(Извлечени из "Книга за Пътя и неговата Сила" на колобър Боян (Лао Дзъ)

***

Нещо, оформило се по тайнствен начин,
Родено преди небето и земята.
В тишината и празнотата.
Само и неизменно.
Винаги присъстващо и в движение.
Може би това е майката на десетте хиляди неща.
Не знам името му.
Наречете го Тао.
Поради липса на по-добра дума
Го наричам велико.
Велико, то тече. Изтича надалече. Отишло далече, се връща.


О, дълбоко скрито, но винаги присъстващо!
Не зная от кое време идва.
То е праотец на императорите.

Ето защо "Тао е велико;
Небето е велико;
Земята е велика;
Царят също е велик."
Това са четирите велики сили
на Вселената,
и царят е една от тях.

***

От древността нещата възникват от едно:
Небето е цяло и ясно.
Земята е цяла и здрава.
Духът е цял и силен.
Долината е цяла и пълна.
Десетте хиляди неща са цели и живи.
Царете и господарите са цели,
и страната е на крака.
Всички тези неща се дължат на целостта.
Яснотата на небето го пази от падане. Здравината на земята я пази от разцепване. Силата на духа го пази от изтощаване. Пълнотата на долината я пази от пресъхване. Растежът на десетте хиляди неща ги пази от измиране.
Водачеството на царете и господарите пази страната от упадък.
Ето защо в скромното се корени благородното.
Ниското е основа на високото.
Князе и господари се смятат
за осиротели, овдовели и ненужни.
Не зависят ли те от своята скромност?
Твърде много успех не е предимство.
Затова не звъни като нефрит,
не тракай като каменни камбанки.

***

Защо морето е цар на стоте потока ?
Защото лежи под тях, затова е цар на стоте потока.

Ако мъдрецът поведе хората,
трябва да служи със скромност.
Ако ще ги води, трябва да ги следва отзад.
Така, когато мъдрецът управлява,
хората не се чувствуват потискани.
Когато той застане пред тях, няма да им навреди.
Целият свят ще го поддържа
и няма да се отегчи от него.
Тъй като той не се състезава, няма да срещне съперник.

***

Всеки под небето казва, че моето Тао е велико и е отвъд всякакви сравнения. Тъй като е велико, то изглежда различно. Ако не бе различно, щеше да изчезне отдавна.
Имам три съкровища, които ценя и пазя.
Първото е милостта; второто е пестеливостта;
третото е да не се осмеляваш
да оглавяваш другите.
От милостта идва смелостта;
от пестеливостта идва щедростта;
от скромността идва водачеството.
Днес хората бягат от милостта,
но се опитват да бъдат смели;
изоставят пестеливостта,
но се опитват да са щедри;
не вярват в скромността,
но все се опитват да бъдат първи.
Това е сигурна смърт.
Милостта носи победа в битката
и сила в защитата.
Това е средството,
чрез което небето спасява и пази.

***

В началото, тези които познавали Тао
не се опитвали да просветят другите,
а ги държали в тъма.
Защо е толкова трудно да управляваш?
Защото хората са тъй хитри.
Управници,
които се опитват да използват интелигентност,
мамят държавата.
Онези, които управляват без интелигентност,
са благословия за земите си.
Това са двете алтернативи.
Да разбираш това е Първичната Добродетел.
Първичната Добродетел е дълбока
и се простира надалеч.
Тя води всичко обратно
Към великото Единство.

***

В грижата за другите и в служенето на небето
нищо не е подобно на въздържанието.
Въздържанието започва
с отказ от собствените идеи.
Това зависи от Добродетелта,
събрана в миналото.
Ако имаш добър запас от Добродетел,
нищо не е невъзможно.
Ако нищо не е невъзможно,
тогава няма граници.
Ако човек не познава граници,
той е годен да стане управник.
Принципът - майка на управлението
държи доброто дълго време.
Това се нарича да имаш дълбоки корени
и здрава основа,
Тао на дългия живот
и Вечното прозрение.

