|
Форум -> Кой е Моше Даян?
 Кой е Моше Даян?, Еврейските терористи край нямат!
| Запознат |
|
Отдаден
Група: Участници
Съобщения: 1 759
Участник # 169
Дата на регистрация: 4-November 05
|
| QUOTE | Давам ви Нил, върнете ми Синай
Езер Вайцман (вдясно) и Моше Даян
фотоархив "стандарт"
Тома Томов
(Продължение от миналия брой)
- Томов, Вие закъсняхте! Цели десет минути!
Президентът на Израел Езер Вайцман изглеждаше като офицер, който ей сега ще ме накаже с десет непоряда за недопустимо нехайство. Беше 16 декември 1993 година, резиденцията в Ерусалим, седем и трийсет сутринта. След това обаче омекна, даде ми час и половина интервю. Ексклузив. Подари ми биографията си с надпис и като ме изпрати до входа, извика, сякаш даваше заповед за атака: "Томов, довиждане!"
Не го видях никога повече.
Разправяха, че спасил Израел преди 45 години. Египет, Йордания, Сирия и Ирак нахлуват в новопровъзгласената държава и авангардът на египетската армия е на десетина километра от Тел Авив. Спират ги израелски сапьори, които взривяват последния мост преди града. Ако египтяните поправят моста, няма никой до самия център, с Израел е свършено.
Евреите имат четири изтребителя "Месершмидт 109", изпратени от Чехословакия. Машините са пристигнали в дървени сандъци на части, няма време нито за изпробване, нито за нищо. Сглобяват ги, четири самолета, четирима пилоти.
Още с излитането от Тел Нов те са на бойното поле при моста Ашдот.
Езер Вайцман води първата двойка
зад него е приятелят му Еди Коен, доброволец от Южна Африка. Години по-късно, когато го питах за тази атака, Вайцман ми каза, че бил учуден и "даже изплашен", като видял под себе си стотици коли, танкове, хиляди войници, огъня на зенитките, който усетил почти физически. Хвърля две бомби, излиза от пиката, пикира отново, хвърля още две бомби и гледа как египетските войници се разбягват на всички страни, трасиращите бодове на картечниците. Вижда и как неговият номер две заваля крило, губи височина и се разбива в пламъци. Статистически 25% от израелските ВВС са унищожени и един приятел е убит при първата му бойна мисия.
Езер Вайцман ще воюва отново през 56-а, 67-а, 73-а.
Юли 1978 година изглежда, че знаменитата мирна инициатива на Ануар Садат се разсейва като пустинен мираж. Езер Вайцман е министър на отбраната, искрен привърженик на мира. И той
лети на тайна среща
с египетския президент в Залцбург, града на Моцарт, в замъка Фошел.
"Дайте да сключим мир", казва Садат. "Искам до края на Рамадана да отида в манастира "Света Катерина" в Синай (по това време окупирана от израелските въоръжени сили територия). Надявам се, няма да стреляте по мен."
"Какво ще правите в манастира "Света Катерина"?" , пита го Вайцман.
"Ще построя джамия, синагога и църква", отвръща Садат.
Продължава да говори: "Египет ще продава петрол на Израел. Вие ще ни научите на вашите научни подходи. Заедно ще построим водопровод, ще отклоним Нил да напоява пустините на Синая и Негев."
"Не дай Боже", изпъшква в отговор Вайцман. "Физически е невъзможно, а и "ястребите" у нас ще ви обвинят, че искате тайно по водопровода да пращате в нашата пустиня крокодили."
След това разговорът минава на по-реални теми.
Садат: "Дайте ми някакъв
"лозов лист" за прикритие
пред арабите. Нуждая се от жест, с който да въодушевя моя народ. Още преди преговорите ми върнете Ел Ариш... Палестинците са свършени. Арафат ще си загуби работата. Абу Аяд ще го смени. Езер, въобще няма за какво да се безпокоите, няма да има никаква палестинска държава!"
Оттам египетският президент отива във Виена, за да участва в заседанията на социалистическия Интернационал! Историята понякога наистина изглежда почти като комикс: Садат - левичар! Там се оплаква на друг социалист, бъдещ Нобелов лауреат и министър-председател на Израел, но тогава само шеф на израелската опозиция - Шимон Перес: "Тоя Бегин е полудял. Подарявам на Израел мир срещу нищо по палестинския проблем, а той се дърпа. Мен ме поддържат Картър, англичаните, французите, немците, целият свят! А кой поддържа Бегин? Само Брежнев!" (След няколко дни
съветските служби пускат клюката
че в Израел се създава тайно коалиция Езер Вайцман-Шимон Перес, че те ще свалят Бегин, а Вашингтон твърдо ще им помогне.)
