ИДЕЯ НА НАЦИОНАЛИЗМА

Движението за права и свободи, още от създаването си (4 януари 1990 г.), е значим фактор в политическия живот на Република България. Неизменен участник във всички мандати на Народното събрание, ДПС винаги е ориентирано към политическия център, а като политическа идентичност се определя като либерално-демократична партия. ДПС е първата българска либерална партия – пълноправен член на Европейската либерална демократична и реформистка партия (ELDR), а от 28.10.2003 - и на Либералния интернационал. От тези позиции ДПС ще продължи активното сътрудничество с международните либерални структури, като наред с това ще води политика на разширяване на либералната ниша в политическото пространство на страната.

ДПС – вече 16 години – се ръководи от основните либерални ценности за отстояване на правата и свободите на личността и защитата на малцинствата въз основа на европейските принципи на функциониране на гражданското общество. Благодарение на нашата безусловна ориентация към либералната ценностна система, в България работи уникален за Балканите и Европа модел на толерантността. Същността му е в балансирането на принципите за интеграция на малцинствата във всички сфери на социалния, икономическия и културния живот на страната с принципите за запазване и развитие на тяхната етно-религиозна идентичност. Той дава основа за алтернативно развитие на Балканския регион в контекста на евро-атлантическата интеграция и икономическата глобализация на света.

Следва обаче да се подчертае, че ДПС не възприема етническия модел като статичен продукт или като еднократно приключен акт, а като феномен в развитие, което налага неговото разширяване, задълбочаване и обогатяване. Това е процес, който налага толерантността като основополагащ факт на всяко ниво - както в междуличностните, така и в обществените отношения, включително и в политическия живот на страната. Визират се нов тип социални отношения, определяни от диалогичност, взаимно разбиране, подпомагане и сътрудничество в името на общите цели на страната ни. В това число и в разбирането за другостта като условие за проявяване и запазване на нашата идентичност. Подобна визия следва да се прилага в отношението ни към всяка народност, за да бъде уважена и зачетена нашата национална идентичност в контекста на реалното членство в Европейския съюз.

С категоричния си вот на парламентарни избори`2005-а година българските граждани оцениха високо първото участие на ДПС в управлението на страната (2001 – 2005 г.). Въпреки относително слабо застъпеното си участие в коалиционния кабинет на НДСВ и ДПС с министър-председател Симеон Сакскобургготски (само 2-ма от общо 21), ДПС успя да реализира значителна част от основните си политически, икономически и социални приоритети, залегнали в предизборната програма от 2001-а година “България – Европа – нестандартен път на развитие” и в Програмната декларация на Петата национална конференция от 2003–а година.

Не случайно през юни`2005- а с доверието си суверенът задължи ДПС да остане съуправляваща политическа сила. Няма друг прочит на факта, че за първи път една партия, която излиза от пълен управленски мандат, вместо да губи доверие, увеличава подкрепата си с над 60%, чието мандатно измерение нараства от 21 (39-то НС) на 34 (40-то НС). Резултатите от изборите за 40-то НС са признание за приноса на ДПС при реализирането на националните приоритети – членство в НАТО (май`2003) и подписан Присъединителен договор за членство в ЕС (април`2005-а). Политиката на отваряне и изпълнение на националните приоритети моделира разширената география на вота за ДПС.

Избирателят конституира 40-то НС в такова съотношение на политическите сили, което отново предпостави невъзможността да се намери управленска формула без участието на ДПС. В отсъствието на явен фаворит на властта ДПС прочете правилно вота на суверена и недотам скритите му императиви. Ясната позиция за необходимост от широка коалиция с министър-председател, излъчен от левицата, в крайна сметка се оказа и решение на ребуса.

Участието в трипартийна коалиция от позиция на трета политическа сила е ново предизвикателство. Фактът, че зад правителството стои огромно мнозинство от 169 народни представители, не прави задачата на 34-имата членове на ПГ на ДПС в 40-то НС по-лесна от тази в предишното, 39-то НС. Постигането на компромис в името на националните приоритети и наред с това запазването на партийна идентичност в една идеологически разнородна коалиция е истинско изпитание. Наред с това ДПС има значително по-широко участие в настоящия Кабинет и пропорционално – значително по-високи отговорности, които ни задължават да постигнем висока степен на социална ефективност на управлението, в крайна сметка измерваща се с по-високия жизнен стандарт на всеки български гражданин.

Изпълнението на тази задача не е по силите на нито една отделна партия, което налага коалиционността като основен концепт на властта.

Затова в междупартийните отношения ДПС ще следва линията на засилена диалогичност и търсене на консенсус за реализирането на стратегическите цели и интереси на българската държава. Доколкото те са пряко свързани с НАТО и ЕС, ДПС ще търси съгласието на всички демократични партии за решително противопоставяне на новопоявили се партии и тенденции, които имат за цел ревизиране на националните приоритети и наред с това водят политика на етническа, расова и религиозна нетърпимост.

Предстоящото членство на страната в ЕС от 1 януари 2007 година проявява нови предизвикателства и възможности пред България и българските граждани. Въпрос на държавна политика и на първо място въпрос на предприемчивост на българските граждани е кога ще ги превърнем в ново, европейско качество на живот. В тези условия за ДПС българският гражданин се превръща от обект за политическо въздействие в активен субект при решаването на собствените му проблеми. В условия на демократично гражданско общество с пазарна икономика отговорност и задължение на държавата е да създава възможности, а право и отговорност на гражданите е да се възползват от тях. Партньорството между държава и граждани преди всичко цели:

*
Постигане на ново, по-добро качество на живот (ефективна социална политика, достъпно здравеопазване, преодоляване на демографския срив и пр.) чрез развитие на икономиката, което да осигури заетост. Най-добрата социална политика е преди всичко успешна икономическа политика.
*
Постигане в краткосрочен план на конкурентноспособност на работещата българска икономика и в частност на българското производство.
*
Продължаване на политиката на радикално подобряване на бизнес климата чрез данъчни преференции, прилагане на принципа `обслужване на едно гише`, на проекта “Електронно правителство”, което да направи България още по-привлекателен център на чуждестранни инвестиции.
*
Икономика на знанието, която ще осигури преминаване от ресурсно обусловен към инвестиционен растеж чрез внедряване на нови технологии.
*
Реформи в образованието, които да осигурят усвояването на български език в предучилищна възраст като условие за равен достъп, а на българските младежи да дадат висок и във функционално отношение (западен език, компютърна грамотност) образователен ценз, осигуряващ висок стандарт в модерна и в технологично отношение България; привеждане на интелектуалния продукт на българското средно и висше образование в съответствие с реалните нужди на пазара на труда.
*
Ускорено доизграждане и модернизиране на цялостната инфраструктура прпи стриктно прилагане на високите европейски екостандарти.
*
Секторни политики, които да изведат приоритетите на страната с оглед на географските и културно-историческите й дадености.
*
Продължаване на политиката за хармонизиране на законодателната уредба на българското земеделие с европейската с цел ефективно усвояване на европейските фондове; модернизиране на земеделието чрез технологично обновление на средствата за производство, комасация на земята, поощряване на производството на лечебни растения и екологически чиста земеделска продукция като алтернатива на монокултурното селско стопанство в определени региони.
*
Регионална политика с акцент върху преодоляване на диспропорциите в социално-икономическото развитие на регионите с цел постепенно изравняване на периферия – център. Актуализиране на програмите за развитие във връзка с реалното членство в ЕС.
*
Подготовка за членство в ЕС:
o
Изграждане на система за информационно обслужване на българските граждани за предизвикателствата на реалното членство;
o
Изграждане на експертен капацитет за предпроектно проучване и проектиране.
*
Съдебна и административна реформа, които да осигурят на българските граждани качествен, бърз и справедлив процес и респективно – ново качество на административните услуги и повишаване на административния капацитет.
*
По-нататъшно разгръщане на държавната политика за интеграция на малцинствата във всички сфери на гражданското общество. Изучаване на майчиния език – условие за съхраняване и развитие на самобитната култура като част от културното многообразие на страната. Активно участие на страната в международната инициатива “Десетилетие на ромското включване”.
*
Паралелно на инвестициите от ЕС – инвестиране в базовата ценностна система на ЕС чрез българския етнически модел и приноса на България за превръщането на Балканите от зона на конфликти в зона на мир и стабилност.

За да гарантира изпълнението на тези приоритети, ДПС ще даде своя принос за успешното управление на сегашната Коалиция.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Съвсем различно е положението в нашата национална Държава. Там работникът ще бъде задължен със закон да участва в печалбата и управлението на предприятието, в което работи. Предприятието може да е частно, но то има своите задължения пред държавата и нацията. Въпросът със земята пък е решен по съвсем друг, забравен днес начин. Тя цялата принадлежи на Владетеля, но не на конкретното лице, заемащо владетелския пост, а на институцията. Владетелят също няма право да я продава или да я преотстъпва на чужди държави. Така е например в Дубай, където арабите преоткриха нашите древни закони и ги приложиха. Резултатите са повече от успешни. За разлика от България, където наследникът на последния български Цар успя да си присвои имоти, принадлежащи на Короната. И да ги разпродаде. Ето как демокрацията неизбежно се изражда в демократичен канибализъм.
***
Нека сега дадем думата на плутократите - капиталисти. Те твърдят, че определящо за една идеология е, дали в страната, управлявана от нея има диктатура или не. По този начин те искат да приравнят национализма към комунизма. Ще им припомним диктатурата на Оливър Кромуел, диктатурата на Великата френска революция и останалите по-дребни диктатури, за да видят, че и при тях е започнало с груб политически диктат. Който по-късно бил заменен с диктата на парите. Всъщност всяка нова идея в човешката история налага себе си със сила.
Плутократите-космополити мечтаят за Нов световен ред, при който върху цялата планета ще бъде създадена една-единствена нация и една-единствена държава. Колко много ни напомня утопията на комунистите, пропагандиращи заличаване на националните граници и национални различия. На практика двата идеала се покриват. И все пак, когато между комунизъм и демокрация ние избираме демокрацията, това не значи, че се превръщаме в демократи. Този избор не е нищо друго, освен избор по кой път да минем, за да стигнем до нашата цел.
***
Ние казваме: всяка нация трябва да има своя собствена, суверенна държава. Артър Мюлер ван дер Брук казва: „Всеки народ има свой собствен национализъм”. Нещо повече, всеки народ има право на свой собствен светоглед, на своя собствена национална идеология. Едни ще преуспеят повече, други по-малко, природен закон. Само по този начин, посредством изостаналостта на низшите ще изпъкне превъзходството на висшите. Постоянният стремеж на всяка нация да доказва собственото си превъзходство ще поражда конкуренция, която е в основата на всеки прогрес. Като сме длъжни да напомним: никой народ няма право да властва над други народи, да потъпква правата им. Запазването на националната обособеност осигурява многообразието на идеи в света. Докато съществуването на една-единствена нация ще доведе до духовна смърт за цялото Човечество. Приравняването на нациите и поставянето им под еднакви във всичко закони не ви ли прилича на комунистическата уравниловка, срещу която либерали и демократи уж толкова роптаят? Каквото е с индивидите, с тяхното неотменно право на своя лична индивидуалност, на свободен избор, такова е и с народите. Уеднаквяването неизбежно ще доведе до там, една-единствена нация да доминира над всички останали. Глобализмът на практика означава асимилация и геноцид. Ние отричаме асимилацията и геноцида във всичките му форми.
***
Стигнахме до Историята. Според плутократите, тя е борба между индивиди. Казано с други думи, според тях основен закон в развитието е Законът на джунглата "Изяж по-слабия!". Марксистите пък твърдят, че всичко се съдържа в класовата борба. Цялостната критика на двата възгледа е предмет на отделна тема, а сега ще кажем, че постановките на нашите противници са наивни и порочни. Те не способстват за единение на националните сили в една държава, а напротив - за тяхното разединение. Или може би целта е именно тази - разединение и хаос? За да се стигне накрая до възцаряването на една нова форма на робовладелческо общества върху цялата планета... Където правото на Закона и Справедливостта бива заменено от правото на парите и силата. Не, криминалната "демокрация" не може да бъде идеал за нас.
Ние, националистите приемаме, че Историята е борба между нации, държави и раси. Съществува и четвърти компонент, който в миналото е бил религиозният, а днес е идейният. Всъщност разликата не е много съществена.
Нашето отношение към историята определя и политиката на държави с националистическа ориентация. Водещо място имат проблемите, свързани със сигурността и процъфтяването на нацията. Нацията - това е целта. Държавата е само средство. За националистите общественото устройство е второстепенен въпрос. Ние знаем, че при една и съща идеология могат да съществуват различни форми на управление и обществени структури. Демокрацията е характерна и за робовладелческа Атина и за монархическа Великобритания, и за републиканските Съединени Щати. В България и комунисти и плутократи не спират да ни уверяват, че именно те ни предлагат истинска демокрация. "Формата на властта няма никакво значение. Сега те наричат себе си така, утре - иначе, мимикрират, прикриват се с най-светите за народа понятия, но същността им си остава неизменна - система на Злото." - Абрек - Бол колобър. “С какво е опасно идеологическото нашествие? С това, че то не е бързо и видимо, а като проказа се проточва с години и десетилетия през целия живот, поразявайки органите един след друг. Врагът не се разкрива, той може да бъде с маската на приятел или най-добър съветник. Да стои до теб. Оръжието му е словото, прерастващо в слух, сплетня, клевета, вражда. И златото, което разорава почвата за слуховете, сплетните, клеветите и враждата.” Тук сме напълно съгласни и това е една от главните причини да отхвърлим чуждите идеологии. Българинът трябва да спре да вярва на чуждите управници, да спре да очаква те да направят нещо добро за него. Краят на очакванията ще е същинското Начало за възродена България.
***
Не е нужно много да теоретизираме, всички усетихме на гърба си, как Злото се прикрива под демократични одежди. Как ни обещаваха реки от мед масло, а ни поведоха от безпорядък към хаос. За да ни отведат накрая при всеобщата световна диктатура на световните банкери. Но и обратното също е вярно - няма форма на държавно управление, няма религия или идеология, която да не е използвала сила в борбата за своето утвърждаване. Същинският въпрос е не дали въобще има силово решение на проблемите, а срещу кого е насочена силата? Срещу враговете на нацията и държавата, срещу противниците на справедливостта и доброто или срещу собственото население? И ако някой изобщо отрича употребата на сила, ние бихме го запитали: а за какво съществуват силовите структури и министерства в една държава? За какво съществува правосъдна система, полиция и армия?
Трудно е наведнъж да се изброят особеностите на цяла идеология. Не можем обаче да не споменем отказа ни да подражаваме на когото и да било. И ако оказваме предпочитание на един или друг чужд държавник, на една или друга социална теория, то не е защото одобряваме или приемаме всичко в тях, а защото те на практика са донесли полза за България. Защо да не можем да поддържаме добри отношения и с комунистически Китай, и с демократична Швеция?
***
Не бива да подминаваме още един аспект на темата. Защо всички – и марксисти, и либерали, и разни мътни идеологии и системи наричат себе си демократични? Какво е демокрация? Какво значи тази дума? “Власт на демоса, на народа” – отговарят. Какво обаче е демос? В древна Елада, където се заражда демокрацията демосът е бил градското население. Целият народ, цялата елиноговоряща общност се е наричала с думата “лаос”. И да не забравяме, че Елада е робовладелческа държава. Робите не спадали към нито една от двете категории. Те били същества без никакви права. Добитък. Даже по-лошо. Убийството на кон или вол се наказвало по-сурово, отколкото убийството на роб. Ако хората осъзнаят какво значи демокрация, те никога не биха желали да живеят в демократична държава. Освен, ако мечтата им не е да бъдат робовладелци. Да властват над живота и смъртта на своите себеподобни и да живеят от труда им. Ние не приемаме робството, ние не искаме нито да бъдем роби, нито да притежаваме роби. Нашият идеал е свободният човек.
***
Идеалът на национализма се съдържа в самото му име. Това е нацията. Една развиваща се, преуспяваща нация, съставена от свободни, достойни хора. Една нация, създала държава, управлявана по собствени закони, която да осигури на своите граждани свободен живот и възможности за преуспяване и личностна реализация. Една нация, която не се намесва в живота на другите нации и не позволява да се намесват в нейния живот. В планетарен мащаб – множество свободни нации, изградили собствени суверенни държави. Едно човечество, в което никой не живее за сметка на другия, никой не се намесва във вътрешните работи на другия и всеки демонстрира своето превъзходство в една или друга област не със самолетоносачи и бомбардировки, а посредством постиженията си. Също както отделните семейства и домове в едно селище. Никак не е задължително да разрушиш къщата на съседа си, да убиеш децата му и да го ограбиш, за да му докажеш, че си по-добър от него в една или друга област. Това е национализмът като идеология. В противовес на глобалната планетарна диктатура, налагана от комунисти и либерали. Предлаганата от нас система щяла да породи множество конфликти – казват. Да, конфликти ще има. Нима сега ги няма? Нима сега американската армия не разорява цели държави само затова, че техните управници са си позволили да накърнят с нещо финансовия интерес на Бил Гейтс или на Джордж Сорос, примерно? Лично аз предпочитам спор за някоя гранична река, отколкото фосфорна бомба заради изтеглена от Интернет безплатна песничка.
***
Отново за разликите между Тях и Нас. В далечното минало българите са оказали влияние върху много народи. Какво обаче наблюдаваме. Докато днешните "цивилизатори" се опитват да превърнат всички останали в свои подобия, то българите откривали уникалните черти у всеки народ и наблягали именно върху тяхното усъвършенстване. Ето го национализмът в действие!
От изключителна важност е да се знае, че нацията не е чисто физическо, а по-скоро духовно понятие. Българин не е само този, в чиито вени тече кръвта на български предци. Българи са най-вече носителите на българския духовен ген. По същия начин един от големите носители на руския национален ген – Александър Сергеевич Пушкин носеше в себе си кръвта на мавъра Анибал Петрович, което изобщо не му пречеше да се чувства руснак и да вгради своята безсмъртна душа в културата и духовността на Русия. Разбира се, обратното също е в сила. Много българи, особено през последните години престанаха да бъдат българи. Те вече не са носители на българския национален ген, те престанаха да бъдат част от българската нация. Спрямо такива, в древността се е прилагало на-страшното наказание По-страшно от бесилката или посичането с меч. Най-страшното наказание в древността било изгнанието. При днешната пренаселеност на Земята изгнание, особено за сметка на други народи и държави не може да бъде прилагано, обаче съществува вътрешното изгнание – лишаване от граждански и политически права. Който презира своя народ, той няма право да участва в определянето на съдбата му. Това е истинската справедливост. Това е национализмът. Тук ще си послужа с думите на един от най-изявените ни идеолози - Юлиус Евола: "Завръщането към расата за нас не може да означава завръщане към кръвта - особено в нашите мрачни времена, когато възстановяването на необходимата расова чистота вече е почти невъзможно. То трябва да означава завръщане към духа на расата, но вече не в тотемисткия, а в аристократичния смисъл, т. е. към зародиша на нашата форма, на нашата култура."


