Пармак кая (Пръст, фалос), Ночево, Памук махала

Родилу са малку дете,
На небе-ту си е млада Бога,
На земе-та млада царе,
Та изгрела ясна зора
Кой си види да си знае

(Из "Веда Българа" (Словена)









Бройката на нишите тук е точно 22, разположени в два реда водоравни дъги, все едно вежди или крила





Общия изглед на двама масива декорирани в ниши, а посредата на скалния масив - пещерата-утроба

Слънчевия лъч влиза в утробата (15.12.), за съжаление на 21-ви, не можахме да се организираме така, че да хванем момента на оплождането, който явно при Утробата на Пармак кая е кратковремен.






Та си прати свети Ангелъ
Та си слезе на поле-ту,
Намери си Злата майка,
Фана си е за рока-та
Уткара е тука долу
Тука долу фъ пещере-та,
Темна ми пещере потемнела
Потемнела поцарнела,
Лу си флела Злата майка
Ясну ми сланце изгрелу
(Из Веда Словена)



Когато слънчевият лъч, достигне тази дълбочина в Утробата, в най-вътрешния й, и най-дълбок край започва отделяне на топлина (т.е. Утробата се сгорещява). така, че човек седейки в областта на матката, спокойно може да се стопли, въпреки, минусовите температури навън,









Отвътре. Слънчевият лъч вече се е оттеглил. Оплождането на тази Утроба, по време на зимното слънцестоене става до час-два след изгрев. Към обяд, състоянието на нещата е вече такова.





Асарът край Ночево през зимата

Меандрите на река Боровица, Край Кърджали



Тук още преди да изкачвате пътеката към всеизвестната пещера-утроба (с. Ненково) се вижда култов скален комплекс с ниши, който плаче за изследване. А хълма, на който са разположение е също пирамидален.











Тук по този откъртен скален блок с ниши, можете да се запознаете с начина им на изсичане

Тази пирамида, гледа към още една величествена такава

"Освен това самарците се покланяли и на планините с върхове с гладки склонове и стъпаловидни подножия, тъй като вярвали, че там пребивава Всевишният. Тези свещени планини се наричали Самар и това име самарците дали на държавата си. А държавата Самар се състояла от няколко владения, представляващи градове с окръжаващи ги полета и пасбища и в нея царствали според управниците на тези градове. свободните самарци се наричали "бал" или "бул", означаваща "господар"."

(Джагфар Тарихи)

Е, вие се досещате, какво е този връх



Пътечката към Утробата. Достигаме я, лабаво нема.



Скалния масив, където се намира тя. Ясно се вижда вляво скалната Сюткя, Цепка, цепнатина (Цепина), която е изобилно мокра и от нея капе вода

Тъй като пристигнахме късно вечерта на 21-ви, нямаше как и тук да наблюдаваме оплождането, а и вече други са го правили преди нас, макар, че, със сигурност, ако дойдем догодина утрината, Господ ще ни дари, това е сигурно. Затова се задоволихме с пеенето.
Тангърдък кая, дами и господа е уникално "мъжка" пещера-утроба. Тя, наистина, олицетворява по един съвършен начин, анатомичната и биологична същност на женския принцип, но не там е силата й, въпреки,че я изразява най-съвършено. Силата и е в иманентния мъжки принцип, скрит дълбоко в нея. Това е Утроба, предназначена да ражда юнаци, герои и царе. Пеенето в нея е съвършено, акустиката уникална, тя уникално изразява басовите и средните мъжки гласове, затова "Многая лета" там звучеше изумително. Но тайната не е в самото съвършенство на пеенето, а във вибрирането на камъка. Нима не си спомняте легендите за "шепнещият камък", за Хинтамани... ? Вибрациите от слово и камък, превръщат Утробата в Портал, през, който мога да бъдат викани душите за въплъщение. Затова нека не сме тесногръди, истинското и точно име на това свято место е точно "Тангърдък кая" - "Гърмящия, пеещият камък". И то не е турско. Ако можете да повикате Бога, повикайте го - "За многая лета".

Тангърдък Кая вече се уреди със собствен жрец-милиционер.

http://www.standartnews.com/lifestyle-mist...ata-215504.html

"За себе си Владимир Овсянников разказва, че по неведоми пътища стигнал до България. Родом е от град Калуга. Има икономическо и юридическо образование. Тъй като отрасъл в семейство на милиционери, логично професионалният му път преминал през служба в правоохранителните органи на Русия. Работил известно време към милицията и националната безопасност - противодействие на насилието. По-късно бил съветник по сигурността на покойния вече руски патриарх Алексий Втори."

Такъв същия има и в района на Пещерата-обсерватория Провъртеника при Карлуково. Не само това ами в основата на светилището е частен имот, чийто ограждения опират в скалния масив. Дефакто са приватизирали мястото по заобиколен път. И каква е изненадата. Руското агентче има ключове за достъп до частния имот от където страна се намира по лесен достъп до върха. Агента се занимава и с хижата която е наблизо и е сред най информираните из района - така че ако се мотаеш там все ще стигнеш да разговаряш с него.

Затова трябва да има държавна агенция която да се занимава с охраната и поддръжката на светилищата и трябва да има буферна зона около всеко светилище където земите да са изключителна държавна собственост поради причини свързани с националната сигурност. Така ще бъде и никакви руски или други агенти нямат значение.

Нищо не ни пречи един ден да отидем и да одържавим имота му. Даже смятам, тов апърво д анаправим, кога отида там. Овчинников, мовчинников, овсянников, нема место в България.