Методите на ЛЕМС

Давам ви от своя опит, за да не попадате в същи капан.

“Много работа ни чака. Аз съм готова. Ти - също. Достатъчно ли ти е: като ...начало на ...следваща Фаза? ” Де да знаех каква е тая “сле-дваща фаза”…
***
Веднъж тя ми прати пощенски запис и ми написа, че иска да пийнем вино заедно, макар и през екрана на монитора. Ами да пийнем. И пийнахме… Те изглежда са знаели, че като пий-на се променям напълно. Че вече не съм същият. /Вмъквам пояснението, че след употреба на ал-кохол човек стана по-малко податлив на машин-ните внушения, но по-податлив на внушенията, идващи от човек. Понякога едно и също средство може да ви осигури защита или да ви отнеме защитата. Зависи от случая. Това беше за хората, които ще поискат да почерпят от моя опит./ Усещах, че срещу мен стои някой много мощен маг /смея да го нарека по тоя начин и съзнавам какво пиша/, но беше твърде късно да противо-действам. Искаше ми се да вярвам, че именно тя е Магът и вярвах.
- Вярваш ли ми?
- Вярвам ти.
- Повтори го. Кажи го още веднъж.
- Вярвам ти, вярвам ти, вярвам ти!
- Искаш ли?
- Искам!
- Повтори го!
И аз повтарях. Това вече бяха древни зак-линания и именно те успяха да влязат в подсъз-нанието ми. “Ти каза полунощ. Ето, сега е точно Полунощ. И аз ти казвам точно тези думи. Приемаш ли ги?” Аз бях напълно в тех-ните ръце и те можеха да ме управляват както си искат. “Аз имам това, за което ти мечтаеш. И Знам, че то не е това, което е Ценно, когато Ду-хът ти е Другаде.” Да, Духът ми беше Другаде. В света на моите мечти, без да осъзнавам, че то-зи свят е илюзия, а не жива реалност: “Казах ти, че мечтая за обикновен човешки живот и за обикновено човешко щастие. Докосвал съм се до славата, без да бъда изкушен от нея. Славата не ме блазни. Нито пък властта. Сами по себе си тези неща нищо не значат. Дали не играя роля, предназначена за някой много по-голям? Пре-дизвиквах битки и участвах в тях, за да запълня празнотата в душата си. Не ме е страх, изобщо не опира до страх и смелост. Добре, нека бъдат па-ралелни светове. Нашият свят не е добър. Може би пък другото ще е по-хубаво.”
Вече знам какво е да си зомби. Губиш критичното си мислене. Не вярваш на онова, което виждаш и чуваш, вярваш само на техните думи. Думите за теб са по-истински от действи-телността, регистрирана от сетивата ти. На всич-ко отгоре се чувстваш щастлив. Някакво бла-женство, опиянение, от което не искаш да изле-зеш. Самият аз в писмо до нея го характеризирах така: “Съвсем определено не съм същият човек отпреди няколко месеца. Сега се питам щом оцелях след този непознат досега емоционален, умствен и всякакъв взрив, то на кого и защо е била нужна една такава проверка. И още се пи-там дали да анализирам случилото се или да се оставя на Магията да ме води. Хубаво ми е в та-зи магия. Невероятно хубаво ми е, че чак почвам да се плаша. Въпросът ми е напълно сериозен. Очаквам да ми отговориш ти - единствената, която може да ми отговори. По начин, избран само от теб. Като само ти умееш да го изразиш. Кажи ми - и аз ще приема твоите думи.“ Споме-ните ми от тоя период не са много ясни, обаче накрая се стигна до ситуация, при която почнах да вредя на семейството си. Ваня и Диди седнали да пият кафе с една колежка, Силвия ми написа, че Ваня е на София, за да се срещне с нейния съпруг, и аз взех, че изпотроших всичко, напра-вих страшен погром. Защо мисля, че ми е било въздействано в тоя момент? Защото една от сек-циите падна върху мен и нищо ми нямаше. А огромната тежест би трябвало да ме убие. Моите се прибраха, видяха какво е станало и си отидоха на село, оставиха ме сам. Тогава седнах и се на-пих до безсъзнание. На сутринта лежа и си мис-ля: “Ангеле, как можа да повярваш?” И сам си отговорих: “Повярвах, защото много исках да повярвам.” Сякаш в един миг магията се разру-ши. Прогледнах, осъзнах се. В паметта ми изп-луваха думите на Илия Минев и чак сега осъзнах какво са значели те: “Не вярвай, не страхувай, бори се!” Макар и нататък да не беше лесно, почнах да се измъквам от зъбите на психотрони-ката.
Почнах да се вземам в ръце. Предупредил бях, само че те не разбраха предупреждението ми: “В крайна сметка побеждава по-силният. А още никой не е казал какво е Сила. Какво значе-ние има колко е силен Ахил, щом петата му е била открита?”