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Сега малко пояснение. В съвременния свят съществуват две крайни течения. Едното е, че гените нямат значение, че всички хора са равни и еднакви, независимо към кой народ или към коя раса принадлежат. Другото течение, застъпвано от германските националсоциалисти, както и от повечето евреи е, че гените са всичко. Че чистият произход е всичко. Както повечето крайни мнения, и в двете има сериозни пропуски. Покойният Илия Минев говореше за духовният ген на Българите. Именно от него взех този израз. Аз мисля, че това е определящото. Духовният Български ген може да се прояви у някого със смесена кръв, а да дреме у мнозина чистокръвни българи. Мисията обаче остава. Да се внася Светлина и хармония в този свят. Да се следват вечните Небесни закони. Да се върви по пътя на непрекъснатото човешко усъвършенстване. Национализмът се стреми към свят без противоестествени правила. Национализмът се стреми към свят, в който властват само Небесните закони.
***
Длъжен съм да се спра и над въпроса ПАТРИОТИ И НАЦИОНАЛИСТИ
Обикновено двете понятия се смесват. Много хора се заблуждават, че патриотът непременно е националист, и че националистът непременно е патриот. Нещо повече – мнозина не правят разлика между патриотизъм и национализъм. Това е, защото в днешното измамно време думите загубиха своя смисъл. Нека се опитаме да върнем смисъла.
Какво е национализъм и какво е патриотизъм? Ами то става ясно от произхода на думите. “Патриотизъм” идва от “патриа”, “Отечество”. “Национализъм” – от “нация”. Тоест патриотът е човек, който обича своето Отечество. А националистът поставя интересите на нацията преди всичко. Ще кажете, че особена разлика няма. Там е работата, че има.
Кирил Рашков от с. Катуница, известен като Цар Киро, например е български патриот. Той много обича България. Затова иска да я направи циганска държава. Кирил Рашков е български патриот. Можем ли да кажем, че Киро от Катуница е български националист?
Тези принципи са особено важни, ако искаме да разберем същността на интернационалния и космополитичен патриотизъм. Както комунистите – интернационалисти, така и демокрадците – космополити могат да бъдат патриоти. Те напълно искрено могат да обичат своята страна. Някои от тях даже обичат и държавата си. Като Тодор Живков, например. Само че за тях нацията не е нищо. Тодор Живков искаше да види една силно индустриализирана България с многобройно население. Но тъй като урбанизацията, преселението на хората от селата към градовете на практика се отрази върху раждаемостта, Живков реши да си внесе население. И си внасяше. Цигани от съседните и недотам съседни страни. Ето как антинационалистът Живков беше патриот. И патриотизмът изобщо не му пречеше да мрази българската нация.
Разбира се, имало е друг тип български патриоти. Такива като Георги Сава Раковски и Васил Левски, които са били и големи български националисти. Патриотизмът може да отрича национализма, но може и да го допълва по един чудесен начин.
***
Наричали са ни и ни наричат "фашисти", "нацисти" и какви ли не още. Позволявам си да цитирам колобъра Абрек - Бол, който веднъж се изрази особено остроумно: "Аз не съм нито фашист, нито национал-социалист, нито какъвто и да било глист. Аз съм Българин!".
Да, ние сме Българи и това определение ни е напълно достатъчно, то изчерпва всичко. Какво е положението в днешна България? Демократично. Съдете сами.
Правителството се отказа от ангажимента да представлява целия народ. Властта се превърна в средство за облагодетелстване на едно криминално малцинство. И в машина за подтискане на мнозинството. Държавата се изроди, престана да бъде Държава. Кой, освен нас може да върне Българската Държавност? Нашата цел е Българската нация първо да избегне капана на унищожението, заложен от комунисти и канибалдемократи, от наши предатели и чужди слуги. И после, когато отстоим своето съществуване, да укрепим своята Държава, да създадем такива условия за живот на българина, при които той да докаже, че е син на истинския Богоизбран народ - Българския!
Християнинът Тома Аквински е оставил интересно послание. Според него, миналото принадлежи на Близкия Изток, настоящето – на Западна Европа, а бъдещето – на Балканите. Дали предсказаното ще се сбъдне, до голяма степен зависи от нас.
***
За методите, чрез които ще стигнем до Победата ще имаме случай да говорим още много пъти, но нека кажа няколко встъпителни думи: "Властта е многостранна концепция, състояща се от различни компоненти. Първо, физическото насилие, към което прибягват армиите, полицейските сили, неофициалните групи и даже отделни политически екстремисти и терористи. На второ и на трето място стоят икономическите фактори: това са властта на монополите и корпорациите, а също властта, основаваща се върху притежаването на ограничените ресурси. Било то природни ресурси или човешки качества /ум, организационни способности или сила на убеждение/. Четвъртият компонент е силата на традицията, която понякога се смята за правова основа за определени типове поведение. Петият елемент според нас е властта на идеите, рационални или етически." - Ян Тинберген Горното може да послужи като достатъчно основание за отричането на тероризма. Срещу тяхната военна сила ние не можем да противопоставим наша сила. Икономическо надмощие, поне засега също не можем да постигнем. Богатството на техните монополи е несъизмеримо с нашата материална бедност. Ресурсите също са техни. А доколкото ние притежаваме известни духовни и интелектуални качества, то никой не ни обръща внимание. Не можем да се облегнем нито на извратената и обезсилена Традиция, нито на създадения така, че да обслужва единствено тях закон. Единственото, което ни остава е, да превземем петата власт, която те доброволно и съзнателно изоставиха. Някога им обяснихме кои сме и към какво се стремим. Те започнаха да ни подражават и в подражаването си да преиграват, да съчиняват от наше име всякакви безсмислици и откровени глупости. За да могат после да ни осмеят, да ни опровергаят. Затова решихме, че днешните наши планове трябва да са неразбираеми за тях. Ще им съобщим единствено крайния резултат: в нашата Държава българинът ще бъде заможен, ще бъде по-доволен от живота си и по-щастлив.


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Като модел, образец за успешна политика може да послужи българския предхристиянски модел. Както местният боил, така и Владетелят са свободни и независими във вземането на решения. Но за грешка плащат с главата си. И не само, че няма имунитет, ами колкото по-висок е постът, толкова по-големи са отговорностите. Затова всеки се е стремял да намери най-компетентните и способни хора за съветници и помощници. Как ще има корупция, когато залагаш главата си? Сега например в най-лошия случай следва смешно ниска глоба и това е всичко. Не, не са остарели, вечно живи са древните Български закони и именно тях искаме да възродим.
Българският национален дух, Българската история и Българската земя - ето ги корените на нашата идеология. Българската Вяра и Българската неповторимост - ето ги нашите устои, ето на какво се опираме. В началото на третото хилядолетие след раждането на християнския Бог, виждаме как останалите християнски народи ни изоставиха, как затвориха вратите си пред нас, как ни налагат все нови и нови, унищожителни за нас правила и ограничения. Как ни поставят все по-тежки и по-тежки условия. И как избраните уж от нас управници вместо да ни закрилят, се съюзяват с враговете на България. Виждаме как ние, изповядващите една форма на умерен, градивен Български национализъм се оказахме единствените бранители на Българското. И как срещу нас се стоварват все по-тежки и по-тежки удари.
Но ние ще устоим!
Ще се превърнем в могъща, несъкрушима сила, и утре, когато нашите редици изпълнят улици и площади, няма да се чуват разни нищо незначещи думички и епитети, никакви "-исти" и подобни на тях чуждици. Ще накараме, ще принудим всички да рекат:
Това са те - Българите!
А сега отново да погледнем на нещата в глобален, в планетарен мащаб.

ЗА ГЛОБАЛИЗМА И ГЛОБАЛИСТИТЕ
Старият свят е мъртъв. Мъртви са неговите принципи и правила. Мъртви са и старите думи. Как е у нас? Най-новата идеологическа война – между капитализъм и комунизъм завърши. Комунистите се превърнаха в капиталисти. Осребриха мечтите си, продадоха идеалите за постове и фирми. Изродиха се и демократите. Вместо Държавна сигурност ликвидираха сигурността и държавата. Освободиха ни от всичко, което притежавахме. От имущество, от права и националност. Демокрацията лиши народа от малкото останала му власт. По същия път тръгна и Църквата. Православието се самоизяде, поповете взаимно си оскубаха брадите, проповядвайки мир с исляма и юдаизма. Изчезна разликата между християнството и грубия вулгарен материализъм. Умряха понятията фашизъм – антифашизъм, превърнати в мъртви бостански плашила. Политическите определения за ляво и дясно вече не са в сила. Кой е ляв и кой е десен в днешната политика? Левите защитават едрата собственост, а десницата разчита на обезверените и ограбени бедняци. Консерваторите призовават към революционни промени, а либералите искат ограничаване на личните свободи. Легионерски лидер се изявява като циганозащитник. Заговорниците се борят за съхранение на държавността, а държавниците ликвидират държавния суверенитет. Царете се заклеха в Републиката.
А по света как е? Същата бъркотия. Наричат антисемити протестиращите срещу избиването на палестинците-семити. Антисемити са и несъгласните с унищожението на останките от семитския Шумер. Страната на Свободата изтребва цели народи в името на мира и хуманизма. “Нека убием всички убийци, преди те да са извършили убийствата!” – призова предводителят на световната демокрация. Овации последваха призива. В съзнанието на редовия гражданин думата демокрация предизвиква мисли за грабеж. За глад. За мизерия. За безизходица, за смърт.
Най-интересно е обаче положението с налагането на Новия световен ред.
Никой не се замисля, че най-яростните антиглобалисти всъщност са не по-малки глобалисти от онези, срещу които воюват. Марксисти, анархисти, социалисти – все интернационална паплач. Все привърженици на единен ред върху цялата планета. Не е ли това също глобализъм? “Ние сме против глобализма, щом той не е нашият глобализъм!” – крещят те и ние кимаме одобрително. Кой може да ми посочи поне една разлика между глобализъм, интернационализъм и космополитизъм? Какво е глобализъм и какво е антиглобализъм в света, в който думите загубиха своето значение?
С глобализма е ясно. Една планета, един закон, една религия, едно правителство. Обаче се оказва, че и антиглобалистите искат същото. Само че законът да бъде техен. А дали наистина се борят за постигането на онова, което твърдят, че искат? Няма по-големи съюзници на глобализма от набедените антиглобалисти. Воювайки пряко с глобалисткия Звяр, те увеличават неговата мощ, узаконяват съществуването му. Дори само с това, че борбата им е глобална. И с тези си действия улесняват глобалистите при разправата с истинските, със същинските антиглобалисти. Най-разумното е, антиглобалистите да оказват натиск срещу своите правителства да не предприемат действия, изгодни за глобализма. Да принуждават своите правителства да се опълчват срещу политиката на глобализъм. А не да атакуват международните организации – слуги на Звяра. Да го превръщат от фантом в реалност, да го даряват с плът. Старите методи на атака вече не действат. Не носят победи, а поражения. Фалшът на измамните антиглобалисти лесно може да бъде разпознат по отношението им към скитническите етноси – живите носители на глобалната идея. Лошото е, че съвременните хора престанаха да различават.
***
С настъпването на новата епоха дойдоха нови правила. Правилата се промениха, макар Играта да е все същата. Идеята за глобализма не е нова. Тя води началото си от Римската империя. От Пакс Романа до Пакс Американа – към старата цел се върви по нови пътища. Налагани с груба сила задължителни за всички норми. Поклонение пред едни и същи богове. Еднакви униформи. Еднакви вкусове и предпочитания. Еднаква храна и еднакви танци. Еднакво безверие и липса на идеали. Преяждащи патриции и умиращи от глад плебеи. Докато накрая дойдат варварите и цялата идилична картинка се разнесе като мъгла. “Историята ни учи: Америка не може вечно да остане водеща икономическа и военна сила. И когато ние отслабнем, те ще дойдат и ще ни изколят – което ние безусловно си заслужихме.” – писа един прозорлив американец. Да, ще ги изколят и най-неприятното е, че те не правят нищо, за да не бъдат изклани.
В изградения по финикийски модел свят властват старите финикийски божества. Те искат своя кървав данък. Народите безропотно поднасят пред финикийския олтар своите деца с илюзията, че “е за добро”, че трудностите са временни. Ваал изяжда децата, а родителите мълчат. Още малко ще е така. Докато накрая пристигнат неподвластните на илюзията варвари и не сложат край на разложената извратена цивилизация.
Макар ако трябва да бъдем честни, срещу измамата вече негодуват дори във висшите среди на глобализма: “А накрая става съвсем ясно, че след определена степен на неравенство не може да се говори за действителна конкуренция между отделни индивиди или структурно обособени групи от хора каквито са например народите” – писа списание “Куриер на ЮНЕСКО”. Съпротивата, реалната съпротива се засилва и варварите няма как да не дойдат.
Къде са обаче варварите, кои са те? Хилядолетният Китай, той ли е Варваринът? Не е. Китай също налага своята глобализация. Ден след ден, стъпка по стъпка. По китайски. Сивата Раса, тя ли е варварска? Не е. В нея е заложен подсъзнателен стремеж към глобализъм и тя все към него ще се стреми. Кой тогава е Варваринът? Тероризмът? И той не е. Тероризмът е рожба и следствие на глобализма. Крайната безизходица поражда крайно отчаяние, а то на свой ред довежда до крайни мерки. Колкото повече глобализъм и либерализъм, толкова повече тероризъм. Нещо повече. Властелините на света сами дават пример за тероризъм. Като бомбардират болници. Детски градини. Селски колиби. Пътнически влакове и автобуси. Като настояват терористи, ръководители на терористични групи да влизат във властта. Примери? Ахмед Доган в България, Хисни Шакири в Македония. Не, терористите не са новите варвари.
Варвари сме всички ние и Варваринът е във всеки от нас. Варварин е всеки, който иска да живее по свой, а не по чужд закон. Варварин е всеки, който гледа на ОО-Не, на Световната банда и на останалите глобалистични инструменти като на далечни миражи. И е на мнение, че него тези миражи не го засягат. Наложеното от глобалистите безверие и равнодушие ще се обърне срещу тях и извратената им противоприродна идея. Но ще помогне и Майката Природа. Скоро условията за живот на нашата планета ще се променят. Едно глобално бедствие ще премахне друго. Небето за пореден път ще стовари своя юмрук върху самозабравилите се обитатели на Земята. Голямото дърво, градежът на зидарите ще рухне, а тъпканата и мачкана трева ще се изправи. И тогава, освободени от контрола на глобалистите, оцелелите човешки общности ще започнат да сътворяват свои собствени светове. Различни един от друг, многообразни. Взаимно необвързани. Самостоятелни. Варварски. Това ще е краят на идеята за глобализма, защото този път споменът и поуката ще останат.
***


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

НАСИЛИЕ И СИЛА

"Аз не мразя никого. и се стремя да не обичам никого.
Те не като нас, и ние не сме като тях.
Ние сме просто различни в наша полза."
Абрек - Бол колобър

