В историческите книги четем за участта на последната българска принцеса Сюм-Бике, как тя пада в лапите на психопата Иван Грозни. Това става в драматичните дни в края на септември 1552г. когато смелите защитници на Волжска България загиват един след друг, отбранявайки родния си град. Когато виждат как Барадж, свещенния змей-хранител на Волжска България отлита от града и отчаяните бранители разбират с ужас, че краят им е дошъл.
Във всички исторически книги пише, че българската царица, дарена с невероятна красота е отведена от победителите в Москва, заедно със сина си и цялото огромно богатство на цветущата някога държава. Там я хвърлят в затвора и я омъжват насила за някакъв унтерменш. Каква е истината обаче? Дали това не е поредното изопачаване на фактите? Защото има и друга история, която за мен е много по-правдоподобна.
А тя е, че гордата царица Сюм-Бике (Богинята на Красотата, буквален превод) никога няма да се остави в лапите на урода Иван Грозни. Известен с това, че убива сина си, бременната си жена, а другата я заравя жива от ревност. Известен и с грозотията си, както и с въвеждането на крепостничеството. Просто е невероятно тази българка да се даде жива в двореца на ненавистния цар, унищожил държавата и. Дали не е това и причината разяреният Иван Грозни след това да изравни с плуг всичко, останало от блясъка на Казан. С изключение на една кула. Построена от него, известна сега като Кулата на Сюмбике.

Легендата, която за мен е самата истина е, че Иван Грозни, обзет от маниакално желание да притежава в леглото си най-красивата жена, която някога е виждал, обещава на българската царица, че ще пощади града и жителите в него, ако тя му се отдаде като жена. Сюмбике приема, при условие, че той ще построи висока кула и то за една седмица. На мястото, където е погребан покойния и съпруг и кан. Когато кулата е готова, тя се качва на върха и и по древен български обичай се хвърля от нея. Разяреният Иван Грозни посича след това всичко живо, запазвайки само тази кула, и няколко други сгради от Казанския Кремъл, завладян от красотата им.
Ето какво казват очевидци;
"Вече около пет седмици россияните стояха под Казан и убиваха излизащите от града не по-малко от десет хиляди неприятели,.. Никой не се предаде жив, спасиха се малко... ранените... Градът беше завзет.. убиваха всички които се намираха, в домовете, или в ямите; вземаха в плен жени, деца или чиновници... сечта престана но кръвта се лееше... Ханския дворец, улиците, крепостните стени и дълбоките ровове бяха запълнени с мъртви.. тела се носеха по реката..."

Това дали той е построил кулата за седмица, като се има предвид, че дотогава Москва е била предимно от дърво или каменната кула, която стои и до днес си е била отпреди - няма кой знае какво значение. Значение има обаче фактът, че просто няма как Сюмбике да се остави в ръцете на този звяр. Красотата срещу грубата физическа сила. Фзическото си уродство, Иван Грозни го компенсира с невероятна агресивност към всички и всичко. След падането на Волжка България, пътят му на изток е открит, малко след това пада и Сибирското Канство, после Кримското - последните остатъци от Златната Орда. Крепостничеството е въведено повсевместно (което си е вид робство) и така до 19 век. С падането на Волжка България Русия се превръща в империя.

Традицията на българки, които се саможертват за да спасят честта си и народа си е не само описана с подвига на 40-те българки при Калиакра. Същата легенда, която си е и самата истина я имат и волжките българи. При обсадата на Биляр от пълчищата на монголеца Батий, 40 българки-воини отчаяно се сражават редом с мъжете си при крепостта на върха на хълма Джалар Тау. Сега свещено място и за тенгриани, мюсюлмани и християни. Когато виждат, че ще бъдат пленени, те се хвърлят от кулите. Точно както последната българска царица - Сюм бике.
Какво е било значението за руските царе на волжка България можем да съдим само по това, че омаян от архитектурната красота на казанския Кремен (Кремъл), Иван Грозни заповядва да се построят подобно нещо и в Москва. Неслучайно кулите на сегашния Кремъл символизират чалми със забоден върху тях кръст. Символ на победата на мюсюлманската тогава Волжка България. Всъщност именно и приемането на мюсюлманството през Х век от волжките българи довежда и до неминуемото разпадане на държавата им. Авантюристичния, свободолюбив дух на някогашните българи-тенгриани е заменен с чужда, привнесена от арабски мисионери религия. Затова и логично следва и замяната на джамиите там с християнски храмове. Само за 15 години след падането на Казан, в техния Кремъл са построени 8 църкви и 2 манастира. Значението на Волжка България за имперската сила на Русия обаче не стига само дотук. Има и още нещо, което е една икона. Известна сега като Казанската Света Богородица.