***

Което е със здрава основа,
не може да бъде изкоренено.
Което е сграбчено здраво,
не може да се изплъзне.
Ще го почита поколение след поколение.
Отглеждай Добродетелта в себе си,
и тя ще стане реалност.
Отглеждай я в семейството,
и Добродетелта ще изобилства.
Отглеждай я в селото,
и Добродетелта ще нарастне.
Отглеждай я в нацията,
и Добродетелта ще е изобилна.
Отглеждай я във Вселената,
и Добродетелта ще е навсякъде.
Ето защо гледай на тялото като на тяло; гледай на семейството като на семейство; гледай на селото като на село; гледай на нацията като на нация; гледай на Вселената като на Вселена.
Как мога да разбера, че Вселената е такава? Като гледам!

***

Когато и да съветваш управник
относно пътя на Тао,
съветвай го да не използва сила,
за покоряване на Вселената.
Защото това ще причини само съпротива.
Трънливи храсти изникват там,
откъдето е минала армия.
Години на оскъдица следват дирята
на голямата война.
Прави само онова,
което е необходимо да се прави.
Никога не се възползвай от силата.
Постигай резултати,
но никога не ги използвай за слава.
Постигай резултати,
но никога не се хвали.
Постигай резултати,
но никога не се гордей.
Постигай резултати,
защото това е естествено.
Постигай резултати,
но не чрез насилие.
След насилието следва загуба на силата. Това не е пътя на Тао. Онова, което върви срещу Тао, бързо му идва краят.

***

Да познаваш другите е мъдрост. Да познаваш себе си е просветление. Да управляваш другите изисква сила. Да управляваш себе си - нужна е мощ.
Онзи, който знае, че има достатъчно, е богат. Устойчивостта е знак за сила на волята. Онзи, който остава там където е - устоява, Да умреш, но не и да загинеш - това значи да присъствуваш вечно

***

Истински добрият не осъзнава добротата си,
и затова е добър.
Глупакът се опитва да бъде добър,
и затова не е.
Истински добрият не прави нищо,
и все пак не оставя нищо несвършено.
Глупакът все нещо прави,
и винаги оставя много за вършене.
Когато наистина мил човек прави нещо,
нищо не оставя несвършено.
Когато справедлив човек върши нещо,
оставя много за вършене.
Когато строг началник направи нещо
и никой не отговори,
той навива ръкави
и се опитва да въведе ред чрез сила.
Ето защо когато се загуби Тао,
се появява доброта.
Когато добротата е загубена,
се появява милост.
Когато милостта е загубена,
се появява справедливост.
Когато справедливостта е загубена,
се появява ритуал.
Сега ритуалът е обвивка на вярата и верността,
начало на объркването.
Познанието на бъдещето
е само цветист капан за Тао.
То е начало на глупостта.
Ето защо истински големият мисли за истинското, а не за повърхностното, за плода, а не за цвета. Ето защо приемете едното и отхвърлете другото.

***

Управлявай народа със справедливост.
Води война с неочаквани действия.
Стани господар на Вселената, без да се стремиш към това. Откъде знам, че това е така? Защото!
Колкото повече закони и забрани има, толкова по-бедни стават хората.
Колкото по-остри са хорските оръжия, толкова по-неспокойна е страната. Колкото по-умни и изобретателни са хората, толкова по-странни неща стават. Колкото повече закони и забрани, толкова повече крадци и разбойници.
Ето защо мъдрецът казва:
Не предприемам действия,
и хората се променят.
Наслаждавам се на покоя,
и хората стават честни.
Нищо не правя,
и хората забогатяват.
Нямам желания,
и хората се връщат
към добър и прост живот.

***

Когато страната се управлява с лека ръка, хората са простодушни.
Когато страната се управлява със строгост, хората хитруват.
Щастието се корени в нещастието. Нещастието се промъква под щастието. Кой знае какво го чака в бъдещето? Няма честност. Честността става безчестна. Добротата става магия. Човек остава дълго омагъосан.
Ето защо мъдрецът е остър, но не реже, прицелен, без да пронизва, прям е, но не без задръжки, блестящ е, но не заслепява.

***


Да управляваш държавата
е като да сготвиш малка риба.
Приближи Вселената с Тао,
и злото ще загуби сила.
Не че злото ще стане безсилно,
но силата му няма да може да бъде използвана
във вреда на другите.
Не само няма да навреди на другите,
но и самият мъдрец също ще бъде под закрила.
Така те не се нараняват взаимно
и Добродетелта във всеки един
ободрява и двамата.