Не отричаме ничие право на различие. Напротив - ние сме единствените, които разбират нуждата от културно разнообразие и го защитават. Ние сме единствените разбиращи. Проумяваме същността на различията, затова така яростно отстояваме нашето право да бъдем различни от останалите народи.
Но те, другите идват тук, в нашия дом. Идват неканени, нежелани. Не носят никаква полза, с нищо не ни помагат, а се разпореждат да отнемем от залъка на нашите собствени деца, за да нахраним техните. Откажем ли, започват да крещят: "Насилие!".
Така казват на нас, а какво споделят помежду си?
"Вземи си жена от рода на бащите си, а не вземай жена друговерка, която да не е от коляното на баща ти, защото ние сме синове на пророци."
Товит 4:12
Помежду си твърдят, че само те са хора, а ние - не. Евреите ни наричат "гои", което преведено значи "добитък". Същият корен има твърде добре познатата ни недалечната история дума "гяур", чието значение е излишно до обяснявам. За циганите пък сме "даса", слуги. Странно е тяхното равноправие: ние сме длъжни да ги приемем за равни на нас; те си запазват правото да ни третират като по-низши. В техните затворени общности ние не сме допускани; в нашата общност те не само настояват да проникнат, но и да се ползват с всичко, от което се ползват най-добрите, най-заслужилите измежду нас. Та и нещо в добавка. Ако някога чуете за "интеграция", знайте, че става дума именно за това. Стремежът им е да ни изместят, а накрая съвсем да ни премахнат. Българинът, дръзнал да защити своя имот, своята чест, живота си - този българин е заклеймен като нацист и антидемократ. Но ако жертва на насилие е същият българин, тогава демонично-либералните кривозащитници мълчат, тогава те забравят за всякакъв нацизъм, фашизъм и ксенофобия. Макар насилието срещу българи от страна на лицата с небългарска кръв да е именно на расова и национална основа.
Те, другите се заселват сред нас, върху нашата земя. И земята, напоена с кръвта на прадедите ни, става недостъпна за нас. През кварталите и махалите, заселени с небългари, ние не можем да преминем. Из техните улици нас ни грабят, насилват ни, убиват ни. Неизброимо множество лъжеправозащитни организации адвокатстват на насилниците и убийците, съдят дори държавата ни, ако злодеят си получи заслуженото. Което иначе в ултрасвръхдемократичното ни общество не се случва често. От "Амнести интърнейшънъл" и "Хелзинки уотч" ни втълпяват, че отвратителните прояви на пъстроезичната криминална сган не били насилие, а манталитет, начин на мислене и на живот. А финансираните от унгарския евреин Дьорд Шорош /прекръстен на Джордж Сорос/ служби като "Хюман райтс", например, напоследък се заеха да прекрояват и българските държавни граници. Вътрешнодържавният разпад стана неудържим!
Те прииждат и отнемат всичко наше, всичко, създадено и опазено от дедите ни за нас. И ние - като истински страхливци, като предатели на своя род и корен - търпим. Остана ли нещо Българско в нас, българи? Те, чуждите не ни смятат за човешки същества. За тях ние сме само биологичен резерв, от който могат да черпят колкото и когато си поискат. Но нали Тангра ни е сътворил да бъдем свободни? Нима ще тръгнем срещу Неговата повеля?
Довчера враговете на България лъжеха, преструваха се, лицемереха. Днес открито ни казват, че техният живот е смърт за нас, за нашите близки и приятели, а ние мълчим. Не възразяваме. Не смеем да ползваме нито нашето право на самозащита, нито да застанем в защита на хората, които обичаме, защото старата ДС под новото си име НСС /Национална служба "Сигурност"/ бди над безопасността на небългарите. Момченцата със садистични наклонности на ген. Атанас Атанасов изглежда не съзнават, че измежду техните близки също се срещат българи. Но който отрича съпротивата срещу Злото, той не бива да се оплаква. Живеете зле, защото живеете с Лъжата и тя краде вашите доходи. Но как искате Лъжата да не е с вас, когато преследват Истината, а вие мълчите. Свивате се страхливо и си въобразявате, че преследванията не ви засягат. Безпаметни мои сънародници, припомнете си манталитета, начина на живот и методите, с които създадохме своята Държава! Припомнете си всяващата ужас Българска конница, прекосила степите на Евразия и поставила на колене великата Византия! Припомнете си силата, позволила ни да отстоим земята, върху която живеем и до днес!
"Безнадеждно е!" - тръбят пораженците. "Те са силните сега, те командват всичко, нищо не можем да направим!". Наистина ли не можем?
Ако престанем да им вярваме, значи наполовина сме ги победили!
Защото поне половината им сила идва от нашето доверие към тях.
През 1992 година лидерът на перуанската терористична организация "Сендеро Луминосо", евреинът Абимаел Гусман получи доживотна присъда. Проеврейската "Амнести интернейшънъл" я оспори. Ние не вярваме на съвети, давани от закрилници на терористи. Когато в нашата страна искаме да окачим на въжето някакъв детеубиец, тези "свръххуманисти" ни залъгват, че били против насилието във всичките му форми. В държавите, управлявани от тях, то е превърнато в норма. Силата там е единствено право. Само ние ли ще си останем все така слаби?
Два дни и две нощи продължило въстанието на доведените до отчаяние негри от Майями през 1980 година. Две нощи и два дни градът горял, и Националната гвардия на САЩ избила хиляди недоволни, докато го превземе. Тогава антифашистите и преследвачите на расизма ги нямаше никъде, но думата ми беше за самите нас. Ние по-малко горди ли сме от негрите? По-малко храбри ли сме, по-малко свободолюбиви ли сме от тях?
"Няма проблеми!" - усмихват се самодоволно янките. Проблеми има, при това много! Даже прекалено много.
***
През 1980 година в Джонстаун, Гвиана загинали над 900 души от сектата "Храм на народа". Официалните гвиански и американски власти твърдяха, че се отнасяло до колективно самоубийство. Версията гласеше, че сектантите изпили по едно канче кока-кола, примесена с цианкалий, после се пръснали кой накъде види, легнали и умрели. Колко крачки можеш да направиш, след като изпиеш канче с цианкалий? Не, друга е истината. Сектата била подмамена в джунглата, далеч от хорските очи, за да бъдат ликвидирани нейните членове, между които и немалко деца. Знаете ли кой е сътрудничил при създаването на сектантското градче Джонстаун?
Вицепрезидентът на САЩ Мондейл, министърът на здравеопазването и социалното осигуряване Калифано, и не на последно място Розалин Картър, съпруга на тогавашния американски президент Джеймс Ърл Картър. По-късно, за да бъдат заличени и последните следи от операцията, наложило се да убият и кмета на Сан Франциско, който знаел прекалено много.
Събрали сме огромно количество информация, от които следва изводът: "Сектите плашат всемогъщата Америка до смърт!"
***
Какво излиза? Негрите могат да съберат достатъчно решимост и да се вдигнат на бунт, а ние не можем. Една секта успя да стресне най-мощната военна сила в света, а ние - създателите и вдъхновителите на първите секти се свиваме покорно и страхливо, в очакване да получим заповед за собствената си ликвидация. И като безмозъчни папагали повтаряме, че изреченото от финансовите паразити е неподлежаща на коментар истина.
Внушават ни, че всички хора били равни, че всички нации трябвало да се подчиняват на еднакви закони, че всички хора трябвало да имат едни и същи вкусове и предпочитания, да изповядват една и съща религия, затова трябвало да живеят по един и същ модел. Така искат те, но хората явно не го искат:
"Да се опитват да наложат на човека чужд начин на живот - значи да извършат сериозна грешка, в резултат на което културното наследство на човечеството не само не се обогатява, а обратно, сериозно се руши."
Амаду Ампате Ба
Няма човешки закон, който да е задължителен за всички. Защо си въобразяват, че ние съзнателно ще спазваме закон, който те самите не зачитат?
"Антропологичните, физиологичните, биохимичните и други отличия са присъщи на всички народи без изключение. И тези различия са извън властта на управляващите."
Мурад Аджи
Има явления извън властта на парите. Има Власт, по-могъща от човешката! Нека припомним на юдеизираните хазари една страшно поучителна, забравена от тях история, и нека ги подтикнем към размисъл. Преди хиляда години, през Х век Хазария била унищожена напълно. Тя престанала да съществува не само като държава, но и като страна. Най-могъщият неин враг се оказали настъпващите вълни на Каспийско море. Хазарската държава била сразена от Божията ръка.
Някога хазарите продадоха своята Вяра и своето Име. Затова Бог ги наказа. Хиляда години не им бяха достатъчни, за да осъзнаят смисъла на страшния урок. Те измениха на Тангра и предизвикаха гнева Му. Разгърнете техни вестници и списания: ще видите снимки на брадати равини, нарамили автомати, запасали бомби. Готови да стрелят и да отнемат чуждия живот. А нали уж новият им Бог бе заповядал "Не убивай!"? Хазарите продължиха да убиват, същевременно размахвайки заплашително пръст към нас: "Не проявявайте нито сила, нито насилие! В никакъв случай и по никакъв повод Иначе...!".
Те отричат нашето право да бъдем Българи. Отричат правото на България да бъде Българска. Но Тангра, Който веднъж ги наказа, ще изпълни Своето обещание и отново ще стовари десницата Си върху враговете на целия човешки род.
Дали отново ще се разкрещят, че справедливият Божи гняв е проява на насилие?
***



Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

НИЩО

Стига сме изпълнявали волята им.
Стига сме им се подчинявали.
Нека им докажем, че можем да живеем без тях.
Нека ги принудим да се съобразяват с нас.
Не успяхме, не се справим, но поне опитахме.
За пореден път опитахме, но отново се провалихме.
Ще ни се наложи да чакаме още две години до следващата възможност за опит.
След две години ще получим нова възможност.
Но тогава правилата ще са променени.
Следващият път ще е по-трудно. Значително по-трудно.
Защо не показахме, че умеем да бъдем хора още днес?
***
След 1989 година по-често, днес по-рядко, но у нас все се провеждат някакви избори. Избори без избор, въпреки издигнатите многобройни кандидатури. Всичко е решено предварително. Избори няма, има договорени райони на влияние и методи на управление, както някога бе договорено в Малта. И както преди това в Ялта. Разиграва се сценарий с предварително написани правила и разпределени роли. Няма никакво значение кой от състезателите ще спечели, управленският щаб ще е един и същ.
Целта на изборите е нищо да не се промени.
Знаете ли какво означава "толерантна предизборна борба"? Сключен тайно съюз и отказ от съобщаване на истината. Също и отказ от търсене на отговорност за престъпленията, извършени от предишното ръководство /парламент, правителство/. Няма да описвам разните предизборни мошеничества и маймунджилъци. Те се повтарят всеки път, всичко е едно и също. Поуката от последните избори може да послужи като поука от безсмислието на изборите въобще. В огромното си мнозинство народът го разбра и не отиде да гласува. Но да се ограничим с едната поука, значи да сътворим поредния политически афоризъм - и толкова. А ние нямаме намерение да си останем безмълвни и безпристрастни наблюдатели Време е да заявим, че изборите са едва фрагмент, подробност от властващата всеобща измама.
Не само реален избор, нищо реално, нищо вярно няма в думите, повтаряни всекидневно от политиците, тези кукли на конци. Да вземем свободата - къде я виждате? Един обикновен, нормален човек, преживяващ от честен труд - той не е свободен в нищо. Не може да пътува: или парите не му стигат или виза не му издават. Не може да работи каквото според него най-добре отговаря на способностите и наклонностите му. Няма възможност да си купи онова, от което има нужда. Човекът не успява да се отдаде на своите интереси, нито да реализира своя творчески потенциал. Условията на живот не му позволяват да демонстрира дадените му от Бога заложби. Децата на малкия човек не учат в най-доброто училище, не носят дрехите, които им се иска да носят, трапезата на малкия човек е оскъдна. Ако пък горкият човечец има неблагоразумието да повярва, че живее в демократична страна, където свободата на словото и съвестта е гарантирана и реши да каже на глас онова, което мисли, то скоро ще се намери в ареста. И ако последното се случва рядко, то е, понеже от много грижи в главите на бедните хорица не е останало място за разумни мисли и разсъждения. И още: питали ли сте се защо комунистическите режими имат повече критици от "демократическите"? Защото либералните демонократи даже не си правят труда да оспорват основателността на критиките. Те просто обявяват недоволството за фашизъм или /според случая/ за комунизъм, за антидемократизъм и въпросът приключва в затворническата килия. Или пък направо пращат своите законни терористи. Цензурата на плутократите е по-страшна от комунистическата. При тях тайната политическа полиция следи не само какво се пише, но и кой се е заел с писане. Неупълномощените нямат право на творчество. Особено ако са талантливи.
Няма гражданско общество - има свръхдиктатура. Под благата маска на демокрацията се крие озъбената муцуна на свиреп олигархичен режим. Няма конкуренция. Всевластни монополи решават кой какво да произвежда, кой какво да продава и на каква цена. Пазар също няма, да не говорим за пазарна икономика. Само че вече никой не знае какво и от кого се планира. Така наречената "демокрация" е анонимна. Няма свободни, независими държави - Новият световен ред се характеризира с наличието на една свръхдържава, стремяща се да обхване цялата планета. Няма национално самоопределение, нито човешки права. Ако някъде решат да се самоопределят или да потърсят правата си, неразумните туземци много бързо биват вразумявани. Следва хуманитарна акция по демократизиране. Следват F 117, следват "Tomachowk" и вакуумни бомби. Следва обогатяване с обеднен уран и всеобщо осъзнаване, съпроводено със светкавично приемане ценностите на демокрацията. Дали ще е като в Унгария през 1956-та или като в Панама през 1989-та или като в Ичкерия през 1995-та и 1999-та - антифашистите действат по един и същ начин. Свалят от власт законното правителство, извършват геноцид по отношение на разочаровалите ги туземци, поставят на власт послушни марионетки и проблемът се решава. Първата задача на марионетките е да поискат от най-близкия Голям Брат демократична помощ и тя веднага пристига. Във вид на вече настанили се и свършили своето дело военни чести. Така милосърдната операция е узаконена, аборигените вече не надигат глави, и демократите /било то плутократи или комуняги - "народни демократи"/ могат да заспят спокойно.
***
До 1917 година в Русия са живеели 196 народа. След установяване на Съветите останали около 100. Това е то интернационализъм в действие, а те ще ми говорят за "народна власт и грижа за човека"! Обвинения в Холокоуст, разбира се няма да чуете. Защото не по-различна е политиката на Съединените щати в земите, населявани от индианци. Залъгват ни, че са справедливи и хуманни, а нищо, освен изтребление и разруха не носят на света.
Остана религията. Смея да твърдя, че в устроения цивилизован свят вече и истинска религия не съществува. Посяха между народите всякакви измислени секти и сектички и заплашват, ако не им се осигурява безконтролна свобода, но я опитайте да се върнете към Боговете на вашите предци! Ще установите, че имате право да вярвате само в онова, в което те, невидимите властелини са ви определили да вярвате. И това ужасяващо положение не е от вчера или днес. Ето какво пише още Юлиус Евола в своята книга "Езическият империализъм", издадена в първата половина на ХХ век: "Европа сега представлява огромна шарлатанска смес, свиваща се и трепереща от страх, за която никой не смее да се обяви открито. С пари вместо кръв, с машини и фабрики вместо плът, с вестници вместо мозък. Безформено тяло, мятащо се напосоки, движещо се под влиянието на съмнителни и неизвестни сили, които разбиват на прах всеки, осмелил се да им противостои или поне се опитва да се измъкне от тяхното въздействие." Добре, че барон Евола не доживя до наши дни, иначе не знам какво щеше да напише.
Каква е равносметката? На вас са ви отнели всичко: история, традиции, държава, закони, вяра, имущество... Отнето ви е правото да мислите със собствения си мозък. Вие окончателно сте объркани, а невидимите ви господари наистина могат да заспят спокойно. И техният сън ще бъде дълбок и безметежен, кошмарът на преврата и бунта няма да го стряска. Спите и вие, макар да си въобразявате, че от глад не можете да заспите. Вие спите и сънувате, че там, където всъщност няма нищо, има и избори, и свобода, и пазарна икономика, и сбъднати мечти. Спете спокойно, сомнамбули, спете, докато търтеите живеят живота ви. Спете и не се пробуждайте, така поне ще умрете щастливи. Нали сте чували, че по време на сън се мре най-леко?
Нека направим един по-подробен преглед на положението в нашата страна.
***


