Летописите на Джагфар, които са уникален сборник на българската история, ги няма преведен и достъпни за българите. Първият том бе преведен и пуснат безплатно тук преди 10-ина години от Зент-Буржан, приятел на Елтимир.
След няколко години в рускоезичния интернет излязоха и останалите два тома на руски език. Всеки може да си ги изтегли свободно от тук в Word формат:

https://drive.google.com/file/d/0BzC1aRqLQU...ew?pref=2&pli=1
https://drive.google.com/file/d/0BzC1aRqLQU...ew?pref=2&pli=1

Някои предприемчиви издателства веднага ги отпечатаха. Доколкото ни стана известно, том II и III са публикувани само от издателство "Огледало". Справка в интернет ни показва само това;
http://www.booksinprint.bg/Publication/Det...2b-cfcc0ca4c179
Те дори не са преведени на български.
От Валентин Иванов - Атил http://atil.blog.bg/ пък разбрахме, че тази издателска къща... държала авторските права над Летописите на Джагфар. И по тази причина не МОЖЕЛО (каквото и да значи това).

Първоначално помислихме, че те са ги превели на български и е напълно нормално заради труда да имат претенции над ТЕХНИЯ превод. Оказва се обаче, че дори не са си направили зор да ги преведат.

Та по този повод, търсим хора да помогнат в превода от руски на последните два тома, за да ги публукуваме тук. Съмнявам се издателска къща "Огледало" да имат машина на времето, че Бахши Иман през XVII век да им е дал авторски права.

Ние претенции за авторски права, след като бъдат преведени няма да имаме. Те трябва да бъдат достояние до всеки българин. И ще имаме грижата да го направим.

Ако някой иска да помага, да се свърже с Йордан на webmaster@voininatangra.org или да ни пише тук.

Аз така или иначе в момента не превеждам повече Джагфара, понеже работя по друго. Преводът на тия откъси бе просто бонус, който ми отне 4-5 дена. Още повече, ми се струва, че руснакът, или екипът, който е правил преводът на руски перманентно е бил в джазов делириум (на пиянке), което прави превода на места, още по-труден. Най-добрият превод, ще бъде направо от оргиналите, които сигур са на арабски (предполагам), директно на български. Тъй, че, който и да се фане да превежда от руски, трябва да е много надъхан човек, развил огромно търпение, постоянство, упоритост и силна концентрация в материята+ исторично чувство и визия. Иначе превода ще стане като този на руснаците - 'на пиянке".

И друго, не чакайте на учени от официоза да ги преведат. Не че не могат, просто не искат! Точно както не искат да си направят труда да отидат до Берлинската библиотека, да изискат ръкописа на Дийц и преведат от старотурски.
Кой е българския Бог?

Точно защото касае фундаментални неща от българската история, която да обърне наопаки цялата им пропаганда. Най-лесно е да ги обявят за фалшификати и толкова.
Така че не го правим за пари или за слава. А защото ни омръзна да слушаме разни МОШЕници да лъжат най-нагло българите.

Например, в том 3-ти от Летописите на Джагфар на стр.202 четем;
Когато Аспарух чувства, че ще умира, поиска да го преместят от Плиска в главното светилище Торна-Уба (Жеравното светилище - Търново), където помолил духовете на предците си за прошка, че не умира в битка. Пред смъртта си Аспарух, както Кубрат и Котраг и Бат-Боян, произнесъл "Един е Тангра" ("Бир Тангра"). Това ми разказа Арслан Тертер (Гази-Баба)
Как го виждате това нещо да бъде преведено и признато от официалните ни историци?! Напротив, ще ни обясняват как Кубрат бил християнин, как благодарение на Борис-Българоубиец сме се опазили като народ и държава и прочее...

Тук в PDF формат може да се изтегли сканираната книга "Летописите на Дажгфар - том 3" от оренбургското издателство "Булгар Иле", 1997г. Книгата е издадена само в 230 броя, нищожно като количество.
Джагфар Тарихи - трети том (1997г)
1997г. ДАМИ И ГОСПОДА! Преди близо 20 години. Попитайте наоколо колко ваши близки и познати са чували за нея. А защо не са - отговорете си сами.

