Конникът Мадара от планинския масив Шамарк, Афганистан






Конникът Мадара от платото Мадара, Дунавска България







"Тракийски" конник от платото Мадара, Дунавска България





Великия Конник, християнизиран като свети Георги







Наскоро излезе новината, че в Афганистан е открит Конник под името Мадара, както и местности Варна и Шумен. Като научна новина, това “откритие” е от много важно значение. Но, когато погледнем какъв е състава на експедицията и под чий патронаж, тя се е провела, и как са тълкувани резултатите от нея, нещата добиват много тревожни окраски. Няколко основни елемента будят тревожност. А те са: експедицията е проведена под патронажа на комуниста Ивайло Калфин, едно недоразумение, сложено днес за външен министър, ираноида доц. д-р Иво Панов и
Общобългарска фондация “Тангра Танакра” – Петко Колев и Димитър Димитров .
Експедицията е под надслов “Българи – прародина” и в кратък материал е отбелязана във втория брой на Списание 8. Още по смущаващ е и извода от експедицията, направен от ираноида Иво Панов, поставен като заглавие на статията в Списание 8: “Тръгнали сме от покрива на света”.
Съвсем ясно е, че в момента в българската историческа наука тече процес на промяна на модела относно произхода ни, но той отново под диктата на външни за България сили е тласкан в грешна посока. Грешна е тюркската теория, както е грешен опитът днес с подобни експедиции и заключенията от тях, да се наложи иранската, както престъпни са и опитите прародината ни да бъде поставена извън Балканския полуостров. Колкото и да е странно, такива опити са съществували и през Възраждането, иначе няма как да си обясним протеста на Георги Сава Раковски, срещу тези, които пращат българите в дивите азиатски степи и пустини. И нашият възрожденец и велик революционер е прав. Само дето неговите потомци, под формата на външни министгри, доценти и фондации, въобще не обръщат внимание на неговата забележка. А дали са негови потомци? И чии са? Въпросът остава открит. Явно днес иранската теория за произхода на Българите получава държавна подкрепа от страна на комунистите (в което е парадокса) и съвсем ясно е, че ще бъде наложена, така, както беше наложена тюркската. Това е нелоялно спрямо Истината за произхода на Българския народ, от Балканския полуостров. Финансово и материално се удря рамо на едната теза, за сметка на другите. И тогава нещата добиват вече рязък политически, вместо научен аспект.
Да разгледаме, обаче резултатите от експедицията. Първом, трябва да отбележим, че Конникът в Афганистан е открит от фотограф на Би Би Си през 2003 г., и към него след това се отправя експедиция, ръководена от д-р Джонатан Лий от Британския музей, т.е. нашите учени ги няма въобще никакви, макар, че този въпрос, засяга пряко нас, Българите. При все, че тука разни автори, като Добрев, Бешевлиев, Танев Иванов (под протекцията на починалия към днешна дата професор Фол) и други, дълго време иранстват в трудовете си, без да имат пълно покритие на идеите си с достатъчно археологически, топонимен, лингвинстичен и фолклорен материал. Явно такъв “държавата” ще им финансира. А справедливостта изисква да се финансира и успоредна експедиция от учени, подръжници на автохтонната истина (не теория) за произхода ни, и резултатите от двете да се сравнят. А не да бъдат обществено и научно изолирани, а често и физически ликвидирани нейните представители. И резултатите от двете експедиции да се сравнят, да се сложат на Везната на Истината.
И така – Конникът. Иранистът Иво Панов говори за приликите с нашенския конник в Мадара, хитро и подмолно, без обаче да се споменават разликите, които са доста повече, крещящи и очебийни са. Единственото неоспоримо общо между тях е името – Мадара. Оттук нататък започват разликите. Първом, мадарският Конник в планинския масив Шамарк има друг израз и съвсем друг тип композиция, от този край платото Мадара в Дунавска България. Памирският Мадарски Конник е в усилен бяг, в поход, сякаш се подготвя за скок или да стъпче с копитата животното пред него, докато Конника в България е триумфиращ, и в бавен ход, с величествен владетел, забил копието си в барса.
