознаваме като наша "обективна действителност". Това е проява на следващия велик принцип - ПРИНЦИПА НА ЕДИНСТВОТО. Всички неща са в обвързани в холографска подобност и чрез фрактално мащабиране могат да бъдат проследени през структурните нива на битието като едно и също нещо, проявено във всевъзможни вариации. Това се отнася и до желанията, съчетани с осъществяването им. Намерението е свързано с действителността в една особена, взаимообуславяща динамика. "Каквото поискате, това ще ви се даде."

Ето един вероятен отговор на въпроса: "Кой е построил Сфинкса" или "
поне откъде е взета идеята за Сфинкса"

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...cat=10544&pos=3