Първият том е публикуван в Оренбург още през 1993г. Осем години по-късно, издателска къща "Огледало" го публикува на РУСКИ.

През 2005г. e преведен на български безплатно от Емил Коларов (Зент-Буржан) и качен тук в сайта Превод на втори и трети том - НЯМА. Няма и да има, ако не го направим ние.

Ето копието като PDF файл на втори том от Летописите на Джагфар, отново от оренбургското издание

Джагфар Тарихи - втори том (1994г)

Смятам, че ако някой ще прави превод, това е най-добрия източник за превод. Директно от издателството "Булгар Иле" (Български народ). Сигурен съм, че нашите волжски братя няма да имат нищо против, още повече, че сканираните им книги отдавна са в интернет. Това, което Йордан публикува тук, е кратък превод от руски, превeден нескопосано от английски, което пак е превод от руски на оригиналното издание на Фархат Нурутдинов.

А на издателска къща "Огледало", отпечатала непреведената книга за 15 лева - можем само да им кажем - похвално е, че сте го направили още през 2001г., но претенции за авторски права над историята на предците ни няма как да имате.

В предговора на първа част е обяснено откъде Ф.Нурутдинов е събрал Джагфар Тарихи. Тъй като много българомразци го обявяват за фалшификат. Във връзка с това, тук може да прочетете (пак на руски) на Злата Лвова, ст.научен сътрудник в Ермитажа, която бих казал е една от най-компетентните личности по въпроса за Летописа на Джагфар.

http://zlatalvova.narod.ru/Bolgaria/11/Gazi-Baradzh.htm

Това също ще бъде преведено.

Основното ядро в Джагфар Тарихи, което най-пряко засяга Дунавска България е именно Летописа на Гази Барадж (1229-1246г). Точно поради това той пише за Торнаба като столица на българите.

Публикацията на сборника на Джагфар само като превод предизвика напълно понятно съмнение сред руските тюрколози. Не способства доверието към колекцията и това, че преводача е счел възможно да преизчисли датите на юлианския календар от Рождество Христово. И, накрая, недоверието към публикуваните летописи може да е предизвикано от съпровождащите древни текстове в статиите на Нурутдинов за необичайно високата роля на българите в историята на човечеството

И всичко това е било причината, че при А. И. Баранов се появиха опоненти, недоверяващи се в древността на летописите, на които той се осланя.

Обаче много говори за истинността на издадената колекция от превода на Джагфар – преди всичко, неговата голяма информативност. В текстовете се упоменават повече от 500 древни географски и етнически наименования (14, с. 348), родословия и жизнеописания на много исторически лица. И на първо място това се отнася за летописа на Гази – Барадж, представляващ особен интерес за това, че историческите събития се развиват в територията на Източна Европа от VII – X век., описани именно в него

