Всички знаем, че на 21 срещу 22-ри настъпва Българската нова година, а три дни по-късно е Коледа. В тези три дни се извършват едни от най-великите Слънчеви преображения – Старото Слънце умира, ражда се новото. Този процес на раждане/ преображение продължава три дни и ние казваме, че умира Стара Бога, за да се роди отново като Млада Бога. Новото Слънце носи Нова Енергия, ново Знание, нов Път с новата година. Тук имаме своебразно обръщане на времето в пряк и преносен смисъл. Новото Слънце носи и Ново Време. Тази смяна на ритъмът на енергията е много важен в космическите цикли, защото носи обновяване, така, както се обновяват клетките в нашият организъм.
Всичко това е космическият аспект на събитието. То, обаче има своя земен аспект изразен в историята на Българската държавност и хронологията на Българските Канове, който засяга широко разпространеното наименование Коледа. Оказва се, че образът на дядо Коледа, широко разпространен и рекламиран е един изкуствено деформиран и откраднат модел от европейското мислене, чийто първообраз е българският кан Колад (7 в. пр. хр.). Тази историческа личност, несъществуваща за официалната история написана в съвременните учебници се споменава в две много важни възрожденски произведения: “Летопис и Родословие” на Поп Йовчо от Трявна 1786-1855 и „История во кратце о болгарском народе словенском“ на йеросхимонах Спиридон Габровски, които са реални исторически източници, но незнайно защо низвергнати от българската историческа наука. Българската историческа наука, признава само Паисий Хилендарски и умишлено покрива в тъмнина, всички останали писали за българската история в епохата на Възраждането. За тях не сте чували, за тях в учебниците по история, не се пише. За Георги Сава Раковски се извайва само образ на велик революционер, но тактично се отминава това, че той е и един велик историк! Естествено, за да не достигнат историческите му виждания до широката общественост, това не се споменава. Нима и в историческата наука е протекъл процес на “канонизация” на историческите източници? Явно е налице такъв процес, защото едни исторически източници са станали канон, а други умишлено са превърнати в апокриф. А уж науката, нямала нищо общо с религията! Разбира се, че Паисий е ефектен: “О, неразумни и юроде...”, а поп Йовчо Тревненски и Спиридон Габровски не са такива. Но не е важен ефекта, важна е историческата истина за нас, днес, в свят пълен с манипулации, лъжа и измама. Те, обаче не могат да скрият съществуването на кан Колад и неговите синове Болг и Брем.
Йеросхимонах Спиридон Габровски в своята „История во кратце о болгарском народе словенском е безапелационен:
=================================================================
За Колад, трети крал илирически

След Бладилий дойде трети крал на име Колад в годината от сътворението на света 4745 /763 преди Христa/. Той беше много нечестив, зъл, сластолюбив, блудник, суров и, просто да кажа, баща на всяка неправда, а най-много мъчител немилостив. Поради това сатаната го залюби и го постави отдясно на себе си, отдавайки му чест, достойна за делата му. Когато се смесиха с елините и римляните, иллирийците видяха, че те имат кумири и идоли и им се покланят. И Колад пожела да бъде бог и да му се покланят като на бог, а не като на крал. И роди два сина: името на първия бе Болг или Боу; и когато се роди първият му син Болг, заповяда на народа си по цялата негова земя да тържествува, сиреч да празнува в месец декември, 24 ден - да ядат и да пият и да пеят песни сиреч "Болг се роди, Коладе, тази вечер, Коладе", и прочие /словa/ повтарящи многократно и споменаващи името Колад. Даже и до днес има такъв празник у българите. Ако и да се покръстиха, българите не забравиха този дяволски обичай. След това Бог го уби с гръм и така измоли окаяната си душа.