Вайцман, министър на отбраната, е повикан пред кабинета, за да информира правителството за своята тайна среща със Садат в Залцбург. Съобщава, че египетският президент е готов на мир с Израел, но му трябва някакво прикритие за пред палестинците и арабския свят. Външният министър Моше Даян ледено пита: "Имате ли запис на беседата?" "Какво, не ми ли вярвате?", изкрещява Вайцман. Той вижда недоверието на неговите колеги от кабинета, все едно е във "вакуум". "Някои хора тука искат да продължаваме да си
живеем в държава бункер
в една атмосфера на гето. Нашите срещи тук ми приличат на погребение, само че в нашия случай ние сме мъртвите, които слушат оплакванията на живите."
Министрите, до един твърди последователи на Менахем Бегин, считат, че Израел губи от предложението на Садат. Симпатиите на световното обществено мнение, близките отношения със Съединените щати, Синай и укрепленията, които армията е построила там, летищата, петролните полета, всичко.
Менахем Бегин е болнав, инфарктен човек, който се е барикадирал, по думите на Вайцман, в кабинета си като "самотен вълк", вижда всичко в черно-бяло, Ликуд срещу враговете на движението, Израел срещу целия свят. По улиците на Тел Авив привържениците на Бегин наричат Езер Вайцман презрително "Мустафа".
Безизходицата е пълна.
И тук
САЩ се намесват
В началото на август 1978 г. американският държавен секретар Сайръс Ванс идва в Близкия изток и носи лично написана покана от президента Картър към Израел и Египет, Бегин и Садат да дойдат в Кемп Дейвид, в Съединените щати, за да се намери изход от положението. В Ерусалим започват внимателно да подготвят срещата. Странното е, че израелската позиция разработва не министърът на външните работи, генерал Моше Даян, а групата на генерал Тамир, който заедно с Езер Вайцман преговаря с египтяните по военните въпроси. Подготвят документ от 90 страници, така нареченото Синьо досие (КГБ го получава само дни след това).
Целта на Израел, пише в документа, е постигането на сепаратен мир с Египет. За това сме готови да върнем целия Синайски полуостров, включително военновъздушните ни бази там, както и да евакуираме построените от нас селища. Но ще го направим в последния момент, като преди това ще се борим да заставим Египет да приеме наше присъствие в Синай. По отношение на Западния бряг на река Йордан ще вземем гъвкава позиция, за да удовлетворим американците и да дадем козове на Садат, за да може той политически да оправдае своето отстъпление. Строго се нарежда на делегацията да спазва
три главни условия:
Израел да запази суверенитета на Западния бряг, неговите въоръжени сили да контролират тази територия и нито пряко, нито косвено да се дава съгласие за създаване на палестинска държава на Западния бряг.
Рационално и ясно.
Египетската позиция - хаотична, емоционална. Самият Садат иска целия Синай без израелски бази и селища. И в най-обща форма съглашение за принципите за решаване на палестинския проблем. Външният министър Камел е категорично против... президента си.
"Трябва да имаме два главни приоритета", настоява той. "Израел да се изтегли от всички територии, заети през 67-а година- Западния бряг, Голанските височини, всичко, а заедно с това да се предостави на палестинците самоопределение и собствена държава."
И така преди Кемп Дейвид, като по учебник от военните академии или училищата за дипломати, пред нас са ясно разположени позициите на двете страни в началото на преговорите. Отпред непримиримата линия на началото на схватката, назад се виждат ешелонираната отбрана, възможностите за отстъпление и накрая последния окоп, червената линия.
Но най-важното го няма в документите - няма да има Женевска конференция. Няма да има двама диригенти - Съединени щати и Съветски съюз.
Америка ще е самотният арбитър
А другата империя тръгва към своя залез. И пясъкът на Синай е част от пътя.
"Това, което ми говорите", коментира Андрей Громико, "е дипломатическа аритметика за началните училища. Разбира се, можеш да търгуваш за всеки километър пустиня или да броиш колко заселници ще върнеш обратно в Израел и колко къщи ще подариш на Египет. Но това е кокошкарски подход. На Израел му трябва не Синайската пустиня с двайсетина селища и аеродруми, а мир. Като върне целия Синай, Израел ще изкара Египет от играта. А без Египет нито Сирия, нито Йордания вече могат да воюват. Хайде, пресметнете сега кое е по-изгодно за Израел. Това вече е дипломатическа алгебра. Още Бен Гурион казваше, че Израел ще го защитят не атомните бомби, а арабските разногласия." |
|
|
|
Абонирай се за тази тема
Получавай известие по email всеки път, когато някой публикува съобщение в тази тема, докато те няма.
Абонирай се за форума
Получавай известие по email всеки път, когато някой публикува нова тема в този форум, докато те няма.
Свали / Принтирай темата
Свали си темата в различни формати или виж версия, подходяща за принтиране.
|
Помощ
Участници
Календар