По-късни допълнения в текстовете на летописа Гази – Барадж естествено не са изключени. Но в същото време в публикуваните преводи и даже в преразказите на превода на летописа, има описания за събития, които се потвърждават от други писмени източници, а в някои случаи допълват съществуващи в тях пропуски. Също така, изложението на много исторически събития – поражението във войни, отричане от вярата на предците и кръщението на българските предводители и описание на унизителната зависимост от аварите, едва ли може да се разглежда като по-късни вметки. И всичко това свидетелства, че в летописа на Гази–Барадж е съхранен като основа древен документ, който тепърва предстои да се разчлени и очисти от възможни напластявания.
В статите се разбират засега само неголям фрагмент летописи, посветени на управлението на известния предводител на българите от VII в. Кубрат (3, стр. 16—22).
Преди всичко, летописа уточнява данни, касаещи личността на Кубрат и позволява на автора да се окаже от първоначалното грешно мнение по този повод.
В съществуващата археологическа литература традиционно е прието да се отъждествява упоменатия в “Арменска география” VII в. (16, с. 25), в Хронография на Теофан Изповедник (21, с. 60, 61) и в Бревиарията на патриарх Никифор (21, с. 162) управител на Велика Булгария Кубрат с едноименната държава на оногурите, племенник на Органа и съюзник на Ираклий, за когото се говори в същите Бревиарии (21, с. 16) и в Хрониките на Иоан Никейски (22, § 47, 49, s. 230).
Обаче, нито Арменската география, нито Теофан Изповедник или патриарх Никифор (21, с. 162) никога не наричат Кубрат от Велика Булгария племенник на Органа или пък приятел на Ираклий. И обратното, говорейки за Кубрат, племенник на Органа и приятел на Ираклий, нито Иоан Никейски, нито патриарх Никифор (21, с. 161) не споменават за петимата му синове и за Велика България. И това дало повод на автора на дадената статия да изрази съмнение в отъждествяването на управителя на Велика България с държавата на оногурите и племенника на Органа. Оказват се двама Кубрата (7, стр. 142).
Обаче много по пространно от откъслечните сведения на древните автори, летописът на Гази Барадж говори и за Кубрат на Велика България и за неговите синове и за чичо му (по летописа на Бу–Юрган). Жизнеописанията им са толкова тясно преплетени, че това не дава повече възможност на автора да се съмнява в това, че Кубрат, като управител на Велика България и Кубрат – господар на оногурите и племенник на Органа е едно и също историческо лице (стр. 17).
Особен интерес представляват в летописа събитията , касаещи месторазположението на владенията на Кубрат, предците му и техните отношения с хазари и авари.
Говорейки за държавата на Кубрат, византийските автори упоменават две наименования – “земя на предците ” и “Велика България ” (стр. 60, 61, 162). В научната литература било прието тяхното отъждествяване, което пораждало редица недоразумения.


Злата Лвова, ст.н.с. от Ермитажа

Междудругото аз имам книгата Джагфар тарихи на Бахши Иман на български от издателство Кама издадена през 2005 година.Това явно е първия том,който е издаден в Оренбург през 1993.
Съдържанието е следното:

Предговор към българското издание...7
Предговор към руското издание...9

Гази-Барадж
Историята на Гази-Барадж
(Летопис на Гази-Барадж) 1229 - 1246
Глава 1.Най-древната история на булгарите...14
Глава 2.Идел при управлението на хонските царе...19
Глава 3.Времето на булгарските балтавари...20
Глава 4.Управлението на кара-булгарските бегове...25
Глава 5.Град Болгар става столица на Булгар...37
Глава 6.Царуването на Бат-Угир...44
Глава 7.Началото на управлението на Алмиш...48
Глава 8.Пристигането на великото посолство...55
Глава 9.За смъртта на Салахби и за неговите потомци...60
Глава 10.Отпътуването на великия посланик...62
Глава 11.За Хорис-Юли и за грабежите по този път...66
Глава 12.За смъртта на кана Алмиш Джафар и за управлението на синувете му...70
Глава 13.Царуването на Кан Мохамед...77
Глава 14.Времето на Талиб Мумин...87
Глава 15.Царуването на Тимар...94
Глава 16.Управлението на кановете Масгут,Ибрахим,Балук и Азгар...98
Глава 17.Войната между Ахад и Адам и управлението на Адам...103
Глава 18.Булгария през управлението на Колин и Анбал...110
Глава 19.Царуването на Отяк...118
Глава 20.Булгария под властта на Хабдула Челбир...122
Глава 21.Последният поход на Челбир и управлението на Мир-Гази...146
Глава 22.Първото царуване на Алтънбег...148
Глава 23.Управлението на Гази-Барадж...150
Глава 24.Второто царуване на Алтънбег...151
Глава 25.Гази-Барадж отново става емир на Булгария...155
Летописа на Гази-Барадж е 142 страници.Това явно присъства в първи том от него.
След това следва Гази-Баба
Жизненоописание на Гази-Барадж 1262 година. ...165
Това е относно Гази-Барадж в изданието.
В изданието има още доста работи.Всичко 339 страници,които включват още 3 летописа,фрагменти от летописите на свитъка,булгарите в световната цивилизация,речник на използваните термини,послеслов на научния редактор + бележки