Това, което прави впечатление е християнската призма, през която е разказано за този български кан. Традиция е, когато християни пишат за древните български канове, определени от тях като “езически”, описанието да е крайно некоректно и да не отговаря на историческата истина. Няма как Сатаната да залюби кан Колад, защото при “езичниците” Сатаната не играе никаква роля. Подобен персонаж играе роля в юдаизма, християнството и мюсюлманството, но не и при древната българска Вера. И ако го има, той има съвсем други измерения. Затова въобще не им пука на българските канове за някакъв си Сатана. А за да сложиш характеристики на български кан, че е “много нечестив, зъл, сластолюбив, блудник, суров, баща на всяка неправда, най-много мъчител немилостив”, трябва да си бил негов съвременник и да си преживял на собствен гръб всичко това. Спиридон Габровски не пише по този начин за повечето български канове, когато разказва за тях. Кое налага очернянето на кан Колад? Първата и съвсем закономерна причина за яростта на Габровски е, че “И Колад пожела да бъде бог и да му се покланят като на бог, а не като на крал.” Християнският ум тук е напълно стресиран и разстроен , защото за него бог може да бъде само Христос и никой друг. Склонността на древните царе да се обявяват за божи наместници на земята или направо за богове, за тях е вид бесовщина и сатанизъм. Но какво да правят те, когато Христос по тяхно време не е още роден? А след това, те (християните) съвсем забравят, че Пилат Понтийски написа на кръста на Христос: Iesus Nazaretus Rex Iudeorum - Исус от Назарет - Цар на юдеите. Ясно е, че той (Христос), освен бог е и цар, независимо смисъла и тълкуванието, което прави християнската философия на този факт. Тогава какво пречи на предшестващия го кан Колад да бъде освен цар и бог? Едва ли “смесването” с елините и римляните е довело до издигането на кумири и идоли и вследствие на това, идеята за идола и кумира, да е превърнала Канът в бог. Още в изначалните времена тази троичност е съществувала в българските канове: цар, жрец и бог едновременно, защото той е носител и изразител на Божествената Сила и Слава (Оренда, Вакан) и носи отговорност за Нея. Този статус на Българските канове е напоил със същността си египетската царска институция, където “Божествената същност на фараона се предава от поколение и това е жизнен принцип с божествен произход, който се изразява чрез Ка - божествената мощ и жизнено дихание, които богът вдъхва на фараона и които той на свой ред разпростира върху смъртните, тъй като е техен единствен притежател и наследник на Земята. Така например фараонът, превъплъщение на Хор, бил син на Озирис, а самият той ставал Озирис след смъртта си, като от Петата династия нататък той бил същевременно и син на Ра, т.е. на Слънцето, а следователно и на върховния вседържавен бог, слят с Ра, който от Дванадесета династия нататък е Амон. Следователно именно Амон-Ра, приемайки формата на фараона, се съединявал с царицата, за да зачене престолонаследника. Текстовете непрекъснато показват фараона, най-големия син на божеството, заченат от самото него.”
Имаме ли тук, някакви противоречия със християнството, с акта на зачеване на Исус Христос и неговото Кръщение с вода? Абсолютно не. Ето защо на кан Колад са се покланяли като на бог, защото такава е била древната ни царска традиция, а не защото самолюбие или тщеславие е завладяло Колад и той се самопровъзгласил за бог!

Нещо повече, смяната на Стара Бога с Млада Бога в три дни от Еднажден до Коледа също много дълбоко е втъкано в египетската царска институция. Това е празникът Сед или наричан още Хеб Сед (“пира на опашката”), чието име произлиза от бога-вълк, който е един от първите изначални тотемни покровители на Българите. В Египет, той е наричан и с имената Уепаует или Сед. Съществувала е традицията животинска опашка да се прикача отзад на дрехата на фараона в ранната древноегипетска история ( вид чумбас), с което силата на тотемния покровител или бога е преминавала (вселявала се е ) в самия фараон. Така човек и бог са се единявали в древните времена. Този фестивал на Сед е бил провеждал за първи път на тридесетгодишнината от царуването на фараона и по канон се е повтарял след това на всеки три години! Виждаме как небесното време от три дни, превръщайки се в земно време стават тридесет години! Троичната ритмичност е напълно съхранена.
Целта на този ритуал е “за да се чества трайното царуване на фараона.” и “обновяване на силите на остаряващия фараон.”, което е в пълна хармония с трансформацията на Стара Бога в Млада Бога от Еднажден до Коледа. По време на празника фараонът пробягвал определено разстояние и демонстрирал физическите си сили.
И се констатира по-нататъка: “Възможно е корените на този обичай да са в далечните преддинастични времена, когато от племенният вожд се е изисквало да бъде в отлична физическа форма. В противен случай бива ритуално убит и нов вожд заема мястото му. Така празникът Сед може да се приеме за един вид демонстрация за годността на фараона да управлява страната.”

И още “По всяка вероятност този фестивал замества древна традиция и ритуал по убиване на фараон, който не може да управлява повече, поради възраст или болест.”