Това, което става през тези знаменателни години е преливане на Силите. От Волжска България към Русия. Просто и ясно. Духовната, а оттам вече и материалната. Една империя пада, за да се въздигне друга - руската. Руснаците знаят много добре откъде им идва и самата Сила, затова от векове към Казан и този район се отнасят с особена почит и особено внимание.
Най-явна в преливането на Силите е историята с казанската Света Богородица. Това е една икона, изрисувана от български иконописци не съвсем по християнските канони. Намерена от една 9 годишна българка в руините на Казан няколко години след падането на града. Откритието става след съновидение. Обичайният начин на невидимия свят и Силите му да ни накарат нас, смъртните да направим нещо важно. Детето се е казвало Матрона Онучина и според сведнията, откритието е станало на точно посоченото място на 08 юли по стария календар, който сега се празнува от цялата руска църква. На мястото на откритието се построява после женски манастир Св.Богородица, където самото момиче става игуменка, приела така познатото нам име Марта.
Самата икона с времето се превръща в символ на Силата, пазителка на Русия. Куриозното е, че тя си е българска, открита от българка в български град. В началото на 17 век, точно на Архангеловден иконата спасява Москва от унищожение от поляците. През зимата на 41-42, когато Москва е пред падане атеистът Сталин разпорежда специална влакова композиция с пълна охрана за да донесат иконата на предните фронтови линии. Случайност или не, след тази отчаяна стъпка Москва все пак не е превзета.
По късно, в разгара на комунистическото мракобесие иконата е изнесена извън страната. От 1993г. е в личните покои на папа Йоан Павел 2-и, пред която се е молил. Още един куриоз, главата на католическата църква да се моли пред православна икона. През 2004 е върната обратно на руската православна църква, а от 2005 си е там, където трябва да бъде - в Казан. Недалеч от кулата на Сюмбике. Последната българска царица.

Много хубава тема. Аз ще добавя само няколко снимки за да онагледим нещата написани от анти666

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Принцеса Сюмбике

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Иконата

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

В Казани открылась выставка одной картины. Такой увидел победную атаку булгарских войск, уничтоживших монгольскую армию в 1223 году под Булгарской крепостью, молодой казанский художник Рустем Хузин. Полотно уже оперативно признали шедевром современной татарской живописи.
На картине «Любовь к Родине от веры» («Ватанны сэю иманнан») запечатлен кульминационный момент битвы между булгарскими войсками и монгольскими, во главе которых стояли полководцы Субедей и Джебе. К Волжской Булгарии монголы подошли в 1223 году после успешного похода по Закавказью, Северному Кавказу и победы в битве на Калке. Второе название полотна – «За веру, за Булгарию».
http://inkazan.ru/kak-bulgary-mongolov-pobedili/

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Iss, можеш ли тези текстове, които си пуснала да ги преведеш на български. Не всички разбират руски, а и все пак сме български националистически сайт. Материала обаче е много добър. Който разбира по малко руски да погледне коментарите под посочената връзка. Уникални и много информативни. И са нагледно доказателство за пробуждането на българския дух у волжските ни братя

От тези коментари става ясно, че въпросното сражение се отнася към есента на 1223г. След победата на по-малобройните монголи над двойно превъзхождащата ги съюзна армия на угро-фините и киевския княз Мстислав при р.Калка (31.05.1223г), татаро-монголите имат време да отдъхнат лятото. Също така те се прегрупират с завърналите се от поредния набег на изток монголи и така навлизат в земите на Волжска България. Българите използват типичната форма на партизанска война и подмамването на монголската конница в труднопроходими места, където тя губи тактическото си преимущество.
През 1232г. монголите разгромяват волжско-камските българи и цялата източна територия на Волжска България пада под контрола на татаро-монголите. Най-жестока е битката за град Биляр през пролетта на 1236 г. Тогава и самият град е изравнен до земята от монголските нашественици. В сайта им е спомената още една неизвестна битка - Золоторевската през лятото на следващата година, когато българския елбетер Бургас, участвал и в битката за Булгар, защитава всяка педя земя от своя град Буртас в отчаяна битка. След това са опожарени и други волжски градове - Муром, Граховец и селищата чак до Волгокамието. Съпротивата продължава до 1242г. като на самия Батий му трябват цели 3 години, за да подави национално-освободителното движение на волжските българи.