Не съм започнал да я чета,защото ми е малко трудна и още не й е дошло времето може би,но само като я поразлистя виждам изключителни неща.
Например:
"Дори гръцкото название на Гърция "Елада" произлиза от старобългарското елам "страна"
"В Самар булгарите,както навсякъде другаде, издигат много пирамиди (в Египет,Турция,Ирак и в др. области)..."
"Немският народ е запазил памет за господството на Булгария в Западна Европа и е направил Атила герой на своя епос - "Сказания за Нибелунгите".
"След смъртта на АТила,както пише Гали, англите и сакчите-сакси попадат в трудно положение : та нали съседите се отнасят враждебно към тях, задето са служили на хунско-булгарските царе.Затова англите с част от сакчите-сакси се преселват в Кара Садум и го наричат с булгарските име на службата си Англия (от "англи"),а друга част от саксите отива навътре в Германия"
Това е нищожна част от адски интересните и заинтригуващи неща в книгата.

Вероятно имаш тази книга. Тя е издадена през 2005г., горе-долу по времето, когато в сайта е публикуван превода на Емил Коларов (Зент-Буржан). Дали това са два паралелни превода или някой от някого е преписал, не ме вълнува особено. Безспорно първото печатно издание на руски език в България е на издателство "Огледало" през 2001г. Те просто са копирали текста на оренбургското издание на Булгар-Иле от 1993г., което може да изтеглите от връзката по-горе.

Да, тази е.И за мен не е важно дали някой е преписвал от другия или не.Важното е,че с усилията на някои българи като Зент-Бурджан, хората работели по тази книга от издателство Кама можем да прочетем на български първия том.Сега остава много трудната задача и останалите два тома да се преведат.

Относно автентичността на Джагфар Тарихи, за мен не буди съмнение като цяло, особено в раздела за Дунавска България. Просто няма как Нурутдинов или неговия чичо, който ги е преписал през 30-те години, да знаят такива подробности от историята на Първото българско царство.
Особено в Трети том, където се говори за българския календар, той е описан едно към едно както в Именника на българските канове. (Уваров ръкопис)
Което значи, че и Именника трябва да е фалшификат.

Има и още нещо. Чаталарския надпис. Там се дава пряко сравнение между византийския и българския календар. Повече сме писали тук;
http://www.voininatangra.org/modules/xfsec...p?articleid=401
Накратко, октомври 821г. по нашия календар е шегор елем, а по ромейския е 15-и индикт.
Сравнителна таблица.
В Джагфар Тарихи също се посочват дати, на които са родени българските канове. Бахши Иман ги е преизчислил спрямо юлианския календар. И това, което Злата Лвова пише, че мнозина смятат преизчислението към съвременния календар за фалшификат, математиката е на друго мнение. Защото математическите изчисления се отнасят напълно точно към Чаталарския надпис. Тогава и той трябва да е фалшификат или родата на Нурутдинов през 30-те години е трябвало да знае за него, че да настрои всички дати на Джагфар Тарихи към надписа ни от Плиска.

И последно откъде идва името на Джагфар Тарихи?
Нурутдинов сам го е описал в предисловието си към I-и том, не знам дали е преведно в изданието на Кама. Там пише, че летописите са събрани по поръчка на лидера на българското освободително движение, сеид Джагфар през 1680г. Джагфар е арабското му име, а в башкирската история е известен като - сеид Сефар (Саафар). Сефар обаче от башкирски по нашему е Севар.
Въпросният сеид Севар организира през 1680-1683г. въстание срещу руската империя. От падането на Волжска България под Иван Грозни са изминали само 130 години, като спомена е още жив от бившето могъщество. Сеид Сефар е реална личност и всеки може да го провери това.

Оригиналът на булгарски език е конфискуван и вероятно унищожен от НКВД в края на 30-те години. Тогава чичото на Нурутдинов, Ибрахим Нигматулин предвидливо го копира на руски, защото иначе го очаквали минимум 10 години в сталинските лагери за укриване на древни оригинали.

