US лицемерие

[Eлтимир]

Всеизвестно е, че именно янките и особено US бушмените - баща и син хвърлиха за храна на кучетата ветераните от българската противоболшевишка съпротива. Именно бушовци развързаха ръцете на старите палачи от ДС и им позволиха да се разправят със старите си врагове - антикомунисти. А сега прочетете същият този Буш какви ги дрънка и преценете колко честни, колко искрени са американските управници:
"Година 17, брой 25 (808)
22 - 28 юни

Помнете жертвите на комунизма!

Реч на Джордж Буш, президент на САЩ

Произнесена на 12 юни т.г. при откриването на Паметника на жертвите на комунизма във Вашингтон

Благодаря на всички, които дойдохте... Д-р Едуардс, благодаря за добрите ви думи. Конгресмен Лантос - няма по-добър приятел на свободата, също и конгресмен Рорабачер. членове на чешкия и унгарския парламент, посланици, почитаеми гости, и по-важно - оцелели от комунистическото потисничество. За мен е чест да се присъединя към вас в този исторически ден.
Тук, в присъствието на мъже и жени, противопоставили се на злото и помогнали за свалянето на една империя, имам честта от името на американския народ да приема Мемориала на жертвите на комунизма. Двадесети век ще бъде запомнен като най-смъртоносното столетие в човешката история. Споменът за тази брутална епоха е почетен с паметници в целия град. Досега нашата национална столица нямаше паметник на жертвите на имперския комунизъм, идеология, отнела живота на около 100 милиона невинни мъже, жени и деца. Така че е уместно, че сме се събрали да си спомним за онези, които загинаха от ръката на комунизма, и да открием тържествено този мемориал, който ще съхрани паметта за тяхното страдание и жертва в съвестта на света.
Издигането на този паметник отне повече от десетгодишни усилия, а неговото присъствие в столицата ни е доказателство за силата и решителността на двама известни американци: Лев Добриански, чиято дъщеря Пола е тук, и д-р Лий Едуардс. Те срещаха затруднения и предизвикателства по пътя си, но никога не се отказаха, защото в сърцата си чуваха гласовете на загиналите да зоват през плач : “Помнете ни!”
Тези гласове зоват към всички и те са легион. Действителният брой на убитите в името на комунизма е потресаващ, толкова голям, че точното преброяване е невъзможно. Според най-добрите научни изследвания комунизмът е отнел живота на десетки милиона души в Китай и Съветския съюз и на още много милиони в Северна Корея, Камбоджа, Африка, Афганистан, Виетнам, Източна Европа и други части на света.
Зад тези цифри има човешки истории на личности със семейства и мечти, чийто живот е прекъснат от хора в ламтежа им за тоталитарна власт. Някои от жертвите на комунизма са добре известни. Към тях се числи шведският дипломат на име Раул Валенберг, който спасява 100 000 евреи от нацистите, за да бъде арестуван по заповед на Сталин и изпратен в Московския затвор на Любянка, където изчезва без следа. Към тях се числи и полският свещеник отец Попиелушко, който превръща своята църква във Варшава в убежище за нелегалните от “Солидарност”, който беше отвлечен, бит и удавен във Висла от тайната полиция.
Жертвите на тези личности обитават историята - зад тях са още милиони, убити в анонимност от бруталната ръка на комунизма. Сред тях са невинни украинци, умрели от глад по време на Големия глад, предизвикан от Сталин; или руснаците, убити в сталинските “чистки”; литовците, латвийците и естонците, натоварени в конски вагони и депортирани в арктическите лагери на смъртта на съветския комунизъм. Сред тях са китайците, убити по време на “Големия скок напред” и Културната революция, камбоджанците, убити в Полетата на смъртта на Пол Пот, източногерманците, застреляни при опит да прехвърлят Берлинската стена, за да бъдат свободни; поляците, избити в Катинската гора, и етиопците, посечени по време на червения терор; индианците мискито, убити по време на сандинистката диктатура в Никарагуа, и кубинските салджии, издавили се в опита си да избягат от тиранията. Никога няма да научим имената на всички загинали, но на това свято място безименните жертви на комунизма ще бъдат почетени от историята и помнени навеки.
Ние открихме този паметник, защото имаме дълг към загиналите - да знаем техните съдби и да почитаме паметта им. чешкият писател Милан Кундера описва борбата с комунизма като “борба на паметта срещу забравата”. Комунистическите режими не само отнемаха живота на своите жертви, те се опитваха да ги лишат от човешкото им достойнство и да заличат паметта за тях. Издигайки този паметник, ние им връщаме човешкото достойнство и възстановяваме тяхната памет. С този паметник ние казваме, че невинните и безименни жертви на комунизма , тези мъже и жени, са живели и няма да бъдат забравени.
Ние откриваме този паметник, защото имаме дълг към бъдещите поколения да свидетелстваме за престъпленията на ХХ в. и да гарантираме, че те никога няма да се повторят. На това свято място ние припомняме сериозните уроци от Студената война; свободата е ценност и не може да бъде смятана за даденост; злото съществува и трябва да се изправяме срещу него смело; ако на хората, ръководени от жестоки и ненавистни идеологии, бъде даден шанс, те ще извършат неописуеми престъпления и ще отнемат живота на милиони.
Важно е да си спомним тези поуки, защото злото и омразата, които инспирираха смъртта на десетки милиони хора през ХХ в., продължават да са активни в света. Видяхме техния образ на 11 септември 2001 г. Както комунистите, терористите и екстремистите, които атакуваха нашата страна, са последователи на убийствена идеология, която презира свободата, смачква мислещите различно, има експанзионистки амбиции и преследва тоталитарни цели. Както комунистите, нашите нови врагове вярват, че невинният човек може да бъде убит, за да служи на една радикална визия. Както комунистите, нашите нови врагове презират свободните хора, твърдейки, че тези от нас, които живеят свободни, са слаби и не притежават куража да защитават своя свободен начин на живот. И както комунистите, последователите на насилствения ислямистки радикализъм са обречени да се провалят. Чрез непоколебимото ни заставане зад каузата на свободата ние ще гарантираме, че бъдещият американски президент няма да има нужда да застава на място като това тук и да открива мемориал в памет на милионите, избити от радикалите и екстремистите на ХХI век.
Можем да вярваме в силата на свободата, защото сме виждали и преди как свободата побеждава тиранията и терора. Д-р Едуардс каза за посещението на президента Рейгън в Берлин. Той беше ясен в своето изявление. Той призова: “Съборете стената!” Две години по-късно стената падна. И милиони хора в Централна и Източна Европа бяха освободени от неописуемия гнет. Знаменателно е, че на годишнината от тази реч откриваме паметник, който отразява нашата вяра в силата на свободата.
Мъжете и жените, които проектираха този мемориал, можеха да пресъздадат образа на репресиите в това пространство - копие на стената, която някога разделяше Берлин, или на заледените бараки на ГУЛаг, или на мъртвите полета, застлани с човешки черепи. Вместо това те избраха образа на надеждата - женска фигура, която държи факела на свободата. Тя ни напомня за жертвите на комунизма, както и за силата, която победи комунизма.
Подобно на нашата Статуя на свободата, тя ни напомня, че пламъкът на свободата гори във всяко човешко сърце и че светлината на този пламък не може да бъде унищожена от бруталността на терористи или тирани. И ни напомня, че когато една идеология убива десетки милиони хора и въпреки това накрая е победена, тя е преборена със сила, по-мощна от смъртта. Напомня ни, че свободата е дар от нашия Създател, че свободата е законно право на всяко човешко същество и в края на краищата, че свободата ще възтържествува.