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

ЗАВЪРШЕКЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД

Първите опити са известни, макар днес да гледаме на тях с насмешка. А не е никак смешно. Опити да бъде ликвидирана българската нация посредством нейното разделяне на нацийки. Тракийска, добруджанска, македонска, помашка… Паралелно вървеше терор срещу българските националисти и срещу елита на българския народ. Срещу заможните селяни, срещу родолюбивата интелигенция, срещу закърмените с родолюбиви идеи млади българи. После нещата сякаш поутихнаха. Привидно, както се оказва. Колко масови гробове на избити след 9 септември 1944 г българи бяха открити – и нито един наказан. Престъплението продължава до ден-днешен.
През 50-те години в Плевенския затвор са правени експерименти по стерилизацията на “вражески елементи”, 18-25 годишни антикомунисти. “Там бяхме изолирани една група около 40 човека. По-късно никой от нас нямаше деца.” – разказва Стефан Иванов Вълков, един от оцелелите. Както се вижда, експериментите се оказали успешни. Десетина години по-късно започва масово стерилизиране на млади българи и българки. С инжекции, под формата на ваксиниране. Ако някой от потърпевшите се усети и започне собствено разследване следват заплахи, а нерядко и загадъчна смърт. За малцинствата естествено, такава мярка не е предвидена. В резултат към сегашния момент имаме около половин милион бездетни двойки. Етнически българи. Толкова е ужасно, че мозъкът отказва да го повярва. Но е самата истина. През 1998 година известния националист Боцмана от Бяла Слатина заподозрял фирма “Данон”, че слага в своите продукти вещества, водещи до безплодие у консуматорите и изразил своите съмнения гласно. Малко по-късно го принудиха да емигрира. Може ли престъплението да се докаже? Документи едва ли са останали. Но има един факт, който все някак трябва да бъде обяснен. Какъв е процентът на бездетните българи и какъв е процентът на бездетните сред останалите етнически групи в България? За да не ме обвинят във фантазьорство, отново ще се позова на разрешена и огласена информация. На 14 февруари 2004 година вестниците писаха: “876 567 български семейства пък въобще нямат потомство, сочат последните данни на КНСБ и Обществения женски парламент. Поне 300 000 от тези семейства са без шанс за бебета, тъй като или мъжът, или жената страдат от стерилитет.” По наши данни бива в действие е вкарано растението Caladium Seguinum, известно още като “Мълчаща тръстика”, използвано от бразилски индианци за предизвикване на временно безплодие у жените. В България се добавя в няколко известни марки кисело мляко, сладолед и други, предимно млечни продукти, заради ниската температура на съхранение. Още през май 2004 година от Движение “Воини на Тангра” пуснахме съобщение с фактите. Опровержение не последва, ако не броим последвалите атаки срещу Движението и последвалото съсипване на стария ни Интернет сайт. Хайде нека ни дадат подробни данни с обяснение за причините, довели непозитивното явление, безплодието на българите, пък тогава пак ще си говорим.
***
Стерилизацията не е наше изобретение. В Индия и Китай тя се прилага спрямо многодетни семейства с цел намаляване на пренаселеността. В Германия /Източна/ и след войната психично болни и увредени генетично лица биваха лишавани от възможността да създадат потомство. В социалистическа Чехословакия даваха големи парични суми на цигани, съгласили се на доброволна стерилност. Но за пръв път в световната история едно правителство налага такава мярка над елитни представители на собственото си основно население.
Нещата са по-навързани едно с друго, отколкото изглежда на пръв поглед и ще се оплетем, ако гледаме на тях от чисто партийни или личностни позиции. Същинският въпрос трябва да бъде интересите на кой етнос брани един или друг партиен лидер. На коя народност разчита в предизборната надпревара една или друга партия или организация? Как стана така, че нито едно лице, принадлежащо към скъпия ни политически елит не протестира срещу геноцида над народа, издигнал го на високия пост и хранещ го със съвестно плащани данъци?
В същото време докато българите ускорено са измирали, от 30-те години насам циганите са увеличили броя си повече от 20 пъти! Не процента, а пъти! Увеличението не може да се обясни с повишена раждаемост. Има и нещо друго. Тодор Живков е заселвал тук тихомълком мангали от Гърция и Румъния. Гнусно, толкова гнусно, че просто нямам думи. И дали тази акция не продължава и до ден-днешен? Сигурно продължава. Цигани от Косово и Македония, подгонени от албанците кандидатстват за българско гражданство. И го получават. Българско гражданство получават и турски цигани от Анадола, приемани като “завърнали се екскурзианти”, макар че преди не в България, ами в Европа не са стъпвали. Бременни туркини идват тук да раждат, за да получат бебетата им двойно гражданство. Турски семейства идват тук да запишат децата си като жители на някоя близка община и този факт се приема като съвсем нормален. Същото не може да се каже за етническите българи от Молдова, Татарстан и Чувашия. На тях им се отказва. Български емигранти, чистокръвни българи срещат невероятни пречки при опитите им да се завърнат в своята Родина, защото нещо в документите им не било в ред или пък изобщо нямали документи. И, разбира се няма как да докажат, че са българи. А циганите без да знаят и думичка български език го доказват. Как да не заподозрем умишлено циганизиране на България?
Скептиците и злонамерените говорят, че ни липсват доказателства. Искат документи. Документи както вече казах едва ли съществуват. Също както не съществуват документи, че поне един-единствен евреин през Втората световна война е умъртвен само за това, че е евреин. Кажете на евреите, че техният Холокост е измишльотина, защото не е документиран с официални документи на Третия Райх, с надлежните печати и подписи на Фюрера. Ще ви дадат под съд за клевета и антисемитизъм. Документи засега не сме открили, но пък си спомнихме изпуснати думички по въпроса. Когато в свое интервю Тодор Живков говори за причините, довели до т. нар. “Възродителен процес”, той казва: “Защото 18 или 20 години ние живеем с мюсюлманите тюркоезичници и българоезичници в мир и разбирателство. А когато започнаха те да създават екстремистки организации в България, ясно е, че не можеше да не се сблъскаме.” Запомнете - 18 или 20 години. Тъй като говори не за векове, а за някакви си 18 или 20 години, Живков едва ли има предвид турците и останалите мюсюлмани, ненапуснали нашите земи след Руско-турската освободителна война от 1877-8 година. Известен е фактът, че турски, наред с циганските семейства, прогонени от Гърция, са намирали радушен прием от българските комунисти. Докато дошлите от Гърция българи били обявявани за “славяногласни елини” и връщани обратно. Напомням и други, изречени от Тодор Живков слова: “Няма значение какви ще живеят в България – българи, турци или цигани, важното е да има социализъм, важното е да държим властта.” Какво да правим ние, българите?
Доказателствата за умишленото обезбългаряване, макар и косвени са в изобилие. Как например неверниците ще обяснят драстичната промяна в етническата карта на България за толкова кратък исторически период? Без да сме участвали във войни, без да сме сполетявани от особени природни бедствия. Няма логическо обяснение и фактът, че нито един от парламентарно представените политически лидери на партии в българското Народно събрание не е етнически българин. Че в земеделска България земеделският министър е турчин, че комитетът за българите в чужбина се оглавява пак от турци, че електронните информационни средства се надзирават от българина Райчо, който е известен повече с прозвището Балък Бей заради своята сервилност към турците. Че небългари решават кой в “тази страна” ще получи българско гражданство и кой – не. На българите не е разрешено да бранят собствените си национални интереси. И погледнете двойния стандарт: в политиката циганските вождове открито призовават да не се гласува за българи. “Ром за рома” – както обичат да казват те. Но се възмущават от български листовки, посочващи даден кандидат като циганин или застъпващ цигански интереси. Доган открито се подиграва: “Кметът на Кърджали не може да се казва Иван, ще се казва Хасан!” Ако ти, ако аз разменим местата на имената в същото изречение и го употребим в предизборна агитация, ще ни съдят за проповядване на нацизъм и разпалване на етническа вражда. Някой си Реджеп Ахмед, висш държавен чиновник пред многохилядно събрание в родопското село Сърница призова всички българи да бъдат изселени от Родопите, а българомохамеданите да станат турци. При това Родопите са област с етническо чисто българско население, независимо от религиозната му принадлежност. Накрая излезе, че изречените от турчин хули и закани срещу българите, всъщност били провокация срещу турците. За някой си Адем Кенан сме нация от изроди. И пак нищо. Нямаше расизъм, всичко си беше в рамките на нормалното. Нищо чудно за тая работа да излезе виновен някой софийски или плевенски скинхед.
Не по-малко тежко е положението в смесените българо-турски райони. Те вече не са част от България. Нито Кърджали, нито Разград, нито Шумен днес са български. Още в началото на “Прехода”, през 1990 г отделни служители на Държавна сигурност открито говореха, че това ще се случи, че никой не е способен да го предотврати, и че е излишно да се опитваме да го спрем. Според тях такова било “преобладаващото мнение на най-високо равнище”. И то се случи. Днешна България не е 111 хиляди квадратни километра, тя е значително по-малка. Още по-лошо е, че останалата част на някогашната ни Родина, и тя не е съвсем българска. Тенденцията е да се превръща във все по-малко българска. И да не пропусна скъпите на нечие, потънало в дълбока тайна мрачно сърце “здравни” мерки. Поговорете с близък, приятел или просто добър познат лекар и той ще потвърди, че здравната реформа облагодетелства “горките роми”, но обрича на смърт българите.
Ама вие не вярвате, че съществува “обратен”, “черен” расизъм, ама не допускате, че те се опълчват срещу нас по расистки подбуди? В такъв случай нищо не знаете.


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Антибългарският расизъм в България се осъществява по рецептата на Франсоа Дювалие, наричан още Папа Док, някогашният диктатор на Хаити. Цитирам сп. “БТА Паралели” от онези години: “Той успява да изсели от страната повечето от креолите и хората от другите раси. Онези, които не са напуснали страната доброволно, са били хвърлени в затвора или разстреляни.” На Папа Док принадлежи знаменитата фраза: “Не забравяйте, че сте мръсни негри, но помнете също, че властта е във ваши ръце.” Всеки сам може да пренесе тези думи в днешно време и на българска земя.
През 2003 година са се самоубили 1317 българи и 2005 са правили опит за самоубийство. Броят на българите, склонни да посегнат на живота си неизменно се увеличава с всяка следваща година. Ами “безследните” изчезвания на хора, за които вестниците пишат през ден? Толкова ли е безсилна полицията да намери изчезналите или не иска? На 13 февруари 1993 година посред бял ден от училище в Сливен бива отвлечено 13 годишно момиченце. От цигани, разбира се. След нечовешка гавра и масово изнасилване, пияните цигани се сбиват кой да бъде следващият. Детето успява да използва суматохата и да избяга. Как мислите, че постъпва полицията? Отказва разследване. Фактите бяха публикувани в пресата, малко се пошумя и толкова. Важно е далаверата да става, важно е това дете никога да не създаде семейство и да не роди нов човек за българската народностна общност. Ами емиграцията на етнически българи? Държавите от Западна Европа започват постепенно да гонят емигрантите, непринадлежащи към бялата раса. Етническите вълнения във Великобритания неизменно завършват със стотици арестувани и застреляни тъмнокожи и с оправдаването на всички бели, участвали в размириците. Холандия неотдавна прие специален закон, като обяви депортирането на 26 000 бежанци наведнъж, само два дни по-късно Полша върна с военни самолети нашенски цигани, отишли на работа /разбирай – на джебчийство/ там. Българите обаче никой отникъде не ги връща. Всеки гледа да се очисти от циганската напаст, а хилядолетната държава на българите планомерно и съзнателно бива лишавана от своето бяло население. Впрочем дали изобщо сме държава, след като разни порнографски списания обявяват държавния глава за “мъж на годината”, а той, вместо да се възмути – се радва? От такъв ли ще чакаме да се замисли да окаяното състояние на нацията? “Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер!” – се провикна преди време някакъв полуидиот. И сигурно е бил прав.
Друг основен фактор в обезбългаряването е престъпността. И нежеланието на държавните служби за нейното ограничаване. Рядко минава ден без българин да загине от циганска ръка. Кражбите, грабежите и “обикновените” насилия са неизброими. Странен е подходът на разследване, ако убитите са от български произход. Обикновено за извършител на престъплението бива нарочен близък човек, за предпочитане член на семейството. Според официалните данни ние, българите сме на първо място в света по родители, убили своите деца и на деца, убийци на своите родители. Според официалните данни ние, българите сме най-големите изроди в света. Разбира се, понякога официалните данни понякога са такива, че ни принуждават да се усъмним в истинността на изнесената информация. Всички помнят нашумелия случай с Даниела Терзийска, която упорито отказа да направи “самопризнания”, че е убила детето си. Оттогава заклеймените детеубийци ги намират самоубити. За по-сигурно. Точните статистики се крият, част от истината обаче излиза наяве, макар и неволно. През октомври 2002 година официално, чрез пресата бе признато: най-много мрем и най-малко се раждаме в Европа. Особено е трагично състоянието на селата – там отрицателният прираст е минус 12,3. защото днешният български селянин, който в миналото традиционно е имал по много деца, днес с нищо не е защитен от мургавите посегателства. Всеки опит за отпор бива заклеймен като расизъм, българският селянин е обречен. Според известния учен и бивш лидер на СДС Петър Берон, данните на ООН за България са категорични: българската народност е с най-ниска раждаемост и с най-висока смъртност в света. Тук коментарите са излишни.
С пълна сила върви и духовният геноцид. Циганската чалга, официално забранена в съседна Турция /!/ като несъвместима с турския национален манталитет и негърският рап, за който е доказано, че предизвиква изблици от немотивирано насилие изместват както българската, така и качествената европейска музика. Цените направиха литературата недостъпна. За кина и театри трудно може да се говори, а телевизията е превърната в средство за зомбиране и всеобщо оскотяване. През лятото на 2003 година багаините Севар и Есхар, дейци на Движение “Воини на Тангра” откриха, че в клип на Боби Турбото от bTV са вградени сатанински кадри. Месеци по-късно и след внимателен анализ откритието бе потвърдено и публикувано във в-к “Монитор”. Продуцентите и авторът обясниха, че ставало дума за невинна шега. Да, сатанизмът е шега, а знаците и символите на древната българска Държавност са фашизъм. Фашистки е и езикът ни. В част от министерствата на Негово Величество министър-предателя този гнусен фашистки език е забранен за използване. Фашистка е и азбуката ни, та ще я заменят с прогресивната латиница. Май както е тръгнало, фашисти ще се окажем всички ние от български етнически произход.
Нас просто са ни набелязали за изтребване. Всички виждат, всички говорят, а никой не протестира. Никой не прави и най-плахи опити за съпротива срещу геноцида. Значи – дошло е време да мрем. Преходът, Мирният Преход, мечтаният мирен Преход към свободата, демокрацията и щастието всъщност ни е отвел до гробището.
Ами да мрем, тогава…
Или да започнем своя поход към Свободата? Каквото предпочитате.
***


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Част ІІ

РОБИ НА СВОБОДАТА
"Един народ може да бъде духовно способен на международната арена, само когато е изявен като народ и свободен отделният човек като личност." - Илия Минев
НАСТЪПЛЕНИЕТО
"Между нас, живите, вече нямаше човек, чийто авторитет му дава правото на последна дума." - Иван Стамболич "Път към безпътицата"
В началото на 2002 година се заговори, че на България е нужна мощна национална партия, която да защитава интересите и на хората с българско етническо самосъзнание. В отговор се чу неистов вой - Емил Кало, Албер Бенбасат, Лютви Местан, Нансен Бехар, Татяна Ваксберг и пригласящите им българогласни национални предатели, такива като Михаил Иванов и Антонина Желязкова се разкрещяха колко лошо нещо било национализмът и как светът нямало да ни приеме. Сякаш безпаричният гладен българин се е запътил нанякъде. Одобрение изрази само Ахмед Доган. Та Доган ефенди посъветва омразните му българи да направят националистическа партия, при условие, че тя няма да бъде на етническа основа. Странно условие. Излиза, че всичко друго може да бъде обединителен фактор, само не етническата идентичност на българите. По-важно е друго. Защо точно Кало, Бенбасат, Бехар, Поган и Местан ще ми казват кое е добро и кое е лошо за българина? Нима българинът се меси във вътрешните работи на Израел или Турция? Или на Бенбасат му се усладиха парите от древни български паметници, които той изнасяше в чужбина през 1994 година? Какво ни предлагат те в замяна на национализма? "Труд" от 9 декември 2000 г. публикува коментара на Георги Тамбуев за програмата Ран - Ът, в съгласие с която започва българският Мирен преход към гробищата: "Чета я и косите ми настръхват. Все едно чета Откровението на Йоан или предсказанията на Ностарадамус за Апокалипсиса. Не, тези редове не могат да бъдат написани от хора, които милеят за народа и държавата ни…. Цялостният прочит внушава предусещането, че народът ще си тури сам въжето на шията. Очаква се невиждан глад. Все по-трудно ще се намира храна. На пазара ще се появят ментета от всякакъв калибър. Най-уязвимата част от населението - децата и възрастните ще получават тежки хипотрофични увреждания от системното недохранване. Непрекъснато ще се увеличава дистанцията между цените на стоките и заплатите… Ще се появи безработица. Предвижда се нивото й да достигне около един милион. Най-квалифицираните млади българи ще напуснат страната. Ще възкръснат отдавна погребани болести… Всички тези "благинки" могат да породят силни обществени сътресения. Затова трябва да се въвеждат постепенно, като се държи непрекъснато сметка за прага на издръжливостта на народа. Мизерия, глад, болести, нищета - това прокобва поверителната част от плана Ран - Ът. Да работиш за осъществяването на този план, значи да станеш палач на собствения си народ. Признавам, че ако ме блъснеше кола, нямаше да ме разтърси така, както ужасяващата социална картина на Прехода. Американските специалисти и българските експерти ни казват в очите какво ни чака. А ние, вместо да скочим срещу това жестоко поробване и да предложим някаква свястна алтернатива за спасението на България, блажено примигваме, сякаш ни ръси манна небесна." Тамбуев е един от малкото честни комунисти, но много бих искал да знам мнението на неговите съпартийци, които все за социална политика говорят. Ами лидерът на БСП Георги Първанов? Той бе убеден защитник на българските национални интереси и приоритети. Защитаваше и АЕЦ "Козлодуй" от закриване. Само няколко месеца по-късно новоизбраният държавен глава Георги Първанов изказа опасения, че заради споровете около АЕЦ “Козлодуй” някой може да намрази тази прекрасна Европа, която толкова усърдно се старае да ни умори. Тези хамелеони социалистите питат по телефона какво е собственото им мнение - от тях нищо добро, нищо полезно не можем да очакваме. Децата им може да дойдат при нас и да станат българи, но старите са непоправимо осакатени. Българоубийци са и сини, и червени, и жълти. Седесарчетата още през 1990 г. бяха наясно с последиците от "Мирния Преход" и "Нежната революция" и треска ги тресеше от страх. В тази връзка искам да се спра на един недокрай обмислен любопитен факт. Дали някой помни, че през 1990 година сред седесарите бе модерно да пускат бради. Какво казва по този въпрос политическата психология? "Гладко избръснатото лице бе характерно за Запада през неговите периоди на могъщество, докато брадата бележеше периоди на упадък и несигурност. Брадата просто бе средство за прикриване на страха." - /Сирил Паркинсън "Законите на Паркинсън"/ Колкото до жълтите - те половината са бивши червени, другата половина - бивши сини. Не напразно това цареподобие Сакскобурггота и досега не ще и да чуе за старите монархисти. На Сакскобурггота не му трябват идейни монархисти и родолюбци, той изпълнява Плана. Сакскобурггота се оказа не Цар, а жалък българоубиец като своите предшественици. Кой ще ни спаси от започналото изтребление, ако ги няма националистите?
Да, на България и на българския народ е жизнено необходима мощна националистическа партия, която да неутрализира ударите на външните врагове и вътрешните отстъпници. Ние трябва да превърнем политиката на войнстващ български национализъм в държавна политика. И никакви кресльовци не бива да ни отклоняват от нашия, от Българския път! Трудно е, знам. Непоносимо трудно е. Но колкото повече чакаме, толкова по-трудно ще става. Затова въпреки трудностите, въпреки истерията и ругатните, ние трябва да започнем. Сега, незабавно. Веднага!
Чакалският антибългарски вой ми напомни стара полузабравена случка. Във влака пътували дама и свещеник. Дамата заявила на свещеника, че е безсмислено да се четат "попски" книги, тъй като в тях не пишело нищо вярно. И дамата с невероятна гордост заявила, че е "свободомислеща", тоест невярваща. Свещеникът кротко запитал: "А колко от тези "попски" книги сте чела, уважаема госпожо?" Отговорът бил - "Нито една". "В такъв случай, уважаема госпожо, не казвайте, че сте невярваща, а че сте невежа."
И с национализма е същото. Никой измежду вряскащите нищожества не познава идеологията на българския национализъм, а всички се смятат задължени да говорят против него. "В Съюза на комунистите малцина знаеха за същината на национализма. Малцина измежду нас разбираха сложността и дълбочината на това явление. Знаеше се, че национализмът е несъвместим с комунистическия мироглед, но на съдържанието на национализма се гледаше тесногръдо, почти изключително политически, а това е крайно недостатъчно." - писа един сръбски комунист. Национализмът е като религията. Кой може да твърди, че познава явлението национализъм? Кой може да претендира, че е специалист по въпросите, засягащи всички религиозни вярвания на планетата? Но не, подобно на своите сръбски колеги, нашите интелектуални нищожества продължават атаките си срещу българското родолюбие. Надпреварват се да ни обясняват колко ужасна ще бъде още неродената рожба на българския национален дух. Това отрицателно отношение бе насаждано през всичките 45 години "пролетарска" диктатура. То продължи и след промените през 1990 година, но отначало противниците ни използваха друга тактика. Нали искаха да минат за демократи! Преструваха се, че не съществуваме. Говореха за основни и неосновни политически сили, за малки и големи партии. Убеждаваха, че не е изгодно членството в някоя от малките. По силата на същата логика през времето на Живков всеки би трябвало да се стреми към членство в БКП, тази партия събираше при избори 99,98% от гласовете. Да бъдеш в комунистическата партия бе изгодно. Но не бе морално. Сега обвиняват БКП, че водела националистическа политика. Ние сме на мнение, че комунистическата политика през всичките 45 години на практика е била насочена против нацията. През 1982 г. Тодор Живков награди с Ботевска награда сириеца Ахмад Сюлейман Ал-Ахмад. Умът ми не го побира! Ботевска награда за Ахмад Сюлейман! Нито един националист няма да си позволи такава гавра с националните символи. На 25 март 1973 г. пред членовете на Ислямската конференция, Муамар Кадафи декларира своята твърда решимост да защити родопските помаци /българи мохамедани/ от българската асимилация. Всеки убеден националист би протестирал срещу подобно решение. Тодор Живков обаче не посмя да развали класовото приятелство с Кадафи заради някакви си българомохамедани. Тук ясно се вижда границата между комунистическия стремеж към запазване на властта и грижата за българската нация. Личности, правещи разлика между нация и население бяха унищожавани безжалостно. На 22 май 1984 година бе убит националиста Георги Гавазов от Асеновград, съпроцесник на Васил Златаров, Иван Долев и Стефан Вълков. Убити бяха Борис Арсов, Володя Наков, Георги Заркин… Живков не само знаеше за убийствата, той предварително ги одобряваше. "Като убийството на Георги Марков" - биха възкликнали невежите. Тук вече сме на друго мнение. Не сме приятели на Тодор Живков, но истината ни е по-скъпа. Почти веднага след убийството на писателя-дисидент научихме, че то е било извършено от английските тайни служби с благословията на американското ЦРУ. През март 2002 г. обаче бившият шеф на Шесто управление на ДС Димитър Иванов "признава", че не друг, а Държавна сигурност е ликвидирала Марков. Необяснимо поведение за едно старо ченге, освен ако не допуснем, че създадената от КГБ ДС си има нов господар. Тук отново личи комунистическата склонност да се служи на който и да е, стига той да плаща. Но нека продължим с анализа.
През февруари 1991 г. Тодор Живков даде любопитно интервю, в което засягаше темата за процеса срещу него. Сега, когато все повече хора забравят какво е било и твърдят, че Живков всъщност не само бил невинен, но и трябвало да го провъзгласим за национален герой, не е зле да си припомним автентичните живкови думи: "Ако тоя процес не бъде спрян, всеки процес ще го започвам с Луканов и ще го завършвам с Луканов. Ако той спре процеса, няма да го закачам. Така му кажи! И да не мислят да ме отровят. Мене ме съдят за 26 ли, за 30 ли милиона. Триста хиляди от тях Луканов ги е взел. Като представителни. Ти му кажи на Луканов - аз съм готов да разговаряме. И ти ела. Дружно трябва да го спрем тоя процес." Тази ли дребна душица, този ли страхливец, този ли мижав търгаш ще провъзгласяваме за национален герой? Който наричаше легионерите "монархофашисти", който заповядаше Илия Минев да бъде поставян под домашен арест, ако липсват деяния, с които да го вкарат отново в затвора. Който угодничеше пред Съветския съюз и заселваше цигани от всички краища на света, за да се увеличела единната му социалистическа нация. Ще припомня и полунеизвестния факт, че след дворцовия преврат от ноември и 1989 г. Живков повери значителна част от своите капитали на турския емигрант Халис Окан. После Окан се самозабрави и се наложи да умре скоропостижно, обаче важното е, че набеденият за националист Генерален секретар на БКП не се довери на българин да оперира с неговите пари. Живков не изпитваше симпатия към българите, осмеляващи се да поставят верността си към България над верността към Съветския съюз и пролетарския интернационализъм. Преживял съм това време и имам право да кажа: и тогава, както и сега българският национализъм бе преследвана идеология. Най-добре го е рекъл комунистът Иван Стамболич: "Смятам, че трудно може да се приеме разговор за комунистите-националисти. Тези понятия са взаимно изключващи се. Нещо повече, ако социалистите и комунистите през цялата история, в политическата си практика с основание са смятали някого за противник и дори враг, това е националистът, шовинистът, нацистът, фашистът." Нека погледнем националната политика на комунистите и през погледа на Владимир Свинтила: "Навсякъде бе в ход борбата срещу човека с качества. И под човека с качества далеч не бива да бъде разбирана само интелигенцията. Активният българин бе взет на мушка. Унищожаването на националния интелект бе в програмата за "класова борба" на комунягите." Никой обаче не заклейми марксистите-ленинци в извършването на противобългарски геноцид. В избиването на около 200 000 родолюбиви българи след 9 септември 1944 г. Никой не каза и думичка в защита на националистите, които имахме дързостта да се опълчим срещу геноцида. За комунистите, глобалистите, ционистите, демократите - за цялата противобългарска сган пазителите на българското национално самосъзнание бяхме и си останахме фашисти. Дори демокретените, тези човекоподобия с банкови сметки вместо сърца понякога се опитват да ни разберат: "Защо национализмът се завърна така поразително и защо разбунтува такива мощни страсти? Отговорът е банален - той е в кръвта на хората." - Герд Беренс, сп. "Тайм". Комунистите знаят само да ни използват за своите противочовешки цели и после да ни елиминират. През 1994 г. т. нар. Дясно демократично движение /ДДД/, претендиращо, че представлява българските скинхедс, подписа споразумение с прокомунистическата Отечествена партия на труда /ОПТ/. Това бе краят на Движението. Комунистическите социалисти използваха младите неопитни българчета за свои теснопартийни цели и после ги съсипаха.