Относно изявлението на госпожата от Ермитажа:

Издaтеля не е превеждaл текстa нa руски, вуйчо му го е нaпрaвил през 30-те години, дaтите ги е подвел той, Нурутдинов по Грегориaнския кaлендaр- директно. Зaщото борaви с древнобългaрския кaлендaр и с луннaтa хиджрa(мюсюлманското летоброене) по които сa дaдени събитията от средновековните aвтори. Отпрaвнaтa точкa нaпред и нaзaд по древнобългaрския лaлендaр е Буртaскaтa войнa от 6 век пр.н.е.
Ролятa на българите не е прекaлено високa a е историческa. Седмородците не сa били един етнос, но сa били носители нa еднa културa и съзнaние зa еднa общност. Причинaтa зa рaзселениятa са основно - междуособиците.
Унизителнa зaвисимост нa бългaрите нямa никъде - точно обрaтно, при идвaнето нa aвaрите, бългaрите вдигнaли глaвa. Товa били последните хуни зaвърнaли се от Среднa Aзия и те подкрепили бългaрите срещу врaждебните им съседи. Но унизителнa зaвисимост нa слaвяните от aвaрите имa. Руските тюрколози сa повече
ординци и тaтaристи и от бългaрскa културa и история много не рaзбирaт. Щом досегa не сa рaзбрaли, че всичко върху което стоят и върху което е изгрaденa тяхнaтa стрaнa и цивилизaция е булгaрско. Сaмите сaклaни( слaвяни) сa единия от седемте съюзни нaродa нa Идел!
Те са една култура - руснаците, украинците и българите от Идел-Урал(Волжка България), нищо че българите там са прекръстени на татари(насилственно), една култура и общо историческо минало, няма значение, че са две наречия и от 922 г. - две религии. Не са първата страна , която е такава и нищо ненормално няма в това. Поведението на руските власти от 1917 г. година е още по-ненормално от политиката на царска Русия. Всъщност Екатерина Велика е освободила мъртвата хватка върху българите, към края на 19-ти те също имат своето Възраждане. В отговор от реакцията излиза доктрината на татаризма. Натрупания опит после се използва от Коминтерна да изкара друга доктрина за затриване и на балканските българи - като ги парчатоса на добруджанска, тракийска и македонска нация.
Това не е руска политика, тази, която се провежда от Москва по този въпрос, защото тя не се опира на историческите корени и на културата на тази страна!!!

Прaвaтa зa печaт ги притежaвa Ф.Нурутдинов. Книгaтa е отпечaтaнa нa 5 езикa. В Бългaрия прaвaтa зa превод и печaт сa взети от ИК " Огледaло", а пък изд. "Кама", публикава 1 том?! Това което се чу за последно в групата "Булгары" във Фейсбук от инж.П.Петров е че нямало пари за издаването на 1 и 2 том. За моите публикации съм питaл издaтелите, гл.ред. Салават Муртазин и самия Нурутдинов. Пък те сa ми одобрили публикaциите в интернет.
Тук са само на български:
https://sites.google.com/site/valentinivanovatilbg/

А тук има приложен и руски текст:
http://burdtzanski.blogspot.bg/

Най-много сведения за Дунавска България има в том 3!
Сеид - това не е име а религиозна и управленска титла. Джагфар е бил сеид и водач на българите по това време. Три години преди замисленото въстание нарежда на секретаря си - Бахши Иман да събере всички налични ръкописи и сведения за българската история в един сборник. Това е изпълнено и този сборник се разпространява и чете сред българите чрез джамиите им там. Това дава ефект и повдига духа на населението и въстанието през 1683 г. избухва. Продължава почти две години и съдбата на сеида след това е неизвестна. Но съдбата на ръкописа е известна!
В общи линии е изложена тук:
http://atil.blog.bg/history/2011/10/10/za-...e-letopi.832867

За степента на достоверност:
http://atil.blog.bg/history/2013/01/06/za-...icheski.1039122