Тази разлика очевидно и ясно е показана в композицията и при двата Конника. Как би могъл да се тълкува този факт? Явно става въпрос за две събития в живота на древнобългарската общност. Конника Мадара от Шамарк показва преминаването на древнобългарската общност след излаза и от Балканския полуостров през територията на Азия. Затова коня е в галоп, в движение, в устрем. Той внушава: “Аз просто минавам оттук”. Още повече, че в композицията Мадара от Шамарк, Конникът има поне още двама или трима помощници, отпред и отзад на коня (доколкото може да се установи от снимката), които вероятно изразяват местните жители на територията, през която преминават или другите високопоставени от свитата на Конника/Кана – Капхана и Ичургу боила. Но последното е само предположение, като се има впредвид силно повредения барелеф.
В крайна сметка стъпканото или победеното животно, дракон или носорог, което, обаче има и антропоморфен облик е свидетелство за свещенодействието извършено от Българите в този географски район. То води до промяната в културния и обществен модел на тази област. Именно промяната на този модел се изобразява, чрез така наречената “ловна сцена”, която много приличала на персийските, според ираноида Панов. По-скоро трябва да се говори за прилика на персийските модели с българските, а не обратното. Победеното животно изобразява именно промяната на този обществен модел, така, както изобразяващия завръщането в Родината или излаза от Родината, Конник от платото Мадара в Дунавска България. Там той пронизва с копието си дивия барс, което свидетелства за завършека на една епоха и начването на друга. Защото именно Завръщането или пък Излаза на Българите от Родината им – Балканския полуостров е началото на една нова епоха. А роднините на този барс – лъвовете ще намерим скулптурирани навсякъде из древните светилища из територията на Балканския полуостров.
В крайна сметка, този Мадарски Конник намира своето естествено продължение в християнството в иконографията на Свети Георги Победоносец пронизващ змея.
Затова твърде нелепо е да се твърди, че Конника Мадара край Шамарк е вследствие иранско влияние, а оттам да се прехвърлят тези твърдения и към Конника Мадара в Дунавска България, още повече, че на стотина метра от мястото, където е изсечен Конника е намерен втори такъв “тракийски” на плоча, който е със сходна иконография! Явно това доцента Панов не може да види или не му се иска да види. А това говори, че Конника край Мадара в Дунавска България има местен прадревен произход и няма как да е възникнал на територията на древен Иран, но явно е пренесен натам и обкичен с местните фолклорни и битийни особености.
Оттук и тезата ‘Тръгнали сме от Покрива на света”, т.е. от Памир, търпи пълно крушение.
Да се върнем на общото между двата Конника – названието “Мадара”. Едно изключително трактувано наименование от различни учени. Иранистът Панов веднага му залепва етикета “персийска дума”. Според него името “Мадар” произлиза от персийската дума за Майка “Модар”, защото местните така го наричали. Да, но местните в Афганистан, не са персийци! За тях можем да кажем, че имат повече българска кръв в жилите си, отколкото персийска! Тук опитът за научна спекулация и нагласяне на фактите е повече от неудачен. Срам за един доцент е това. Още повече, че тази дума “Модар” съществува и до днес в английския Mother - Майка. Така, че персийския произход на думата е повече от съмнителен. Факта, обаче, че това название се свързва с Мъдрост е повече от показателен. Думите за “Майка” и “Мъдрост” стават синоними. А това дикретно ни отвежда към първия израз на Единобожието на планетата, към коренното население на Балканския полуостров, което по поречието на река Марица, първи е