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Ама, Възродителния процес, ама жертвите, ама геноцида над турците - ще кажат. Колко бяха турските жертви - две, три, пет? Във всеки случай многократно по-малко от жертвите на атентати, извършени от турци. Вагонът за майки с деца край Буново, Сливен, Златни пясъци, гарата в Пловдив… Ама ние не сме си изкупили вината, ама какво ще кажат в Европа - продължават да вряскат демокретените. Коя Европа? Тази, която Волфрам Енгелс през октомври 1993 г. нарече в списание "Виртшафтсвохе" "азиатският апендикс"? И защо точно Европа, какво общо имаме ние с Европа? Нали според всички проучвания България се намира някъде между Руанда и остров Гуам? Ах, да! Европа на Европейския съюз. Европа, от която вземаме пример. Нека видим как постъпват в подобни случаи в демократичните страни, от които уж вземаме пример. На 17 октомври 1961 г. в Париж алжирският Фронт за национално освобождение провежда манифестация. По заповед на тогавашния префект на парижката полиция Морис Папон, срещу демонстрантите и използвана сила. По първоначални официални данни са убити трима души. Пред съда убитите са вече тридесетина. Според историците числото е над двеста. Убитите били хвърляни направо във водите на Сена. Съдебната процедура завършила с резолюцията "липса на виновник". През 1982 г. с одобрението на Ариел Шарон бе извършено клането в палестинските лагери Сабра и Шатила. По библейско предписание са избити всички, без оглед на пол и възраст. През време на цялата операция са убити общо 3600 палестинци. Неофициалните данни говорят за двойно повече жертви. Това е геноцид, само че никой не смее да обвини Шарон в нацизъм и расизъм. Шарон не е български националист. На него е позволено онова, което на нас е забранено. Истеричното вряскане прикрива и друг важен факт. Основен противник на Възродителния процес не беше Анкара, тя съумя да използва процеса в своя полза. Не бяха и така наречените "дисиденти", които започваха и завършваха своите апели с "както каза другарят Живков". Единствен безкомпромисен и принципен противник на Възродителния процес бяха българските националисти, начело с Илия Стоянов Минев от град Септември. Национализмът като идеология напълно изключва националната асимилация и смесването на народите в общ претопителен котел. Тези, които днес ни вменяват чувство на вина, използвайки Възродителния процес забравят за цената, платена от българския народ. Тя не се съдържаше само във взривените влакове, в избитите невинни български дечица, в унищожаваната от турското население реколта, в изкупените и изнесени хранителни стоки, които опразниха магазините в страната, а най-вече в режима на тока. Старите изглежда са забравили, а младите не знаят, затова ще припомня. Два, четири, осем часа няма ток, после идва за час-два и гасне пак. Онова, което се случи за няколко дни в пловдивския квартал "Столипиново" се случваше всеки ден в цяла България няколко години. Колко измръзнали от студ, колко разболели се поради липса на отопление, колко празни часове, дни, седмици, месеци, колко пропиляно време… Не мога да нарека режима на тока в края на ХХ век иначе, освен като държавен тероризъм срещу цял един народ. Живков по съвет на Франц Йозеф Щраус бе договорил турската ненамеса срещу изнасянето на електричество за Турция. Токът идва за час-два, после четири, шест, осем часа няма ток. Нека тогавашният министър на енергетиката Никола Тодориев проговори, той прекрасно знае как стоят нещата. Тодориев няма да проговори. Той е комунист, социалист или дявол знае какъв, но не е българин. И накрая, за да сложа край на всякакви спекулации, отново ще цитирам Тодор Живков: "Няма значение какви ще живеят в България - българи, турци или цигани, важното е да има социализъм, да държим властта." Само да съм чул след това признание някой да нарече Живков "националист"!
Закриляни от Българския Бог
"Всеки народ има свой собствен национализъм" - Ал. Дугин
Към края на своето управление Живков твърдеше, че в България има само 25 души дисиденти, които са реални противници както на властта, така и на комунистическата и социалистическа идея. Не бяхме 25, малко повече бяхме, но нека не се хващаме за цифрата. Същественото е, че въпреки относителната ни малобройност, нашата морална сила бе огромна. През 1988-9 г. всички говореха за нас, на апелите за участие в щафетните гладни стачки и други форми на протест се отзоваваха стотици българи. Въпреки гадните статии срещу Независимото дружество за защита правата на човека в централния и местен печат, а може би благодарение и на тях, авторитетът ни в ония години бе неоспорим. Ние служехме не на някоя политическа или друга материална сила, а на Идеята. Затова главният удар на Врага се стовари именно срещу нас.
От НДЗПЧ на Илия Минев не остана нищо. То не бе подготвено за работа в неконспиративни условия. Напразни бяха многократните усилия на Минев да излезе пред обществеността. Исканията му да говори по радиото или телевизията срещаха неизменно мълчание. Вестник "Свободно слово" се оказа крайно недостатъчен за преодоляване на информационния вакуум. Не е приятно за казване, но това е самата истина: срещу Председателя на НДЗПЧ се изправиха не само противниците, не само внедрени агенти като Румен Воденичаров и ционисти като Георгий Лунд, но и част от довчерашните приятели и съмишленици. Григор Симов, Николай Савовски, Николай Галев, отец Димитър Амбарев - и те често не знаеха на чия страна да застанат. През 1990 г. председателят на БНРП д-р Иван Георгиев предложи на Минев да го включи в своята кандидатдепутатска листа, но от Америка дойдоха други заповеди, бай Илия го извикаха там и най-долно го изиграха. Изолираха го, докато тук завърши политическото подреждане. Неговата вина бе, че им повярва. Щели да го направят президент. Как ли пък не! Те си имаха свой кандидат за президент. Предварително избран от ЦК на КПСС, от КГБ и одобрен от ЦРУ. Президентът на "демократична" България трябваше да е марксист, защото парите бяха у марксистите, а американците винаги са се интересували само от пари. Все пак Дружеството изигра своята роля, то бе успяло да събуди задрямалия народ. Дружеството служеше на България, на българската Идея и на българския Бог. Въпреки усилията на всесилната терористична машина ДС, въпреки старанията на Радио "Свободна Европа", на журналисти като Румяна Узунова и Владимир Костов, Богът на българите не позволи усилията на Неговите воини да останат напразни.
През 1990 - 1992 г. срещу носителите на националната идея се използваха предимно манипулации и внушения. Имаше, разбира се някое и друго политическо убийство /Милош Зяпков, Иван Дундаров, Страхил Гичев/, но терорът през тези години не бе тотален, повсеместен. Пък и повечето от политическите убийства изглеждаха като нещастни случаи. Така загина в едно кафене цанковиста Христо Попов, който положи доста усилия за обединението на националната българска опозиция. Смъртта му остана незабелязана, сякаш този човек никога не бе живял, сякаш никога не го е имало. Дори довчерашните му приятели се престориха на разсеяни. Напълно естествена изглеждаше и смъртта на легендарния Ванче Михайлов на 6 септември 1990 година. Витаеше илюзията за свобода. Седесарковците от онова време още не се бяха ояли достатъчно и обичаха да си играят на дисиденти. "Нашите дисиденти като не са способни да се задълбаят в културоложка критика на ситуацията, на момента, на състоянието, на състоянието на духа, на състоянието на нацията, продължават да правят предимно обзори на световноисторическите въпроси. Полусъзнание и полуоткритост на фона на световноисторическите въпроси." И това полусъзнание искаше да му се подчиним! Говорейки за извънпарламентарните сили, сегашният конституционен съдия Георги Марков, тогава активист на Демократическата партия през ноември 1992 г. зададе въпроса доколко те са именно сили. Никой не се сети да му възрази, че по-правилно е да говори за извънпарламентарни личности. И за парламентарни безличия. Само че безличията искаха да обезличат и малкото останали личности в обезкръвената ни Родина. Комунардемократите твърдяха, че трябва временно да изоставим своите убеждения и пристрастия и да се обединим около тях. Моментът изисквал единомислие. "Не единомислие е нужно, защото единомислието значи духовна смърт. Нужно е обаче единодействие между всички опозиционни партии и организации, за да се справим с всемогъщия враг." - писах през май 1990 г. Тогава си мислех, че те не разбират какво е нужно. Неразбиращият се оказах аз. Тяхната цел не бе съхранение, а унищожение на врага. И този враг съвсем не бе комунистическата партия. Набелязаният за унищожение враг е бил българския народ, а аз с цялата си наивност си въобразявах, че демонократите от Съюза на ДС воюват срещу комунягите.
Всъщност те понякога си го признаваха, но нямаше кой да забележи. Изправени пред избора кого да атакуват - нас или червените, седесарковците пишеха в "Демокрация": "Комунизмът си отива, но призракът на неофашизма отново броди из Европа" /октомври 1991 г./. В тази връзка съм длъжен да спомена и провокацията на десетилетието. На 26 август 1990 г. комунистите с помощта на милицията и специалните служби подпалиха Партийния си дом. За деянието веднага бяха обвинени някакви анонимни "неофашистки" сили. Следствието, както можеше да се очаква, завърши без резултат. Истината не бе никаква тайна, но никой не посмя да я каже на глас. Сочеха ни с пръст, а ние мълчахме, разграничавахме се едни от други, делехме се и се цепехме. Всъщност разнодействието е наша стара народностна черта. Една от най-лошите ни черти. Вижте само колко български държавици имаме в края на ХІV век, когато Османската империя връхлита и помита всичко по пътя си. Вместо да се обединим и да дадем отпор, ние сме предпочели да се разделим и да бъдем бити поотделно. Резултат - пет века чужда окупация. Същите са били и нашите Волжски братя, за което свидетелстват техните летописи: "Но и в средите на самите иделски българи нямало единство. Така отначало българите - утиги /утигури/ изселиха в Кара - Саклан /Украйна/ много байларци /котраги/, а после суварците заставиха част от утигите, недоволни от тяхното господство да заминат за Бурджан..." - Кул Гали "Хон китабъ".
Не че не опитвахме да се обединим, но винаги се проваляхме. На 16 май 1990 год. 16 партии и организации под ръководството на Страхил Гичев подписаха споразумение за политическо взаимодействие. Там беше и Илия Минев, там бяха д-р Иван Георгиев, Димитър Бранков, Иван Лазаров… Там бяха ветераните на Съпротивата, непреклонните. Ето защо Гичев трябваше да умре /на 10 октомври 1990 г./. Тогава не знаехме, че нашата изолация от политическия живот е заложена от самите Кукловоди и мърдане няма. Волен Сидеров пише в "Монитор" от 31 март 2002 г.: "Според Янко Янков, дългогодишен политзатворник при комунизма, свидетел на тогавашните договорки, Щатите са искали /явно след сделка с тогавашния СССР/ България да има ляв път на развитие. Да не се допускат бивши политически затворници и истински дисиденти до властта. "Опозицията в България е Луканов!" определя играта Сол Полански в началото на 1990 г в интервю в българската преса. Клонингът на Луканов - Иван Костов довърши начертания план властта да не допуска истински противници на соцкомунизма, както и това България да стане богата държава." Усещахме по интуиция, че нещата се развиват зле, искахме да предотвратим задаващата се катастрофа, но се провалихме. Емигрантите, на които отначало разчитахме, и те не ни оказаха нужното съдействие. Изключение правеха д-р Николай Алтънков, председател на Българския национален фронт и неколцина от неговите хора. Като Никола Атанасов от Швеция, например. Те държаха връзка с нововъзникващите родолюбиви партии и групировки в Родината, помагаха им финансово. Само че откъде нашите бедни емигранти да знаят, че комунистическата ДС бе започнала да работи съвместно с американското ЦРУ? Кой от нас изобщо можеше да допусне, че довчерашните борци против капитализма, империализма, НАТО и "световната реакция", са се поставили под пряко американско подчинение? Най-добре формулира капитулацията на комунистите пред САЩ Филип Боков през 1998 г.: "Това е положението! Сега САЩ е най-мощната държава в света и ако искаме да ни има, трябва да играем, и то с голямо желание по свирката й. Трябва да избираме - или бедни, злобни и умиращи, но горди, или съществуващи, но слугински осигурени." Онова, което Боков забрави да съобщи е, че слугинското осигуряване се отнася само до шепата национални предатели. За целокупния български народ пощада не е предвидена. Нас са ни обрекли на смърт. Дали ще играем по нечия свирка или не - това е без значение. Казали са, че ще умрем, и трябва да умрем. Освен ако скочим като един и сами не си извоюваме правото на живот. Само че по онова време ние изобщо не допускахме в каква клопка са ни натикали и враговете, и онези, които смятахме за приятели. През 1995 г. д-р Никола Алтънков разказва във в-к "Нова борба" как през 1990 г. проф. Орен изнася в София лекция относно бъдещето на България. В нея той препоръчва ориентирането на страната към "модерния европейски либерализъм и отричането й от порочния, стар, гнил, но и още много опасен национализъм". Запитали го дали на България ще бъде разрешено да избере друг път, дали ще бъде възможно на народа ни да изяви своята воля, ако тази воля не отиде непременно към либерализма. Либералният професор предпочел да се възползва от демократичното си право да замълчи. Как не можахме още тогава да видим, че ни готвят унищожение? Че ни отнемат всякакво право на избор. Как не можахме още тогава да намерим общ език помежду си, да обединим своите усилия, да се обединим срещу българоубийците и да ги пометем? Интригите и клеветите също изиграха зловещата си роля. Неуспели да постигнем нужното единодействие, ние, националистите повторихме една хилядолетна грешка. Разделихме се. Впуснахме се в междуособни борби, вместо със задружни усилия да се хвърлим в битка с врага. И загубихме.