***
След тежка караница сръднята остава.
Какво може да направи човек?
Ето защо мъдрецът спазва своята половина от сделката,
но не си иска дължимото.
Човекът с Добродетел изпълнява своята част,
но човекът без Добродетел
изисква постоянно от другите да изпълняват задълженията си.
Небесното Тао е безпристрастно. То винаги е с добрите.



***

Защо хората гладуват?
Защото управниците изяждат парите от данъците.
Затова гладуват хората.
Защо хората се бунтуват?
Защото управниците им се месят твърде много.
Затова се бунтуват.
Защо хората така омаловажават смъртта?
Защото управниците изискват
твърде много от живота.
Затова хората приемат смъртта леко.
Когато живее с малко,
човек знае по-добре
от това да цени живота твърде много.

***


Под небето нищо не е по-меко
и по-гъвкаво от водата.
И все пак нищо не е по-добро,
за да се атакува твърдото и силното.
Тя няма равна.
Слабото може да надвие силното;
гъвкавото може да надвие твърдото.
Под небето всеки знае това,
и все пак никой не действува според него.
Ето защо мъдрецът казва:
Онзи, който поема върху себе си хорското унижение, е годен да управлява.
Онзи, който поема върху себе си бедите на държавата, заслужава да е цар на Вселената.

***

Небесното Тао е като опъване на лък. Високото се спуска, ниското се издига. Ако тетивата е твърде дълга - скъсяват я. Ако не е достатъчно дълга - удължават я.
Небесното Тао - това е
да вземеш от онези,
които имат твърде много
и да дадеш на онези,
които нямат достатъчно.
Пътят на човека е друг.
Той взема от онези, които нямат достатъчно,
за да даде на онези,
които вече имат твърде много.
Кой човек има повече от достатъчно
и го дава на света?
Само човек следващ Тао. т _,.
Ето защо мъдрецът действува без признание.
Той постига онова, което трябва,
без да се задържа върху него.
Той не се опитва да показва знанията си.

***

Истинските слова не са красиви.
Красивите слова не са истински.
Добрите хора не спорят.
Онези, които спорят, не са добри.
Онези, които знаят, не са учени.
Учените не знаят.
Мъдрецът никога не се опитва да трупа вещи.
Колкото повече работи за другите, толкова повече има.
Колкото повече дава на другите, толкова по-голямо е неговото изобилие.
Небесното Тао е прицелено, но не причинява вреда.
Тао на мъдреца, това е работа без усилие.

***

Малката държава има по-малък народ.
Макар че има машини,
които работят от десет до сто пъти
по-бързо от човека,
няма нужда от тях.
Хората приемат смъртта сериозно
и не пътуват надалече.
Макар, че имат лодки и каруци,
никой не ги използва.
Макар, че имат брони и оръжия,
никой не ги излага на показ.
Хората се връщат към връзването
на възли вместо писане.
Храната им е проста и добра,
дрехите им - хубави, но прости,
домовете им са сигурни.
Те са щастливи по свой начин.
Макар, че живеят пред погледа на съседите,
и през улицата се чува
кукуригане на петли и кучешки лай,
никой не пречи на другия.
И така докато остареят и умрат.

***

Тао е източникът на десетте хиляди неща.
То е съкровище за добрия и убежище за лошия.
Сладките думи могат да купят чест;
добрите дела могат да спечелят уважение.
Ако човек е лош, не го изоставяй.
Ето защо, в деня, когато коронясват императора,
или назначават тримата военачалници
на държавата,
не изпращай нефритов дар и четири отбрани коня,
но остани неподвижен и предложи Тао.
Защо отначало всеки харесва толкова Тао?
Не е ли, защото намира, каквото търси,
и му е простено, когато сгреши?
Ето защо това е най-голямото съкровище
във Вселената.

Това е за всички, които не разбират с какво точно Саракта донася за подобрението и възхода в живота, включително и за тези от форума на вестник "Атака". И как ще се управлява в него.
Идат избори в републиката, и нека все сам прецени, според гореописаното, има ли републиканска фигура, която да отговаря на поне едно от горепосоченото.