"ние сме във времето и времето е в нас", що е то време?

Ще се отвори земята и ще се открие кои са българите. Не е вярно, че българите са чергари. Откъдето са минали, държава са оставили и бел град.

Аз си представям времето като река...
Ние сме като сламки които се носят по течението и. И понеже се движим със скороста на течението и въпреки, че се движим ние не познаваме "друга вода" освен тази с която сме в контакт... Но някои някак си успяват да заплуват по-бързо по-течението или срещу него..!! Успяват да видят други реалности които са били преди, сега и ще бъдат...!!! Може би това е: Ние сме във времето и времето е в нас..?!!!

"Ако е за Българско, то времето е във нас, и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме"
Само тази приказка показва, че Апостолът е бил много навътре в нещата, вследствие познанството му с Г.С.Раковски, йеромонах Макарий и престоя му в Троянския манастир. Това е вълшебно място, построено върху древно светилище още от предпотопната култура, когато българите са се знаели като имени, по името на древната планина Хем или Им. Този район, дори до днес е богат на артефакти и неминуемо Левски е знаел за какво иде реч.
Сега горния цитат е тълкуван, че с действията си хората могат да променят времето, а не да се носят по реката на времето като лодка без гребла. Но защо "българите"? Ако заместим Времето с Орендата и нещата си идват на мястото, но как тогава Апостолът е могъл да обясни какво е Оренда на неуките селяни по комитетите. Просто ги е оставил озадачени.
Ето и още един известен цитат, този път на Кан Сюбиги Омуртаг; " Човек и добре да живее умира и друг се ражда"
И двамата велики българи засягат нещо фундаментално, а именно тангрианската философия за времето. Измислено от евреите и по-късно възприето от западната култура е то да се измерва линейно - минало, настояще, бъдеще. Идеята е, че реалността е настоящето и човек трябва да живее за сега. Сега трябва да има пари и имоти, защото миналото вече го няма, а утре още не е дошло. Дори в музиката това са двете основни направления. В източните култури, заимствали доста от тангрианството, времето е кръгово. Т.е. това което е било вчера ще дойде утре. След нощта идва ден, след зимата - лято. Вечният кръговрат на времето. В източната музика няма начало, кулминация и епилог и ако вземеш парче от края, ще пасне без проблем по средата.

Затова българският календар е рисуван като кръг, а не линейно. Затова някога българите не ги е било страх от смъртта и са били безстрашни войни. Те, както и Левски, са вярвали в кръговото време и не са се плашели да влязат в битка или да умрат за народа си. И още малко за тези различия. При атеизма, времето се измерва като отсечка. Раждане, живот, смърт. Нищо преди, нищо след това. Има само сега. Християнството отива една стъпка напред (изключвайки другите знания, покрити от Ватикана), като признава безсмъртието на душата. Там времето прилича на линеен вектор. Преди раждането - нищо, след началната точка раждането е живота, а после - в зависимост от деянията си, посока към рая за вечно блаженство или към ада за вечни мъки. Въпреки неясният критерий на селекция (праведният е и грешен, както и обратното), това си е работа на св. Петър и не е предмет за темата. По същество това си остава линейно време и е ефективно за контрол върху масите. (затова скриват и другите писания на Христос). Смисълът е, ако не изпълняваш, каквото каже попа, респ. господаря - значи си грешен и отиваш в ада. През това време някои племена, необременено си заробваха гоите (гяурите). Юдокомунистите съвсем улесниха нещата - живей за днес и изпънявай каквото ти повели партията.
Българите, които в последствие предават тези знания не само на Христос, но и на източните народи, виждат времето по-различно. При тях кръговото време се е изразявало в прераждането или възкресението. Т.е. нямало е начало, както нямало и край. Тук също конкретиката е била запазена за посветените балагури, но без да се заробват хората. Обикновеният човек е знаел, че преродилият се след престой в царството на Ерлиг, ще живее, остарее и умре за да се върне Азът наново в средния свят, дори да е с амнезия на съзнателно ниво И така, цикълът се затваря (обръща),като следващият път той ще има шанс в аналогична ситуация да изправи грешките си или постигне това, което не е успял преди,т.е. да "обърне" времето. В християнството също има подобно бегло споменато понятие за Долния свят - Чистилище. Тук бих допълнил, че смисълът на прераждането е достигане (или по-скоро издигане на Орендата) до ниво, в което Азът на човека става едно цяло с Ден-грее. Тогава той се издига посредством Орендата на Горния свят и остава там. Има го и обратния случай, когато връзката с Ден-грее е прекъсната, Орендата потушена в душата и всякакво прераждане повече е безсмислено. Тогава следва слизане надолу завинаги в мястото, известно от християните като ад.
При българското виждане на хората е дадено едно много важно нещо - свободата! Свободата да не се страхуват от смъртта, сами да носят отговорност за действията си, да не стават роби на парите, да уважават природата и рода си, да търсят баланса в себе си, а не роба или супермена. Така човек е свободен и да се издигне до Ден-грее и да се слее с Бога, но и обратното, алпът да стане човек и да се откаже от безсмъртието си. Например като Аудан, оженил се за смъртна българка за да умре с нея и да предаде Орендата посредством знания и генетика на потомците си.
Васил Левски добре е знаел за кръговрата на времето и за взаимовръзката човек (Българин) - време (Оренда). В една книга-пътеписи на Максим Караджов, авторът се среща с тангрианка-кам от централна Азия, която нагледно му обяснява кръговото време, спрямо линейното.

Анти666...!!! Винаги е удоволствие за мен да чета постовете ти...!!! Жалко за растоянието.....

"Тук бих допълнил, че смисълът на прераждането е достигане (или по-скоро издигане на Орендата) до ниво, в което Азът на човека става едно цяло с Ден-грее. Тогава той се издига посредством Орендата на Горния свят и остава там. Има го и обратния случай, когато връзката с Ден-грее е прекъсната, Орендата потушена в душата и всякакво прераждане повече е безсмислено. Тогава следва слизане надолу завинаги в мястото, известно от християните като ад."
-------------------------------------------------------------------------------------
Но и оттам излизане има. Орендата потушена или по-скоро вкаменена, кристализира и довежда до падането, но не се губи. Тук съвсем нагледен пример е приказката за "Тримата братя и златната ябълка", където саможертвата му го довежда до падането, но и пак саможертвата го издига обратно на Горния свят. Малкия брат, за да стигне до Горния свят се освобождава от низшето в себе си, което тежи и с него храни Орела и му дава сила - къса месото от нозете си. След това Орелът му го връща пречистено - на Горния свят възстановява нозете му.
Изумяваме как всичко е точно премерено, как понякога нисшето в човека може да послужи като стимулатор за издигане на Духовната сила - Оренда.