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

ИЗТРЕБЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ
"Там кучетата ги очаква смърт!" - Алистър Кроули, "Книга на Закона" 2:45
Геноцидът започна веднага след началото на т. нар. "Преход". Още през февруари 1991 г. излизащия тогава в-к "Епоха" като се спираше върху шоковото увеличение цените на лекарствата, обобщи: "Абсурдът е налице - в края на 20-тото столетие един народ се връща към принципите на естествения подбор. Ще оцеляват младите, здравите силните и те ще дават потомство… А ще дават ли? Някъде бях чел, че и животните, поставени в ненормални условия, престават да се плодят." Авторът позна, днес раждаемостта на българите е най-ниската в Европа. Българофобите обаче не бяха доволни. Реформата в здравеопазването ще продължи, докато то стане недостижимо за бедните /90 - 95% от населението!/ българи. През януари 2002 г . почна да се приказва, че по поръчка от мултинационални фармацевтични компании, в Бургас са извършвани медицински експерименти с живи хора. Писаха нещичко и по вестниците. После се оказа, че работата била съвсем законна и напълно в реда на нещата. Морски свинчета, бели мишки! - за такива ни имат на Запад и това било "в реда на нещата". Февруари 2002 година. По предложение на фондация "Бъдеще за България" и във връзка с посещението на Папа Йоан Павел Втори, бюджетът на седем пловдивски здравни заведения бе орязан с милион и половина лева. Колко болници бяха разсипани, колко здравни служби бяха закрити? Развитие получи единствено търговията с човешки органи. "Заблудени зад понятието "служебна тайна" и зад криворазбрана професионална дискретност, всички, работещи в българските морги ставахме съучастници в извършването на този "свещен" ритуал - вземане без знанието на близките очите на техните покойници, мозъчните им обвивки, кости /които замествахме с дървени протези/, хипофизи, кожи… и много други трансплантационни материали за стройно организираните служби, продаващи неизвестно къде и за неизвестна сума остатъци от своите сънародници." - доц. Д-р Мария Грозева, ръководител на Катедрата по съдебна медицина при ВМИ - Стара Загора, август 1990 г. През декември 2001 г. две жени - майка и дъщеря опитаха да продадат бъбреците си, за да се спасят от гладна смърт. Както съобщиха вестниците, жените били изключително бедни и предпочели да изтъргуват своите органи, отколкото да станат проститутки. /Пазарна икономика!/ През октомври 1997 г. През май 1997 г. Валери Бацов от Монтана обявява за продан кръвта си и единия бъбрек, за да плати лечението на болната си дъщеря. През януари 2001 г. британският в-к "Таймс" разкри, че българчета са били продавани за по 16 000 долара чрез Интернет от различни компании. В Народното събрание депутатът от ДПС Лютиви Местан веднага апелира да бъдат закрити "фашистките" и "окултно-фашистките" /!/ Интернет страници, в които се апелира за спирането на търговията с български деца. През юли 2001 г. "Държавен вестник" публикува закон, според който България разрешава износа на органи за трансплантация. Юни 2002 г.: "Гръцката полиция е разкрила престъпна групировка, занимаваща се с търговия на деца от България. Между 3 и 30 хиляди лева струва едно наше дете на черния пазар, съобщи радио Дойче Веле. През последните години случаите на търговия с деца от България са все по-често срещано явление в Гърция." И тъй като стана дума за г-н Лютиви Местан ефенди, я да видим какво предлагат той и неговите ДПС следовници на българските деца: "В столицата арестуваха 36 годишния педофил Шукри Ю., който близо час се гаврил с две осемгодишни момченца. Полицаи арестуваха 16 годишния Рейхан Рамадан от село Тушовица, който изнасилил малко момче от същото село". Тези деяния може да са нещо нормално за тяхната традиция, но за нашата не са.
През октомври 1999 г. Румен Воденичаров заяви: "След 10 години с ръка на сърцето и с извинение към българския народ тези, които започнаха промените трябва да признаят, че целейки се в комунизма, улучиха България." /Ето признанието на Воденичаров, че е бил агент: започнаха, улучиха… Той нищо не е започвал, нищо не е улучвал. Той е вършил каквото му е било заповядано. Само че не друг, а именно неговите шефове изпълняваха програмата по убийството на България!/ Българските националисти вървяха по различен път. Пътя на свободата, на развитието, на замогването на българския народ. Пътя на справедливостта и величието. Не е наша вината, че мнозинството не избра този път, а тръгна след измамници и открити бандити. "Аз съм бил винаги борец против комунизма. Последните репресии срещу мен бяха през 1983 г., когато бях арестуван от Медицинска академия. Но сега терорът към нас, националистите също е голям, макар под друга форма. Независимо от "демократичната" фасада. Спомнете си изявлението на Иван Костов, че с българския национализъм е свършено. На Надежда Михайлова /еврейка по майка/, че трябва да се води борба с национализма. И забележете, не с еврейския /наричан още ционизъм, б. а./, а с българския." - д-р Иван Георгиев, 8 декември 2000 г.
Журналистът от "Монитор" Илия Илиев пише: "Над 90% от младите българи желаят да емигрират. Повечето от техните родители не само не ги възпират, но дори ги и подкрепят в тези им нагласи и намерения. Причините са няколко, но може да бъдат обединени в един комплекс. България става все по-несигурно място за живот на българите." Националният център за здравна информация съобщи през 1998 г., че 13% от българските младежи и девойки били душевноболни. През ноември 1994 г. в с. Калояново от глад умряло осеммесечното българче Георги Панов, чийто родители били безработни. Октомври 1994 г.: - "Родилка почина поради липса на кръв за кръвопреливане". Ами убийствата на родени живи новородени? През 1994 г. един криминалист коментира, че му се е наложило да види на снимки и на живо 27 обезобразени бебешки трупчета. Защо никой управник не се стресна от изобилието на подобни данни? Няма да бъде изречена истината за смъртта на седемте деца в дискотека "Индиго" през декември 2001 г. Тогава там бе изпробвано психотронно оръжие, а подобни експерименти не се признават. Никога и при никакви обстоятелства. Веднага след трагедията генерал Васил Василев едва смогна да промрънка: "Ама те сигурно са се лъзнaли, нема начин". Да де, нема начин да не е така, иначе много генералски и министерски глави трябваше да хвръкнат.
"Защо българинът е подложен на геноцид чрез ненормална здравна и пенсионна система? Да не би целта да е това - да освободим жизнено пространство за някого?" - пита Волен Сидеров през март 2002 г. в материал със заглавие "Национализмът е имунната ни система". Да, национализмът е имунната система на една нация. Отказът от национализъм е равносилен на политически и национален СПИН. На сигурна смърт. Колкото до освобождаването на жизнено пространство, само завършените кретени не виждат какво се случва. "Необявените сили" ни изтикват от нашата територия, вземат ни земята и я поверяват в ръцете на племе, с което после лесно ще могат да се справят. Още не са напълно ясни всички детайли от заговора, но съществуването на заговор срещу България и срещу българския народ, е извън всякакво съмнение. Венцислав Йотов, организационен секретар на ЛДС - Ловеч, през ноември 1999 г. прави откритието: "В парламента единствено българският народ няма свое лоби." Вероятно е така. Макар с думичката "български" в своите наименования, партиите изобщо не смятат, че представляват българите. През февруари 1994 г. при посещение в социалистическата централа на ул. "Позитано" циганите поискаха техен съплеменник да оглави БСП. На което Жан Виденов отговори, че партията му работи за тяхното израстване и един ден циганското искане може да стане реалност. Засега социалистите преминаха към междинен, компромисен вариант - лидерът Сергей Станишев е от еврейски произход. Както и Надежда Михайлова - лидерът на СДС. Нищо чудно, че не мислят за нас. На всичко отгоре не ни позволяват ние да знаем и мислим за тях. Военен министър в правителството на Любен Беров беше Валентин Александров. През март 1993 г. в-к "Ранно утро" разкри кой е бащата на Александров - Буби Блуменфелд, агент на НКВД. Истинското рождено име на министъра така и не научихме. Като резултат от разкритията, правителството демократично спря вестника. Етническият произход на Александър Божков, мистър 10% е всеизвестен, но не така стои въпросът с майката на бившия президент Петър Стоянов. Един вестник отпечата копие от студентската му книжка с еврейска шапчица на главата. Не последва нито опровержение, нито обяснение. На българите не им се полага да научават какви хора ги управляват. Още по-интересно е, че такива като Стоянов представят защитата на хилядолетни български духовни ценности като атака срещу самите тях. Ето пример. Беше редно, беше нормално, беше естествено, беше по Български да се опълчим срещу безумната идея на Ото Кронщайнер за премахване на нашата българска Кирилица. Бившият /Слава Богу!/ вестник "Демокрация" демократично ни се присмя: "Пише се от позициите на примитивен антиамериканизъм, прокламира се "хубав" национализъм. По света такава ярка индоктринираност е от сферата на патологията У нас проповедници на тези идеи са директори на национални музеи, главни и по-главни редактори, поети, ректори, заместници… Кампанията срещу професор Кронщайнер беше "активно мероприятие" на част от спецслужбите, които все още се намират под комунистически контрол… Едно подсказване - проф. Кронщайнер беше награден от президента Петър Стоянов с най-висшия български орден за заслуги към българистиката, а рано или късно на този президент трябваше да се търсят кусури… В едно детайлно и покриващо съдбата на всички езици по света изследване, направено от международен колектив, се изказват съвсем уверени прогнози за скорошното провинциализиране на малките езици и превръщането им в диалекти на не повече от три големи езикови групи." /Иван Младенов, "Демокрация", 5 януари 2002 г./ Демокретеничен евроидиотизъм! Толкова е гадно, че не ми се коментира. Излиза, че ние браним нашата 1150 годишна азбука единствено с цел да търсим кусури на някой си Петър Стефанов Стоянов, на това човече с дребна душица. И че нашата българозащитна реакция е "активно мероприятие" на комунистическите тайни служби - заклетите ни врагове. "Откакто се помня, по-скоро откакто започнах да уча чужди езици, след мен се влачат пълчища ченгета, които все искат да стана като тях." - разкрива душицата си Младенов. Ще падна от смях! Започва да ми става жал за горките ченгета. Трябва доста да са го закъсали, щом са опрели до такива като Иван Младенов. Но думата ми беше за Стоянов той бе готов да обърне с главата надолу всички факти, да пренебрегне всички неоспорими истини, само и само да възвеличи собствената си мижава в политически и исторически план фигурка. Как да не заподозрем, че кръвта му не е съвсем българска? Не че измежду нас съвсем няма идиоти, но чак пък такива…


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Последиците от петгодишното президентстване на Петър Стоянов и четиригодишното управление на любимите му седесарковчета е пред очите на всички. През януари 2001 г. хакер проникна в Интернет страницата на президента Стоянов и изпрати писмо: "Защо го направих ли? Много е просто - когато родителите ти мизерстват, когато не можеш да си намериш свястна работа, понеже трябва да си роднина на някого, когато три четвърти от приятелите ти са в чужбина, какво ти остава? Дори да си най-големият патриот, идва време, когато си казваш: СТИГА. Вече не виждаш бъдещето си в България и заминаваш за чужбина." Да, те заминават. Способните, грамотните, умните българчета заминават. Тук остават некадърниците. И мутрите. И мургавите, разбира се. Какво казва официалната статистика? При последното преброяване като цигани са се определили 314 000 лица, а като турци - близо милион. Нови две проучвания сочели, че циганите са над 700 000. До тази цифра бил спаднал и броят на турците. Данните изнася Айсехел Руфи през юни 2000 г. никой обаче не казва открито, че броят на циганите в България се увеличава много по-бързо, отколкото ако беше предизвикан само от раждаемостта им. Колкото висока и да е тя. През юни 1991 г. по време на поредната сесия на Билдербергската група, президентът на Чейз Манхатън банк Дейвид Рокфелер заяви: "Днешният сложен свят постепенно върви към установяването на единно управление и единно световно правителство. Наднационалният суверенитет на един планетарен интелектуален елит и на световните банкови гиганти е далеч за предпочитане пред досегашното право на нациите да решават нещата." Да видим как го решават те, след като отнеха нашето право да решаваме. През февруари 1991 г Ахмет Салиев от с. Равно, община Ветово уби съселянина си Емил Станев. През ноември трима пловдивски цигани нападнали и заклали младеж. Пак през ноември в Бургас е заловена банда от четирима цигани, които издебвали ученички при излизането им от училище, отвличали ги и ги изнасилвали. През март 1992 г. банда цигани започнала да гони и бие с палки минувачи в столичния Ж. К. "Люлин". Ей така, за удоволствие. В-к "24 часа", 16 август 1998 г.: "Овчарят Христо Цонев, 60 годишен, беше опериран след тежък побой, за да му вземат стадото. Миналата година цигани нападнаха кварталния полицай, отнеха му оръжието. На 10 юли пак биха полицай, счупиха му три ребра и му свалиха отличителните знаци. В пъстрото досие на циганите от Мечка има и изнасилвания. 12 годишно момиче от съседното село Коиловци не смее да се покаже пред хората от срам. Две възрастни жени от нашето село изтърпяха гаврата. Едната вече е покойница. Заканата на циганите е, че ще изнасилват българките, а мъжете им ще гледат." През април 2000 г. в село Мечка двама цигани застреляха с ловна пушка в собствения му дом 59 годишния Найден Тимневски. Полицията до днес не смее да открие убийците. За сметка на българката Даниела Терзийска, обвинена в убийството на собственото си дете, която постоянно я местят от лудница в болница и обратно, въпреки многобройните доказателства за нейната невинност. През декември 1999 г. наказаха кръчмари в Пазарджик, че се осмелили да изгонят цигани от кръчмите си. Какво мислят, какво правят нашите управници? Премахват българския национален суверенитет в полза на всевластните криминални шайки. И докато ние, "простият народ" се гърчим в ужаса на вилнеещата демокрация по време на чума, те си гледат животеца. Ходят в САЩ на "благотворителни" балове, организирани от видния гей /но не на труда/ Августин Пейчинов. И на футболни първенства по всички континенти. Развличат се хората, докато простият народец мре.
Ето какво признава на 17 ноември 1999 г. Стефан Константинов, бивш областен управител на Бургас пред в-к "Сега": "Сега се пише за елита, че правел невероятни купони в Боровец. И ние бяхме добри. Всички вкупом се съблякохме и в нощното море направихме едно забележително нощно къпане. След това с халати и без бельо направихме едно чудесно боулинг състезание. Спомням си, че премиерът Филип Димитров се представи много добре." През май 2001 г. удължиха с две седмици разследването срещу Николай Шпириндов, обвинен, че е държал неприличен език към премиера Иван Костов. А дали поведението на уважаемия г-н Премиер и на цялата ужасно скъпа /оценява се на няколко милиарда долара/ политическа класа е прилично към нас? Какво ти приличие, на тях им липсва и най-елементарен човешки морал. Моралът на Иван Костов и компания е равен на морала, притежаван от моя компютър. И все пак разлика има - компютърът не умее да лъже. Иван Костов не само умее, ами е виртуоз в лъжите. Лъже та се къса! Или както казва народната поговорка "лъже като дърт циганин". На 6 септември руският мафиоз Майкъл Чорни заявява, че е дал 80 000 долара на Елена Костова, съпруга на премиера Иван Костов, и че е давал месечно по един милион германски / не пощенски, а DM!/ марки за каузата на СДС. 15 дена по-късно Костов съобщава в Пловдив, че са го заплашвали с убийство. Налага се да си припомним, през декември 2000 г. бившият шеф на Строителни войски ген. Радослав Пешлеевски обвини правителството, че го е уволнило заради отказа му да внесе във фондацията на Елена Костова сумата от 200 000 лева. През ноември 2001 г. бившият вътрешен министър Богомил Бонев обвини президента Петър Стоянов, че е взел за нуждите на предизборната си кампания един и половина милиона лева от същия руски мафиоз и еврейския аферист Майкъл Чорни. През октомври 2000 г. Недялко Йорданов публикува документи как депутатът от СДС Любомир Димитров с помощта на финансовия министър Муравей Радев уредил своя зет, адвокатът Николай Свинаров да получи от японска фирма хонорар 220 хиляди долара за изготвяне на договор от страничка и половина. Не само в нормалните, ами и в ненормалните страни наричат това корупция. Там разобличеният министър си отива, разобличеният депутат си подава оставката, а разобличеният адвокат връща парите и се изправя пред съда. В съгласие с Новия морал на Новото Време, премиерът Сакскобургготски, този наш любим "Симеончо" взе че направи адвоката Свинаров свой военен министър. През ноември 2000 г. в-к "168 часа" пусна информация, че бащата на Димитър Абаджиев се ползвал с привилегията да пазарува от магазините без да плаща, тъй като синът му бил "голям човек". Абаджиев отказа да коментира. През ноември 2000 г. при катастрофа загива депутатът от СДС Миладин Стоев. В колата му намерили чанта, натъпкана с пари. Никой не си направи труда да поясни какви са били тези пари. "Правителството и парламентът крият от народа десетки милиарди, които използват за собствените си антинародни цели. Благодарение на този огромен неосчетоводен ресурс те успяват да запазят властта си и лично да се обогатят в неимоверни размери." - Детелин Вълков, в-к "Нова Зора", 19 декември 2000 г. Според доклад на ЦРУ, през 1999 г. българската държава е скрила от своите граждани над 70 милиарда лева. "Управлявали са ни сатанински изчадия. Едно към едно ви го казвам. Хората сега нямат информация и за тях те не са сатани. За мен са сатани, защото просто знам много повече." - д-р Константин Тренчев, ноември 2000 г. "Още ли е държава България?" - се подиграваше излизащия с турски пари в-к "Шок". България може би за някои още е държава, но във всеки случай е престанала да бъде държава на българите.
На 31 декември 2000 г. циганинът И. Илиев изнасили и уби шестгодишната Деница от гр. Нови Пазар. Точно на границата между двете хилядолетия. През цялата новогодишна нощ родителите вместо да празнуват, търсеха изчезналото си детенце. Откриха малкото осакатено трупче едва след седмица. Колко символично. Точно на границата между две епохи! За българите Новата Ера започна с изнасилено и убито от дърт перверзен циганин невинно българско детенце! Такава ли ще е нашата съдба през цялата Епоха? Отчаяни от държавното бездействие, през октомври 2001 г., 27 селяни от ямболското село Дражево решиха да се откажат от българско гражданство. През последните години цигански банди редовно обирали селските къщи и подлагали хората на неописуем терор, но нито един крадец и насилник не бил задържан. "Държавните мъже изглежда забравиха, че са избрани да се грижат за народа и интересите му и се отдадоха на ритуали и заклинания. Посрещане и изпращане на гости, молебени и почетни роти, вдигане и сваляне на знамена, полагане на венци и букети, раздаване на ордени, наздравици с пълни чаши…" - писа през май 2002 г. Витко Виденов в "Монитор". Любомир Добрев писа в "Нова Зора": "Зад маската на демокрацията, под формата на реформи властимащите разграбиха страната. Народът бе изолиран от преразпределението на създаденото от него богатство, лишен от контрол върху дейността на тези, които управляват от негово име." Из електронната поща на "Монитор", ноември 2001 г.: "Ставаме вече чисто циганска държава - спор няма. Скоро българите ще изчезнат. Честито, българи! Плащайте си редовно данъците, че циганите трябва да живеят."
Не всички цигани са престъпници - възразяват по-"милостивите". Да, сигурно е така. Не всички цигани извършват престъпления. Но защо не се намери поне един циганин, който да е заклеймил престъпленията, извършвани от неговите съплеменници срещу основното население на "тази страна", срещу българите? Защо циганите се възмущават само и единствено, ако жертва на престъпление е станал циганин? Как да жалим тях, когато те така упорито отказват да жалят нас?