изразило тази Идея за Великата Майка (виж. Петър Детев и Йордан Детев, Тракийската Атлантида”). Затова именно един тибетски лама казва за Българите: ‘Винаги бъдете облечени в доспехите на Мъдростта, о, вие, деца на Тингри”. А какво е Великата Майка като първия планетен израз на Единобожието? Всемирната утроба, която ражда планетния облик на Твореца Създател – именно Конника. Планетния израз на Твореца Създател е именно Конника. И именно той е един от първите антропоморфни образи на Сътворителя. Затова в Ригведа е посочена връзката Вирадж-Пуруша. Той е израз, именно на това “Господ ходеше по земята”.
И тук става съвсем ясен обратния процес на празника Баба Марта, когато Великата Майка (не я наричаме Богиня) става булка, чиято дественост е прикрита с було, за да се съедини със своя роден Син. Това е отбелязано и в митът за Едип цар. Твърде много са тайните и богато е съдържанието им, за да се говори просто и само за иранизъм! Е, тогава какво дават, с какво обръщат културата на континента Азия Българите? Какво донасят? Донасят новото начало – Мъдростта във всички нейни аспекти!
Да отидем още по-далеч. Това е връх Модър в Родопите. Ираноидът тихомълком го подминава. В крайна сметка, това е един велик за историята ни връх. Дали на него няма Конник? Трябва да проверим. Неудобството тук идва от това, че според сегашната историческа наука, първобългарите, твърде късно стъпват в Родопите, а и тези планини не всякога постоянно са в територията на Българска държава.
Там според официоза са обитавали “траки” и след това “славяни”. Значи няма как наименованието на върха “Модър” – Майка или Мъдрост да е персийско, освен, ако не се изкарат и “траки” и “славяни” с персийски произход. Наименованието на върха явно е местно и изконно древно, както и името на върховете Персенк, откъде може би идва “перси”... Ако се плъзнем по тази плоскост, можем да отидем много надалече.
Истински удар в сърцето на надигащите глава ираноиди, обаче е една “исландска руна” – Мардър, която буквално означава “Обединение”. Тук е именно Мъдростта заключена в думата “Модър” – космичния брак между Небето и Земята, между Майката и Бащата, от който се ражда техният Син. И след това Синът в съчетание с Майката, трябва да умре, за да възкръсне отново из утробата й. Затова “Мардър” като руна засяга “семейството и семейните, родовите отношения”. Но най-същественото в нея е това, че е символ на Бога, който е направен от плът. Именно този Бог от плът или Бог в плът е Конника. Затова и калиграфсски в нея можем да доловим и тялото на коня. Така е и отбелязан в Откровението на Иоан, като Белия Конник. Именно това съчетание на Бог и човек в тяхното единство изразява Мардър. А идеята за Обединението, което носи, ами това е съчетанието Ин и Ян, сложени в идеята за Великия Предел, където Трите раждат Безброя.
Оттук вече пренесено в обществен план, самата руна изобразява народообразуването и народоформирането, а в политическия – създаването на Държава. И нека си припомним девиза, който стои над сградата на Народното събрание: “Съединението прави силата”.
И тук разбираме, защо и връх Модър в Родопите е велик, защото от него пуква първата пушка на Балканската война, сложила началото на завръщането на Родопите в територията на България и осъществявяането на идеята за Обединението на Българската народност, разпокъсана след Берлинския договор.
И така. Какво изобразява Мадарския конник край Шамарк? Създаването на една народностна общност на преминаващите оттам Българи с местните племена и създаването на държавата Балкара с център град Балк: "Страната на хилядата градове” (защото Трите пораждат безброя). Какво изобразява Мадарският Конник в Дунавска България? Възникването на Българската народност на Балканския полуостров и създаването на древната ни Прадържава, чиито градове започват тепърва да се откриват от археолозите край село Еленово, Новозагорско, село Юнаците, Пазарджишко и самият град Пловдив.