Ако не беше това нарушение в логически-те връзки, не можех да не се досетя, че работите изобщо не са наред. Почина майката на Силвия, а тя цял ден ми писа писма. Кой ми е писал пис-мата, наистина ли Силвия? На Нова година си писахме до 1 часа през нощта. Цяла вечер си пи-сахме, непрекъснато. Писмо след писмо, през няколко минути. Да, ама госпожа Мирчева си има семейство, съпруг и две дъщери. Кой е стоял пред компютъра и ми е писал? Кой е бил този дежурен? И дали наистина ЛЕМС не е група от петима души. Четирима изпълнители и един Во-дач? Тя твърде често е говорила за своя Водач. Веднъж ми прати своя снимка, на която бе пре-гърнала бебе. Писа ми, че това е детето на нейния брат. А после ми казва: “Теб ченгетата са те излъгали, че имам брат”. Понякога се усещах, че ми пишат различни хора, но аз вярвах на нейните думи, а не на своите усещания. Много интересна бе и датата, на която се бе регистри-рала в сайта – 22 август. Една твърде особена дата в моя живот. Не се оправдавам, главната вина си е в мен, но и техните методи бяха прека-лено изпипани и многостранни: НЛП, психотро-ника, чиста психология, алкохол и накрая древен окултизъм. Пък и срещу мен беше цяла една опитна и подготвена група.
Твърде вероятно е намесата на мага да е почнала още когато Йолов спря сайта. Тогава се случиха твърде странни неща. Сайтът ту спира-ше, ту тръгваше отново. Сякаш и на Йолов му е въздействано. Дали пък от това не се дължи ом-разата му към мен? Във всеки случай тогава още можех да мисля и да усещам. Само където про-дължавах да вярвам, че Силвия е добронамерена към мен: “Преди да започне всичко писах на Се-вар, че усещам приближаването на нещо толкова огромно, че се страхувам дали няма да надвиши моите сили. Тогава още не знаех, че то ще е свързано с Теб. А как, защо – това са въпроси, на които тепърва ще продължаваме да търсим отго-ворите. Дали това бе пръстът на Съдбата, дали бе Волята на Тангра или пък послужихме като опитни зайчета в нечий експеримент с неизвест-на за нас цел…?” Да, експериментът бе започнал, но опитното зайче бях аз, а тя бе експеримента-торът.