Много интересна е битката при р.Калка, която се провежда в близост до едно древнобъглгарско светилище. Нарича се "Каменните могили".
Ето малко снимки оттам КАМЕННИ МОГИЛИ - КАРАТАШ. Датирано е на 2 млрд години, като следи има от ямната (предпотопната) култура. Скитобългарите по своя път на завръщането към Прародината си оставят по периметъра многочислени погребални могили по стар български обичаи. Като свидетелство за приемствеността към древното ни минало. Най-известна е "Острата" могила, където е открит каменен надпис на древнобългарски куниг.
Интересно място е избрано за битката през 1223г. Монголите запазват до 13 век някои правила и обичаи от старата българска Вяра. Която безспорно са получили още преди хилядолетие от скитобългарите, населяващи тогава Средна Азия. Явно тогава те са ги използвли с успех срещу самите наследници на скитобългарите, приели новите религии на исляма (волжските) и християнството (дунавските) българи, както и срещу киевските и полтавските князе. Точно при това древно светилище енергетиката му е помогнал на запазилите елементите на Тенгрианството, макар и небългари. Наречени презрително "езичници".

А че са запазили някои неща от Тенгрианството свидетелства този монголския историк Рашид Ад Дин. Става дума за годината 1237 по сегашния календар, когато татарите завладяват волжския град Буртас. Ето какво пише той;

Забележете, става дума за 1237г. Те са заимствали от нас и древния ни календар, защото наистина съответства на годината Тох (Петел). Последният път, когато сме били в тази година е през 2005. Като извадите 2005 от 1237 се получава кратно на 12 число. Това е най-сигурния начин да знаете, че е използван стария български календар, защото вероятността за съвпадение е само 8 процента.

Как пада Биляр сме писали в Материали.
Падането на Биляр и Волжска България

Опитах, но не ми е толкова добър руския ,а чрез автоматичния преводач текстовете губят целия си смисъл...

Моето внимание беше привлечено от факта ,че и у нас в България си имаме река Казанка ,която минава през село Казанка...Самото село вероятно е получило името си от място от коритото на реката минаваща през него, наречено "Казането". Това място представлява бяла и изгладена от река Казанска (приток на Сюютлийка и Сазлийка) варовикова скала с малък водопад и 3 изваяни от водата дупки в камъка с почти кръгла форма (казани)...Границите на Казанското землище със землищата на съседните села е почти все по билото на Средна гора и/или южните ѝ разклонения. Така, че землището образува един затворен водосборен басейн на двете рекички, които се сливат в селото, за да дадат началото на река Сюютлийка, приток на Съзлийка и Марица....Къщите са разположени амфитеатрално по стръмните брегове и склонове на двете реки и височината, включена между тях, където е центърът на селото. По такъв начин, макар че общото изложение на селото е югоизточно, отделни махали и къщи имат най-различно изложение във всички посоки...
Вижте как е разположено селото (като знака на Българите Y?)
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%...B5%D0%BB%D0%BE)

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

...и колко е сходна на пръв поглед картата на с.Казанка с картата на гр.Болгар

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Дали наистина селото е получило името си от място от коритото на реката минаваща през него, наречено "Казането"?
Ами река Казанка?Със същото име като реката,която се е виждала от кулата на Сююн-Бике ?
Във вековете е останало името и на последната българска царица СЮЮМБИКЕ (от "сюю"-любов и "бике"-госпожа, т.е. "любима госпожа").
Ами това място ,което представлява бяла и изгладена от река Казанска - приток на Сюютлийка - с малък водопад и 3 изваяни от водата дупки в камъка с почти кръгла форма (казани)...?
Дали не е изваяно сърцето на последната Българска Царица Сююн-Бике?

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)