https://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=...379a72902cd558e - Тука една тема, която е малко по-различна, но отново доказва произхода на българското население от Балканския п-ов. На тези, които са по-навътре в нещата ще им е интересна. Става въпрос, че Мадарския конник всъщност е богинята Кибела.

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)

Изследването му е интересно. Аз съм склонен да го подкрепя в някои линии. За другите не съм сигурен, тъй като много внимателно трябва да разгледам снимката.
Съвсем ясно е, че щом "Модар" означава "Майка", значи има резон в това да се търси изображението на Майката. И в този смисъл, анализа, който направих горе и неговото изследване, потвърждават това. Но не бива да се бърза.
Примерно с въпроса с дългата плитка (Чумбаса). Такава дълга плитка са носили и мъжете и днес дори е така
Второ, "поличката", кафтана. В Родопите е имало една традиция до 7 годишна възраст, момченцата да носят поли. При шотлантците тази традиция продължава цял живот. Мога да приложа по- натам и автентична снимка, на момченце от Родопите с поличка. Така, че нека не бързаме с изводите в тази посока. В крайна сметка, ездачът, може да изразява новороденият Син от Великата Майка. Това го потвърждава слънчевия символ отпред на коня. Него го забелязах и аз при разглеждането. В този смисъл, човека има пълно право, особено, ако се опре върху находките от праисторическите ни могили, които са датирани на повече от 9000 г. Ето тези от Аси тепе, от Пловдив, ще му свършат работа. Ти нали беше пловдивчанин? А така...










Обърни внимание на слънчевия кръг отпред и отзад на "култовите масички". Аналогичен е. Явно става въпрос за една и съща традиция.










А това е от Голямата Косматка. Има го и при други наши гробници

Нещо различно за Мадара:

из "Тайните подземия на България"


Това съобщение е редактирано от Георги-НЗ на 19.3.2009, 23:41

Конника определено не изглежда като 6-7 годишно дете та да го включваш в графата възможности за сина на богинята. Определено фигурата изглежда на възрастен човек. Иначе да, от Пловдив съм. Правилно си ме запомнил.

Защо? Ти откъде знаеш какви са били традициите преди 30 000 години, примерно? Ти дори не знаеш, диалекта на прабаба ти и дядо ти, например. А нашите традиции са били до идването на комунизма (чийто училищен възпитаник си и ти), много верни и много древни. Става въпрос за времето до 1945 г., т.е. съвсем наскоро, мъжките деца в Родопите са носили полички до навършване на 7 годишна възраст. Не се знае, преди 30 000 години примерно, дали такава традиция е нямало и при мъжете. Единствено шотландците са я съхранили. Така, че не ме назидавай. Фигурата може и да не е на жена, излъчването и е по-скоро мъжко. Лицето няма специфични черти. Загатнато е излъчването. А мъже с дълги коси - това също е била доста стара традиция, не както сегашната - къса подстрижка, защото иначе приличаш на жена и те подиграват. Комунистическо-еврейска работа.
И го давай по-сериозно. не ме карай аз да ставам напълно сериозен. Тезата за Кибела, трябва да се докаже, защото това, че там отдолу има барс, не значи автоматически, че това е Кибела.

И още, нещо, Сина на Великата Майка (не богинята), не оставя винаги на 6-7 години, той пораства и повярвай може да достигне и 33 годишна възраст. Той пак си остава Син.

Шотландец. Шотландците са един народ твърде сроден със нас. Едни от малкото народи, които си имат гайди. Мисля, че и германците ги имаха, но да не греша.




След това, все ми се струва, че в древността, жените не са носили минижупи. Може и да греша. Но не вярвам, тогава да е съществувала някаква холивудска мода. А и не бива с холивудските модели, натикани пошло в съзнанието ни, да правим изводи за древността.

А това са скулптури на "богинята Кибела". Едната от тях е от храма в Балчик.