А сега да се върнем към събитията около сайта и Движението.
***
ПРЕДАТЕЛСТВОТО
Още в края на ноември Севар и Цъката предложиха да направим среща във Варна. На 10 декември, петък заминахме само двамата с Хуна. Както и други пъти е ставало, щом се стигне до конкретни действия, многото желаещи се изпа-ряват. Аз обаче нямах право да се отказвам. Трябваше най-сетне да установя има ли бъдеще в Движение “Воини на Тангра” или всичко ще си остане един неосъществен замисъл. Севар и Чое ни чакаха на гарата. Хубаво, ама Цъката го ня-маше. Отидохме до тях. Никой не ни отвори. Звъннахме, почукахме на вратата – нищо. Чак по-късно Цъката и Албена щяха да кажат, че сме ритали вратата. Е, тогава още го смятах за прия-тел, а вратата на един приятел не се рита, нали така. Телефонът му също не отговаряше. Появи се едва привечер, бяхме седнали в една пицария и той дойде там заедно с приятелката си Албена. Обясни, че е много зает, че не може да ни обърне много внимание, и че няма възможност да ни приюти за през нощта. Заведе в един хотел, пла-ти ни сметката и си тръгна. Вече нямаше как да не усетя, че нещо не е наред.
Малко по-късно със сайта почнаха да ста-ват неприятни неща. Някой триеше теми. Някой влизаше в пощите и пишеше писма от наше име. Някой явно се подиграваше с участниците във форума. Отначало помислих, че е работа на НСС, обаче бързо стана ясно, че всички тези га-дости ги прави нашият Цъка – Есхар. Трябваше да отнеме администраторските права на Севар, за да няма повече съмнение. И да обяви, че ни изключва от Движението. Сякаш той ни е вклю-чил там. Почнаха и безбройни интриги. Някой пускаше из форумите всякакви безсмислици от мое име, от името на Севар, от името на Хуна. Някой влизаше в пощите ни и пишеше до когото му хрумне. Отвратително, нали?
Ето част от писмо, отнасящо се до тези действия на Йолов: “Била накарала админа на Атака да изтрие стария ти юзер, защото са вли-зали и от него са пращали ЛС. Това си е под-съдно. Със съдействието на техния админ, може евентуално да му вземем IP-адреса, и ако е по-глупав, може и на доставчика му да пиша. Може да му спрат Интернета например. Да взема да му драсна на админа. Тя също разправя някои неща за Йолов, че се правил на жрец и на посветен. Другото, което каза е, че много хора са ни нам-разили заради него. В София го познават доста хора и явно всички са му сърбали попарата.”
Те не направиха сайт, но направиха друго. Момчетата от “Кубратов сноп”, които бях защи-тавал, Спас Минков, както и някои други пуска-ха по наш адрес такива гадости, че ме е гнус да ги повтарям. Все пак трябваше по някакъв начин да реагирам. Разменихме по някое и друго писмо със Севар и решихме да спрем да пишем по чуж-ди форуми, а само в нашия сайт. За да се знае, че всичко, което се появява на други места е ими-тация. Нямахме сили да се борим с всичките провокатори, твърде много бяха. И твърде ак-тивни. И май бяха платени. Но като пишем само в нашия сайт, непредубедените рано или късно ще усетят разликата. Значи трябва да правим сайта по-бързо. Макар че още преди да го напра-вим, някои почнаха да се усещат.

Психотрониката. Върнах се към текстове-те на Воробьовски. Вече гледах на описанията с други очи. Бях преживял онова, за което досега само можех да прочета. Та в текстовете открих, по-точно преоткрих моето откритие, че в прак-тиката съвременната технология се преплита с древните окултни методи. И въобще сякаш четях описание на моя случай. Какъв е смисълът, какъв е проклетият смисъл на цялата идиотска игра? Защо към мен, защо точно към мен са се насочи-ли? Ами ако целта е да бъде унищожен целият интелектуален потенциал на българската нация? Да бъдат унищожени не набедените интелекту-алци, а личностите, притежаващи реална инте-лектуална заплаха за враговете на България…
Чак късно пролетта, когато стана ясно, че Йолов е завел дело за обида срещу мен, Владо Попов ми донесе вкъщи досието на Силвия.
- Погледни само! Тая е толкова богата, колкото не можеш да си представиш. Тя се къпе в пари, разбери го. Мислиш ли, че ще се хване точно с теб? Ние я разработваме като агент на руското разузнаване. Тя е сред най-приближените на Золотов, а също работи с хора-та на Виссарион.
Не прочетох всичко, обаче сканирах нейната снимка. Поне е доказателство, че съм виждал досието. След време попитах Владо как-во става с разработката.
- Чобанов ни извика с Румен на червената пътека и ни забрани не само да се занимаваме повече с тоя случай, но и да говорим за нея.
Оп-паааа! Нима самият шеф на контрара-зузнаването генерал Иван Чобанов прикрива чужди агенти? Май така излиза. Да не би и той нещо…?