Благодаря на всички вас, които направихте този мемориал възможен, за вашата заслуга към каузата на свободата. Благодаря ви, че почитате паметта на тези , чийто живот беше погубен от комунистическия терор. Нека жертвите на комунизма почиват в мир! Нека онези, които продължават да страдат от комунизма, намерят своята свобода! И нека Бог, който ни дари със свобода, благослови този велик мемориал и всички, които го посещават!

Бог да благослови!"

"И сам Сатаната се преобразява в ангел на Светлината", както пише в една християнска книга. А Буш май беше нещо като християнин, май...

[Хунор]

Гледам са приятели с Пол Пот, пък той го критикува. Да не се окаже че вземал уроци от господин Пот

[Eлтимир]

Ето официалното съобщение:
"Убийствена идеология
Часове след като напусна България и се сбогува с нейните държавни ръководители - последователни лидери на преименуваната Българска комунистическа партия - президентът на Съединените щати Джордж Буш откри в 10,30 ч. сутринта на 12 юни в малък специално подготвен парк в центъра на Вашингтон Паметник на жертвите на комунизма."

Ето и неофициалното тълкуване:
Лицемерната демонокрация
Часове след като напусна бивша България, превърната в Мангалистан и се сбогува с ръководителите на комунистическите тайни служби, президентът Буш откри в центъра на Вашингтон паметник на жертвите на комунизма. Включително и на онези жертви, унищожени с неговата и на неговия татко лична благословия. Паметникът е открит в специлно подготвен за целта парк, където е оставено място за още по-голям паметник, паметник на комунистическите палачи, покровителствани от Джордж Бушовци - баща и син.