Тук ние виждаме пълното съответствие на този празник с древнобългарските закони за съхраняване на Орендата и произтичащото от разпиляването й “сакрално цареубийство”. Канът/Фараонът е бог, който се преобразява и обновява и по този начин разкрива нови страни от Орендата, нейните неизползвани досега творчески възможности в полза на своя народ. Ако не може, става както оная лозова пръчка в християнската притча, по която не тече гроздов сок. Тя се отрязва и хвърля в огъня, защото е суха и не дава плод.
В тоя ред на мисли, Болг и Брем, освен като физически синове на кан Колад, трябва да се разглеждат в един друг план като негови превъплъщения и експанзии, ако мога така да се изразя, с които той дава нов път на развитие на своя народ. И това наистина е така. Раждането на Болг е събитие, защото самият Бог, вселявайки се в Кана, (съединявайки се с него), се съединява и с царицата и така се създава поредното му превъплъщение в лицето на престолонаследника. Резултатът от раждането на Болг и неговите действия като Кан след време са именно разширяване територията на Саракта и промяна името на народа, защото Божествената Мощ, която Канът притежава, на свой ред той дава като енергия на народа, когото води и за когото отговаря. Нещо, което виждаме като отношение между Христос и учениците му, при последованието им и след това пращането на Светия Дух на Петдесятница.
Тогава не е ли 25 декември всъщност най-големия ни национален празник, защото според летописа на Спиридон Габровски, именно тогава ние получаваме името Болгаре? Не е ли всъщност денят асоцииран с раждането на Млада Бога (Новото Слънце) начало на името Българи? Със сигурност е така, защото факт е, че християнството се опитва да измести от съзнанието на Българите този празник като национален, замествайки го с Рождество Христово? Точно това се е целяло. Въпреки това, то не успява и Спиридон Габровски прави тази нещастна за него като християнин констатация “Даже и до днес има такъв празник у българите. Ако и да се покръстиха, българите не забравиха този дяволски обичай.” Това е признание за поражение.
Разбира се, че християнството не се примирява, и ако не може да победи, то цели да изврати представата ни за този празник, вземайки един от светците си – свети Николай, който в народния ни фолклор обладава доста езически черти и префасонирайки го, създава днешния бутафорен брадясал урод, наречен дядо Коледа или дядо Мраз, който носи подаръци на децата. Гаврата не е просто с великия кан Колад и с сина му Болг, защото той стигна в завоеваняита си чак до Рим. С това църковните институции атакуваха и омърсиха детското съзнание, отнеха му Царството Небесно и поругаха Христос, защото самият Той им каза: “Пуснете децата при Мене, защото техните ангели, гледат Бога”. Гледат ли душите на децата, Бога на Коледа и какво виждат?! Риторичен въпрос.
Ние, обаче като народ, на този ден, трябва да станем и гордо да кажем: “Болг се роди Коледо, тази вечер Коледо”, защото името Българи, което получихме на този ден е Светлина на Света!

Фантастично! Отново и за кой ли път трябва да ти благодаря за този материал. И даже ей сега ще си извадя всичките ти подобни материализа да си ги залепя на стената, за да си спомням всяка сутрин всеки ден за какво става въпрос! ...и ще посъветвам всички мои приятели да направят същото!

Спиридон Габровски прави тази нещастна за него като християнин констатация “Даже и до днес има такъв празник у българите. Ако и да се покръстиха, българите не забравиха този дяволски обичай.” Това е признание за поражение.
-------------------------------------------------------------------------------------
Отношението на юдористиенските фанариоти към "поганския" празник Коледа

И аз благодаря на Йордан за прекрасните материали и снимки, които публикува напоследък, както и преди! Лъч от слънчевата светлина, достигаща до нас през мрачната мъгла на безверието и загубеното начало! Благодаря от сърце и поклон пред титаничния ти труд!

Да благодарим, че Небето е Живо в неколцина човека, и те са Будни, че не се смущават от личната Жертва, която правят, за да станат възможни нашите поклонения на българските светилища. Без тях, ние няма да имаме това богатство и Небето няма да ни дава обилието си. Моето перо, само изразява стойността на тяхната лична Жертва, пред Небето, пред Тангра и пред Народа ни. Тангра да им изсипе цялото си изобилие през настоящата година, за да бъдат все така непоколебими в жертвата за своя народ.