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

"Китай ще използва аборти и стерилизация, за да предотврати раждането на некачествени хора" - съобщи агенция Синхуа през декември 1993 г. У нас е точно обратното - колкото по-малко качества /Особено морални! И особено ако е етнически българин!/ притежава човек, с толкова по-големи привилегии от страна на държавата се ползва той. За малцинствата правилото не се отнася. През януари 2000 г. циганите се изкараха 2 160 000. Не са толкова, но толкова се предвижда да бъдат докарани отвън. Питате откъде? През 2001 г. кметът на унгарското градче Сор заяви: "Циганите нямат място сред унгарците по същата причина, по която дори животните се стараят да се избавят от паразитите". Само че България не е Унгария. Тук си имаме ДПС, която брани етническия мир. С твърдения, че това тук вече не е България, че е било турско и пак ще бъде турско, със заплахи, че ще бъдем изклани "Колко сте, работа за един час." Не мислите ли, че е точно така? "От 1990 г. до днес ДПС продължава да се изявява като убеден противник на еднонационалната българска държава. Основни моменти в дейността на тази "партия" са подготовката на условията за етническо обособяване и бъдещи претенции на българските "турци" за получаване на автономия, както и насилственото турцизиране на мюсюлманското население в Родопите и Пиринска Македония. През първата половина на 90-те години от нея се отделят откровено сепаратистката Турска демократическа партия на Адем Кенан /претендира за превръщането на България във федерална държава/, както и фундаменталистката Демократична партия на справедливостта на Недим Генджев." - писа сп. "Ние" през 1997 г. Дадохме им човешки права и те започнаха да се борят за права над човеците. През април 1994 г. кметът на с. Борово, община Гоце Делчев Ариф Мустафа Кубя, избран с бюлетината на ДПС подложил на силен натиск няколко семейства да сменят българските имена с турски. Бащата на две от тях проявил упоритост и записал децата си в гоцеделчевското училище. Тогава кметът заповядал на автобусния шофьор да не ги вози до града. Подобно е поведението на кметовете в бургаските села Руен и Соколец - Хюсеин Ахмед и Фекир Юмер. Те публично наричали свои съселяни "гяури" и ги заплашвали, че бял ден няма да видят с българско име. Да видим как се поддържа етническият мир и как се бранят човешките права в обединена Европа. На 5 май 1981 г. в Североирландския затвор Лонг Кеш след 66 дневна гладна стачка умира Робърт Сандс, депутат от Камарата на общините в британския парламент. Неговото искане бе да му се признае статута на политически затворник. На 12 май същата година и в същия затвор след 59 гладна стачка умира Франсиз Хюз. На 22 май пак там след 61 дни глад умира Реймънд Макрийш. На следващия ден - 23 май умира Патрик О,Хара. До септември 1981 година умират Джоузеф Макдоналд, Кириън Дохърти, Кевин Линч, Мартин Хърсън, Том Макилви, Майк Девин. Никой от тези хора не бе грабил, не бе насилвал, не бе убивал. Вината на тези хора се състоеше в етническата им принадлежност. Те бяха ирландци. Но суперлибералното британско правителство, което сега ни учи на "толерантност" реши, че на тях не им се полагат не само етнически, но и никакви човешки права.
През август 1994 г. Русе бе нашарен с надписи "Смърт на гяурите!". Полицията отказа да търси извършителите, тъй като надписите не били нито расистки, нито фашистки, а израз на малцинствено етническо право. На 29 април 1992 г. учителката Веска Димчева е заплашено от директора на училището в Якоруда, че може да бъде уволнена дисциплинарно, защото е казала на учениците: "Деца, нашата родина е България. Вие трябва много да я обичате. Вие сте българи и трябва да се гордеете с това." На следващия ден съпругът й е повикан от секретаря на Общинския съвет /и член на Централния съвет на ДПС/ в града и предупреден, че ако още веднъж съпругата му си позволи такова нещо, ще бъде уволнена от работа. Демократичната /отказвам да я нарека българска/ власт не пожела да вземе отношение. Комитетът по дебелоочие ни успокои, че ситуацията била нормална. Главният мюфтия на МВР поясни, че липсват основания за намеса. С какви очи ще се сърдят когато наричаме Движението им ДуПиСе? Наричаме го така, защото тук е България и ние сме против насаждането на турски традиции. Нашите си ни стигат.
Друго зло, идващо посредством южната ни съседка и нейната Пета колона, са наркотиците. През август 1994 г. "Джумхуриет" и "Търкиш дейли нюз" писаха, че турската мафия укрепвала и разширявала базите си в България, през която минавал значителна част от хероина, предназначен за Западна Европа. Но ако за хероина и хашиша понякога се пише, то върху пратките, предназначени не за транзитно преминаване, а за вътрешна консумация е наложено информационно табу. През декември 1994 г. турски дъвки, съдържащи наркотик бяха изгорени в Свиленград. Дъвките продължават да пристигат, но повече не са изгаряни. Свиленградските митничари вдигнаха не къщи, а палати. Милите ни "трупно-часови" и "стандартни" вестникари, които иначе са страстно влюбени в темата "корупция" не желаят или пък не смеят да се обадят. Затова пък през есента на 1996 г. вестниците им се занимаваха цели седмици с темата антисемит ли е Петър Хаджидимитров, съпруг на посланичката ни в Берн Елена Кирчева или не е антисемит. Въобще започнат ли атаки срещу българщината, започне ли терор срещу българи, очаквайте да се появи темата за антисемитизма.
На 30 май 1990 г. са убити Любомир Абаджиев, председател на СДС Пазарджик и Димитър Атанасов, координатор на КТ "Подкрепа". През септември 1991 г. намериха обесен кандидатът за депутат от листата на Конфедерация "Царство България" Яни Пиперков. През януари 1992 г. загина председателят на Легия "Георги Сава Раковски" капитан Дойчин Бояджиев. На 13 януари 1998 година умря Владимир Свинтила. Съществуват твърде основателни съмнения, че за смъртта му са се погрижили двама хирурзи, единият от които е евреин, а другият масон - ротарианец. Не по-малко загадъчна бе смъртта на Никола М. Николов, авторът на книгата "Световната конспирация, който умря на 4 октомври 1997 г. На 18 август 1998 г. загина активистът на Движение "Воини на Тангра" Пламен Марков от Враца. Във връзка с множеството убийства на българи, "Шалом", "Цион" и "Бней Брит" поискаха доживотна присъда за издателя на "Моята борба" от Адолф Хитлер. През март 1994 г. стана известно, че огромни кучешки глутници нападат хора и животни край Плевен. Доброволци с ловни пушки предложили спасение от напастта. Местното дружество за защита на животните посъветвало доброволците да проявят хуманност и да не избиват животните. "Стандарт", октомври 1994 г.: "Подивели кучета изпохапаха пеленаче". Във Варна ротвайлер уби 5 годишния Гошко Жеков. Пак във Варна шест годишно момиченце почина от бяс, след като беше ухапано от бездомно куче. На 25 януари 1995 г. три немски овчарки разкъсаха 21 годишната Даниела Цанкова от Севлиево. Полицията намери и застреля кучетата. Главният прокурор Иван Татарчев поиска закон, с който да бъдат вкарвани в затвора убийците на кучета. "Има български елит, който иска народът да живее зле" - изрече генерал Бойко Борисов през март 2002 г. Добро утро! Още при изборите за Велико народно събрание през 1990 година седесарите издигнаха за депутати откровени криминални престъпници като Пламен Симов, например /с четири присъди/, а идеалистите - ветерани на Съпротивата бяха изолирани от политическия процес. Място в кандидатдепутатските листи не се намери даже за един от основателите на СДС, лидерът на Движение "Гражданска инициатива" Любомир Собаджиев. Седесарите предпочитаха да издигат странни птици като Стефан Димитров Савов, например. Господинът, който докато бил в концлагер си вземал спокойно изпитите в Университета. И чиято опозиционна антикомунистическа дейност се състояла в това да превежда от испански на български словата на Че Гевара и Фидел Кастро. За което лично Тодор Живков го подложил на страшна репресия, като го наградил с орден. Нищо чудно, че Стефан Савов по едно време успя да стане председател на Народното събрание, откъдето падна единствено заради своя фелдфебелски манталитет. Но това е вече друга тема. Сега говорим за разликата в отношението към предателите и героите. На 28 декември 2000 г. П/резидентът Петър Стоянов връчи посмъртно на Илия Минев ордена "Стара Планина", с който категорично бе отказал да го награди приживе. Същото безочие проявиха типове като финансовия министър Муравей Радев, зам. председателката на СДС Екатерина Михайлова, бившият гладен прокурор Иван Татарчев и глутницата депутатчета, отишли на погребението на Минев. Тогава, на 11 януари 2000 г. Коци Иванов от Монтана и Петър Гогов от София, съратници на Илия Минев имаха доблестта да покажат на наглеците, че мястото им не е там, но какъв бе смисълът? Старецът си бе отишъл оклеветен, непризнат, огорчен от живота. Вестник "Дневен ТРУП" даже бе объркал името на организацията, основана от Илия Минев и бе писал за някакво "Независимо дружество за гласност и демокрация". Боже, не им прощавай! Те ако не знаят какво правят, то защо не позволяват на онези, които знаят да го направят? Може би тогава нямаше да се стигне дотам, че през октомври 1999 г. Владимир Спасов, генерален секретар на ЦК на БКП да рече: "Освен мен, всички други в политиката са изобретения на Александър Лилов". Ами така е, в политиката останаха единствено изобретенията на Лилов и сега в парламента вместо с трагедията на народа, се занимават с това кой е гей и кой - обикновен педераст.
През август 2000 г. набедиха покойния, излежал 20 годишна присъда в Старозагорския затвор основател на "Златния Орфей" Генко Генов, че бил агент на ДС. През юни 2001 г. набедиха друг покоен политзатворник, убития през декември 1986 г. Петър Стефанов, че доносничел за ДС през 1988-9-та. Срещу останалите живи ветерани на Съпротивата бе пусната старата изпитана ДС, скрита под новото си име НСС - Национална /колкото е национална, толкова да ни е жива!/ служба за сигурност. Искрените, честните, принципните идеалисти най-брутално бяха изтикани от политиката. Съгласно закона за ликвидация на бившите политзатворници. Останаха бандитите и мошениците. Как искате оформилата се политическа класа да не бъде криминална? През декември 2001 г. се разбра, че лидерът на Демократическата партия в Карлово Петър Николов демократично се занимавал със сводничество. "Да, но нали не е националист" - репчат се неговите съпартийци. През май 1999 г. анонимна Група за народно спасение разпространи листовка, в която се искаше да бъде узаконено правото на самоотбрана. "Не можем повече да гледаме безучастно как в българските градове и села се умножават некролозите на мирни и кротки хора, загинали от насилствена смърт, често след нечовешки изтезания." - се казваше в апела. "Из страната се разпространяват фашистки позиви!" - гракнаха демократите. "На всичко отгоре позивите са написани на фашистки език и с фашистка азбука" - допълниха евро-ромските им господари.
И така, през 1990 -1992 година се преструваха, че не забелязват партиите и организациите с националистическа насоченост. Радикални, либерални, консервативни, християнско-мюсюлмански и всякакви демократи си оставаха в плен на комунистическите идеологически заблуди. Те още са в плен на илюзията, внушена им от "идеологическите постулати на старовремски схващания комунизъм като безконфликтно, а следователно и непазарно общество, в което националният компонент е третостепенен." Точно затова не пропускаха случай да се погаврят с национализма и нацията. В бр. 22, 1991 г. седмичникът на Радикалдемократическата партия "Век 21" публикува идиотщината на някоя си д-р Ивон Кожухарова под заглавие "Българинът си отива". Там между другото се твърди: "Българинът си отива психически. Той е шизофреник, циклофреник, невротик, психопат. Отива си мултиплициран Мунчо и дори няма да има кой да го обеси в касапницата." Знаменателни останаха и думите на Елка Константинова, председател на РДП: "С националистите трябва да свършим веднъж завинаги". А по онова време проф. Константинова не беше коя да е. Из изказването на друг виден активист на РДП, Михаил Неделчев, март 1991 г.: "Национализмът е балканският шанс на комунизма. Но в нашите възможности е да не позволим този шанс да се реализира, да разрушим този уродлив социалнопсихологически феномен." През ноември 1990 г. Александър Йорданов призна, че политиката на СДС се формира от неговата Радикалдемократическа партия. А кой формираше политиката на РДП, откъде този антибългаризъм? През ноември 1990 г. английският вестник "Гардиън" излезе с твърдение, че СДС получава финансова помощ пряко от ЦРУ. Чак през ноември 2001 г. се намери един вестник като "Монитор", който да напише: "СДС от самото си създаване не функционира като българска партия, като политически субект, предполагащ да работи за своите избиратели /цинично наречени от Иво Инджев "измиратели", б. а./. СДС изцяло зависи от постоянната подкрепа на САЩ и страните от Европейския съюз." Доста пари се вляха и в етническата ДПС. През 1995 г. в пресата се промъкна следното съобщение: "Тези пари са превеждани за Движението, но на името на Ахмед Доган. При всяко влизане в различните посолства даваха поне по 5000 долара. От Либия получи 100 хиляди долара, от Ирак - 100 хиляди долара, от Кувейт - 200 хиляди долара, от Сирия - 100 хиляди долара. Тези 500 000 долара дарения отидоха изключително в неговия джоб. После, през 1992 година, произведеният в България тютюн, реколта 92, бе продаден в Италия чрез подставено лице на Доган." В тази светлина родотстъпничеството не изглежда толкова необяснимо. И така, бяхме определени за ликвидация. Нарочиха ни даже за комунисти. Според Закона на Мърфи, разбира се: "Когато фактите не съответстват на Вашата теория, игнорирайте фактите". "Националистите" - комунисти с невиждана жар бранеха паметниците на Червената армия в София и Пловдив, но пръста си не помръднаха за рушащите се паметници на българския национален дух. През юли 1994 г. западноевропейски десни организации пращат 60 милиона лева за българските националисти. Парите са приватизирани, т. е. присвоени от ВМРО, ОПТ и ОКЗНИ - все прокомунитически измамници. Действителните националисти не получават нищо. Как изобщо на някой може да му хрумне, че ще се съюзим с комунистите? Само че пишмандемократите упорито продължаваха да поставят знак на равенство между нас и най-заклетите ни врагове. Наричаха ни дребни и нищожни, незаслужаващи внимание. Трябваше да изминат години, за да им стане ясно, че най-опасните сме били ние. Ние не се отказваме от борбата, колкото и големи удари да се стоварват върху нас. Ние не отстъпваме, защото няма накъде да отстъпим. България е само една и е тук - къде другаде да отидем. Българският народ е един и ние сме част от него - как да му изменим, как да изменим на себе си. Трябва да е ясно защо именно ние се оказахме най-голямата пречка за демократите, за глобалистите, за унищожителите на България.