16 март. По Канал 3 Маргарита Михнева беше поканила Петър Манолов и Волен Сидеров. Та между другото Манолов каза: “Гордея се, че нито един от членовете на НДЗПЧ не си опетни името чрез власт и корупция.” Да, нито един от нас не попадна във властта. И ето парадокс – Манолов се гордее с това, от което държавата и нейните представители всъщност трябва да се срамуват. Ние не само не попаднахме във власт-та. Нас ни унищожиха, ликвидираха ни един по един и никой не гъкна. А провокациите на Йолов и неговата групичка продължаваха.
20 март 2005 Малка разходка из Интер-нет. Стотици глупости, написани от мое име. Не един и двама са се хванали да си губят времето като ме имитират. Дали си губят времето? Или моите текстове пречат на някого толкова много, че той е решил да вложи немалки ресурси, за да ме неутрализира. Четящото стадо не иска да раз-бере къде е истината и къде е лъжата. Четящото стадо се забавлява на остроумието. На своето и чуждо остроумие. Има ли смисъл да отварям очите на стадото? Аз приех риска да не бъда раз-бран и не бях разбран. Заслужаваше ли си да поемам този риск? Само си разбих живота и до-несох страдания на семейството си. Без нищо да постигна. Един цял провален живот в името на идея, която накрая ще се окаже илюзия. Така си отиде и бай Илия Минев. Самотен и в мизерия и едва след смъртта му се сетиха за него. Каква бе ползата от страданията и лишенията? За какво беше целият идеализъм, когато на всяка крачка се сблъсквам с предателства.
***
Дали, че бе успяла да се докосне до най-съкровените струни на душата ми, дали по друга причина, но не намразих Силвия. Виждах в нея не палач, а жертва. Ето редове от някои нейни писма.
Трети април: “Мъчно ми е за Теб. Уморих се, Обич моя. Искам само да ме оставят на спо-койствие с Теб. На кого му пречи, че вече просто те обичам?”
“Преди време - на 11 или 13.12.2004 г. бе в подобно състояние. Тогава`зачерта` Есхар. Мина малко време - само броени часове и призна пред мен,че за малко Вълкът се е спрял: да се поогледа, да прецени и да сподели с Небето и Гората болката си. Чух неистовия ти вой тогава и ме втресе. И се усетих Твоята Вълчица. И про-дължих да Те следвам.”
“Все едно. Знам Сценария и ... артистите , даже статистите ... съм преБроила. Знам и ...финалните реплики... веднъж вече ти ги писах ...сега няма смисъл.”
Понякога ми се струва, че е било нужно толкова малко, за да я разбера: “Аз нямам загу-бена ....битка! Както и ...живи врагове! ... Само приятелите ми ... ме напускат един по един.”
Ето как й отговарях.
“Не ми е до игри на думи. Нещата са пре-калено сериозни. И няма никакво време. Съжа-лявам, че се оказахме от двете страни на барика-дата, вината не е моя. Направих много, за да предотвратя това. Получи се лошо стечение на обстоятелствата. Няколко тъпи ченгета решиха да се доказват с цената на моя живот. Да си бяха намерили друга мишена. А ти може би не си имала право на избор, не знам. Обаче все си мисля, че можеше да бъде и другояче. Жалко, вече е прекалено късно. Поне сто пъти предуп-редих, че нямам намерение да угасна мирно и тихо като Илия Минев. Нямаше кой да ме чуе. Какво повече да направя? Да чакам послушно докато ми видят сметката? Тая няма да я бъде! Ще предизвикам максимални поражения, това поне го мога. Ако някой иска да ме спре, да ме убие бързо или да прекрати войната срещу мен. Не съм ти отправял обвинения, това не е обвине-ние, а само констатация. Ще бъде обвинение, ако кажа, че ти се стараеше да ме омайваш със слад-ки приказки, докато примката около врата ми се стягаше ден след ден. Е, стегна се достатъчно проклетата примка. Дотолкова, че да ми е трудно да дишам. Ти искаш да ме натикаш в една мисловна матрица, от която да не забелязвам какво се случва около мен. Да се превърна в безмълвен портрет, докато враговете ми си свършат работата. Разбира се, че работиш про-тив мен съвместно със Службите. Резултатите от дейността ви е насочена към една и съща цел - моето унищожение и последващото преминаване монопола над моите текстове в недоброжелател-ни ръце. Само че над текстовете ми никой няма да има монопол.
Силвия, отговори ми на един въпрос: кого от моите познати, стари и нови, с които ти под-държаше връзка не се обърна срещу мен? Кой от тези хора, с които ти контактуваше не се изпъл-ни с омраза към мен? Чия мислиш, че е заслуга-та? Трябва да съм сляп и малоумен, за да не раз-бера. Ти ми нанесе толкова много поражения, колкото малко хора досега са успявали да ми нанесат. Твоите усилия доведоха до създаването на вакуум около мен, за да не остане нищо, на което да се опра. На тая тактика май му се каз-ваше "Откъсване на Антей от Земята". Е, поот-късна ме, но едното ми пръстче все още се опира на земната твърд.”
Тя продължаваше да настоява на своето. “Пак ще ти напиша: за по-малко от година от теб получих повече, отколкото за целия си живот, преди да Те срещна.”
Да, и затова направи и невъзможното, за да ме разделиш от семейството ми. Да ме лишиш от всичко, върху което се опираше моя живот до този момент. Нещо интересно. До 9 декември 2004 година по нейни сметки сме си разменили само на една от пощите към 1100 писма. Аз ни-кога не съм водил статистика, не съм пресмятал броя на писмата. Пишехме си на 3 или 4 пощи. Всеки може да направи сметка за интензивността на кореспонденцията ни.