С тези фотоси искам да покажа, че Великата Майка, Духовната Сила на Денгрее никъде не е отбелязана да язди кон. Лъв, да, както е на светилището на "Зайчи връх", но кон - не. Най-вече обаче, тя е отбелязана да седи на трон. Дори трона първоначално да е бил скала.
На интересна е тази статуя, на която държи лъвче, а не дете. Човешкия плод е заменен със символ. За да можем да прочетем после в Откровението на Иоан: "ето, лъвът, (който е от Иудиното коляно) победи и може да разгърне книгата и да снеме седемте и печата". (Откр.гл.5:5)

И Мар, що не казваш, че целия тоя цирк с Кибела, пак го е разиграл моя приятел Чорбаджийски

Не го познавам този. Просто попаднах на форума преди извесно време. Теорията ми се стори интересна и затова дадох линк към нея. Иначе не познавам хората, които пишат там.

"Експедицията е под надслов “Българи – прародина” и в кратък материал е отбелязана във втория брой на Списание 8. Още по смущаващ е и извода от експедицията, направен от ираноида Иво Панов, поставен като заглавие на статията в Списание 8: “Тръгнали сме от покрива на света”.

Eтo материалa

Критиката, която съм направил в експозето на темата е точно на този материал.

А сега, за да завършим темата за това, чие изображение е Конника от Мадара, публикувам един откъс от епоса "Сказание за Чулман".


(227) Веднъж Гласът повелил на Алабуга:
“Засега приеми от баща си
една област
и остани там за известно време.

(228) Когато при теб дойде един младеж
на име Акмар,
ти ще му дадеш своята област,
а сам ще заминеш за Сънджак.

(229) Там ще сватосаш за Кашан
дъщерята на Табър,
а след това
ще станеш алп на лова.

(230) Не позволявай да убиват
животни и птици без нужна,
наказвай жестоките ловци
според техните деяния.

(231) Ти обичаш хората
и своя баща Субан,
затова приемай образите
на човек, мечка и елен.

(232) Навсякъде язди на кон
в образа на прекрасен конник,
съпроводен от своето
ловджийско куче.

(233) А ако е нужно,
лети по въздуха,
гмуркай се във водата
и тичай по-бързо от всички...”.

(234) Тъй и сторил Аспарък –
взел от баща си едно владение
и, като му дал своето име Себер,
известно време управлявал там...






[B][/B]

Не грешиш. Запазена традиция за свирене на гайда и до днес има в южна Германия (най-вече Бавария /например в североизточна Бавария, Oberpfalz / и части от Австрия, които "граничат" с Бавария) както и в Южна Италия и Чехия. За баварската гайда съм сигурна, че се изработва от ярешка или агнешка кожа.
В църквата на град Kirchgattendorf има изображение на гайда от началото на 16 век.
Жителите на град Selbitz са наричани по прякор "гайдарите"
-"Bockpfeifer". И града има на герба си гайдар.
Освен това има списание, което се нарича " Селбитцките гайдари" Срещат се и чисто баварски гостоприемници с названието "Гайдарите".

Интересно е, че не се твърди напоследък дори в Германия, че гайдата е шотландско изобретение, а навлиза тезата по различните медии, че гайдата идва именно от Балканския полуостров и "вероятно" е създадена от траките.
Тук картина от бавареца Албрехт Дюрер (реден в Нюрнберг) от 1514г., на която ясно се вижда гайдар. Баварският гайдар е облечен с типичните за тогавашното време дрехи : дълга одежда пристегната с колан в кръста и нещо като днешните "чорапи", но в много по дебел вариант.

*Имайки това в предвид може да се изкаже предположение, но само предположение, защото липсват доказателства, че фигурата на човек изобразена върху Мадарския конник е мъж с плитка и с по дълга одежда пристегната в кръста.

Това съобщение е редактирано от trak на 15.10.2009, 14:59

Прикачена снимка (десен клавиш и view image, за да я видите)