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Първият сигнал дойде отвън, от идеолозите на Новия световен ред, от представителите на международния паразитен капитал, от Вашингтон: "Поддръжниците на демократичните, отворени икономики трябва да бъдат обезпокоени от реакцията срещу глобализацията, която се включва в националните политики и придобива нови и опасни форми. Най-очевидният израз на този феномен е издигането на нацията, на религията и етническата принадлежност, които трябвало да бъдат предпазвани от външно влияние." - Денис Макшейн, април 1999 г. Майкъл Кларк, директор на лондонския Център за отбранителни изследвания допълва: "Принципът на национално самоопределение, тази норма на ХХ век става проклятието на ХХІ век". Странно съвпадение с ултралявата догма, според която национализмът е смъртен враг на марксизма. Май ще излезе вярна мисълта на Илия Минев, че комунизмът и англо-американският тип демокрация са двете лица на една монета. Но както и да е, Господарят бе изрекъл тежката си дума. Дадено бе наставление, че не бива да ни допускат до властта. По никакъв начин и под никаква форма. Борбата срещу национализма загрубя. Закачиха ни етикета "екстремисти". Знаят ли те какво е това екстремизъм? Алдо Моро, председател на Християндемократическата партия в Италия е отвлечен на 16 март 1978 година от екстремистката ултралява групировка "Червените бригади". На 9 май същата година тялото му е намерено в багажник на кола, надупчено с 11 куршума. Нашият Иван Костов май също беше християндемократ… Едва когато някой го застреля, едва тогава демокрадците ще имат право да говорят за екстремизъм. В действителност стана точно обратното. Не ние избивахме тях, те избиваха и продължават да избиват нас. На 15 октомври 1991 г. при неизяснени обстоятелства умира активистката на БНРП в разградското село Брестовене Карамфилка Стайкова. На 12 януари 1992 г. загива председателят на БНРП - гр. Попово Цанко Халачев. На 24 април 1992 г. е убит активиста на БНС "Нова демокрация" Петко Карагьозов от Варна. Убиецът не бе открит. Както не бе открит и убиецът на свидетелката по делото за лагерите Надя Дункин. Избиваха и по-приказливите измежду своите. През февруари 1991 г. се самоуби поета Веселин Андреев. През 1990 г. се "самоубива" подполковник Петър Бонев, ръководел милиционерската акция в градинката на "Кристал" през октомври 1989 г. Малко по-късно намират застреляна съпругата му Росица. Заключението отново е "самоубийство". През януари 1992 г. се "самоубива" генерал-лейтенант Стоян Савов, обвиняем по делото "Георги Марков". През март 1994 г. Антония Недялкова, една от първите финансистки на Държавната спестовна каса се "самоуби", като падна от третия етаж в Централното управление на ул. "Московска". През април 2000 г. самоубиха прокурора от Върховната касационна прокуратура Николай Джамбов. Прокурорът Николай Чирипов също изказа опасенията си, че могат да го самоубият. На 17 август 2000 г. загина депутатът от СДС Петър Стоянов. През август 2001 г. полковникът от Националната служба за охрана Димитър Мутафчийски внезапно умря в сградата на Президентството. През октомври 2001 г. след като отказаха да му прелеят кръв, в Правителствена болница умря президентът на МобилТел Владимир Грашнов. Кои тук са екстремистите? Без да проговори, на 8 декември 1999 г. умря бившият вътрешен министър от времето на Живков Димитър Стоянов. Цялата демократична преса се задави от сълзи по палача. А нали именно садистите на Стоянов организираха мафиозките групировки, благодарение на които всеки ден някъде избухват бомби. Или дотолкова свикнахме с бомбите, че вече не ни правят впечатление? Май натам отиват нещата. На 15 юли 2002 г. под кабинета на проф. Талибанов гръмнало "малко взривче", както закачливо ни информира "24 гафа". Някаква си 200 грамова бомбичка. В днешна България се гърми така страшно, че двеста грамова бомба не прави никакво впечатление. Приемат я на майтап. На 20 декември 1998 г. убиха Иво Карамански. До днес никой не посмя да каже истинската причина за убийството. Тази истина е свързана с методите за създаване на тотален бандитизъм в България. С методите на Държавна сигурност, носеща сега името НСС - Национална служба за сигурност.
Оказа се, че не е от значение кой реално извършва екстремистки и терористични действия, а кой е посочен като терорист и екстремист. През юли 1990 г. БНРП организира обграждане на Народното събрание с жива верига в знак на протест срещу присъствието турски депутати. Никоя друга политическа сила не подкрепи протестите. Никоя партия или организация не подкрепи и протестите на БНРП срещу опитите за участие на България във войната с Ирак. При изборите на 13 октомври 1991 г. БНРП получи 62 462 гласа или 1,13 % от гласовете. По данни на Константин Събчев, този резултат е бил фалшифициран. Всъщност БНРП успяла да мине четирипроцентовата бариера, но синьо-червените заговорници не допуснали тя да влезе в Народното събрание. Защо не си припомним стария лозунг на братята-анархисти: "Бий червените докато посинеят; бий сините докато почервенеят!"? Може би тогава няма да слушаме нелепи обвинения, нали анархистите имат марксически корен, а марксизмът в България още е на мода. Анархистите цитират Ленин, борят се за ликвидиране на държавата като структура и на държавността като понятие, тях ги ласкаят: "Те не могат да бъдат марионетки". Нас ни рисуват като кръвожадни чудовища със зъби на вампири. Засега обаче не ние, а либералните клептократи ползват непозволени и престъпни методи. По едно време през 1992 година почнаха палежите. Не че преди нямаше палежи. През август 1990 г., например е подпалено умишлено кметството в с. Умаревци, Ловешка област. Но през 1992 година те особено зачестиха. Ето извадки от писмото на Иван Стоянов, с. Лазарово, обл. Монтана: "Върхът дойде на 16 декември 1992 година, когато ми беше запалена къщата. Изгоря целият долен етаж. Общо нанесените ми материални щети са за около 110 хиляди лева. За моралните да не говоря. Досега полицията не е направила нищо, независимо от това, че бях сигнализирал предварително за заканите с палежи…" Също като в моя случай. На 26 срещу 27 март 1992 г. подпалиха къщата ми докато семейството ми и аз спяхме. Следователят, отказал разследване на палежа за награда го направиха районен прокурор на Ботевград. Само че момчето бързо се самозабрави, поизложи се и трябваше да се преквалифицира в адвокат. Сега е юристконсулт на Общинския съвет - Ботевград и секретар на Движение "Дъждовден", "Гергьовден" или как му беше там името… Но думата ми беше за палежите. Точно на Бъдни вечер 1992 г. изгарят стопанските придстройки на бай Бойчо от софийското село Хераково. Заедно с животните. В с. Юмер, Кубратско същото нещастие сполетява Нако Наков, председател на тамошния Ликвидационен съвет. През януари 1995 г. умишлено предизвикан пожар изпепели къщата на Богдан Шербетов, кмет на с. Люски, община Хаджидимово, избран с листата на СДС. През май 1995 г. в с. Брезница, Гоцеделчевско след умишлен палеж изгарят до основи три къщи, седем плевни и 25 домашни животни. Четири къщи са със сериозни поражения. Но палежи вършеха не само комунистите. През юни 1992 година е подпалена къщата на кмета на ботевградското село Литаково Иван Благоев. Из селото се говореше, че подпалвачите са местни цигани, чиито интереси кметът засегнал. През 1993 г. в казанлъшкото село Черганово били подпалени десетина плевни. Всеки път следите водели към 13-къщи от циганската махала. Полицията арестувала евентуалните извършители, но още на другия ден ги пускала. Нито един подпалвач не бил осъден. Такива били предписанията на Вашингтон, НАТО, "Шалом", "Цион", Бней Брит и Невросъюза.


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Само че колкото и да се стараехме, Европа все не беше доволна. При всичкото ни овчедушно търпение, при пълния ни отказ не само от национализъм, ами от най-елементарно национално самочувствие през ноември 2001 г. холандският социолог Марсел Кундерс твърди, че най-големите шовинисти в Европа сме ние, българите. Като най-толерантни хер Кундерс определя холандците и германците. На 27 октомври 1993 г. 16 годишен циганин от с. Марково, община Нови Пазар убива с чук 70 годишна старица в собствения й дом. На 11 май същата година той убива по същия начин 80 годишна самотна жена, за да й вземе пенсията. Фондация "Отровено общество" нарича задържането на циганина "полицейски произвол" и поема адвокатската му издръжка. През февруари 1995 г. в столичния квартал "Разсадника" циганин обрал млада майка, като заплашил, че ще заколи нейното бебе. "Човекът е бил гладен" - рекли прокурорите. В село Медковец властите преотстъпват четири хиляди декара общинска земя, за да могат циганите да произвеждат и да се хранят. Отговорът е: "А-а-а - не! Вий ша произвеждати, пък ний ша продавами." Справка от БДЖ сочи, че за 2000 г. цигани са извършили 147 нападения над влакове. Всички влакове, преминали през населения с цигани столичен квартал "Факултета" са със счупени стъкла. Железничарите искали да се издигне защитна стена. Искането било отхвърлено като расистко. Друг пример. Водата в язовир "Бебреш", от който пие цял Ботевград съдържа тежки метали. През март 2002 г. новият шеф на местната ВиК изгради няколко обществени чешми, снабдяващи се по нов водопровод с чиста изворна планинска вода. Само четири месеца по-късно, през юли цигани разбили инсталациите за водохващане и отмъкнали месинговите кранове. Какво ще ни посъветват "правозащитниците" Кънев, Кало, Местан, Ваксберг и Желязкова? Да проявим разбиране и етнотърпимост? Да си траем, да пием вода с уран и да мрем? Някъде хлапета надраскали свастика и Нансен Бехар вече иска смърт за "нацистите", Лютиви Местан крещи за страшната опасност отдясно, чак в Щатите се печатат ужасии за расистите българи. А какво да кажем за писма като това: "О, Аллах, дай ни сили да посечем всички глави гяурски… И нека текат реки от гяурска кръв…" Подобни писма редовно се публикуваха от вестник "България" през 1990 г. После публикациите спряха, за да не се създава напрежение. Вестникът също спря. През февруари 2001 г. мургави жители на видинския квартал "Нов път" поругаха над хиляда гроба в местното еврейско гробище. След първоначалните истерични крясъци срещу лошите български националисти, евреите млъкнаха. Познайте защо? През ноември 1990 г. жители на Кърджали, Разград, Айтос и други градове протестираха, че мюсюлманите ги потискат и дискриминират. Стигна се до символичното обявяване на т. нар. "Разградска република". Властите обвиниха протестиращите в шовинизъм и фашизъм. После настъпи спокойствие. Гробищно, мъртвешко спокойствие. Или както се изрази един активист на БНРП коментирайки ситуацията в Момчилград "Спокойно е, само където не се чува българска реч". През март 1991 г. новоназначеният вътрешен министър Христо Данов се провиква в Кърджали: "Ако се наложи и фесове ще ви сложим, но ще се изучава турски език в училищата". Дали холандците и германците биха си сложили фесове, дали биха се отказали от родните си езици? Евроинтегристите не задават подобни въпроси. Едва през юли 2001 г. зам. шефът на СДС в Кърджали алармира: "Налице е тенденция за косовизация на Кърджалийския регион", но беше вече твърде късно. 12 годишната предателска политика доведе до фактическа загуба на този район за България.
МИР ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНА
"Ние ще възхваляваме войната - единствената хигиена в света." - Филипо Маринети, "Манифест на футуризма"
Антинационалистическата истерия раждаше и куриози. Съюзът с турците и непрекъснатите отстъпки пред циганските искания се представяха като прояви на висш патриотизъм. Ето какво съм записал през 1993 година, когато БСП издигна за кандидат министър-председател дългогодишния политически емигрант, антикомуниста Петър Бояджиев: "Ние няма да позволим да ни управляват чужденци - каза българинът Едвин /Сугарев/ по повод кандидатурата на французина Петър /Бояджиев/ за министър-председател. И като истински патриоти ще направим коалиция с турчина Ахмед /Доган/ - допълни току-що изпълзяла изпод масата синя мравка. Денят бе Десети /декември/, а годината… Не мога да кажа коя година сме, не съм запознат нито с ислямското, нито с юдейското летоброене, но нали времето е наше! Пък и какво ли значение има някаква си година, щом новото правителство на Османското присъствие поема в свои ръце съдбините на "таза страна", наричана все още /по навик/ България. С малко, но завинаги. Боже, прости България!" Е, по-късно събитията се завъртяха така, че лидерът на СДС Иван Костов трябваше да нарече Ахмед Доган и ДПС "проклятие за България". "О, ангели, пейте! Има наказание и за глупостта." - както писа Владимир Свинтила. Същото можем да се каже и по повод побоя над депутата Асен Агов: Те посяха вятъра на криминалдемократическата промяна. Нека сега не се оплакват от пожънатите бури!
Но не всичко може да се представи в хумористична светлина. На 15 март 1991 г. в Шумен е убит старшина - курсант Георги Ламбрев. Откриват трупа на 19 март - с липсващи пръсти и пробит череп. Официалното заключение е, че се отнася до ненасилствена смърт. Многократните молби на майката до всевъзможни инстанции за разследване на случая остават без отговор. За да не се предизвиква излишно етническо напрежение. На 19 май същата година Ахмед Доган пак в Шумен държи реч пред митинг на ДПС. На въпроса "Ще позволите ли да забранят ДПС?", отговорът, изреван от тълпата е "Смърт на България!". Този път опасения за етническото напрежение нямаше. През април 1999 г. депутатът от БББ на Жорж Ганчев Цветелин Кънчев искаше гласуването на закон, който да забранява "да се пише за ромите в негативен план". През януари 2001 г. депутати внесоха предложение за закон, предвиждащ глоба от три до седем хиляди лева за журналисти, които "чрез слово или печат посочват националната, расовата или етническата принадлежност на правонарушител или извършител на престъпление". Комунизмът ни започна, просткомунистическата епоха ни довърши. Остана ли нещо от нас? Дори опитите за защита на социални и икономически интереси се представят като "фашистки прояви". "Божков - свинята, на майка му в устата" - скандираха работници от "Стомана" - Перник през май 1999 г. Емил Кало веднага протестира против поредната антисемитска акция. Правителството на САЩ връчи остра протестна нота срещу набиращите в България скорост ксенофобски изстъпления. През май 2000 г. поетът Румен Леонидов съжали, че нашата "демокрация" е започнала по безкръвен начин. "Трябваше мръсната кръв да изтече" - бе категоричното мнение на Леонидов. Арестуваха го. Вместо да арестуват бандитите, реално проливащи човешка кръв, управниците предпочетоха да арестуват поета. Друг един поет, Иван Атанасов от Генерал Тошево отчаян от жестоката бедност и данъците, от примирението на хората, през декември 2001 г. предпочете да запали в знак на протест своите стихосбирки пред сградата на общината.
Едновременно с насилията се наблюдаваше пълна забрава по отношение на истинските национални герои. Кинорежисьорът Росен Елезов пише за онези години: "На тревопасното ни общество имената на Георги Заркин, д-р Николай Попов, Едуард Генов, Янко Янков, Илия Минев, Володя Наков и други не говорят нищо, сякаш човешките същества кръстени така никога не са се възправяли със силата на своята саможертва срещу месомелачката на комунистическия режим. И сякаш не са платили с цената на погубеното си здраве, разбития семеен живот, принудителното асоциализиране или с физическото си унищожение!" През септември 1994 г. бе унищожена поставената от Комитет "Съединение" паметна плоча в парка на НДК, посветена на жертвите на комунизма. Всяко напомняне за страдалците е нежелателно. Загубиха се някъде Тодор Гагалов и Антон Запрянов, Марин Манолов и Кръстьо Атанасов, Любомир Собаджиев го разболяха и сега лежи напълно парализиран, дори главата си не може да помръдне без чужда помощ. /заб. - Книгата беше вече написана, когато на 29 юли 2002 г. се получи съобщение за смъртта на Любо Собаджиев. "Труд" писа: "Тишината край Собаджиев в последните години беше не защото той нямаше какво да каже, а защото нямаше кой да го чуе". "Труд"-овците забравиха само да уведомят своите читатели, че и те самите спадат към нежелаещите да слушат. Снимката, придружаваща съобщението за смъртта на Любо бе от януари 1999 г. А на погребението му не присъства никой от ръководителите на синята партия./ Млъкна и набеденият за идеолог на българското десничарство, геополитикът арх. Христо Генчев. Брутално бе отблъснат световноизвестният журналист Ганчо Савов. Трябва да кажа ясно и категорично: демократите, с подкрепата на част от нашите продължиха комунистическата политика на необосновани репресии спрямо противниците на комунизма. Марин Славов от Кърджали, член на Съюза на българските национални легиони от 1937 г., горянин от групата на Иван Лазаров през 1993 година се опита да възстанови старата славна организация. Нищо не излезе. Неразбран от своите и охулен от чуждите, Славов се провали. Неуспешен се оказа и опитът на Иван Григоров от Бургас да възстанови СБНЛ и неговата стара слава. "Аз смятам, че Легионите, както и Националният фронт имат своето историческо място в миналото. Легионите изпълниха достойно своя дълг. Създаването отново на тая организация обаче, нито е подходящо, нито ще е полезно. Както казах - организацията принадлежи на миналото. Сега трябва да направим партия, която отговаря на днешните условия, и това е Демократическият Форум." - ми писа в писмо от 3 юни 1993 г. д-р Иван Дочев. Резултатът бе пълното обезличаване на Демократическия Форум. Понякога се създаваха и лъженационалистически партии и организации, които служеха в интерес единствено на своите лидери. Съюз "Защита", създаден за закрила на българите и оглавяван от Йордан Величков през юни 2000 г. най-неочаквано взе че се съюзи с противобългарското Движение за привилегии и слободии на турчина от татарски произход Ахмеди Доганов. То бива гъвкавост в политиката, но чак превръщане в гол охлюв не бива. Налага се скоба. Същата защита през 2005 година влезе в Народното събрание в съюз с Атака на Волен Сидеров. Ако Волен е знаел, защо проявява такава безпринципност. Ако пък не е знаел, то какъв политик е? И в двата случая при Волен има нещо гнило.
***


Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)