Из книгата на Юрий Воробьовски “Хора и нехора”: “Манипулаторът по НЛП е обучен да скрива своите мисли. Във всеки човек той вижда само обект за въздействие, обект на разработка, обект за използване и приспособяване. Той е способен грижливо и естествено да крие емоциите си, емоционално да имитира едни или други възгледи и убеждения, лъжливо да се присъединява към възгледите и убежденията на обкръжаващите го и към обекта на въздействие.” Не, Силвия Мирчева не ме излъга като ми писа, че по професия е манипулатор на овце. Тя бе манипулаторът, аз се оказах в ролята на овцата.

Днес е вторият ден от обещаните ми десет дни. Разполагам с достатъчно текстове и снимков материал, за да поддържам огъня поне още осем дни. През тези дни ще има много изненади. А за после - каквато е волята на Небето.

Пуснах снимка от знаменития пръстен на ЛЕМС, за който ще трябва да проведем отделен разговор. Ако има достатъчен интерес, разбира се. Ако ли не, приемете, че няма никакъв пръстен и никаква сснимка, и че всичко е моя измислица.
Ето линк към снимката: http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...tup&pos=10&cat=

Какъв е символа на пръстена , Елтимире ? Съжалявам , но не мога да го различа ясно. А за интерес , има предостатъчно , така че продължавай .

Не съм много сигурен,но мисля че съм виждал някъде подобен пръстен.Само не знам какво има отпред точно.А иначе че се отваря и вътре има нещо съм сигурен.Ако изникнат някакви спомени ще споделя.

В днешно време електрониката и чиповете могат да бъдат невероятно малки. В пръстена може да са вградени устройства без никакъв проблем. Чувал съм, че от топината на тялото може да се добива електроенергия за такива малки устройства, които не изискват особен разход на енергия.

Пръстена бил правен от т.нар. "Водач", който тя не иска да разкрие. Питам се къде я води тоя водач, към какво?
На пръстена имаше дракон в хоризонтално положение и 3-4 знака подобни на рунически, които не запомних. Отгоре няма символ, а множество радиални резки леко под ъгъл. А посредата май имаше малко камъче.

Най-вероятно вътре има кристал, който я предпазва на ниво аура.

Да правилно ...ей сега се сещам къде съм виждал подобно нещо.В Пловдив едно приятелче се беше забъркало в некви неприятности и един човек ,който тогава се представи като ченге имаше подобен пръстен.Значи може и да е бил същия или подобен пръстен,щото имаше нещо като змия поне на мен така ми се видя и три знаци подобни на руните.

Ами кристала по принцип е доста плътен и си тежи. А по това, което е написал като описание Елтимир, той предполага, че е кух и че има нещо вътре. Ако това нещо е кристал не би било толкова по-леко (освен ако не е много мъничък кристал и останалото пространство вътре да е празно).